Решение по дело №1852/2022 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№    1514                                  16.12.2022 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Илияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1852 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 и сл. от КСО и е образувано е по повод постъпила жалба от О.А.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и със съдебен адрес:***, оф. 7, против Решение № 1012-02-302#1 от 11.10.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-02-1289#1 от 29.08.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че през периода 16.01.1974 г. – 16.01.1976 г. жалбоподателят О.Н. е изпълнявал наборна военна служба и този период следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж. По същество се иска отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Със заявление вх. № 2113-02-1289 от 31.05.2022 г. жалбоподателят О.Н. е поискал от ТП на НОИ да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Във връзка с постъпилото заявление била извършена проверка в информационната система на НОИ, при която било установено, че заявителят Н. е навършил 67 години 11 месеца и 14 дни, и има осигурителен стаж, превърнат към ІІІ-та категория- 16 години 06 месеца и 13 дни, от които осигурителен стаж от ІІІ-та категория в размер на 15 години и 13 дни, в т.ч. 02 години и 01 ден наборна военна служба в периода 16.01.1974 г. – 16.01.1976 г., и осигурителния стаж от ІІ-ра категория в размер на 01 година 02 месеца и 12 дни, респ. действителен осигурителен стаж от 14 години 2 месеца и 24 дни. Въз основа на така установените данни ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас издал Разпореждане № 2113-02-1289#1 от 29.08.2022 г., с което отказал отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради отсъствие на предпоставките по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО- липса на изискуемия осигурителен стаж от 39 години и 2 месеца и липса на 15 години действителен осигурителен стаж.

С решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, директорът на ТП на НОИ- Бургас е потвърдил разпореждането. В мотивите на решението е посочил, че периодът на полагане на наборна военна служба се признава за осигурителен стаж за пенсиониране на основание чл. 9, ал. 7 от КСО, но съгласно §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО не се признава за действителен осигурителен стаж за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО. Отбелязал е, че съобразно §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, действителен осигурителен стаж може да бъде придобит по трудово, служебно правоотношение или извършена работа, и внесени осигурителни вноски за инвалидност, старост и смърт, а стажът, придобит за времето на наборната военна служба, не е такъв.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО- ръководител на ТП на Националния осигурителен институт- Бургас. Издадено е в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Страните не спорят относно продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя. Спорът е концентриран върху наличието на изискуемия „действителен осигурителен стаж“, като според административния орган периодът на полагане на наборна военна служба не се признава за такъв при прилагане на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Съгласно нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Според дефиницията, дадена с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, „Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Времето на наборна военна служба е признато за осигурителен стаж с нормата на чл. 9, ал. 7 от КСО, като осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет. На основание чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) то се признава за осигурителен стаж от трета категория. В този смисъл е и нормата на чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм., в сила към момента на полагане на службата от жалбоподателя- от 1974 г. до 1976 г.). С цитираните разпоредби периодът на военна служба е признат за осигурителен стаж по смисъла на КСО, а дефиницията за „действителен осигурителен стаж“, дадена с нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, не изключва периода на наборна военна служба. Поради това, заявеният и доказан период на полагане на наборна военна служба следва да намери отражение при изчисляване на стажа, посочен в чл. 68, ал. 3 от КСО- в този смисъл е трайната практика на ВАС, напр. Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI отд.; Решение № 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г., VI отд.; Решение № 2401 от 15.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10914/2021 г., VI отд. и др. От данните по делото е видно, че към датата на депозиране на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят Н. има навършени 65 години и 10 месеца и повече от 16 години действителен осигурителен стаж, при зачитане периода на наборна служба. Следователно в случая са налице материалноправните предпоставки, установени в нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО и незаконосъобразно е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Ето защо, оспореният акт следва да се отмени и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да се изпрати на органа за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 450 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, извършени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Определено съгласно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение за една инстанция възлиза на 350 лева. С представения по делото договор за правна помощ страните са определили възнаграждение в размер на 450 лева, което не би могло да се определи като прекомерно, с оглед фактическата и правната сложност на делото, обема на изследваните доказателства и участието на пълномощника в съдебното заседание, а и същото е в размера, предвиден с изменението на Наредбата (ДВ бр. 88/2022 г.), в сила към датата на приключване на устните състезания.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

        

ОТМЕНЯ Решение № 1012-02-302#1 от 11.10.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-02-1289#1 от 29.08.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Бургас за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2113-02-1289 от 31.05.2022 г. на О.А.Н., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ- Бургас да заплати на О.А.Н. с ЕГН ********** сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

 

СЪДИЯ: