Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е
№
19.02.2018 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Таня Димитрова
като разгледа докладваната молба с.д. №
3280/15.02.2018 г. по АД № 1904/2016 г. на АдмС-Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 406,
чл. 407
и чл. 408 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК.
С молба със с.д. № 2274/02.02.2018 г.
Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА), чрез адв.
И.И. е направило искане за издаване на изпълнителен лист за присъдените
разноски на двете инстанции по АД № 1904/2016 г. на АдмС-Варна.
С Разпореждане на съда
№ 2293/05.02.2018 г. на СОПА е указано задължението по чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по молбата за издаване
на изпълнителен лист.
На 12.02.2018 г., в
изпълнение на разпореждането на съда, СОПА, чрез представляващия Ю.Ч. представя
документ за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на
5 лв.
С Разпореждане на съда
№ 2756 от 14.02.2018 г. е указано на СОПА, че доколкото със съдебния акт на ВАС
е осъден Общински съвет – Варна за разноски, т.е. лице, различно от Община
Варна, това предполага издаването на два отделни изпълнителни листове, е необходимо
СОПА да внесе държавна такса за втория изпълнителен лист, като е определен
3-дневен срок за внасяне на дължимата държавна такса.
С Молба с.д. №
3820/15.02.2018 г. на СОПА, представлявано от Ю.Ч. са представени доказателства
за заплащане на държавна такса в размер на 5 лв. С молбата е обърнато внимание,
че с издаването на втори изпълнителен лист съдът би натоварил неоснователно общинския
бюджет, източвайки го не само с още 5 лв. държавна такса в полза на съдебния
бюджет, но с доста повече в полза на съдебните изпълнители, поради двойните по
размер разноски за водене на две отделни изпълнителни производства, по „един
такъв впечатляващ, но не твърде законосъобразен начин“. Поради горните
съображения СОПА прави искане разпореждането за втора такса да бъде отменено и
направените разноски в размер на 5 лв. държавна такса и 0,85 лв. преводна такса
да бъдат възстановени на СОПА от бюджета на съда, като недължимо платени по
вина именно на съда. Прави се и искане да бъде издаден един общ изпълнителен
лист за присъдените разноски на двете съдебни инстанции, тъй като и двете
присъдени суми следва да се изплатят от един бюджет – общинския и от една
банкова сметка – *** – Община Варна.
Съдът
намира, че не са налице основания за изменение или отмяна на Разпореждане на
съда № 2756 от 14.02.2018 г., с оглед следните съображения:
Искането за издаване на изпълнителен лист е подадено по реда на чл. 405, ал. 1 от ГПК и от страна, за която съществува признато право да иска издаване на изпълнителен лист. В тази връзка настоящият състав намира искането за допустимо.
Във връзка с молбата на СОПА за издаване на изпълнителен лист и предвид представените доказателства за заплащане на държавна такса, на 14.02.2018 г., в полза на СОПА е издаден Изпълнителен лист с № 115 във връзка с осъждането на Община Варна за сумата от 103,34 лв., представляваща разноски по делото съгласно диспозитива на Решение № 145 от 03.02.2017 г. по АД № 1904/2016 г. по описа на АдмС-Варна, като издаването на изпълнителния лист е след като съдът е констатирал, че Решение № 145 от 03.02.2017 г. по АД № 1904/2016 г. по описа на АдмС-Варна не е отменено в тази част от ВАС с Решение № 335 от 10.01.2018 г. по АД № 4699/2017 г., респ. влязло е в сила на 10.01.2018 г. и подлежи на изпълнение.
За присъдените в полза на СОПА разноски в размер на 2 лв. с Решение № 335 от 10.01.2018 г. по АД № 4699/2017 г. на ВАС, за заплащането на които е осъден Общински съвет – Варна, следва да се издаде отделен изпълнителен лист. Двата съдебни акта - Решение № 145 от 03.02.2017 г. по АД № 1904/2016 г. на АдмС-Варна и Решение № 335 от 10.01.2018 г. по АД № 4699/2017 г. на ВАС, удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания на СОПА срещу двама отделни административноправни субекта/длъжници – в първия случай – Община Варна, а във втория – Общински съвет Варна.
В случая е невъзможно
въпроизвеждането на съдържанието на двата осъдителни диспозитива на изпълнителните
основания в един изпълнителен лист, тъй като независимо, че и с двете съдебни
решения са присъдени разноски в полза на едно лице, с двете съдебни решения са
осъдени за разноски два отделни правни субекта, които не са солидарно
задължени за процесните разноски по делото. Задължението да се издадат отделни изпълнителни листове, когато със
съдебните актове е постановено срещу няколко лица е предвидено в чл. 408, ал. 2
от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК.
Съдът преценява като
несъстоятелен поддържания довод, че с издаването на втори изпълнителен лист за
присъдената в полза на СОПА сума в размер на 2 (два лева), съдът би натоварил
неоснователно общинския бюджет, „източвайки го“ не само с още 5 лв. държавна
такса за изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, но с доста
повече в полза на съдебните изпълнители, поради двойните по размер разноски за
водене на две отделни изпълнителни дела, „по един такъв впечатляващ, но не
твърде законосъобразен начин“. От една страна, страните в съдебното
производство са разполагали с процесуална възможност да инициират производство,
за да се приключи спора с осъждането за разноски по делото само на един субект.
Доказателства за направено искане за изменение на съдебните актове няма данни
да са налице, въпреки заявената пред настоящия съд грижа от страна на СОПА за
бюджета на Община Варна. Съдът има задължение да оказва единствено процесуално
съдействие на страните, но решаваща е волята на страните дали да се възползват
от някои процесуални възможности при упражняване на процесуалните им права.
Именно защото съдът е независим и безпристрастен и разглежда двете страни по
спора като такива с равни правни възможности, не намира за основателни
посочените по-горе доводи на СОПА, с които по своята същност се защитават чужди
интереси, а именно тези във връзка с разходването на бюджета на Община Варна.
Икономическите съображения и то на взискателя за неоснователно натоварване на
общинския бюджет не могат да бъдат основания, с оглед интересите на Общината,
съдът да постанови един, а не два изпълнителни листове. Предвид заявената
обществена позиция в насока недопускане неоснователно натоварване на общински
бюджет, пред СОПА е била налице възможност да не поиска издаване на
изпълнителен лист за вземането си в размер на 2 лева от Общински съвет – Варна,
а и е налице възможност да не предявява за събиране процесното вземане. Това
обаче е само и единствено по волята на СОПА и съдът по никакъв начин не следва
и е недопустимо да замества или да изисква предприемане на процесуални действия
нито от страна на Общински съвет Варна, нито от страна на СОПА.
Следва
да се посочи, че законосъобразността на разпорежданията на съда във връзка с
процесната молба за издаване на изпълнителен лист подлежат на преценка от
по-горестоящ съд при обжалване. Даването от представляващия СОПА на
квалификацията „по един такъв впечатляващ начин“ по отношение на
осъществяваното от настоящия съд правораздаване и вменяването му на вина, че
„източва“ общинския бюджет е далеч от добрия тон и представлява израз на
проявено неуважение към съда, равносилно на обида на съда, което не следва да
се толерира. Съдът намира, че не следва да се допуска спрямо институцията да
бъде демонстрирано неуважение, при условие, че при несъгласие със
законосъобразността на актовете на съда, страната разполага с процесуална
възможност за защита, регламентирана в законите на Република България. Предвид
изложеното за обидата на съда следва да се наложи глоба на представляващия
сдружението на основание чл. 91, ал. 1, във вр. с чл. 89, т. 3 от ГПК в размер
на 100 лв. Определеният от съда размер на глобата е обусловен от
обстоятелството, че обидата е с адресат не друг участник в производството, а
съдът.
Санкция, установена от законодателя в процесуалния закон, е с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви, чрез употреба (устно или писмено) на изрази или чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган. Това ясно следва от употребения от законодателя израз "обида на съда" (а не например - "обида на член на състава на съда" или "обида на съдия"). Също от императивността на формулировката на разпоредбата - "съдът налага глоба" (а не "може да наложи глоба") следва, че съдът не само има право, но има задължение при всяка проява на неуважение към съда (както и към страна, представител, свидетел или вещо лице), осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да било начин, да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК. Налага се извод, че понятието за нарушението "обида на съда" по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е много по-широко от това за престъпленията "обида" и "обида на длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите. От такова естество са употребените в случая от представляващия сдружението изрази. С тези изрази по недопустим начин, още повече – за лице, представляващо сдружение имащо за цел формиране и отстояване на гражданска позиция, се изразява подчертано неуважително отношение и се подронват авторитета и доверието не само към конкретния съдия докладчик по делото, към Административен съд - Варна и към съдиите в него, но и към всички съдилища и съдии в Република България.
Съгласно чл. 10, т. 1,
изр. 1 и 2 от ЕКЗПЧОС всеки има право на свобода на изразяването на
мнения, като това право включва свободата да отстоява своето мнение, да
получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти
и независимо от границите. Съгласно чл. 39, ал. 1
от КРБ, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява
чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. От
друга страна, чл. 10, т. 2 (in fine) от ЕКЗПЧОС
изрично постановява, че "ползването на тези свободи, доколкото е
съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са
необходими в едно демократично общество ... за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието". В този смисъл и както беше посочено и
по-горе, именно с оглед поддържане на авторитета и безпристрастността на
правосъдието е установена от законодателя санкционната разпоредба на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК за налагане
на глоба за обида на съда. Представляващият жалбоподателя, като гражданин,
несъмнено има право свободно да изразява своето мнение. Цитираните по-горе
изрази обаче на представляващия сдружението са изложени, по недопустим за
съдебния език начин, при подчертано неуважително отношение към съда.
Съдът следва да следи и да изисква субектите
на административния процес в рамките на съдебното производство да упражняват
своите права и свободи без да вредят на държавата и обществото, а с начинът на
формулираното заявление в молбата със с.д. № 3280/15.02.2018 г.
представляващият СОПА не способства за оптимизиране на правосъдието.
С
оглед изложеното и на основание чл. 407, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК и на основание чл. 91 от , съдът
Р А З П О Р
Е Д И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружението за оптимизиране на
правосъдието и администрацията (СОПА), представлявано от Ю.Ч., за отмяна на Разпореждане
на съда № 2756 от 14.02.2018 г. и искането за възстановяване от бюджета на съда
направените разноски за такса за издаване на втори изпълнителен лист - 5 лв. и
0,85 лв. - преводна такса.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист
за подлежащото на изпълнение Решение № 335/10.01.2018 г. на ВАС по АД №
4699/2017 г., с което е осъден Общински съвет-Варна да заплати на СОПА
направените по делото разноски в размер на 2 (два) лева.
НАЛАГА на Ю.Ч. глоба в размер на 100 (сто) лв. за
обида на съда.
Разпореждането в частта, с която са оставени без
уважение исканията на СОПА, не подлежи на обжалване.
Разпореждането, в частта, с която е уважено
искането за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване в двуседмичен
срок за молителя – СОПА от връчване на разпореждането, а за ответника – от
връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Срещу наложената глоба, може да бъде подадена
молба за отмяната й до съда, който я е наложил, в едноседмичен срок от деня на
съобщението за настоящото разпореждане.
Разпореждането да се съобщи на СОПА и на Ю.Ч.
по реда на чл. 138, ал.1 във вр. с чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: