№ 2717
гр. Варна , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501856 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“, Административна сграда, чрез пълномощник адв.С.Н., срещу Решение № 261510 от
05.05.2021г., постановено по гр.д.№ 6800/2020г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от „СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“ Административна сграда, против Р. Н. ЯНЧ. ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка Д. ХР. СП., ЕГН **********, двете с адрес: *******, иск по реда
на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1088/2020 г. по описа на ВРС, а именно: 945,12 лева, представляваща дължима сума по
договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.к. „Свети Свети Константин и
Елена“, гр. Варна от 07.03.2014 г., рег.№ 1293/07.03.2014 г. по описа на нотариус
Александър Ганчев, рег.№ 194 в НК, за 2017 г. и 2018 г., за която са издадени следните
фактури: № 55686/01.02.2017 г. за сумата от 472,56 лева с ДДС и № 57782/02.02.2018 г. за
сумата от 472,56 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, както и че
не кореспондира със събраните доказателства. Поддържа се твърдението, че на осн.чл.13 от
договора поддръжката се извършва по отношение на общата инфраструктура в комплекса, а
1
не спрямо конкретния имот на ответника, поради което и ищецът не е поемал ангажимент
към имота. В тази връзка се оспорва извода за съда за липса на извършени дейности по
поддръжка на комплекса от страна на ищеца, като се настоява, че по делото е ангажирано
обилно количество доказателствен материал, доказващ реализирани работи по
извършването на разнородни дейности, считано от 2003г. и към процесните 2017г. и 2018г.
Оспорва се извода на съда, че ответникът не е ползвал общата инфраструктура, като се сочи,
че това е въпрос на неин избор. Изтъква се, че съгласно приети по делото писмени
доказателства изградените улици около комплекса, в който тя притежава обект, са публична
общинска собственост и не се поддържат от собственика им, като единствено същите се
поддържат от ищеца. В тази насока се позовава на показания на водения от него свидетел,
като същевременно се противопоставя на кредитираните от съда показания на водения от
ответника свидетел, доколкото същият не живее в комплекса. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на сторените
разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна представя писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Поддържа се възражението, че имотът на ответника не попада в
границите на алеите, притежавани и експлоатирани от ищеца, и досежно които извършва
дейности по поддръжка. Настоява се, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява неизпълнение на задължението на ищцовото дружество за
извършване на посочените в чл.12 от договора дейност извън централната част на
комплекса. Настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на „Свети Свети Константин
и Елена Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена“, Административна сграда, чрез пълномощник адв.С.Н., срещу
Решение № 261510 от 05.05.2021г., постановено по гр.д.№ 6800/2020г. по описа на ВРС, 43-
ти състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И
2
ЕЛЕНА ХОЛДИНГ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ Административна сграда, против Р. Н. ЯНЧ. ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка Д. ХР. СП., ЕГН **********, двете с
адрес: *******, иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1088/2020 г. по описа на ВРС, а именно: 945,12
лева, представляваща дължима сума по договор за предоставяне на общата инфраструктура
в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“, гр. Варна от 07.03.2014 г., рег.№ 1293/07.03.2014
г. по описа на нотариус Александър Ганчев, рег.№ 194 в НК, за 2017 г. и 2018 г., за която са
издадени следните фактури: № 55686/01.02.2017 г. за сумата от 472,56 лева с ДДС и №
57782/02.02.2018 г. за сумата от 472,56 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 29.01.2020 г. до окончателното
изплащане.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1856/2021 год. на ВОС за
20.10.2021г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3