№ 43
гр. Враца, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело №
20241400900089 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Предявена е искова молба с вх.№ 6382/21.08.2024 г. от А. Г. Ц. с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника й адв. Н. Д. от ШАК, с адрес за призовки и съобщения ***
против Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Изпълнителните директори - Р. Б. и Й. Ц., с правно
основание чл.432,ал.1, от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
сумата от 70 000,00 (седемдесет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП реализирано на 19.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция – 14.02.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата 704,80 (седемстотин и четири лева и осемдесет стотинки) лева
за причинените й имуществени вреди, свързани с неимуществените, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
претенция – 14.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.09.2023г. около 10:25 часа в гр.Враца, на
пешеходна пътека на *** е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е
500, с рег.№ ВР***СН собственост и управляван от М. Г. К. и А. Г. Ц. в качеството й на
пешеходец/пресищаща пешеходна пътека/.
Местопроизшествието е посетено от мл. автоконтрольор А. Й., който е съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 582/19.09.2023г.
Твърди още, че непосредствено след инцидента е откарана от екип на ЦСМП до
МБАЛ“Хр.Ботев“ гр.Враца и е претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се в
множество счупвания на подбедрицата/закрито/ и подизкълчване на дясна глезена става.
Сочи, че с протоколно определение от 29.05.2024г. постановено по НОХД № 455/2024г.
по описа на РС-Враца на основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение с което М.
Г. К. е признат за виновен за реализираното ПТП и му е наложено съответно наказание по
1
НК, поради което влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, изводимо от
разпоредбата на чл.300 от ГПК.
Твърди още, че за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 500,с рег.№ ВР***СН е
била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответното дружество по полица BG/07/ 123001576712, с период на валидност от 26.05.2023
г. до 25.05.2024г.
На основание чл.380 от КЗ ищцата отправила писмена претенция до ответника, чрез
писмо с обратна разписка получено от него на 14.02.2024г., въз основа на което с
уведомителни писма изх.№ 1624/26.02.2024г. и изх.№ 1624/14.05.2024г. ответника отказал
изплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди се в исковата молба, че непосредствено след ПТП-то ищцата е откарана от екип
на ЦСМП в МБАЛ“Хр.Ботев“ гр.Враца в ортопедичното отделение, видно от Епикриза ИЗ
№ 11061/19.09.2023г., където е оперирана спешно и е изписана от болницата на 25.09.2024г.
Поставена е диагноза „Множество счупвания на подбедрицата, закрито S82.70. След
изписването й от болницата, ищцата се нуждала от чужда помощ, тъй като не могла
самостоятелно да се обслужва.
На 22.11.2023г. ищцата постъпила за лечение в „Първа частна МБАЛ-Враца“ ЕООД
гр.Враца за рехабилитационни процедури и е изписана на 29.11.2023г., видно от Епикриза №
6257/2023г.
На 25.04.2024г. ищцата отново постъпила в ортопедичното отделение на „МБАЛ
„Хр.Ботев“ гр.Враца за оперативно лечение за отстраняване на остеосинтезния материал от
дясна подбедрица поставен през м.09.2023г., която интервенция е извършена на 26.04.2024г.,
видно от Оперативен протокол с дата 26.04.2024г.
Ищцата навежда твърдения, че след ПТП-то е била във временна неработоспособност
до настоящият момент, като възстановителния период не е приключил, приема все още
медикаменти, с ограничени и болезнени движения е в областта на дясна глезена става, както
и тежест в стъпалото.
Поддържа, че получените от нея вследствие на пътния инцидент травми и наранявания
са причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първите
няколко месеца от възстановителния период. От посочените увреждания и операции щели да
останат загрозяващи белези по тялото на пострадалата и все още накуцва.
Преди инцидента ищцата е била активна, работила като учител в детска градина, а след
него животът й се променил изцяло. Същата има влошено емоционално и психическо
състояние, изразяващо се в безсилие, несигурност, безпомощност, усещане за неспособност
за справяне с установената след ПТП-то депресия.
Сочи още, че във връзка с инцидента е направила разходи за лечение в общ размер на
704,80 лв. видно от приложените фактури издадени от лечебните заведения.
Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна
защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367 от ГПК ответната страна Застрахователно дружество
„Евроинс“АД, гр.София, не е депозирала писмен отговор.
Впоследствие е постъпил писмен отговор от ответника Застрахователно дружество
„Евроинс“АД, гр.София с вх.№ 8287/11.11.2024г. чрез ССЕВ/системата за сигурно
2
електронно връчване/ подписано с електронен подпис от упълномощения юрисконсулт Х.
А., по отношение на който е настъпила преклузията на процесуалните права на ответника по
чл. 370 ГПК и поради тази причина съдът не го приел по делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани
СМЕ и СППЕ. Приложено е НОХД № 455/2024г. по описа на РС-Враца, ведно с
приложеното към него ДП № 906/2023г. по описа на РУ-Враца, ДП № 6211/2023г. по описа
на РП-Враца.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото, включая и от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 582/19.09.2023г. се установява, че на 19.09.2023г.
около 10:25 часа в гр.Враца, на пешеходна пътека на ***(***) е настъпило ПТП с участието
на МПС-1/лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 500, с рег.№ ВР***СН собственост и
управляван от М. Г. К. и 2/А. Г. Ц.- пешеходец, пресищащ пешеходна пътека.
Вследствие на настъпилото произшествие пострадала пешеходката А. Г. Ц. е
транспортирана с линейка от екип на ЦСМП-Враца до МБАЛ“Хр.Ботев“ гр.Враца с
фрактура на десен глезен, настанена в ОО (Ортопедично отделение) на МБАЛ“Хр.Ботев“
гр.Враца, без опасност за живота.
С протоколно определение № 122/29.05.2024г. постановено по НОХД № 455/2024г. по
описа на РС-Враца на основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрено споразумение(влязло в
законна сила на 29.05.2024г.), с което М. Г. К. е признат за виновен в това, че на 19.09.2023 г.
около 10:25 ч. в гр. Враца, на пешеходна пътека на *** *** /***/, при управление на МПС -
лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 500 с рег.№ ВР***СН, след като е нарушил
правилата за движение, регламентирани в чл.119 ал.1 ЗДвП /„при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като спре”/, при
приближаване към пешеходната пътека не спрял и не пропуснал преминаващата по
пешеходната пътека А. Г. Ц., вследствие на което я блъснал с предната челна част на
автомобила в областта на ляв ъгъл на предна броня, при което ударил десен упорен крак на
пешеходката и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
триглезенно счупване на дясна подбедрица с непълно изкълчване на глезенната става,
наложило оперативно-ортопедично лечение, с което й причинил трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл.343
ал.3 пр. последно б.„а” алт.2 вр. чл.342 ал.1 НК, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.
последно б.„а” алт.2 вр. чл.342 ал.1 вр.55 ал.1 т.1 НК, му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от пет месеца, като на основание чл.66 ал.1 НК е отложено изпълнението
на наказанието за срок от три години. На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК е лишен от
право да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца.
Влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд изводимо от разпоредбата
на чл.300 от ГПК.
За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида на
причинените травматични и психически увреждания, техния интензитет и продължителност
на лечение, по делото са събрани писмени доказателства и е допусната СМЕ и СППЕ.
3
От приложените по делото медицински документи в т.ч.: ксерокопие на Фиш от ЦСМП
- Враца от 19.09.2023 г., ксерокопие на ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца,
№012247/19.09.2023 г., ксерокопие на Допълнителен лист към ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ
„Х. Ботев“ АД гр. Враца, ксерокопие на ИЗ №11061 от ОТО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр.
Враца, ксерокопие на Епикриза от ФРМ при ПЧМБАЛ - Враца ЕООД - гр. Враца, (ИЗ
№6257), ксерокопие на Епикриза от ОТО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца, (ИЗ №5322),
Ксерокопие на Етапна епикриза от 31.07.2024 г. издадена от д-р К. - ортопед-травматолог,
ксерокопие на Експертно решение № 00275/28.03.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Х. Ботев“ АД
гр. Враца и ксерокопия на 10 бр. болнични листове се установява, че след настъпване на
ПТП-то, на ищцата А. Ц. е оказана първа медицинска помощ и тя е транспортирана в
Спешното отделение на МБАЛ "Х. Ботев" - гр.Враца, като е приета с диагноза:
„Множествени счупвания на подбедрицата, закрито. Имала оток, видима деформация и
болка в дясна глезенна става с нарушени движения , като не е губила съзнание и била
адекватна с ясен спомен за случилото се.
След извършени прегледи, консултации и рентгенографии на 19.09.2023г. на ищцата е
извършена оперативна интервенция в ОТО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца, която била
на стационарно лечение в периода от 19.09.2023 г. до 25.09.2023 г. с диагноза: „Множество
счупвания на подбедрицата, закрито“. Извършено е оперативно наместване и ОМ на
счупените медиален и латерален малеол. Операцията е извършена със спинална упойка, като
израстъка на малкият пищял е фиксиран със семитубуларна плака Ф3,5 мм с 6 дупки и 7 бр.
винт, а голямо пищялния малеол е фиксиран с 1 бр. К игла Ф2,0 мм. и винт. Направена е
контролна графия на глезенна става с кугел - състояние след счупване и операция с ОМ.
Поставена е гипсова шина. По време на престоя е проведено медикаментозно лечение по
схема с противоалергично средство, глюкокортикоид, АБ, обезболяващо и антикоагулант.
Изписана с дадени указания за сваляне на конци на 12 постоперативен ден, антикоагулантна
терапия до 30-ти постоперативен ден и контролни прегледи.
В периода от 22.11.2023 г. до 29.11.2023 г. Ц. е била за лечение с диагноза: „Други
видове рехабилитационни процедури. Последици от други счупвания на долен крайник“.
Ц. е постъпила повторно в ОТО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца и била на
стационарно лечение в периода от 25.04.2024 г. до 28.04.2024 г. с диагноза: „Последици от
други счупвания на долен крайник“. На 26.04.2024 г. й е извършена операция № 687 -
екстракция на остеосинтетичния материал. При същата чрез разрези е достигнато до
остеосинтетичния материал, който е отстранен. Разрезите са направени по старите
постоперативни ръбци. Следоперативния период е протекъл гладко. Проведено е
медикаментозно лечение с антиалергично средство, глюкокортикостероид и антикоагулант, в
това число и антитромботична профилактика и е изписана в добро общо и локално
състояние, със спокойна оперативна рана, с дадени указания с антикоагулантна
профилактика до 30-ти следоперативен ден, сваляне на конци на 12-ти постоперативен ден и
отбременяване на ДДК за срок от 30 дни постоперативно.
На 31.07.2024 г. е проведен преглед от д-р К. - ортопед-травматолог, като в издадената
от него Етапна епикриза е отразено, че Ц. има постоперативни ръбцови изменения в
областта на дясна глезенна става, болка и лек оток в областта на същата с ограничени по
обем и болезнени движения, а походката й е самостоятелна с накуцване в дясно.
Ц. е освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК № 00275/28.03.2024 г. изд.от
4
МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца, от което е видно, че й е определена временна
неработоспособност за срок от 60 дни по повод на водеща диагноза - множествени
счупвания на подбедрица. Същата е била в отпуск по болест в периода от 19.09.2023 г. до
20.07.2024 г. по повод на посоченото счупване/л.84-106 от делото/.
Ищцата е извършила разходи за лечението си в размер на 670,00 лв., видно от фактура
№ **********/20.09.2023 г. издадена от МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца, на стойност 670,00
лв. за ОМ и 34,80 лв. за потребителска такса за 6 дни болничен престой, съгласно приложена
фактура № **********/25.09.2023 г. издадена от МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца.
По делото е назначена и изслушана съдебно - медицинска експертиза, вещото лице по
която е представило заключение, че пострадалата А. Ц. е получила множество счупвания на
подбедрицата/закрито/ и подизкълчване на дясна глезена става. Това увреждане й е
причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник. Лечението е
проведено оперативно, като проявлението на посоченото счупване е нарушение ходенето,
като основната функция на долния крайник.
На ищцата на 19.09.2023 г. от 17:10 ч. до 18:10 ч. под спинална упойка е извършено
оперативно наместване и метална остеосинтеза на счупените малеоли на двата пищяла на
дясна подбедрица, като операцията е била с голяма сложност и последователността на
действията е била следната: след направени разрези по външната и вътрешна повърхност на
глезена по остър и тъп начин се е достигнало до счупванията на костите, които са
остеосинтезирани след съответната репозиция, извършена е хемостаза, контролна
рентгенография, послоен шев, стерилна превръзка и гипсова шина.
Впоследствие на 26.04.2024г. е извършено оперативно отстраняване на
остеосинтетичния материал, като операцията е била със средна сложност със същата
последователност от оперативни интервенции, при които е извършена екстракция на ОМ.
Експерта посочил, че оздравителния период е от порядъка на 6-8 месеца, като е налице
консолидация на счупванията. Вещото лице е извършил личен преглед на ищцата Ц., при
който констатирал, че са налице остатъчни последици изразяващи се в дефицит на
движенията на десен глезен - дорзифлексия и плантарна флексия, като за в бъдеще имайки
предвид и възрастта на ищцата, може да се очаква развитие на артрозни изменения. Това
счупване ще води до болки при натоварване, промяна на времето, както и сутрешна
скованост, като същото ще продължи напред във времето.
По време на болничния престой ищцата е била на постелен режим, а след изпиването и
вертикализирането се е придвижвала с 2 патерици.
В областта на външен и вътрешен глезен са налице белези от оперативни интервенции,
като същите са с размери 5 и 10 см, с белезникав цвят разположени по външния и
вътрешния глезен, като същите ще останат дефинитивни за цял живот.
Ищцата е била на стационарно лечение след процесното ПТП 6 дни, за физиотерапия и
рехабилитация е била 7 дни, а в ОТО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца за отстраняване на
остеосинтетичния материал е била 3 дни.
Описаните и приложени към искова молба фактури за извършени разходи от ищцата са
във връзка с претърпяното счупване на глезена, проведено лечение и болничен престой, като
същите са били необходими във връзка с посочените обстоятелства.
Към момента на прегледа ищцата се придвижва самостоятелно с леко накуцване на
дясно, като движенията в областта на десен глезен са с лек дефицит. Това състояние не
подлежи на лечение, имайки предвид вида на счупването и възрастта на ищцата, като на
5
този етап не се налага използване на помощни средства.
Експерта сочи, че е необходимо ищцата да извършва рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури, които се определят от специалист по ФРМ, като в случая й е
препоръчано да извършва санаториално лечение поне два пъти годишно.
Към момента Ц. няма усложнения в здравословното си състояние, като за в бъдеще не
е необходимо лечение.
В съдебно заседание вещото лице-медик поддържа изготвеното от него експертно
заключение. При прегледа на ищцата извършен на 28.01.2025 г., констатирал, че същата е в
добро общо състояние с умерено оточен дясна глезена става и ограничени болезнени
движения за сметка на дорзифлексията и плантарната флексия. Походката е самостоятелна с
леко накуцване в дясно.
Оперативните рани са първично зараснали. Сочи, че с оглед възрастта на ищцата, ще
остане известен дефицит в движенията на крайника й, които няма да нарушат функцията на
ходене, но тя ще има оплаквания от сутрешна скованост, болка при претоварване, при
промяна на времето. Имайки предвид пола и възрастта й със сигурност може да развие
локална остеопороза, вследствие на оперативна интервенция. Ренгенографията извършена
на 28.01.2025 г. на ищцата сочи за вероятност от артрозни изменения, които са свързани с
възрастта и със самата травма на ищцата.
За установяването на претърпените от ищцата А. Г. Ц. неимуществени вреди по делото
са разпитани свидетелите Р. М. П. и Г. Ц. В.(без родство със страните по делото).
Свидетелката Р. М. П. заема длъжността *** на ДГ „Брезичка“ гр. Враца, а ищцата
работи като учител в същото детско заведение.
Сочи, че на 19.09.2023 г. А. Ц. й позвънила по телефона, като й съобщила, че е
претърпяла ПТП на пешеходна пътека на пл. „***“ в гр.Враца, лежи и чака линейка да я
транспортира до болницата. Свидетелката веднага изпратила в болницата две близки
познати на ищцата, които да установят какво се е случило с нея. Впоследствие отишла и П. в
болницата. Разговаряла с лекарския екип, който обяснил, че Ц. има счупвания и трябва да се
закупи пластина, която била на стойност 600.00 лв. Закупила същата със средства от
дебитната карта на ищцата и операцията продължила приблизително около 3-4 часа. След
това била преместена в отделението на травматологията и свидетелката успяла да разговаря
с нея, макар и трудно, тъй като била още под упойка.
Свидетелката посочва, че Ц. била на стационарно лечение в продължение на 10 дни,
като не могла да се обслужва самостоятелно, а ежедневно нейни колеги от детската градина
я обгрижвали, тъй като не могла да става от легло и била на памперси. Приемала много
болкоуспояващи лекарства и споделяла за болки в кръста и в счупения крак. След
изписването й от болницата, Ц. не могла самостоятелно да ходи, а две момчета я свалили с
количка. На 12-я ден взели д-р К. от болницата и го откарали в дома на ищцата, за да й свали
конците. В домашни условия ищцата била обгрижвана от нейните колежки, които се
редували да й пазаруват, готвят, перат и др. Вкъщи Ц. се придвижвала с патерици и
проходилка. Самостоятелно проходила на 3-4 месец след операцията. Проведени са й много
рехабилитации в болницата в гр.Враца и в санаториуми. В момента тя накуцва с болния
крак, има отоци и същият е скъсен с 2 см.
Свидетелката сочи, че ищцата се завърнала на работа на 04.09.2024г., като
физическите упражнения с децата ги изпълнява друга ***, тъй като Ц. не била в състояние
6
да ги извършва. Била изпаднала в депресия, като непрекъснато повтаряла, че няма да
проходи и няма кой да се грижи за нея, тъй като тя няма семейство. Благодарение на
помощта на нейните колеги и рехабилитацията, Ц. успяла да се възстанови физически, но
психически не е напълно възстановена. Когато излизат заедно, чакат дълго на пешеходната
пътека, тъй като тя се страхува да премине през пътеката.
Ищцата споделила със свидетелката как е станал инцидента. Сочи, че била застанала
до пешеходната пътека, огледала се е на спирката, като имало спрян тролей и тръгнала да
пресича, когато изведнъж от страната на тролея я блъснала кола. Колата е била зад тролея и
явно не била спряла, защото тръгнала да изпреварва тролея.
Другата свидетелката Г. Ц. В. посочва, че познава А. Ц. приблизително от шест години,
която работи като *** в детска градина „Брезичка“ гр. Враца. От *** П. узнала за инцидента
с Ц. реализиран на 19.09.2023 г. в гр. Враца на пл. „***“. Ц. тръгнала да пресича пешеходна
пътека, когато усетила удар, била паднала на земята и впоследствие разбрала какво се е
случило. Телефонирала на директората и съобщила за инцидента. Веднага била
транспортирана с линейка в болницата в гр.Враца, където й е направена операция и
поставена пластина в крака. Била на стационарно лечение приблизително около една
седмица, обслужвана е от медицински персонал, тъй като не могла да става от леглото.
Колегите й ежедневно я посещавали в болницата, като й носели храна и я окуражавали.
Приемала болкоуспокояващи медикаменти след операцията. След изписването й от
болницата, Ц. не могла да се движи сама, като двама съседи от блока й помогнали да се качи
до жилището си. В дома си била обслужвана от нейните колежки, които се редували да
домакинстват. Приблизително шест месеца Ц. се придвижвала с патерици, след което
започнала самостоятелно да ходи. Била една година в отпуск по болест, но не ползвала
платен годишен отпуск. Ц. има белег от вътрешната и външната страна на десния крак, с
който накуцва.
От заключението на ССПЕ се установява, че Ц. била травмирана, изпаднала в
депресия, изпитвала притеснения, че никога няма да проходи, да се обслужва сама, както и
да продължи да работи. Провеждала два-три пъти в годината рехабилитация, както и
физиотерапия в гр. Враца.
Ц. все още изпитва страх, когато пресича на пешеходна пътека, както и изпитва болки
при ходене.
Експертите посочват, че след процесното ПТП в А. Г. Ц. е настъпила „Остра стресова
реакция“, която довела до промяна в психологично и емоционално й състояние. Била е
стресирана от счупванията и е имала силна болка. Вземала медикаменти. След ПТП-то Ц.
имала нарушение на съня и не е могла да изпълнява ежедневните си задължения, нито да
работи. Нуждаела се от обгрижването на близките й познати и колеги.
Процесното ПТП в Ц. е причинило „Остра психогенна реакция“, която е преминала в
„Нарушение на адаптацията“, а по-късно и в „Посттравматично разстройство“, които са
невротични заболявания свързани с инцидента и преминават за 6 месеца, но с времето
отзвучават и не водят до трайно увреждане на психичното състояние. Остава само спомена
за тежкото ПТП.
В съдебно заседание експертите поддържат заключението си. Сочат, че след ПТП-то Ц.
е получила „Остра стресова реакция“, което е описано в медицинската документация,
приложена към делото. Това състояние следвало да премине в рамките на 2-3 дни. Но
следствие на оперативните интервенции, които ищцата е претърпяла, влошеното й
7
състояние, което не било отзвучало, тя не могла да изпълнява задълженията си на работното
място, като се включвали близки и познати в нейното обслужване.
При ищцата Ц. „Острата стресова реакция“ е преминала в „Разстройство на
адаптацията“, който следвало да премине за шест месеца, но установили, че след изтичането
й, тя отново не се е възстановила, дори е преминала на ТЕЛК и са й дадени още два месеца.
Тези осем месеца са подкрепени с болнични листове, през който период тя е обслужвана от
нейни колеги. При контактуването на експертите с ищцата, същата споделяла с тях, че след
тези шест месеца, когато си затвори очите непрекъснато ПТП-то излиза пред очите й, при
което тя била неспокойна и напрегната. Общо десет месеца ищцата е била в отпуск по
болест, за който период вещите лица нямат наблюдение и поради това приемат, че това
нейно състояние е траяло в рамките на този болничен период.
Сочат, че към настоящият момент А. Г. Ц. е физически и психически здрава. Няма
предходно заболяване, което да е в причинно- следствена връзка с ПТП-то. При направени
тестовете, същите са нормални, не показват тревожност и депресия, но спомена от ПТП-то
ще остане завинаги от него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.432,ал.1, от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят
на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят
иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба
задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в
специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е
тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта
на претенцията. /Опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/2018г., I т.о. на ВКС, Опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/2019г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от
доказателствата се установява, че ищцата А. Ц. е отправила писмена претенция към
застрахователя - ответник на 14.02.2024г.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла
на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя - ответник на 14.02.2024г., като предвиденият тримесечен
срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда и в рамките на същия е
постановен отказ с уведомителни писма изх.№ 1624/26.02.2024г. и изх.№ 1624/14.05.2024г.
за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което настоящият съдебен състав
8
намира предявеният иск за допустим. Това обуславя активната материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпените от
нея вреди срещу застрахователя на деликвента.
Безспорно е по делото, че 19.09.2023г. около 10:25 часа в гр.Враца, на пешеходна
пътека на *** е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 500 с рег.№
ВР***СН собственост и управляван от М. Г. К. и А. Г. Ц. в качеството й на
пешеходец/пресищаща пешеходна пътека/.
Също е безспорно, че съществувало валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с
ответното дружество, със застрахователна полица № BG/07/123001576712 и срок на
валидност от 26.05.2023 г. до 25.05.2024 г., с която се покрива отговорността на водача на
лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 500 с рег.№ ВР***СН- М. Г. К., както и направена
от ищцата А. Г. Ц. пред застрахователя извънсъдебна претенция получена от застрахователя
„Евроинс“АД на 14.02.2024г., видно от обратната разписка /л.112 от делото/, по която е
образувана преписка по щета № ********** от 15.02.2024г., по която с уведомителни писма
изх.№ 1624/26.02.2024г. и изх.№ 1624/14.05.2024г. ответника отказал изплащане на
застрахователно обезщетение.
За извършеното деяние М. Г. К. е признат за виновен от наказателния съд и му е
наложено съответно наказание - за престъпление по чл.343 ал.3 пр. последно б.„а” алт.2 вр.
чл.342 ал.1 НК, което е предмет на постигнато между страните в производството по НОХД
№ 455/2024 г. по описа на РС-Враца споразумение, одобрено от съда с протоколно
определение № 122/29.05.2024г. При съобразяване на разпоредбата на чл. 300 ГПК
настоящият съдебен състав приема, че влязлата в сила присъда (чиито последици по силата
на чл. 383, ал. 1 НПК се придават и на одобреното от съда споразумение за решаване на
делото) обвързва гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, противоправно
ли е то и виновен ли е деецът. Така е установено наличието на деликт, причинен от М. Г. К.
по отношение на ищцата А. Ц..
Съдът намира, че с влязлото в сила споразумение имащо значение на влязла в сила
присъда е проведено пълно и главно доказване от ищцата А. Г. Ц. на всички елементи от
фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната
отговорност на виновния водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 500 с рег.№
ВР***СН собственост и управляван от М. Г. К., като в този смисъл е и Тълкувателно
решение № 5/05.04.2006г. по тълк. д. № 5/2005г., ОСГК и ОСТК на ВКС/.
Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на
присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество е
налице в разглеждания случай. Няма значение дали се касае за деянието на страната по
гражданското дело или за деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на
страната по делото. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на
престъпния състав. Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав,
констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за
съда, който решава гражданското дело. В състава на престъплението, за което водачът на
процесния лек автомобил марка „Мерцедес“ модел Е 500 с рег.№ ВР***СН - М. Г. К. е
признат за виновен с влязлото в сила споразумение и което обуславя отговорността на
ответника по настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди на
ищцата Ц., поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково
9
производство.
Настъпилите неимуществени вреди за ищцата, както и причинна връзка между
деянието и неимуществените вреди се установява от приложените по делото медицински
документи, събраните свидетелски показания и изслушаната по делото СМЕ и СППЕ, които
настоящият съдебен състав кредитира като обективни, логически последователни,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства води до извод за доказаност на причинна връзка.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице всички посочени предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника за така причинените на ищцата неимуществени
вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на застрахованото лице.
По иска за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС № 4/1968 г. и
решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. №
2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по
т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 3802/2008 г. на І г.о. на ВКС,
решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС; решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.
на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС; решение по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ
т.о. на ВКС; решение по т.д. № 1398/2014 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2766/2014 г.
на І т о. на ВКС; решение по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2960/2015
г. на І т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС; решение по т.д. №
1893/2022 г. на І т.о. на ВКС и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
конкретния размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са
характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната
практика при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и
от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата и във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
10
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на
следното:
От настъпване на процесното ПТП ищцата А. Ц. е получила средна телесна повреда
изразяваща се в множество счупвания на подбедрицата/закрито/ и подизкълчване на дясна
глезена става, които увреждания са причинили разстройство на здравето и трайно
затруднение движенията на долен десен крайник.
От събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ се установи, че на
ищцата на 19.09.2023г. е проведено оперативно наместване и метална остеосинтеза на
счупените малеоли на двата пищяла на дясна подбедрица, като е извършена хемостаза,
контролна рентгенография, послоен шев, стерилна превръзка и гипсова шина. По време на
болничния престой ищцата била на постелен режим, а след изпиването и вертикализирането
се е придвижвала с 2 патерици. Същата е претърпяла втора операция на 26.04.2024г. за
отстраняване на остеосинтетичния материал, като операцията е била със средна сложност
със същата последователност от оперативни интервенции, при които е извършена
екстракция на ОМ.
Установи се още, че ищцата е изпитвала болки и страдания, като техният интензитет е
бил по-голям непосредствено след процесното ПТП в продължение на шест месеца, като
постепенно са отзвучали. При прегледа й експерта-медик констатирал, че това счупване ще
води до болки при натоварване, промяна на времето, сутрешна скованост и ще продължи
напред във времето.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият. При определяне на справедлив размер за заплащане на
заместващо обезщетение съдът взема предвид установения множество счупвания на
подбедрицата/закрито/ и подизкълчване на дясна глезена става.
Съдът отчита, че лечебният период в болнично заведение на ищцата е бил 6 дни, за
физиотерапия и рехабилитация е била 7 дни, а в ОТО при МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца за
отстраняване на остеосинтетичния материал е била 3 дни.
Оздравителния период според СМЕ е в рамките на 6-8 месеца при наличие
консолидация на счупванията. При личния преглед на ищцата от вещото лице-медик се
установило, че при нея е налице дефицит в движенията на десен глезен - дорзифлексия и
плантарна флексия, като за в бъдеще със сигурност може да развие локална остеопороза,
вследствие на оперативна интервенция, предвид възрастта на ищцата /66 години/. Налице са
белези от оперативни интервенции на десния глезен с размери 5 и 10 см, които ще останат
дефинитивни за цял живот.
Към момента на прегледа ищцата се придвижва самостоятелно с леко накуцване на
дясно, като движенията в областта на десен глезен са с лек дефицит. Това състояние не
подлежи на лечение, имайки предвид вида на счупването и възрастта на ищцата, като на
този етап не се налага използване на помощни средства.
При определяне размера на обезщетението следва да бъдат взети предвид и
изпитваните в началото силни болки и страдания, като към настоящия момент същите са
отшумели, както и зависимостта на ищцата след инцидента от чужди грижи, както
първоначално след операцията, така и при домашното й лечение. При преценката следва да
11
бъдат отчетени и претърпените множество негативни психически изживявания. Ищцата е
изпитвала болки и страдания с голям интензитет характерен за този вид травми
непосредствено след процесното ПТП, като неудобствата във физически измерения, които е
търпяла по време на болничното и домашното лечение е свързано с невъзможност за
самообслужване и помощ от нейните колеги. В тази връзка са показанията на свидетелите Р.
М. П. и Г. Ц. В., които са помагали в обслужването на тоалета на Ц. и в домакинството,
докато е била в отпуск по болест почти една година.
Освен това съдът отчита и психическите изживявания на ищцата, които според вещите
лица по СППЕ след инцидента Ц. е развила „Остра психогенна реакция“, която е преминала
в „Нарушение на адаптацията“, а по-късно и в „Посттравматично разстройство“, който
период преминал за 8-10 месеца при нея,т.е. по-дълъг от обичайния 6 месечен период и е
подкрепен с болнични листове, като е обслужвана от нейни колеги. Все още изпитва страх
да пресича пешеходна пътека и изпитва негативни спомени от случилото се.
Към настоящият момент експертите сочат, че Ц. е физически и психически здрава, като
не е налице предходно заболяване, което да е в причинно- следствена връзка с ПТП-то.
След съобразяване с възрастта на ищцата – 65 години към датата на ПТП;
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия
справедливост, намиращо израз в нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите; вида и характера на полученото увреждане;
дълго продължилия период на болки, страдания и житейски неудобства вследствие травмата
в десния глезен; настъпилата трайна промяна на живота на ищцата в негативен аспект
поради все още изпитващ страх от пресичане на пешеходна пътека; невъзможността да
изпълнява физическите упражнения, като учител с децата в детската градина,
обстоятелството, че движенията в десния глезен са с лек дефицит, наличие на белези от
оперативни интервенции на десния глезен с размери 5 и 10 см, които ще останат
дефинитивни за цял живот, както и развитие в бъдеще на локална остеопороза, настоящият
съдебен състав счита, че сумата от 70 000,00 лв. представлява справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, в какъвто размер е и предявената исковата
претенция. Съдебният състав отчете и практиката на касационната инстанция по сходни
казуси (Решение № 50103 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1199/2021 г., II т. о., ТК;
Определение № 243 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2422/2022 г., I т. о., ТК; Определение
№ 1879 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 543/2024 г., II т. о., ТК, като съобразява и
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие - 2023 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.
По претенцията за лихва за забава:
Ищцата претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция – 14.02.2024 г.
Съгласно действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна - чл. 429, ал. 3 от КЗ.
При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана от
ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В съдебната практика на ВКС обективирана в решение №
12
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. №
53/2022 г. на I т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о. и др. е
разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за вредите,
причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането.
Изложени са аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3
ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл.
429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.
След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният
срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно
обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава,
за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Следователно на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на
обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по
смисъла на чл. 106, ал. 1 във вр. чл. 380 от КЗ, адресирана от пълномощника на ищцата до
ответника, се установява, че ищцата е уведомила застрахователя, който обезпечава
деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното застрахователно събитие
на 14.02.2024 г., поради което от този момент ответното дружество отговаря за причинените
на пострадалия неимуществени вреди, поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования - делинквент за заплащане заместващо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от ответното
застрахователно дружество главно парично вземание следва да се присъди от посочената
дата-14.02.2024 г. до окончателното му заплащане, поради което наведените възражения на
ответното дружество в тази връзка се неоснователни.
Относно иска за имуществени вреди:
Предявения иск за заплащане на имуществени вреди, причинени като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен в размер на 704,80 (седемстотин и четири лева и осемдесет
стотинки) лева, за който се събраха писмени доказателства (фактура №
**********/20.09.2023 г. издадена от МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца, на стойност 670,00 лв.
за ОМ и фактура № **********/25.09.2023 г. издадена от МБАЛ „Х. Ботев“ АД гр. Враца на
13
стойност 34,80 лв. за потребителска такса за 6 дни болничен престой). Според вещото лице
по допусната СМЕ същите са извършени в пряка връзка с лечението на последиците от
деликта.
Присъдените суми на ищцата в общ размер на 70704,80 лв. следва да бъдат преведени
от ответното застрахователно дружество по банкова сметка с IBAN: BG 59 UNCR***, при
банка: "УниКредит Булбанк"АД(на адв.Н. Д.), съгласно дадено изрично пълномощно от
ищцата А. Ц. от 12.12.2024г.(л.229 от делото) и приложена банкова референция за банковата
сметка на адв.Д./л.240 от делото/.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата А. Г. Ц. има право на разноски. Същата е
направила следните разноски в рамките на настоящето производство: 2850,00 лв. -
държавна такса за образуване на производството; 800,00 лв. - депозит за вещо лице по СМЕ;
1000,00 лв. - депозит за вещи лица по СППЕ или общо 4650,00 лв., поради което ответникът
следва да бъде осъден да й заплати тази сума.
С оглед основателността на исковите претенции на ответното застрахователно
дружество не му се дължат разноски за настоящата съдебна инстанция.
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7,ал.2 от
НМРАВ, за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
От приложените пълномощни от 06.10.2023г.(л.10 от делото) и от 12.12.2024г.(л.229 от
делото) удостоверяващи представителна власт на адв.Н. Д. от САК и от приложения договор
за правна защита и съдействие от 12.12.2024 г. (л.229 от делото), сключен между адв.Н. Д. от
ШАК и ищцата е видно, че е уговорено безплатно процесуално представителство и защита
на ищцата по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата /ЗА/,
т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази
хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е възнаграждение, което при
наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат, оказал
безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое право, той следва да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал.
1 ЗА.
Адвокатското възнаграждение за защита на ищцата в исковото производство следва да
се определи съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
извършените от пълномощника на страната процесуални действия и положените от адвоката
усилия, а именно: изготвяне и подаване на искова молба, в която са направени процесуални
искания и представяне на доказателства; активно участие на адв.Д. в едно съдебно
заседание, а за останалите три съдебни заседания е депозирал писмени молби с
доказателствени искания, но делото не се отличава с процесуални усложнения, касаещи
допълнително и реално извършените действия от процесуалния представител на ищцата.
Процесуалният представител на ответното дружество с молба вх.№ 1312/19.02.2024г.
(л.269 от делото) и с молба вх.№ 2359/27.03.2025г.(л.292 от делото) е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ищцата,
14
което да бъде сведено до минимум.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да
бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Преценката за прекомерност винаги е субективна, а минималните размери на
възнагражденията са само база за определянето на действително обосновано по стойност
такова (като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС), като в конкретния случай, при съобразяване на разясненията по точното
тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
C-438/22, настоящият съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред ОС-Враца следва да е в размер на сумата от 5000,00 лв. с ДДС, който
размер съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. В тази
връзка е практиката на ВКС обективирана в Опр.№ 50015/16.02.2024 год. по т.д. №
1908/2022 г. на ВКС първо т.о., Определение № 191/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2447/2023 г. на
ВКС, II г.о. Определение № 376 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2613/2024 г. ,
Определение № 374 от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2606/2024 г., Определение № 381
от 06.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2834/2024 г., Определение № 206 от 22.01.2025 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2650/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 191 от 21.01.2025 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2688/2024 г., II т. о., ТК.
С оглед изхода от делото на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Н. Д. от ШАК сумата от
5000,00лв. с ДДС от уважените искове, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер, съобразно действащата към момента на приключване на устните
състезания разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата (изм. ДВ бр.88 от 2022 г.).
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Изпълнителните директори - Р. Б. и Й. Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на А. Г. Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 70 000,00 /седемдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.09.2023 г., при валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП между собственика на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел Е 500, с рег.№ ВР***СН и ответното застрахователно дружество, сумата
от 704,80 (седемстотин и четири лева и осемдесет стотинки) лева за причинените й
имуществени вреди, свързани с неимуществените, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 14.02.2024 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 4650,00
(Четири хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляваща направените от ищцата
съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция, по банкова сметка с
IBAN: BG 59 UNCR***, при банка: "УниКредит Булбанк"АД (на адв.Н. Д.).
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата във вр. чл.7,
15
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Изпълнителните директори - Р. Б. и Й. Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Н. Н. Д. от ШАК, със съдебен адрес: ***, сумата от 5000,00 (Пет хиляди)
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ и съдействие на А. Г. Ц. с ЕГН **********, с адрес: *** –ищца по т.д.№ 89/2024г. по
описа на ОС-Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните, чрез техните процесуални
представители на основание чл.7,ал.2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16