Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 24.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3116
по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №560147
от 12.12.2018г., постановено по гр.дело №79937/2017г. по описа на
СРС, ГО, 56 с-в, по предявените от „Т.С.”ЕАД против П.П.М.- Г. по реда на
чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3546,17
лева- стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2016г. за абонатен номер 309008, ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 28.07.2017г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 3546,38 лева, както и сумата от 551,02 лева мораторна лихва върху
главницата за периода от 16.08.2014г. до 25.07.2017г., начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. до
м.04.2016г. Със същто решение производствто по делото е прекратено като
недопустимо в частта с която се иска да се признае за установено, че в полза на
ищеца срещу ответника съществува вземане за разликата над сумата от 3546,38
лева до сумата от 3637,95 лева- цена на доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2013г. до м.04.04.2016г., както и за разликата нади сумата от 551,02
лева до сумата от 571,24 лева- мораторна
лихва за периода от 16.08.2014г. до 25.07.2017г. Ответницата е осъдена
да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 541,22 лева, както
и 123,55 лева разноски в заповедното производство, по компенсация.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника П.П.М.- Г.. Жалбоподателката поддържа,
че задълженията и за периода от 01.05.2013г. до 28.07.2014г. в размер на
1943,89 лева са погасени по давност. Вследствие на това неправилно бил изчислен
и размерът на мораторната лихва. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено
в тази част, а исковете в същата част- отхвърлени поради погасяване на
вземането по давност. Претендира разноски.
Ответникът по
жалбата и ищец в производството „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
С подадена на 31.01.2020г. писмена молба моли решението
на СРС да бъде потвърдено.
Третото
лице-помагач „Т.с.”ЕООД не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Противно на
изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд всъщност е уважил в
по-голямата му част направеното от жалбоподателя- ответник възражение за
погасяване на част от задълженията по давност. За посочения в жалбата период
от 01.05.2013г. до 28.07.2014г. съдът е
приел, че месечните вземания за периода от м.05.2013г. до м.01.2014г. са
станали изискуеми преди 28.07.2014г. и са погасени по давност (всъщност същите
са и платени от ответницата, както е отбелязано в обжалваното решение и е видно
от заключението на ССЕ). В посочения във възражението и въззивната жалба период
попада единствено сумата от 150,25 лева- непогасен остатък по обща фактура от
30.06.2014г., а останалите две суми, формиращи общата сума на признатото с
обжалваното решение задължение 3546,17 лева (съответно 2243,88 лева и 1152,04
лева) се дължат за периоди след 28.07.2014г. до м.04.2016г. и не са погасени по
давност, като това е изключително подробно обяснено в мотивите на обжалваното
решение на стр.4 от същите. Относно посочената от жалбоподателката сума от
1943,89 лева не само съдът е приел че вземането на ищеца е погасено по давност
в по-голямата му част, но всъщност е била и заплатена от жалбоподателката още
през текущия отоплителен сезон, като неплатена за същия период е останала само
сумата от 150,25 лева по изравнителната сметка от 30.06.2014г. Последната не е
погасена по давност и се дължи, както правилно е посочил първоинстанционният
съд. Размерът на мораторната лихва е определен съобразно приетото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице по ССЕ.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на
спора на жалбоподателя разноски не следва да се присъждат.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №560147 от 12.12.2018г., постановено по гр.дело №79937/2017г. по описа на
СРС, ГО, 56 с-в в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/