Определение по дело №14/2021 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 16
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Полк. Свилен Русев Александров
Дело: 20216000600014
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
гр. София , 26.03.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. РУМЕН Л. ПЕТКОВ

полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20216000600014 по описа за 2021 година
при секретар Таня Димчева,
и при участието на военните прокурори .... Красимир Колев и майор Генка
Бразашка, образувано по частна жалба на обвиняемата Г.М. П. – И., чрез
служебния й защитник адвокат Е. К. от САК, срещу определение №
9/22.03.2021 г. по чнд № 100/2021 г. по описа на Софийския военен съд.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Софийския военен съд е уважил
искането на Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София и е взел мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемата по ДП № ....... по
описа на същата прокуратура.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че двете повдигнати на И. обвинения са
бланкетни и освен тяхнатата тежест в санкционната им част не са налице
другите законови предпоставки за такава мярка за неотклонение. И. е
неосъждана, с валидни документи за самоличност, с постоянен адрес и няма
данни да е пречила на разследването срещу нея. Иска се мярката й за
неотклонение „Задържане под стража“ да бъде изменена в „Домашен арест“,
която съответства на целите, визирани в чл. 57 НК и на принципите на
съразмерност и липса на прекомерна репресивност при прилагане на мерки за
процесуална принуда в наказателния процес.
В съдебно заседание адв. К. поддържа жалбата по изложените
1
съображения. Твърди, че по делото няма събрани доказателства за нейна
съпричастност към повдигнатите й обвинения.
Обвиняемата поддържа защитника си и също иска мярката й за
неотклонение да бъде изменена в „Домашен арест“.
Представителите на Военно-апелативната прокуратура считат, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба оставена без уважение като неоснователна.
Развиват доводи, че обвиненията срещу И. са доказани по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства Заявяват, че е налице
реална опасност тя да се укрие и да извърши друго престъпление.
Военно-апелативният съд, като взе предвид материалите по
досъдебното производство, изложените от страните доводи и
първоинстанционния съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законоустановения 3-дневен
срок чрез съда, постановил първоинстанционния съдебен акт и е процесуално
допустима.
С постановление на Специализираната прокуратура /СП/ от 08.02.2021г.
е било образувано досъдебно производство /ДП/ № 28/2021 г. по описа на
прокуратурата за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. С
постановление от 15.03.2021 г. на прокурор от СП Досъдебното производство
е изпратено по компетентност на Военноокръжна прокуратура /ВОП/ - София,
където с постановление от същата дата на прокурор от ВОП – София
досъдебното производство е прието по компетентност от ВОП-София /л.14,
т. 1 ДП/.
С постановление от 15.03.2021 г. на прокурор от ВОП – София е
образувано ДП № ....., за това, че в периода от началото на 2020 г. до
настоящия момент, лица по чл. 396, ал. 1 и ал. 2 НПК, на територията на
Република България образуват, ръководят и членуват в група, която си
поставя за цел да извършва престъпления по глава Първа от Особената част
на НК – престъпление по чл. 109, ал. 1 и 2 НК и в периода от началото на
2020 г. до настоящия момент, лица по чл. 396, ал. 1 и ал. 2 НПК, на
територията на Република България, издават и събират с цел да издават на
чужда държава информация, представляваща държавна тайна - престъпление
по чл. 104, ал.1 НК.
С постановление от 19.03.2021 г. Г.М. П. – И. е привлечена в качеството
на обвиняемо лице за престъпление по чл. 104, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за
това, че на неустановени дати, в периода от началото на 2020 г. до настоящия
момент, в съучастие като съизвършител с ....... И.П.И., .... П.Д.П., Д.Н.В.,
Д.Т.Г. и Л.Б.М., на територията на Република България, събирала с цел да
2
издаде на чужда държава информация, представляваща държавна тайна и за
престъпление по чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че в периода от началото
на 2020 г. до настоящия момент, на територията на Република България,
членувала в група ръководена от ....... И.П.И., с членове .... П.Д.П., Д.Н.В.,
Д.Т.Г. и Л.Б.М., като групата си поставя за цел да извършва престъпления по
глава Първа от Особената част на НК /л. 7, т. 22 ДП/.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НК, мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Престъпленията, за които на обвиняемата И. са подигнати обвинения са
тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за тях се предвиждат наказания
„лишаване от свобода от 10 до 20 години“, „доживотен затвор“ или
„доживотен затвор без замяна“ за първото и „лишаване от свобода до 10
години“ за второто.
Въпреки, че разследването по делото е в началната си фаза и предстои
извършване на редица процесуално - следствени действия, изготвяне на
множество назначени експертизи и получаване отговори на искани справки и
