Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 16.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 25.03.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2099/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДДД-КОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.”А. І” № 19, представлявано от управителя К. Д. М. против НП № 13-001246 от 05.11.2018г. на директора на Дирекция „ИТ”-Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ и за нарушение на чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ на дружеството, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че административното нарушение не е било извършено от жалбоподателя. Навеждат се доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който подържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и иска същата да се остави без уважение като неоснователна,.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 25.07.2018г., в обект стопанисван от дружеството – строителен обект „Складове за търговия на едро за хранителни и промишлени стоки, офиси и заведение за бързо хранене”, находящ се в гр.Пазарджик, ул.”С.”, УПИ-7509, кв.2, Индустриална зона, е приело на работа лицето Д.А.Д., ЕГН **********, без преди да му предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Лицето било заварено да извършва СМР – монтаж на топлоизолационни плоскости /стиропор/ на южната фасада на сградата.
Нарушението било установено в хода на проверка от служители на Д „ИТ”-Пазарджик, извършена на горепосочената дата на място в обекта на дружеството, както и на 01.08.2018г. при преглед на фирмената документация на дружеството в сградата на дирекцията. Тогава бил представен трудов договор от 24.07.2018г., сключен с гореспоменатото лице, регистриран в ТД на НАП на 26.07.2018г., което било видно от справка с изх. № 133901801264387/26.07.2018г. в 11:33 часа, т.е. един ден след проверката на място в обекта.
Всичко това съставлявало нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, която правна норма императивно предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, които са екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.Р.М. ***, въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Последното било изпратено по пощата и връчено на управителя на дружеството на 04.12.2018 год., видно от отбелязването в пощенското известие за доставка на лист 6 от делото, а жалбата против него била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган на 11.12.2018 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, изцяло от показанията на актосъставителя - св.Р.М., св.С.А. и св.В.Д., както и частично от тези на св.Д.Д..
Тук е мястото да се посочи, че показанията на свидетелите Н.Б. и Й.И. не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. те не допринасят с нищо за изясняване на релевантните за делото факти. Те са двамата полицейски служители, които са били повикани на 25.07.2018г. в обекта на контрол от страна на служителите на Д „ИТ”-Пазарджик, за да им окажат съдействие по време на извършване на проверката, т.к. управителят на проверяваното дружество – К. М., както и нейн племенник, били влезли в словесни пререкания с тях. Когато обаче полицейските служители пристигнали спорът бил приключил, а на място били само служителите на дирекцията, представителят на дружеството и нейният племенник. По тези причини полицейските служители не са възприели и не свидетелстват относно това имало ли е или не работещи в дружеството в деня на проверката.
Показанията на св. Г. П. също не допринасят за изясняване на конкретни факти, включени в предмета на доказване, т.к. той е служител на друго дружество, притежаващо обект в съседство с обекта на дружеството жалбоподател. Като такъв горният свидетелства, че преди проверката на 25.07.2018г. допуснал няколко лица до сградата на дружеството жалбоподател, като преди това се обадил и получил разрешението на племенника на управителя М.. Сочи, че след това възприел, че започнала проверка от служители на Д „ИТ”-Пазарджик. Този свидетел обаче посочи, че не бил наясно, т.к. не бил възприел /гледал/ дали лицата, които пуснал преди проверката в обекта на жалбоподателя извършвали някаква работа или не. Отделно от това стана ясно, че този свидетел няма как да знае в какви отношения са се намирали дружеството жалбоподател и пуснатите преди проверката в обекта лица.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът намира, че от обективна страна установено по делото запълва състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ, при което правилно е била ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл.414 ал.3 от КТ, в качеството му на работодател.
В тази насока са писмените доказателства по делото – декларация попълнена въз основа на чл.402, ал.1, т.3 от КТ /лист 15 от делото – копие и лист 36 - оригинал/, трудов договор от 24.07.2018г. /лист 11 от делото/, справка от НАП за прието уведомление по чл.65 ал.5 от КТ с вх.№ 133901801264387/26.07.2018г. в 11:33 часа /лист 12 от делото/, както и категоричните показания на св.Р.М., св.С.А. и св.В.Д.. Първите двама са били очевидци на нарушението в деня на проверката в обекта на дружеството, а третият е присъствал по време на документалната проверка в сградата на Д „ИТ”-Пазарджик на 01.08.2018г., когато окончателно нарушението било установено, т. к. тогава от страна на дружеството е бил представен трудов договор от 24.07.2018г. и справка за уведомление по чл.62 ал.5 от КТ с изх. № 133901801264387/26.07.2018г.
