№ 351
гр. Пазарджик, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200836 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Велинград, представлявано от управителя А. Т. П., ЕГН
********** против НП № ТКО-6 от 04.05.2022г. на директора на ОПУ-
Пазарджик, с което на основание чл.54 ал.1, предл.2 във вр. с чл.53 ал.1, предл.2
от ЗП и за нарушение на чл.26 ал.2, т.2, б. „б“ от ЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, като се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален предствител, който поддържа жалбата и излага съображения за
отмяна на НП. Претендира и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – АНО, се явява процесуален представител, който
оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП, както и присъждане на разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
1
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано, след като на 27.10.2021г., от
служители на ОПУ0-Пазарджик, сред които бил и актосъставителят – св.Д.М.,
бил извършен оглед /проверка/ на търговски крайпътен обект /ТКО/. Било
установено от проверяващите, че „А.” ЕООД експлоатира търговски крайпътен
обект - „Автокъща” и пътна връзка към него, разположен в обхвата и
обслужващата зона на републикански път І-8 /Звъничево - Пазарджик/, на км.
183+860 в ляво, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване
на пътя чрез експлоатация на търговски обект от администрацията, управляваща
пътя. В момента на проверката обектът функционирал, извършвайки търговска
дейност - продавали се автомобили. За влизане в обекта се преминавало през
нерегламентирана пътна връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в
обслужващата зона. В процеса на проверката било направено измерване, при
което се констатирало, че ТКО се намира на 10.70 метра - измерено хоризонтално
и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за движение
/асфалтовата настилка/.
Горепосоченото съставлявало нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал.2,
т.2, б. “б“ от ЗП и същото било извършено е за първи път.
Установеното не било маловажно нарушение по чл.28 от ЗАНН, т.к.
извършването на дейност от специалното ползване на пътищата без разрешение
на администрацията, управляваща пътя е предпоставка за реализирането на ПТП,
застрашаващи живота, както на извършителите на административно нарушение
от посочения вид, така и на останалите участници в движението.
По повод на всичко това против жалбоподателя бил съставен АУАН №
ТКО-6 от 06.12.2021г. Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното
НП, което било връчено на жалбоподателя с препоръчана поща на 07.06.22год.
/разписка л.7 от делото/, а жалбата против него била подадена чрез АНО,
посредством на 14.06.22г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това
въззивната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
2
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя - св.М..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства , които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна.
Първо следва да се каже, че се установи категорично по делото, че
жалбоподателят стопанисва автокъща, находяща се на горепосоченото място,
където се продават автомобили втора употреба.
От това обаче автоматично не следва, че дружеството е извършило
вмененото му административно нарушение. Това е така, защото, за да е налице
съставът на вмененото нарушение по чл.26а ал.2, т.2, б. „б“ от ЗП на първо място
следва да е налице „специално ползване на пътищата“, а дефиницята на такова
ползване е дадена в § 1, т.8 от ДР на ЗП: „използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други
дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и
на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане
и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и
тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица“. В § 1, т.6 от ДР на ЗП е
дефинирано понятието „обслужваща зона“: „земната повърхност встрани от края
на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на
имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на
ползване“. Според чл.7 ал.1 и ал.2 от ЗП, републиканските пътища извън
границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат от двете
си страни обслужващи зони. Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с
широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански
пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на
неговия обхват.
Последните условия са налице по отношение на обекта на дружеството –
процесната автокъща, но според настоящия съдебен състав, тя няма статут на
ТКО по смисъла на закона, при което нейната експлоатация не осъществява
състава на вмененото нарушение.
3
В чл.8, ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/ се
дава легална дефиниция на понятието търговски крайпътен обект - 1. това са
всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни
средства заедно с прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели,
бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и
паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за
ремонт на аварирали по пътя автомобили и др., в които се осъществява търговска
дейност по смисъла на Търговския закон; 2. крайпътните обслужващи комплекси
по смисъла на § 1, т. 9 ЗП. Съгласно последно цитирания параграф и точка това
са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху
тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни
средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения
за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и
пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили. В своята практика ВАС
приема, че търговски крайпътни обекти по смисъла на чл. 8, ал. 1 от
горепосочената наредба са всички сгради и съоръжения за обслужване на
пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, в
които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон
/решение № 6432 от 08.05.2012 г. по адм.дело № 7768/2012 г. на ВАС/.
Ето защо в случая е налице само едната от кумулативно предвидените от
законодателя в чл.8, ал.1 от НСПП предпоставки, за да е налице търговски
крайпътен обект - в обекта се извършва търговска дейност по смисъла на
Търговския закон, т.к. са били продавани автомобили втора ръка. Не е налице
обаче втората предпоставка - този обект да има като свое предназначение
обслужването на пътуващите и пътните превози средства. Продажбата на
автомобили като дейност няма характера на такава, която да е насочена към
обслужване на пътуващите по пътя и на техните автомобили, а такова
обстоятелства не се установява нито от писмените доказателства, нито от
гласните такива. Това си е една обичайна търговска дейност, която по никакъв
начин не е свързана непременно с обслужването на пътуващите по пътя и техните
МПС, с които пътуват. Въпросната автокъща би имала статут на ТКО ако
например функционираше така, че пътуващите по пътя покрай нея да спрат, за си
купят друг автомобили да продължат пътуването си, каквато хипотеза обаче е
пресилено мислима. Всичко това е достатъчно НП да се отмени.
При този изход от делото, който е благоприятен за жалбоподателя,
4
искането за присъждане на разноски в негова полза се явява основателно, за
разлика от искането на процесуални представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От съдържанието на представените по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските се установява, че е било договорено и
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
(шестстотин лева). При това положение Агенция „Пътна инфраструктура“-София
следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
посочените по-горе съдебни разноски, доколкото според чл.2 от Правилник за
структурата, дейността и организацията на работа на АПИ е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и
благоустройството със седалище в София, а органът издал незаконосъобразното
НП е структуриран в специализирано звено към Агенцията.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ТКО-6 от 04.05.2022г. на директора на ОПУ-
Пазарджик, с което на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Велинград, представлявано от управителя А. Т. П., ЕГН
**********, на основание чл.54 ал.1, предл.2 във вр. с чл.53 ал.1, предл.2 от
ЗП и за нарушение на чл.26 ал.2, т.2, б. „б“ от ЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-София ДА ЗАПЛАТИ на
„А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград,
представлявано от управителя А. Т. П., ЕГН ********** разноски в размер на
600 лв. (шестстотин лева) - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
5
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6