запитвания, настоящият състав намира, че от събраните до момента
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, се
очертава фактическа обстановка, която сочи на значителна вероятност И. да е
извършила вменените й деяния и те да са престъпления, както и че е налице
реална опасност тя да се укрие или извърши друго престъпление.
Изводът за вероятността И. да е извършила вменените й деяния се
подкрепя от показанията на свидетелите Р.Й.Г. на л. 1-6, т. 3 и л. 22-23, т. 44
ДП и Б.Б.Р. на л. 7-12, т. 3 и л. 12-14, т. 44 ДП; от обясненията на обвиняемия
Д.Т.Г. пред съдия от 18.03.2021 г. на л. 8-11, т. 23 ДП; от Справка на
Държавна агенция „Национална сигурност“ относно придобита информация
за български и руски граждани и Справка на Държавна агенция „Национална
сигурност“ относно българска и руска гражданска, извършваща
престъпление, съответно на л. 9-15 и л. 39-41, т. 2 ДП; от данните, съдържащи
се в Протоколи за изготвяне на веществено доказателствено средство от
прилагане на СРС, съответно на л. 10-21, т. 9 ДП, л. 24-29, т. 9 ДП и л. 98-124,
т. 5 ДП; от протокола за претърсване и изземване в семейното жилище на
3
обвиняемия ....... И. и обвиняемата И. на 18.03.2021 г.
Първоинстанционният съд в мотивите си правилно е приел, че реалната
опасност обвиняемата да се укрие се презумира от обстоятелството, че
деянията на И. като член на групата сочат на конспиративност, предварителна
подготовка и професионални похвати. Освен това, тя е с двойно гражданство
– руско и българско, като първото й позволява свободен достъп до
Посолството на Руската федерация в София, което тя често е посещавала във
връзка с деятелността на групата
От данните по делото относно поведението на И.а и на съпруга й
обвиняемият И. И. се установява, че съществува и основателна опасност тя да
извърши и друго престъпление като въздейства върху настоящи и бъдещи
свидетели по делото, укрива доказателства и заличава следи от
престъпленията, за които е предадена на съд.
Независимо от всичко изложено, в случая са налице и условията на чл.
63, ал. 2, т. 3 НПК, като реалната опасност обвиняемата да се укрие или
извърши друго престъпление, се извежда и от обстоятелството, че за
престъплението по чл. 104, ал. 1 НК се предвижда наказание не по малко от
десет години „лишаване от свобода“ и други по - тежки наказания.
Относно здравословното състояние на И.а по чнд № 100/2021 г. по
описа на Софийския военен съд е приет като писмено доказателство
Амбулаторен лист № 93/09.02.2021 г. /л.39/. В него е отразено, че тя е с
основна диагноза „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност“ и придружаващи заболявания „автоимунен тиреоидит“. На л.
34-35 от същото дело са приложени Фиш за медицинска помощ на МЗ
Център за спешна помощ София и електрокардиограма от 21.03.2021 г., за
извършен в съдебната зала по време на разглеждането на чнд № 100/2021 г.
преглед на И.а от д-р Т., от които е установено, че към момента на прегледа
обвиняемата е била в състояние на невроза, без данни за остър коронарен
инцидент и без данни за остър мозъчен инцидент. Пред настоящия състав бе
представена и приета като писмено доказателство епикриза на И., от която е
видно, че същата е била на лечение в Гастроентерологично отделение на
Многопрофилна болница „......“ София от 12.11.2019 г. до 15.11.2019 г.
4
Настоящият състав намира, че актуалното здравословно състояние на И.
не налага лечение при условия на спешност. Дори и такова да се наложи,
няма законова пречка и то следва да бъде извършено от органите на
досъдебното производство и съответните компетентни длъжностни лица от
местата за изтърпяване на наказание на мярката за процесуална принуда
„Задържане под стража” при стриктно спазване изискванията на глава Х,
раздел І и глава ХVІІІ, част 4 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/ и Наредба №2/22.03.2010г. за условията и
реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена
от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието, обн. ДВ,
бр. 31/23.04.2010 г. В тези два акта е предвидена подробно уредена процедура
за оказване на медицински грижи на обвиняеми с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
По изложените съображения и като съобрази обществената опасност на
деянията, Военно-апелативният съд намери, че на този етап целите на
мерките за неотклонение по чл. 57 НПК спрямо обвиняемата Г.М. П. – И.
могат да бъдат постигнати единствено с взетата й мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с определение № 9/22.03.2021 г. по чнд № 100/2021 г.
по описа на Софийския военен съд по ДП № ....... по описа на ВОП-София,
поради което жалбата й следва да бъде оставена без уважение, а
определението бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 65, ал. 9 НПК, Военно-апелативният съд


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9/22.03.2021 г. по чнд № 100/2021 г.
по описа на Софийския военен съд, с което на обвиняемата Г.М. П. – И., с
ЕГН **********, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
ДП № ....... по описа на ВОП – София.
Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Началника на Областно
звено „Следствени арести“ гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
5

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6