№ 47
гр. С.З., 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001470 по описа за 2021 година
Производството е образувано по две въззивни жалби:
Въззивна жалба от ЗАД „Д.Ж.З.“ АД против решение №
260593/28.06.2021г., постановено по гр.д. № 1303/ 2020г. по описа на Районен
съд – гр.С.З., с което първоинстанционният съд е осъдил въззивника да
заплати на въззиваемия, представляван от своята майка и законен
представител В. Г. УЗ. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени по повод възникнало на 1 04.11.2019г. ПТП за разликата над 2500
лв. до присъдените 5000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.04.2020г. Въззивникът обжалва решението
в частта за разликата над 2500 лв. до присъдените 5000лв., като счита, че в
тази част същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка
излага подробни съображения. Моли да се отмени първоинстационното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск в
обжалваната част, ведно с произтичащите от това последици досежно лихвите
и разноските. Евентуално, прави искане, ако жалбата е частично основателна,
да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира
1
за разноските пред двете инстанции. Доказателствени искания не са
направени.
Насрещна въззивна жалба от Й. Й. УЗ. чрез своята майка и законен
представител В. Г. УЗ., с която се обжалва първоинстанционното решение в
частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца иск за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – от телесни
увреждания при ПТП от 04.11.2019г. за разликата над уважения размер от
5000 лв. до размера от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
10.04.2020г., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
застрахователното дружество сумата от 493,04 лв., представляваща
направените по делото разноски. Излагат се доводи за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на обжалваните части на решението.
Направено е искане да се отмени решението в обжалваните части и да се
постанови друго, с което да се уважи предявения иск за неимуществени вреди
до размера от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.04.2020г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските за
двете инстанции.
В законния срок отговори по жалбите не са постъпили.
По делото с вх. № 695/21.01.2022г. е постъпила молба от Й. Й. УЗ. чрез
адв.Р.М., в която пълномощника сочи, че няма възможност да се яви в
съдебно заседание. Не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие, както
и да се даде ход на същото. Взема становище по същество на спора.
Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответната страна възнаграждение. На основание чл.80 от
ГПК представя списък с разноски.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото
обстоятелства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
Страните не спорят, а се установява и от представената по делото в
заверен препис от ответника застрахователна полица № BG/30/119001108551,
че със същата на 17.04.2019 г. е сключен между ответника и майката на
малолетния ищец, като собственик на управлявания от нея при ПТП
горепосочен л.а. - договор за задължителна застраховка „гражданска
2
отговорност” на автомобилистите
С оглед събраните доказателства първоинстанционния съд е възприел
следната фактическа обстановка: на 04.11.2019 г., около 7.25 часа на
общински път 50041, майката на малолетния ищец управлявала с около 95-98
км/ч, в посока от с. З. към гр. С.З., собствения си л.а. с рег. № ***, като на
задната седалка на същия автомобил се возели на закрепени на същата
детски обезопасителни столчета, привързани с колани за същите,
малолетният ищец и неговият близнак, като столчето на малолетният ищец е
било до задната дясна врата на автомобила. Времето е било облачно, а
пътната настилка мокра. Поради управление на автомобила с посочена
превишена и несъобразена с релефа на местността скорост - ляв завой и
състоянието на пътя , майката на малолетния ищец губи контрол над
управлявания автомобил и той се завърта около оста си, напуска платното за
движение вляво по посока на движението си и се блъска със задната си дясна
част в крайпътни дървета.
В пряка причинна връзка от същото ПТП малолетният ищец е получил
не само посочените в т. 1-4 ЗКСМПЕ стрес и страх, но и следните посочени в
същото ЗКСМПЕ телесни увреждания, а именно – черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на главата с мекотъканен оток
и лекостепенно мозъчно сътресение, причинило му временно разстройство на
здравето, неопасно за живот, кръвонасядания на десните крайници, които са
му причинили страдание, и контузия на корема, причинила му временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според ЗКСМПЕ, тези травми
на малолетния ищец могат да се получат и при правилно използвана система
за безопасност, ако е пътувал на задната дясна седалка. Това се установява и
от отговорите в съдебно заседание на вещите лица. А според вещото лице,
най-вероятно при ПТП малолетният ищец е бил в столче със
задействани обезопасителни колани, иначе травмите му биха били значителни
в задната дясна част – хълбок, зона на ребра и десен бъбрек.
На малолетния ищец е проведено консервативно/медикаментозно
специализирано болнично лечение след ПТП в продължение на три дни след
ПТП, а след това и в домашни условия, което е продължило около месец. В
пряка причинна връзка от тези си телесни увреждания малолетният ищец е
претърпял болки и страдания, стрес и страх, като болките и страданията му са
3
били силно изразени по скалата слаби, умерени, силни, много силни и
изключителни. Продължителността на тези му болки и страдания от
телесните му увреждания е била около три седмици. А по отношение на
стреса и страха, след травмата детето е било тревожно, станало по-затворено,
нарушил се е сънят му, сънувало е кошмари, не е било така общително, както
преди, не си играело с деца, както преди, оплаквало се от болки в главата и
корема, нежелаело да се качва в кола и когато минавало през мястото на ПТП
винаги го споменавало, които симптоми са в процес на преодоляване, но все
още присъстват в живота на това дете със слаб интензитет. Към момента
малолетният ищец не изпитва болки и страдания от телесните си увреждания,
но по отношение на стреса и страха все още не са преодолени някои детски
страхове, които имат отношение към преживяната травмираща ситуация –
същият не желае да заспива сам, сънува кошмари и се буди през нощта,
преживява страх за себе си и близките си, страх от смъртта, от физическо
нараняване и медицински страхове – всички те с малък интензитет, като
същият е в процес на справяне с тези проблеми и функциониране в норма за
възрастта си .
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на СтРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение;
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възражението за липса на съпричиняване от страна на
застрахователя:
Съдът напълно споделя мотивите на СтРС, липсва съпричиняване от
страна на ищеца, тъй като е бил поставен от своята майка преди ПТП в
система за обезопасяване на деца с поставени обезопасителни колани, иначе
травмите му биха били значителни в задната дясна част – хълбок, зона на
ребра и десен бъбрек.
4
По възраженията на въззивниците:
Според въззивния съд, СтРС е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, на база на които е формирал обосновано
заключение относно размера на подлежащото на заплащане застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилото ПТП, следва да се определи по критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието му
върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент,
жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите условия в страната,
както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай. В резултат на ПТП на ищеца е причинено следното телесно
увреждане: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата
с мекотъканен оток и лекостепенно мозъчно сътресение, причинило му
временно разстройство на здравето, неопасно за живот, кръвонасядания на
десните крайници, които са му причинили страдание, и контузия на корема,
причинила му временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
според ЗКСМПЕ.
Съдът приема, че по характер причинените телесни увреждания са леки
телесни увреждания, вследствие на претърпяно ПТП. Извършено е
специализирано болнично лечение след ПТП в продължение на три дни след
ПТП, а след това и в домашни условия, което е продължило около месец.
Според вещото лице продължителността на оздравителния процес е около три
седмици. Следва освен това да се отбележи, че съгласно ЗКСМПЕ, ищеца към
настоящия момент не изпитва болки и страдания от телесните си увреждания,
а по отношение на стреса и страха – всички те с малък интензитет, като
същият е в процес на справяне с тези проблеми и функциониране в норма за
възрастта си.
Предвид горното съдът намира, че въззивните жалби са неоснователна и
следва да се оставят без уважение. Решението на СтРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260593/28.06.2021г., постановено по
гр.д. № 1303/ 2020г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6