От показанията на двамата свидетели очевидци става ясно, че в деня на проверка, в горепосочения обект на дружеството, били заварени да работят няколко лица, които се намирали на изградено около сградата скеле и полагали изолация. Понеже скелето не било обезопасено свидетелите М. и А. предприели проверка. При започването на проверката повечето от работещите лица избягали, а на място били установени само две от тях, сред които и св.Д.Д.. Именно за него проверяващите установили, че работи в дружеството от около седмица, но без да му е връчен екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Това станало ясно, след като работникът саморъчно попълнил предоставената му от проверяващите декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която той декларирал елементи на трудово правоотношение. Този извод се затвърдил и на 01.08.2018г., когато дружеството представило в дирекцията трудов договор от 24.07.2018г., сключен с гореспоменатото лице, регистриран в ТД на НАП на 26.07.2018г., което било видно от справка с изх. № 133901801264387/26.07.2018г. в 11:33 часа, т.е. един ден след проверката на място в обекта.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Р.М., св.С.А. и св.В.Д., т.к. те нямат никакъв личен мотив да уличават дружеството и да му приписват нарушения, които не са били извършени. Отделно от това показанията на тримата свидетели се подкрепят от трудовия договор, сключен между дружеството и работника на 24.07.2018 година. В т.6, изр.3-то от този договор е отразено, че работникът Д. е постъпил на работа именно на 25.07.2018г., което напълно съответства на показанията на проверяващите, че на тази дата той е полагал труд.
Голословно и доказателствено необезпечено остана твърдението във въззивната жалба в смисъл, че в деня на проверката работникът не е полагал труд. Все така голословно това възражение бе поддържано и от процесуалния представител на дружеството в съдебно заседание пред въззивната инстанция. В подкрепа на това възражение показания депозира разпитаният като свидетел по делото Д.Д.. Същият заяви пред въззивната инстанция, че на 25.07.2018г. всъщност не бил полагал труд в обекта на дружеството, а се намирал там само за да премери съответната квадратура, на която щял да полага изолация и след това да даде оферта за цената на тази услуга на дружеството. Заявява, че с племенника на управителят на дружеството се би разбрал от следващия ден, т.е. от 26.07.2018г. да му се „пусне” трудов договор. Посочи също така, че сам си бил попълнил декларацията по чл.402 от КТ, но в нея вписал обстоятелства, които му били казали проверяващите.
Съдът не даде вяра на показанията на св.Д. в горния смисъл, т.к. ги намери за необективни и противоречащи на събраните по делото не само гласни доказателства – показанията на служителите на Д „ИТ”-Пазарджик, но и на събраните убедителни писмени доказателства.
Основната причина съдът да не повярва на св.Д. е саморъчно попълнената от него по време на проверката декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. В нея той изрично е посочил, че работи в дружеството от една седмица като общ работник, с работно време от осем до седемнадесет часа, с два почивни дни – събота и неделя, както и с 1 час почивка през деня от 12.00 до 13.00 часа. Според настоящия съдебен състав, ако беше вярно всичко казано от св.Д. в съдебно заседание, то няма никаква логика той да попълни гореописаната декларация с посоченото вече съдържание, а е било най-логично да запише в нея, че не работи все още в дружеството. Наивно е да се повярва на твърдението на Д., че проверяващите му казали какво да запише в декларацията и го уверили, че няма да има никакви други проблеми, т.к. от непосредствените впечатления, които съдът доби от този свидетел не намери основание да го счита за лесно внушаем и манипулируем. Напротив, констатира, че той е една нормално развита психо-физически личност и не е житейски логично да записва в гореспомената декларация неща, които въобще не са варни, а са му били диктувани от проверяващите служители на дирекцията. Отделно от това, както вече се посочи и по-горе, последните нямат никакъв мотив да инсценират, каквото и да е нарушение на трудовото законодателство от страна на дружеството. Не е без значение и това, че по време на проверката комуникацията между Д. и проверяващите се е развивала спокойно и цивилизовано, като не е имало никакво основание за притеснение и объркване от когото и да било. При това положение е меко казано несериозно да се повярва на заявеното то Д., че записаното от него в декларацията не било истина, т.к. вече се изясни, че не е имало никаква обективна причина той да записва неща, които не са били верни, а ако е желаел, то нищо не го е препятствало да напише, че все още не работи в дружеството. Той обаче не е записал нищо такова именно защото в деня на проверката е полагал труд.
С оглед на казаното до тук съдът намира, че правилно е ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството с издаденото НП.
Според настоящия съдебен състав при определяне размера на имуществената санкция АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация. Правилно е била определена санкция в минималния размер от 1500 лева, като е отчетено, че нарушението е извършено за първи път, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. С тази санкция ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
В случай не са налице основания за приложението на чл.9 ал.2 във вр. с чл.28 от ЗАНН, доколкото самото нарушение е със завишена степен на обществена опасност. То пряко влияе на интересите на работника, като засяга освен неговите трудови права, но и тези свързани със социално и здвноосигурителния му статус.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-001246 от 05.11.2018г. на Директора на Дирекция „ИТ”-Пазарджик, с което на „ДДД-КОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.”А. І” № 19, представлявано от управителя К. Д. М., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ и с чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: