Решение по дело №1468/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл.118 ал.2 от КСО.

Образувано е по жалба на Б. Д. Б., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.1, ап.1, чрез пълномощник – адв. А. Г., срещу Решение № 2153-03-92/18.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 5104-03-83/25.04.2024г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 20.04.2023г. злополука с Б. не е приета за трудова.

В жалбата по подробно изложени съображения се твърди, незаконосъобразност на оспорения акт. Излагат се като основания липса на компетентност, противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че Директорът е постановил акта си без да се е запознал с цялата преписка по декларацията за злополука. Оспорва се извода на органа, че от събраните при него доказателства, не се установява временна или трайна неработоспособност като резултат от настъпило на 20.04.2023г. увреждане, доколкото към декларацията за трудова злополука са представени редица доказателства /болнични листове, амбулаторни листове, резултати от образни изследвания и др./, подробно описани в жалбата, които безспорно установяват този факт, а именно: трудова злополука, настъпила на посочената дата. Поддържа се, че органът няма медицински познания и не може да отговори кое от двете увреждания – това настъпило на 20.04.2023г. или последващото такова от 25.05.2025г., или и двете, са причинили състоянието на Б., което се е влошило и е довело до невъзможност за нормално придвижване. Оспорва се и становището на ответника, че правилно длъжностното лице не е провело разследване, тъй като злополуката не е от категорията на посочените такива в чл.58 ал.1 от КСО. Твърди се, че цитираната разпоредба вменява задължение на административния орган да разследва всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, какъвто е и настоящия случай и за което е имало данни, предвид представените пред органа писмени доказателства, но такова разследване, включително и чрез медицинска експертиза, не извършено. Поддържа се, че решението не съответства и на целта на закона, а именно - да се охраняват интересите на работниците и те да бъдат защитени като не се допускат трудови злополуки, чрез констатирането и предотвратяването им.

В съдебно заседание, лично от Б. и чрез пълномощника – адв. А.Г., жалбата се поддържа на изложените основания. Допълнително се навеждат и други възражения, които ще бъдат обсъдени в мотивите на решението.

По съществото на спора се поддържа, че изложеното в жалбата и вписано в обяснението за инцидента за 20.04.2023г., което не е оспорено от никоя от другите страни, е доказано по делото: -от показанията на сочените от страната свидетели, които са били на смяна на процесната дата, като от тези на свид. [населено място] се установява и фактът, че Б. е искала, но не била пусната от прекият си ръководител - Я. Ш., да отиде на лекар; - от рецепта от 27.04.2023г. с изписани обезболяващи; -от кореспонденцията по „вайбър“ след 20.04.2023г. с прекия й ръководител Н. И. да бъде сключена допълнителна здравна застраховка, както и със свидетелката М. Р., да бъде пусната на лекар; -от молба за отпуск да се ползва такъв от 15 до 19.05.2023г.; - от направените констатации и предписания от Инспекция по труда – Варна; -от редицата болнични листове, в т.ч. и такъв от 05.06.2023г., в който се съобщава за две травми; от обясненията на вещото лице по приетата СМЕ, в частта в която заявява, че се касае за внезапно увреждане; от медицинската документация, от която може да се направи извод за инвалидизиране, респ. е обуславяла задължението на органа за служебно разследване на трудовата злополука. Моли се уважаване на жалбата. Претендират се съдебно деловодни разноски – 600 лв. възнаграждение за вещо лице и определен по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв хонорар.

От ответника – Директора на ТП на НОИ-Варна, чрез процесуален представител гл.ю.к. М.К., в съдебно заседание и по съществото на спора жалбата се оспорва като неоснователна и се моли нейното отхвърляне. Поддържа се, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. Твърди се, че е съответен и на материалния закон, доколкото съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не установява настъпила на 20.04.2023г. трудова злополука с жалбоподателката Б., тъй като не се установяват елементи от фактическия състав на чл.55 ал.1 от КСО, а именно настъпване на увреждане, което е причинило временна неработоспособност. Не се установява по безспорен начин внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, отпускът за което следва да се оформи по реда на чл.9, ал.1, 2 и 3 от Наредбата за медицинската експертиза, тъй като не е бил издаден болничен лист и не е било регистрирано настъпване на временна неработоспособност. Твърди се, че Б. е декларирала само настъпила с нея злополука на 25.05.2023 г., която с разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от КСО е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, поради установена травма на няколко структури на коляното на десен крак, довела до нейната временна неработоспособност, за която е издаден и първичният болничен лист от 05.06.2023г. По отношение на издадената рецепта за обезболяващи от 27.04.2023г. се сочи, че няма категорични данни същата да е изписана във връзка с твърдяната злополука. Обръща се внимание, че болничен лист с дата от 27.04.2023 г. не е издаден, а съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза, същата предвижда, че в случаите, при които лекуващ лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му бъде издаден болничен лист, същият задължително се издава служебно и се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи. Сочи се, че не е извършвано разследване на злополуката, тъй като тя не е сред тези, които са задължителни за разследване, посочени в чл.58, ал.1 КСО. Акцентира се, че дори и към датата на заседанието по същество няма документ, който да доказва настъпила на процесната дата трудова злополука, в каквато насока са и отговорите на вещото лице по приетата СМЕ.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност се иска на жалбоподателката да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер, тъй като по делото не съществува фактическа или правна сложност, която да налага по-високо възнаграждение, както и предвид факта, че от страна на ТП на НОИ – Варна не са създавани предпоставки за отлагане на нито едно от съдебните заседание до момента.

Заинтересованата страна - СНС – Рента кар“ ЕООД, чрез процесуален представител - гл. ю.к. Д.Г., в съдебно заседание и в депозирани писмени становища /л.112 и л.173/, оспорва жалбата. По съществото на спора и в депозирани писмени бележки се моли отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че събраните по делото доказателства безспорно установяват, че не е осъществен състава на чл. 55, ал.1 от КСО, тъй като: липсват такива, че на 20.04.2023 г. Б. Б. въобще е претърпяла какъвто и да е инцидент по време на работа; не са представени никакви доказателства както на тази дата, така и през следващите месец и половина, същата да е била в състояние на временна неработоспособност, което може да се констатира само от лекар и се установява с болничен лист; не е уведомяван работодателя за това и не са съставени никакви документи в тази насока; жалбоподателката е ползвала отпуск, без да ползва болнични в тези периоди; няма свидетел – очевидец на твърдения инцидент; Б. е продължила да изпълнява задълженията си; твърденията й не се установяват нито от свидетелските показания, нито от заключението на СМЕ, нито от събраните допълнително доказателства, в т.ч. информация от „Инспекция по труда“ – Варна и разпечатки от „вайбър“, представени и събрани по нейно искане. Излага се, че дори и хипотетично да се приемат твърденията на жалбоподателката, че след 20.04.2023 г. е ходила поне два пъти на лекар, то в нито един от тези случаи не е бил издаден нито амбулаторен лист, нито болничен лист, което води до извод, че както на тази дата, така и след това тя не е била в състояние на временна неработоспособност. Обръща се внимание, че самата жалбоподателка претендира, че нейните здравословни проблеми и нейната неработоспособност, констатирани с болничен лист от 05.06.2023 г., са настъпили в резултат на инцидент през месец май 2023г., или повече от един месец след 20.04.2023г., а и житейската логика изключва едно увреждане да е настъпило „внезапно“ два пъти с разлика повече от месец.

На основание изложените доводи се отправя искане за отхвърляне на жалбата.

След като съобрази оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбоподателката Б. Б. е уведомена за оспореното решение, чрез пълномощника адв.Г., на 20.06.2024г., видно от приложеното на л.6 от адм.преписка „известие за доставяне“, а жалбата съгласно поставения върху нея регистрационен индекс, е подадена на 01.07.2024г. Следователно жалбата като подадена от легитимирано лице – адресат на акта, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд и в законоустановения срок, се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

От представените с административната преписка писмени доказателства и тези събрани в хода на съдебното производство, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между жалбоподателката Б. и „СНС – Рента кар“ ЕООД е налице трудово правоотношение по Трудов договор № 2965/06.12.2017г. /л.33 от адм.преписка/, по силата на който същата е назначена на длъжност „сервитьор“.

С Декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-67/17.04.2024г. /л.21 от преписката/, Б. е декларирала настъпилата с нея злополука по чл.55 ал.1 от КСО, станала в 16:15 ч. на 20.04.2023г., пред студена кухня в ресторант „Хепи“ Морска гара, като в този ден е била с работно време от 11:30 ч. до 17:00 ч. и от 18:00 ч. до 23:30. Посочила е, че злополуката е станала на обичайното стационарно работно място, където полага труда и изпълнява служебните си задължения, като в конкретния случай при вземане на готова храна от студена кухня се е подхлъзнала на мокър под, при което рязко е усукала първо навътре, после навън десен крак, причинило увреждания - вътрешни травми на дясна колянна става, довело до временна неработоспособност и вероятна инвалидност. В декларацията като свидетели са посочени Е. П., О. Ф., С. Д. и Я. Ш.. В депозирани Обяснения за трудова злополука /л.29 / Б. е описала, че след отсервиране на мръсна посуда, е взела от плота на „готова кухня“ 3 бр. чинии за сервиране. Като е тръгнала към залата с клиенти се е подхлъзнала и е усукала крака си, при което е усетила остра, силна болка. Установила, че пода е мокър, като не е имало поставена обозначителна табела. Успяла е да задържи чиниите и ги е подала на колежката си Е., а самата тя се подпряла на един шкаф. Поради отсъствие на голяма част от колегите й, въпреки болката е работила до 17ч. когато се е върнал О. Ф., обслужващ същия район. Споделила е с него какво се е случило и се е оттеглила да почине, като е вдигнала крака си на високо, поставила е лед и е изпила един нурофен. Върнала се е на работа в 18ч., като едва в 18.30ч е открила управителя на смяната Я. Ш. У. я, че е претърпяла травма и изпитва болка, но тя й разпоредила да продължи смяната до 23.30ч.

Към декларацията са представени писмени доказателства по опис /л.23/, в т.ч.:

- Трудов договор № 2965/06.12.2017г. /л.96/;

- График на смените за седмицата 17.04-23.04.2023г. /л.34/, видно от който срещу името Б. е отбелязана буквата „Д“, като съгласно дадени в хода на съдебното производство обяснения и свидетелски показания, това означава „дълга смяна“ от 10.30/11.00 до 22.30/23.30 часа;

- Болнични листове за временна неработоспособност, 16 броя /л.35-45 и л.47/, издадени на Б. Б., като първият от тях е от 05.06.2023г. /л.47/, с посочена диагноза: „Травма на няколко структури на коляното“ и причина: „Злополука – нетрудова“. От същите се установява, че жалбоподателката е ползвала отпуск по болест за периода от 05.06.2023г. до 15.04.2024г., /с кратки прекъсвания, по време на които е ползвала платен отпуск /л.123-126/, като в първите четири от тях са посочени същите диагноза и причина /до 18.10.2023г./; в болничния лист от 26.10.2023г. е отбелязана диагноза: „Лечение включващо рехабилитационни процедури“ и причина: „Общо заболяване“; в болничен лист от 05.12.2023г.: „Други вътреставни увреждания на колянната става, Ставна капсула“ и „Общо заболяване“; а в останалите болнични листове: „Други вътреставни увреждания на колянната става, състояние след операция“.

- амбулаторни листове, 25 бр. /л.46, л.50-79/ за извършени прегледи и назначени изследвания. Първият от тях е издаден от лекар - ортопед на 01.06.2023г. и в него като анамнеза е вписано: „контузия с навяхване на ляво ходило“. В следващия амб. лист, от 05.06.2023г. издаден от общопрактикуващ лекар, като анамнеза е отразено: „Преди няколко дни отново получила травма на коляното – оток и силна болезненост, болките се засилват вечер и при натоварване; през април получила подобна травма – лекувана амбулаторно; в следващият от 07.06.2023г., издаден от д-р Златарски - ортопед е посочена диагноза: „Травма на няколко структури на коляното“ и анамнеза: „Преди месец и половина след подхлъзване получава травма на дясно коляно“; налице е амбулаторен лист от следваща дата 08.06.2023г., в който като анамнеза от същият д-р Златарски е посочено: „От 20 дни след подхлъзване травма на коляното“; амб.лист от 15.06.2023г., издаден д-р С. - ортопед с диагноза: „Други вътреставни увреждания на колянната става“ и анамнеза: „Снета по данни на пациента, която преди месец си травмира дясното коляно. От тогава се оплаква от болки и парене от вътрешната страна на дясно коляно“; В амбул.листи от 22.06.2023 г. и от 29.06.2023г. също е отразено, че по данни на пациента става дума за травма на дясно коляно от преди месец. Амбулаторните листове, издадени през м.07.2023г. са 5 бр. и в тях е посочено за съобщена от пациента травма от преди един месец или от преди 45 дни. В същите като обективно състояние е отразено „Клинични и ЯМР данни за плика на дясно коляно“, „Наличие на спонтанна и палпиторна болка и оток в областта на дясна колянна става, затруднен обем на активни и пасивни движения“, „..ЯМР данни за разтежениена ПКВ, бурсит“, Амбулаторните листове, издадени през м.08.2023г. са 5 бр. и в тях е посочено за съобщена от пациента травма от преди 45 дни или от 2 месеца. Описаното общо състояние е идентично с това отразено в амб. листове от м.08.2023г., като в амб.лист от 04.08.2023г. е вписано и „Леко увредено общо състояние. С анталгична походка и поза. Лек отток в областта на бурсите..“; В амб.лист от 27.09.2023г. е отразена анамнеза по данни на пациента – „болка в областта на дясно коляно, от около 3 месеца провежда лечение без ефект“, дадено е мнение за инжекционна терапия; В амб.листове от 31.10.2023г. и 09.11.2023г. са съобщава за травма от преди 5 месеца

- Протокол с резултати от кръвни изследвания от 05.07.2023г. /л.64/, с данни за възпалителен процес;

- Медицински протокол на ЛКК от 17.07.2023г. с диагноза: „Други вътреставни увреждания на колянната става“ и анамнеза: Снета по данни на пациента, която преди 45 дни си травмира дясното коляно..“

- Епикризи 2 бр. /л.48, 49/. Първата е от 26.10.2023г. за проведена „Физикална терапия рехабилитация при болести на опорно - двигателния апарат“ за лечение на „Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник“, с описана анамнеза: „..снета по данни на пациента и наличната документация. Постъпва за първи път в отделението по повод подуване, болки и ограничена подвижност в дясно коляно. Болките се усилват при слизане по стълби. Съобщава за травма с усукване същото коляно през м. май. Провела два курса физиотерапия в доболнична помощ, като след последния е насочена за долекуване“. Втората епикриза е от 30.11.2023г. от Клиника по Ортопедия и травматология за артроскопска процедура „Други вътреставни увреждания на колянната става, ставна капсула“ и анамнеза: Пациентката е получила травма на дясното коляно преди 5 месеца. От тогава е с болка и затруднени движения при вървене, клякане. ... Консервативното лечение не е дало резултат. Насочена е за оперативно лечение“;

- Разчитане на резултати от ЯМР, 3 бр. /л.78, л.84-85/, в първото от 09.06.2023г. и във второто от 16.11.2023г. се съдържат идентични данни: „Запазен ставен конгруитет. Не се регистрират ту и кавитарни лезии /в обем на изследване/. Липсват данни за фрактури, костномозъчен едем и костни деструкции. Кръстни връзки: В сагитални, коронарни и специф режими: - ACL: проследима, без данни за руптурирания. Персистира хиперинтензен едем по конуитета и в зона на тибиална инсерция. - PCL: проследима по континуитета и в зона на инсерции - интактни. Менискуси: Не се дефинират сигнификантни интрасубстанционални патологични лезии. Колатерални лигаменти: Проследими, интактни. Оскъдно депо свободен ставен флуид в областта на медиален ретинакулум и рецесус.“. Третото разчитане е от 11.04.2024г. със заключение: „Състояние след хондропластика на медиален бедрен кондилпо метода на микрофрактури /2023/. Малка зона на субхондрален костномозъчен едемв медиалния бедрен кондил, без данни за демаркиране на остеохондрална лезия с нормална дебелина на надлежащия хрущял. Леко повишено количество ставна течност“.

С Разпореждане № 5104-03-83/25.04.2024г. /л.19 от адм.преписка/, декларираната злополука с вх. № 5101-03-67 /17.04.2024 г., станала на 20.04.2023 г. с Б. Д. Б., не е приета за трудова, тъй като полученото от нея увреждане - усукване на десен крак при падане след подхлъзване на мокър под по време на работа и при изпълнение на трудовите си задължения като сервитьор, не е довело до временна неработоспособност, документирана с болничен лист.

Разпореждането е връчено на Б. Б. на 08.05.2024г., като същата го е оспорила пред Директора на ТП на НОИ Варна с жалба вх.№ 5104-03-83-1/23.05.2024г., подадена в законоустановения срок по пощата на 21.05.2024г. /л.7-18/. В жалбата са изложени възражения, че представените с декларацията за трудова злополука доказателства безспорно установяват настъпила такава на посочената дата - 20.04.2023г.; В периода 15-19.05.2023г. е била в платен отпуск поради силните болки, които е изпитвала; Налице са всички изисквания и обстоятелства по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки /НУРРОТЗ/, като в нарушение изискванията на чл.2 ал.2 от същата, в случая не е било проведено никакво разследване.

С оспореното Решение № 2153-03-92/18.06.2024г. Директорът на ТП на НОИ-Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна. Изложил е мотиви, че от съвкупната преценка на представените доказателства не може да се направи обоснован извод за наличие на всички предпоставки по чл.55 ал.1 от КСО и § 1 т.34 от ДР от ЗЗдр, където е дадено определение за понятието „трудова злополука“. Посочено е, че съобразно действащото законодателство установяването на неработоспособността се извършва от компетентни органи на медицинската експертиза, по смисъла на чл. 103, ал. 2 от 33др, чл. 3, ал. 1 от НМЕ и чл. 3, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, като това става с издаване на болничен лист. Относно настъпилото на 20.04.2023 г. увреждане на здравето не е бил издаден болничен лист и не е било регистрирано настъпване на временна неработоспособност, т.е. не се установява наличието на една от задължителните предпоставки от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО — настъпване на увреждане, което е причинило временна неработоспособност. Във връзка с възражението на Б., че не е извършено разследване на злополуката от длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО, е посочено, че същата не попада в хипотезите чл.58 ал.1 от КСО. Прието е, че в случая се касае за увреждане, което не е довело до временна неработоспособност, без данни за инвалидизиране на пострадалата, включително и от декларираното от нея, тъй като в декларацията е е посочено – временна неработоспособност. По изложените съображения оспореното разпореждане е прието за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и изискуеми реквизити, и след изясняване на релевантните факти.

С административната преписка е приложена и още една Декларация за трудова злополука подадена от Б. Б. на същата дата – 17.04.2024г., с вх.№ 5101-03-068 /л.31/, за настъпила с нея злополука на 25.05.2023г. В декларацията Б. е посочила, че е постъпила на работа на 11.12.2017г.; професията й е сервитьор; Злополуката е станала между 20.30 и 21.00ч. /като в този ден е била на смяна до 23.30ч./; в кухнята на „Хепи“ – Морска гара, пред миялно помещение; на обичайното стационарно работно място, където полага труд и изпълнява служебните си задължения; при отсервиране на мръсна посуда, като се е подхлъзнала на мокър под, при което рязко е усукала първо навътре, после навън десен крак, с последвали вътреставни увреждания, остеохондрална травма на дясна колянна става. Като последица е посочена временна неработоспособност в резултат на злополука по чл.55 ал.1 от КСО. Към декларацията от Бахнава са представени писмени обяснения /л.102/, както и същите доказателства по опис, на който е посочено, че се представят по двете декларации за трудова злополука – тази от 20.04.2023г. и по тази от 25.05.2023г. /л.23/.

Със Заповед № 5101-03-58/5/13.05.2024г. /л.86/ Директорът на ТП на НОИ-Варна е наредил да се извърши разследване на злополуката, станала на 25.05.2023г. с Б. Б., като е определил и състав на комисията. В Протокол 2/14.05.2024г. от работодателя „СНЦ – Рента кар“ ЕООД е направено възражение, че не се установява на посочената дата - 25.05.2023г., да е настъпило внезапно увреждане на здравето на Б., което да е станало по време и във връзка, или по повод извършваната от нея работа и да е причинило временна неработоспособност – работниците, от които са снети обяснения не са видели Б. да се е подхлъзвала или падала на посочената дата; не са установени данни за мокър под; няма данни на лицето да е оказвана лекарска или друга помощ; първият болничен лист е от 05.06.2023г.

След извършено разследване, обективирано в Протоколи от 14.05.2024г. /л.94/ и от 06.06.2024г. /л.87-91/, с Разпореждане № 5104-03-117/20.06.2024г. /л.116/, декларираната от Б. Б. злополука при осигурителя СНС – Рента кар“ ЕООД, станала на 25.05.2023г. е приета за трудова, по чл.55 ал.1 от КСО. След обжалване от страна на работодателя това разпореждане е потвърдено с Решение № 2153-03-120/08.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Варна /л.177-179 от делото/. На съда служебно е известно обстоятелството, че решението е било оспорено и по него е образувано адм.д. № 1911/2024г. по описа на Адм.съд - Варна, висящо към настоящия момент.

С жалбата до съда, от оспорващата Б. по настоящото дело допълнително са представени:

-7 бр. амбулаторни листи, издадени в периода 22.05.2024г. – 24.06.2024г., свидетелстващи за продължаващи болки в колянната става, както и за допълнителни усложнения, като по снета анамнеза същата съобщава за болки в ахилесово сухожилие, в дясната част на врата, разпростираща се към дясно ухо, плешка и рамо;

-Медицински протокол ЛКК от 28.05.2024г. за продължаване на временната неработоспособност с още 30 дни, считано от посочената дата;

-Магнитно-резонансна томография от 12.06.2024г. със заключение: Костно -мозъчен едем на медиалния кондил и медиалното тибиално плато. Хондропатия 1 ст. Инкомплетна лезия на медиален менискус – 2 ст. Малка медио-латерална плика.;

-Болничен лист от 24.06.2024г. за отпуск от 30 календарни дни и диагноза: Други вътреставни увреждания на колянната става; Общо заболяване; и

-ЕР № 303/20.06.2024г. на ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност след 27.05.2024г. с още 30 дни;

-20 бр. рецепти първата от които издадена на 27.04.2023г., а останалите след 01.06.2023г. до 18.01.2024г.;

-17 бр. фактури за заплатени от Б. суми за изследвания, лекарства и консумативи в периода 03.07.2023г. – 19.12.2023г.; и

-25 бр. касови бонове за извършени плащания в периода 04.07.2023г. – 31.01.2024г.

В хода на съдебното производство от жалбоподателката е представена отправена от нея покана до „СНС – Рента кар“ ЕООД /л.124, 125/, получена от дружеството 14.04.2024г. Със същата работодателя се уведомява за настъпили с Б. на 20.04.2023г. и на 25.05.2023г. две трудови злополуки по време на работа в ресторант „Хепи“ – Морска гара; посочени са настъпилите увреждания; заявени са търпени от 20.04.2023г. имуществени и неимуществени вреди в резултат на тези злополуки, като работодателят е поканен да заплати за тях сума в размер на 75 039.61 лв., в 7-дневен срок от получаване на поканата, по посочена банкова сметка Уведомен е, че при неизпълнение ще се търси защита на правата й по надлежния ред.

Във връзка с издадено на жалбоподателката съдебно удостоверение, от същата са представени Писмо изх. № 25011536/20.02.2025 г. от Дирекция „Инспекция по труда“-Варна и Протокол за извършена проверка № ПР2419112/30.05.2024 г. /л.335-337/, от които се установява, че на дати 20.04.2023г. и 25.05.2023г. Дирекция „ИТ“-Варна не е извършвала проверки на „СНС -Рента кар“ ЕООД. Такава е извършена на 16.05.2024г. по инициатива на ТП на НОИ-Варна, във връзка със станал инцидент на 25.05.2023г. с лицето Б. Б.. При проверката са приети за установени нарушения на трудовото законодателство, въз основа твърденията в подадената декларация за трудова злополука, както и отсъствие в обекта на екземпляр от утвърден правилник за вътрешния реда, като в тази връзка на дружеството са дадени съответните предписания.

От жалбоподателката е представено копие от жалбата на „СНС - Рента кар“ ЕООД срещу Решение № 2153-03-120/08.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено разпореждането за призната трудова злополука с Б. Б. на 25.05.2023г. /л.150-153/, като се акцентира върху вписаното на стр. 6 от същата , че: „При издаване на разпореждането не е съобразено, че през предходния месец април 2023г., Б. Б. е имала здравословни проблеми със същото коляно…“.

В хода на съдебното производство от ответника са представени допълнително писмени доказателства по опис /л.265-293/:

-Отчетна форма за явяване на работа през м.05.2023г. и инструктажна книга са оспорени от жалбоподателката и доколкото процесуалния представител на з.л. е направил изявление, че няма да се ползва от тях, същите са изключени от доказателствения материал по делото;

-Молби за отпуск от Б.Б. – 3 бр. и болнични листове – 9 бр., се съдържат в преписката и са описани по-горе;

-Отчетна форма от 26.05.2023г. за персонален отчет на Б. Б., отразяващ полаган от нея труд на посочената дата;

-6 бр. обяснения на лица, работници и служители на дружеството, били на смяна на 25.05.2023г. От същите се установява, че никой от тях не е видял Б. да пада, но разбрали за това от нея, като е споделила, че е мислела, че ще й мине и затова е продължила да работи, но в следващите дни са я виждали как накуцва и си слага лед на коляното. Същото било надуто, а тя казвала, че пие обезболяващи. Работила до началото на м.юни, след което излязла в продължителен болничен.

От з.л. „СНС – Рента кар“ ЕООД по искане на жалбоподателката, е представена Молба за отпуск от 15.05.2023г. /л.345/, от Б. Б. за ползване на 4 дни платен годишен отпуск, считано от 16.05.2023г.

Допълнително от заинтересованото лице със Становище от 29.11.2024г. са представени декларацията от Б. Б. за злополуката на 25.05.2023г. и постановеното в тази връзка Решение № 2153-03-120/08.08.2024г., с което същата е призната за трудова /л.173-179/. В становището и в съдебно заседание на 20.11.2024г. от процесуалния представител се акцентира върху това, че по адм. дело № 1911/2024 г., което е с предмет установяване на трудова злополука от 25.05.2023г., от Б., като з.л. се поддържа, че документите, които са представени установяват нейното увреждане и то е в резултат на претърпяна злополука на 25.05.2023 г.

По делото са допуснати и разпитани две групи свидетели: Х. М. К., Е. П. П., О. Р. Ф. и С. И. Д. – по искане на жалбоподателката; М. С. П. и М. Я. Н. – водени от заинтересованата страна. Всички свидетели без родство със страните и техни представители.

В показанията си свидетелят К., заявява, че са били семейни приятели, като първо е познавал мъжа, с който Б. е живяла на семейни начала и който е починал 2016г. Знае за настъпил с нея инцидент на 20.04.2023г., като сочи, че е запомнил датата, тъй като тогава негов приятел има рожден ден. Свидетелства, че Б. му се обадила следобед да каже, че е претърпяла инцидент и да пита дали може да я отведе до в къщи. Споделила е, че не я пускат от работа и ще звънне по-късно. Взел я е към 23 часа и видял, че коляното й било подуто. Говорили са на следващия ден да отиде на лекар, но не сторила това, тъй като била на работа и не я освободили. Заедно с нея отишли при личния й лекар, към който момент също била с подуто коляно, но тъй като била без час, той й дал час за средата на следващата седмица, като тя продължила да ходи на работа с подуто коляно. Уточнява, че не е влизал с нея в кабинета на лекаря. В средата на седмицата пак отишли при личния й лекар, но той й изписал само обезболяващи. Свидетелят сочи, че от обезболяващите и инжекциите донякъде спадал оттока, но тя продължила да ходи на работа до май месец, когато отново претърпяла инцидент в Хепи по време на работа. Заявява, че жалбоподателката не е била в отпуска през това време, като предполага, че е искала такъв, но са й отказали и до началото на юни, когато е излязла в болничен, е била на работа. Сочи, че през следващите месеци Б. е провеждала редица лечения /с лекарства и с инжекции/ и физиотерапии, като след направен втори ЯМР е насочена за операция. След това е използвала продължително време патерици /до пролетта на 2024г./ и е провела рехабилитация. Тъй като е натоварвала други части на тялото, са започнали болки в кръста и др.

Свидетелката Е. П., като непълнолетно лице, е разпитвана в присъствието на представител на Дирекция „СП“ -Варна. Същата заявява, че през 2023г. е работила като сервитьор в „Хепи“ – Морска гара, като смените й са съобразявани с присъствието й в училище. Започнала е работа на 08.03.2023г. като неин обучаващ била Б. Б.. Заявява, че знае за настъпил с жалбоподателката инцидент, но не е присъствала на него. Мисли, че инцидентите са били два, като по информация от Б. единият е бил в кухнята още докато й е била обучаваща, а другият някъде до бара. Не знае точни дати, нито дали е изкарала смяната си, или не. Сочи, че е имало момент, в който Б. е изпитвала дискомфорт и е била по-трудно подвижна. Знае, че се е обърнала към лекар, но дали е искала това в деня на инцидента не знае. Сочи, че е имало период, в който Б. не е била на работа, но не знае дали е била в платен отпуск или в болничен. Пояснява, че по принцип когато се обучава сервитьор, екипът се разполага в среден район /до кухнята или до бара/. Именно поради това са били в този район. Не се сеща инцидентът да е създал необходимост да помага на Б.. Заявява, че лично тя никога не се е подхлъзвала, нито е падала. Не е имала инцидент или наранявания, докато е била на работа в обекта.

Свидетелят О. Ф. съобщава, че работи за същото дружество и в същия обект от около 4 години. П. Б. Б. от работата, като заявява, че е чул за една злополука, но не помни дали от нея или от друг колега, нито кога точно се е случил този инцидент. Не си спомня да е имало момент, в който да е виждал Б. да куца.

Свидетелката С. Д. дава показания, че от 2017г., в т.ч. през 2023-2024г., е работила като сервитьор в Хепи, заедно с Б. Б., като двете са си близки. Заявява, че през 2023г. с Б. са се случили два инцидента. Първият е бил през месец май, като в него момент е била на работа, но на друг район и с друг колега. От нея разбрала, че се е подхлъзнала и я е заболяло коляното, но е трябвало да продължи работа. Разказала й вечерта. През деня я е видяла, че леко накуцва, но не е имало време да говорят. Спомня си, че тогава е била „бригада“ с О. Ф. и с Е.. В последствие свидетелката заявява, че първият инцидент е бил през м.април, а вторият – през м.май 2023г. По време на втория инцидент не е била на работа. За него разбрала от Б., която й споделила, че тогава е молила управители да я пуснат от работа, защото не може да си изкара смяната. След това кракът много я болял и е изпитвала затруднение да работи и тя й помагала. Заявява, че след втория инцидент е била очевидец как Б. е говорила с едната управителка – М. Р., но тогава тя й казала, че трябва си изкара смяната, няма кой да я смени. Заявява, че между двата инцидента Б. е била на работа, но кракът й бил подут и е куцала. Уточнява, че дълга смяна означава от 10ч. сутринта, до 12-12.30 вечерта, докато има клиенти. Заявява, че тя също се е подхлъзвала край кухнята, както и други хора, но никой не е падал така. Свидетелства, че имат допълнителни здравни застраховки. Към 2023г. тя лично е имала такава застраховка, а за Б. смята, че: „..Първоначално те не са искали“ и е имала след първия инцидент. Заявява, че е видяла след първия инцидент Б. да говори с непосредствения й началник, изготвил графика – Я. Ш., като е искала да си тръгне, като не е чула отговора, но доколкото по-късно я е видяла да работи, разбрала че не са я пуснали.

Свидетелката М. П. излага, че познава Б. Б. от работата си като един от четиримата заместник – управители на „Хепи“ – Морска гара. Заявява, че няма спомен по време на нейна смяна през 2023г. да е ставал някакъв инцидент с Б., нито има спомен за такъв конкретно през месеците април и май. Свидетелства, че управителят, който е на смяна дава разрешение на персонала при необходимост да отде на лекар, като се е случвало други сервитьори да са искали от нея да си тръгнат по-рано, поради някакъв проблем, но конкретно за Б. няма спомен. Заявява, че когато някой има заявен здравословен проблем, се търси заместник от тези, които почиват, както и от другите две заведения – Севастопол и Бурата. Обяснява, че дълга смяна означава от 11.30 часа до 22.30 часа, след което кухнята спира работа, а остава по един сервитьор на район, докато има клиенти. На въпрос на пълномощника на жалбоподателката – адв.Г., свидетелката заявява, че няма спомен да са си писали с Б. по вайбър, както и че фамилното й име преди брака е било Р..

Свидетелката М. Н. дава показания, че е работила като заместник – управител, ОТД „отговорник търговска зала“ в „Хепи“ – Морска гара, като в това й качество е влизало в задълженията й да организира работата на всички сервитьори когато е на смяна, в т.ч. и кой от тях, на кой район ще работи. П. Б. Б. от работата й като сервитьор. Уточнява, че обикновено сервитьорите искат да работят на районите, които са в непосредствена близост до кухнята, тъй като същите са най-оборотни. Заявява, че се е случвало да са заедно с Б. Б. на смяна, но няма спомен, нито някой й е казал през 2023г. тя да е претърпяла някакъв инцидент, или злополука. Същата не е идвала при нея с молба да я пусне; не е разбрала да има някакви здравословни проблеми, или затруднения при работа. Едва през лятото на 2024 г. е разбрала за възникнал инцидент от техните регионални мениджъри, във връзка с „повдигнатото дело“, при посещение на служители от „Инспекция по труда“ – Варна, като в тази връзка има информация само за един инцидент. Обяснява, че дълга смяна означава от 12.00 часа до 22.00 часа с 1 час почивка, а ако няма работа – с по 2 часа почивка. В случаите когато има клиенти до по-късно, същите се прехвърлят на сервитьори, които са втора смяна – с работно време от 17.00 до 23-24.00 часа. Сочи, че е отговорна за сервитьорите които са на работа в нейната смяна и ако някой е болен и е поискал съгласие, се освобождава и се търси, някой който е 2-ра смяна да дойде по-рано, или някой от друг обект, главно Севастопол.

От пълномощника на жалбоподателката е направено възражение относно достоверността на показанията свидетелката М. П., като в тази връзка се представя разпечатка от чат, за който се твърди, че е от телефона на жалбоподателката от „вайбър“. На същия е отразено името М. Р., дата 26 април 2023г. и следният диалог: „…Миме, на лекар съм заради коляното; Чакам да ми даде направление; И трябва да отида да ми направят снимка; Аз съм дълга смяна от 10; Най-вероятно ще закъснея“ и отговор: „Добре, ела когато си свършиш нещата“.

Представено е копие на карта за сключена допълнителна здравна застраховка със застраховащ „СНС – Рента кар“ ЕООД и застрахован Б. Б., валидна от 12.05.2023г. /л.342/, както и още две разпечатки от чат във „вайбър“ /л.338-341/. На първия е отразено името Н. И., дата 27 април 2023г. и изявление: „Билянка, Уника -164,52 … включвам я от м.май ... ще информирам когато е активна“; с дата 17 юни 2023г. : „Картата … е в офиса“ -„Супер! Благодаря ти! Т. С. преди няколко седмици ми звънна, че е активна. Дори я използвах вече, сега за крака ми. Ходих на ЯМР с нея и сега чакам да одобрят закупуване на шина за коляното ми…“. На втория е отразено „Я.“, дата 12.05.2023г.; и диалог: „Я., ако може да почивам вторник сряда и четвъртък …или да бъда в отпуск от понеделник до петък..“ и отговор „Пускаме те в отпуск понеделник – петък..“ и с дата 19 май 2023г.: „Я., здравей! Наистина ли следващата седмица ще сме с един почивен ден?“ и отговор „Ако имаш ангажимент мога да те пиша с два. Просто децата имат балове и знаеш какво е положението…“.

В съдебно заседание процесуалният представител на заинтересованата страна е заявил, че тези разпечатки не представляват годни доказателствени средства, а в допълнително представено писмено становище от 16.04.2025г., заявява, че не ги оспорва, но ги счита за неотносими.

С оглед указаната доказателствена тежест, по искане на жалбоподателката по делото допусната СМЕ. Такава е изготвена от в.л. д-р Р. Б. М. - ортопед-травматолог в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна“-Варна. След депозиране на експертизата по делото, пълномощникът адв.Г., е направила искане за отвод на вещото лице с твърдение за „прибързано“ и „претупано“ заключение, тъй като не е извършил преглед на жалбоподателката и не е взел предвид всички образни изследвания от ЯМР.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 196 ГПК препис от молбата е връчен на вещото лице.

От същия е постъпило становище с.д. № 4899/21.03.2025 г. /л.302/, в което се твърди, че не съществуват обстоятелства, които да пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност Експертизата е основана на всички медицински и други документи, съдържащи се в делото, като обстоятелствата и въпросите по казуса касаят увреждания, станали през 2023г. и поради тази причина не е нужно да се прави медицински преглед в настоящия момент и да се разглеждат други медицински документи, които не касаят този период.

Предвид становищата на страните и на осн. чл.196 ал.4 от АПК, съдът е оставил без уважение искането за отвод на вещото лице.

В обстоятелствената част на СМЕ вещото лице е описало подробно представената от жалбоподателката медицинска документация и съобразно снетите анамнези и твърденията на жалбоподателката е дал своето заключение, в следния смисъл:

1.На въпроса „Може ли да се направи обосновано предположение, че описаната в документите травма на жалбодателката е причинена по посочения от нея начин?“, вещото лице е отговорило:

Б. Д. Б. има увреждане на хрущяла /остеохондроза- увреждане на хрущяла на ставата, доказана с ЯМР./ на дясното коляно от преди травмата на 20.04.2023г. Това увреждане се дължи на натоварване на долните крайници и отчасти на медиопателарната плика, дълго време протича безсимптомно, но намалява функционалната годност на ставата. Пликата представлава завеса разделяща коляното на две камери горна и долна, ръба на завесата се трие в хрущяла на коляното, задебелява и способства за неговото увреждане. В документите по делото жалбоподателката е декларирала, че на 20.04.2023г. се подхлъзнала и усукала рязко десния си крак с последващо падане. Получила травма на дясното коляно изразяваща се в навяхване на коляното. Това падане е отключило клиничното проявление на остеохондрозата. След повторното падане на 25.05.23г. са се усили болестните прояви довели до оперативното лечение.“

В съдебно заседание допълнително пояснява, че на 20.04.2023 г. най-вероятно жалбоподателката е усукала коляното си и е получила навяхване, т.е. разтягане на ставните връзки на коляното. Прегледана е на 01.06.2023 г. от д-р Р. – ортопед-травматолог с достатъчно дълга професионална дейност, който е написал „Изкълчване, навяхване и разтягане на външна и вътрешна колатерална връзка.“ И въз основа на този преглед на 05.06.2023 г. е издаден болничен лист. Лицето е продължило да се лекува. Тъй като не се е повлиявало от лечението се е наложило да се направи този ЯМР от 09.06.2023 г., който не установява някаква патология вътре в коляното. Заявява, че не е отварял носителя на това ЯМР от 09.06.2023г., но се е запознал за даденото от колегите му – специалисти разчитане на същия. Посочва че такова е описанието и в Епикризата от ИЗ № 81325 на Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина, което счита за достатъчно достоверно.

Продължава, че след това се е наложило да се направи още един ЯМР на 16.11.2023г., в който е записано едно важно изречение: „Липсват данни за фрактури, констномозъчен едем и костни деструкции.“. Последното показва, че това, което Б. има – остеохондрозата, не е прясно. Сочи, че причините за това увреждане на хрущяла, могат да бъдат най-различни, но при всички положения това е било в миналото. Доказателство за това е, че ако травмата е била прясна, ще е описано, че има костномозъчен едем. Както например такъв се открива едва след операцията, което се установява от магнитно-резонансна томография от 12.06.2024г.

Пояснява, че „костномозъчният едем“ е увреждане на костта, която е под хрущяла. Не може да се увреди хрущяла без да се увреди костта и именно при това увреждане има костномозъчен едем. Заявява, че: „За да се получи откъртване на част от хрущяла с малко от подлежащата тъкан, трябва да има сериозна травма. И след това човек не може да остане на работа. Това си става рана. От костта кръвта не спира лесно. Коляното се пълни и е абсурд да може да работи човек. Затова се е получило това навяхване и е отприщило да се диагностицира това увреждане…, като навяхването е внезапно травматично увреждане“.

Пояснява, че заключения му са базирани и на магнитния резонанс от 16.11.2023 г - преди операцията, където е записано „Липсват данни за фрактури, костномозъчен едем и костни диструкции.“. Ето защо заключава, че в случая се касае за старо и продължително протичащо увреждане на хрущяла, което благодарение на сочените две травми, е намалило функционалната годност на колянната става.

Завява, че самият той е ортопед-травматолог от 1982 г., като освен това по този въпрос е направил допълнително консултация със свой колега - доц. М., който се занимава с патология на колена, и който потвърдил категорично неговото заключение, че отсъствието на костномозъчен едем означава стара травма.

Отговаря, че описаното от него на стр.8, ред 3, горе „Направено ЯМР на дясно коляно – дискретна зона на едем залавното място на ретес феморис към пателата“, означава че се касае за последица от навяхване. Обяснява, че залавното място е един от главите на големия бедрен мускул, който се залавя за капачката. При навяхването, за да може да се задържи по някакъв начин тялото, мускулатурата се съкращава рязко и може да се получи описаното на залавното място. В същото ЯМР е отразен едем, но той не е костномозъчен, а мекотъканен - на ставната капсула. Същото представлява последица от навяхването. Сочи, че представените медицински документи безспорно свидетелстват за навяхване.

Завявяа , че всичко, което е описано в ЯМР от 09.06.2023г. са белези на навяхване, защото връзковият апарат и мускулатурата са се опитали да запазят стабилността на ставата, за да не дадат възможност за изкълчване – нито на капачката, нито на изкълчване на коляното, нито пък да се скъсат връзки. Пояснява, че Б. няма скъсани връзки. Има разтегнати връзки и от там идват оплакванията. Поради това, че има травма, самата мускулатура се стяга и движенията в ставата стават не толкова свободни. Б. няма толкова ограничение на движенията, но триенето между хрущялите е по-високо, защото мускулатурата е стегната. И това нещо е като пусков механизъм да се проявят някои такива стари увреждания като дефекта на хрущялите.

Обяснява, че „торзионна травма“ означава усукване.

Завява, че не може да каже дали описаното в документите състояние може да доведе до извод за инвалидизиране на жалбоподателката, тъй като не е специалист в тази област.

Допълва, че по принцип хроничната травма и острата травма могат да бъдат причина за остехондроза, но доказването на преснотата на тази травма е точно костномозъчен едем. Това значи, че има травма върху костта. Няма ли го, не може категорично да се каже, че има такава травма върху костта.

2.На въпроса „Причинило ли е описаното състояние временна неработоспособност?“, вещото лице е отговорило, че: Състоянието на временна нетрудоспособност се установява след направен медицински преглед, такъв е направен на 05.06.2023год. когато е констатирана вр. нетрудоспособност, и е издаден болничен лист.

3.На въпроса: „Може ли категорично да се установи дали травмата е причинена на 20.04.2023г. или на 25.05.2023г?“ вещото лице е дало заключение, че по медицински критерии не може да се установи времето на травмата обострила хроничното заболяване.

В съдебно заседание отговаря, че е възможно при описаното от жалбоподателката усукване първоначално да е имала болка, която впоследствие да е отшумяла, както и че е възможно да изпълнява задълженията си като сервитьор, тъй като участъкът е много малък и човек може да се нагоди - да си натоварва крака без да има съществени затруднения. Сочи също така, че ако лице, което страда от остеохондроза, почувства някакви болки, но не предприеме лечение, а продължи да натоварва крайника, може да разшири остехондрозата.

Заявява, че хипотетично е възможно обострянето на това хронично състояние, да е причинено както на дати различни от сочените от лицето, така и на друго място и по различен начин, в т.ч. и в домашни условия.

При предявяване на медицинската рецепта от 27.04.2023 г., вещото лице обяснява, че със същата е изписано обезболяващо, което може да доведе до отшумяване на травмата. Същото често се изписва от ортопедите като „нещо по-силно“- парацетамол с наркотичен аналгетик, но само от нея не може да се заключи, че е изписана във връзка с твърдяната травма през м.април 2023г., тъй като може да бъде изписана и за много други неща.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореното Решение № 2153-03-92/18.06.2024г. е издадено от териториално и материално компетентния по смисъла на чл.117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б. „г“ от КСО ръководител на ТП на НОИ – Варна, при условия на заместване и предоставени правомощия със Заповед № 16017/13.06.2024г. на Подуправителя на НОИ-София. Потвърденото с него Разпореждане № 5104-03-83/25.04.2023г. е постановено от длъжностно лице по смисъла на чл.60 от КСО – старши инспектор М.К..

Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, при изложени подробни мотиви за формирания от решаващия орган извод за липсата на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Съдът не установи допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Противно на изложените от жалбоподателя доводи, административният орган е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да обсъди в съвкупност представените от Б. писмени доказателства, като въз основа на тях е извел извод, че не установяват временна или трайна неработоспособност, като непосредствен резултат от настъпило на 20.04.2023г. увреждане. Невъзприемането на твърденията на декларатора относно датата, мястото и начина на настъпване на увреждането, съотв. обвързването на направените фактически и правни извода за липса на елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО с констатираната липса на медицинска документация към твърдяната дата на настъпване на увреждането, удостоверяваща настъпила неработоспособност, не релевира соченото от жалбоподателя произнасяне без да е изяснена действителната фактическа обстановка по случая.

Няма данни и съдът не констатира твърдението в жалбата, че част от доказателствата към декларацията за трудова злополука не са били приети от длъжностното лице и са върнати на жалбоподателката без протокол. Дори и да е така, това нарушение не се явява съществено на първо място, защото е бил представен опис на подадените такива и при необходимост органът е щял да ги изиска допълнително и на второ място, защото това не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. С жалбата отново са представени същите доказателства и доколкото настоящата инстанция е такава по същество, дължи произнасяне при съобразяване на същите.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателката за допуснато в хода на административното производство нарушение по чл.58 ал.1 от КСО, тъй като не е извършено разследване на злополуката. Административният орган е мотивирал в решението, че злополуката не е от посочените в чл.58, ал. 1 от КСО, а се касае за увреждане, което е приел, че не е довело до временна неработоспособност, без данни и за инвалидизиране на пострадалата, поради което и от ТП на НОИ не е извършено разследване на злополуката. Съдът споделя този извод. Съгласно чл.58, ал. 1 от КСО, ТП на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Идентична уредба има в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, като в чл.7 ал.2 от същата е регламентирано, че разследването на злополуката е задължително за всички случаи, когато има данни, че е причинено увреждане на повече от трима работещи или злополуката е довела до инвалидност или смърт, или има основания да се предполага, че ще доведе до такива увреждания. Касае се за много тежки случаи, което личи и от следващото изречение на цитираната норма, а именно, че в тези случаи производството по разследването на злополуката се открива незабавно, независимо дали има подадена декларация. В настоящия казус както данните, декларирани от самото лице в подадената декларация за трудова злополука и дадените обяснения /усукване на крака при подхлъзване, при което е изпитала силна болка/, така и представените от нея писмени доказателства, не са обуславяли извод за наличието на злополука, попадаща в обхвата на чл.55 ал.1 от КСО, или за възможно инвалидизиране, което се потвърди и от вещото лице по приетата по делото СМЕ. Във всички останали случаи, съгласно нормата на чл.58 ал.2 от КСО, разследване се извършва само по преценка на съответния орган. Дали органът правилно е ценил представените доказателства е въпрос касаещ материалната законосъобразност на акта.

При преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени и при правилно приложение на материалния закон, по следните съображения:

Спорът по делото се свежда до това, налице ли са законовите предпоставки, съдържащи се в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, за признаване на декларираната от Б. Б. с подадена в ТП на НОИ–Варна Декларация вх. № 5101-03-67/17.04.2024г. злополука на 20.04.2023г. за трудова такава.

Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено увреждане на здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Съответно трудовата злополука, по даденото в чл.55 ал.1 от КСО определение е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат /последица, следствие/ на извършваната работа. Въз основа на така дадената легална дефиниция следва извода, че за да се квалифицира злополуката като трудова, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативно изискуеми се елементи: 1. внезапно увреждане на здравето /неочаквано, външно и непредвидимо, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост или нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло/; 2. злополуката да е станала с осигурено лице; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане на здравето и настъпилия неблагоприятен резултат (неработоспособност или смърт); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на работодателя и 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и извършваната рабата, респ. с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя.

Анализът на събраните по делото доказателства обуславя извод за безспорна установеност само и единствено на това, че жалбоподателката към сочената от нея дата - 20.04.2023г. е осигурено лице по см. на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, като работник по трудово правоотношение със сключен трудов договор с работодател „СНЦ – Рента кар“ АД.

Недоказано се явява наличието на останалите законово регламентирани и кумулативно изискуеми, материалноправни предпоставки по чл.55 ал.1 от КСО за да се приеме декларираната от Б. злополука, станала на 20.04.2023г. като трудова. Съображенията за това са следните:

Два от елементите от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, изискват наличието на неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт и причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат. Съгласно действащото законодателство, за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест, се извършва медицинска експертиза, като медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност /чл.101, ал.1 и чл.103, ал.1 от Закона за здравето/. Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, от ЛКК, от ТЕЛК и от НЕЛК /чл.103, ал.2 от ЗЗдр и чл.3, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза/. В чл.6, ал.1 и ал.2 от НМЕ е регламентирано, че временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради общо заболяване; злополука; професионална болест; отстраняване от работа по предписание на здравните органи и т. н, като отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. Предвидено е, че при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК.

Цитираната нормативна уредба установява, че неработоспособността се установява от органите на медицинската експертиза и се удостоверява с издаването на болничен лист. В случая нито се твърди, нито има данни за издаден на Б. Б. болничен лист на датата на твърдяното увреждане – 20.04.2023 г. от лекуващ лекар, от лекар от ЦСМП, от ЛКК и т.н., с който болничен лист да се установява и да се удостоверява от компетентен орган на медицинската експертиза настъпила неработоспособност по отношение на жалбоподателката и съответно причината за неработоспособността /травматичното увреждане/заболяването, довело до неработоспособността/.

Няма данни за издаден болничен лист и в по-късен момент, в хипотезата на болничен лист за минало време по чл. 9, ал. 5 от НМЕ. Цитираната разпоредба предвижда, че когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и АЛ /амбулаторен лист/ се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по дентална медицина, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК. Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист.

В настоящия случай само се твърди и то не от жалбоподателката, а от свидетеля К., че в следващите дни заедно с Б. два пъти са ходили при личния й лекар, като първият път понеже е била без час, той й дал такъв за средата на следващата седмица, като тя продължила да ходи на работа с подуто коляно. В средата на седмицата пак отишли при личния й лекар, но той й изписал само обезболяващи.

Твърдените обстоятелства противоречат на всякаква житейска логика. Няма как при посещение на личен лекар заради настъпила травма, подуто коляно и силни болки /както се твърди/, същият да отпрати пациента и да му даде час чак за средата на другата седмица.

Действително по делото е представена издадена на името на Б. рецепта с дата 27.04.2023г. с изписан медикамент, за който се потвърди от в.л. М., че е обезболяващо. Това обаче по никакъв начин не води до извод за причинена на 20.04.2023г. травма, представляваща трудова злополука, установена по гореописания начин и ред. На първо място, липсва издаден амбулаторен лист от дата 27.04.2023г. за извършен преглед от личния лекар. На второ място, дори и да е извършен такъв преглед, липсва издаден болничен лист, което води до извода, че лекарят не е установил жалбоподателката да се е намирала в състояние на временна неработоспособност. И на следващо място, както направи изявление и вещото лице в съдебно заседание, това обезболяващо освен за травма на крака може да бъде изписана за много други неща. В случая рецептата не е изписана от ортопед, а от д-р Б. Н., общопрактикуващ лекар, хомеопатия, за който от представените болнични листове се установява, че е личен лекар на жалбоподателката.

Съдът не кредитира показанията на свид. К.. Предвид близките, приятелски отношения с жалбоподателката и противоречието с останалите събрани доказателства, показанията му не могат да се приемат като достоверни и обективни. Същият твърди, че помни датата, поради рожден ден на свой приятел, на който е присъствал. Заявява, че е взел Б. към 11, а същата в обясненията си е заявила, че е била на работа до 23.30ч. Сочи, че са говорили на другия ден да отиде на лекар, но тя не е могла, тъй като не са я пуснали от работа, което е в противоречие с твърдяното от пълномощника Г., в с.з. на 25.09.2024г., че за следващия ден – 21.04.2023г. е била освободена от работа. Освен това свидетелят заявява, че до датата на следващата злополука Б. не е ползвала отпуск, а е била на работа, което противоречи на представени те писмени доказателства.

Първите данни за извършен преглед са от амбулаторен лист издаден от лекар - ортопед едва на 01.06.2023г. и в него като анамнеза е вписано: „контузия с навяхване на ляво ходило“. Съдът споделя становището на пълномощника адв.Г., че в случая явно се касае за грешка един път поради цялата последваща документация, касаеща колянна става и на следващо място поради това, че в самия амбулаторен лист, в графа обективно състояние е описано: „..болки в едиалната колатерална връзка“, а по информация от интернет това е една от четирите основни връзки в коляното.

Първият болничен лист е от 05.06.2023г., с посочена диагноза: „Травма на няколко структури на коляното“ и причина: „Злополука – нетрудова“.

Тези доказателства по никакъв начин не свидетелстват за злополука, станала на 20.04.2023г. тъй като на първо място са с дати месец и половина по-късно, т.е. не може да се направи темпорална обвръзка с декларираната дата. И на следващо място - същите са издадени след 25.05.2023г. – датата декларирана от жалбоподателката като такава, на която е настъпила втора трудова злополука, за която от самата нея се твърди, че е причинена по същия начин и на същото място. Действително тази възможност не може да се изключи, но следва и двете травми да са доказани по предвидения в закона ред по безспорен начин.

Всъщност от всички представени по делото 25 бр. амбулаторни и 16 бр. болнични листове, само в 2 от абулаторните листове се съдържат данни за по-ранна увреда – в амб.лист от 05.06.2023г. е посочено: „..през април получила подобна травма, лекувана амбулаторно“, /за което както беше посочено по-горе няма доказателства/; и в амбулаторния лист от 07.06.2023г. , издаден от д-р Златарски е вписано: „..преди месец и половина след подхлъзване, получава травма на дясното коляно“. Така описаните данни не могат да се считат за достоверни и да бъдат ценени като безспорно доказателства за настъпила на 20.04.2023г. трудова злополука. Същите са описани в раздел „Анамнеза“, а снетата при прегледите анамнеза е израз на субективното изследване на пациента, обичайно провеждано чрез беседа, при което получените данни се използват за поставяне на диагнозата и за съставяне на съответните схеми за лечебни и профилактични мероприятия. Поради това записванията в приложената по делото медицинска документация, че се касае за травма през април, нямат необходимото доказателствено значение. Показателно за това, е че същия този д-р Златарски, в издаден на следваща дата – 08.06.2023г. амбулаторен лист, като анамнеза е записал: „От 20 дни, след подхлъзване получава травма на коляното“. Всъщност анамнезата по всички останали амбулаторни листове обвързват темпорално настъпила травма в края на м. май.2023г. Това изрично е посочено и в Епикризата от 26.10.2023г. където е отразено: „…Съобщава за травма с усукване на същото коляно през м.май“, а в епикризата от 30.11.2023г. се съобщава за травма на дясно коляно от преди 5 месеца“.

Горното обуславя извода за отсъствие на надлежни доказателства, установяващи временна неработоспособност на Б. както към 20.04.2023г., така и до 01.06.2023г. През този период не е издаван болничен лист. В съдебната практика е прието че болничният лист е индивидуален административен акт на компетентен орган на медицинска експертиза, с който се доказва състояние на временна неработоспособност. Същият освен състоянието на временна неработоспособност, установява също причината и продължителността й, когато осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи по причините, посочени в чл.6, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза.

Следва да се посочи, че при описаният дискомфорт, болки и неразположение, Б. е имала достатъчно дълъг срок и възможности, в които да посети личния си лекар или ортопед, които да установят твърдяната неработоспособност. По молба от 15.05.2023г. тя е ползвала разрешен от работодателя платен годишен отпуск, считани от 16.05.2023г. до 19.05.2023г., които са работни дни, като при твърдения, че го е ползвала поради болки, е нелогично да не се посети специалист през това време.

Съдът приема за недоказано и че декларираната от жалбоподателката злополука /травматично увреждане на здравето/, е станала на 20.04.2023г. през време и във връзка/по повод на извършвана от Б. Б. работа за работодателя „СНЦ Рента кар“ ЕООД, при наличие на функционална връзка на настъпилото увреждане на здравето и изпълнението на възложена трудова функция по трудовото правоотношение. Нито един от шестимата разпитани по делото свидетели, в т.ч. и посочените от Б. в декларацията за трудова злополука, не е бил очевидец на нейно подхлъзване или падане на посочената дата. Тук внимание следва да се обърне на обстоятелството, че в дадените писмени обяснения към декларацията за трудова злополука от 20.04.2023г. Б. е описала, че при подхлъзването е успяла да задържи чиниите, които е носила и ги е подала на колежката си Е., а самата тя се е подпряла на един шкаф. В показанията си обаче Е. П. заявява, че знае за настъпил с жалбоподателката инцидент, но не е присъствала на него. Мисли, че са два, но не помни точни дати. Единствено свидетелката С. Д. заявява, че Б. й споделила че се е подхлъзнала и я е заболяло коляното, но е продължила да работи, както и, че не са я пуснали, като тя е дочула отправеното от нея искане към ръководителя на смяна Я. Ш. да я освободят, като не е чула отговор, но Б. е продължила да работи. Съдът обаче не кредитира показанията на свидетелката Д. в тази част. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен.

В настоящия случай съдът намира, че с показанията си в посочената част свид.Д. се стреми да подкрепи защитната теза на Б.. Основания за това дават самите сведения от свидетелката, доколкото една страна същата сочи, че са били в дългогодишни приятелски отношения с жалбоподателката. А от друга показанията й са объркани и противоречиви. Първоначално заявява, че знае за два инцидента с Б., като първият се е случил през м.май. В последствие твърди, че първият е през април, а вторият през май. Заявява, че по време на втория инцидент не е била на работа, а по-надолу в показанията си твърди, че след него е чула Б. да говори с управителката М. П., която й казала да си изкара смяната, защото няма кой да я смени. Тези противоречиви твърдения разколебават вярата на съда в обективността на свидетелката.

Показанията на останалите свидетели се кредитират, като непротиворечиви и съответни на събраните доказателства. Всички заявяват, че не са присъствали на такова подхлъзване и падане и са разбрали за някакъв инцидент, като трима /Ф., П. и Н./ твърдят, че знаят за един такъв, като са узнали за него в един по-късен момент „от нея или от друг колега“; или при идването на служителите от ИТ през 2024г.

От кредитираните показания на свидетелите П. и Д., подкрепени от тези на свид.К., се установа, че е имало моменти в които Б. е изпитвала дискомфорт и болки в коляното. Свидетелите обаче не могат категорично да обвържат това състояние с конкретна дата и инцидент, станал на работа.

Този извод се подкрепя както от гореизложените мотиви, така и от приетото по делото заключение на СМЕ. Тук е мястото да се посочи, че при извършената преценка по чл. 202 от ГПК съдът не възприема заключението в частта, в която е описал, че Б. Б. на 20.04.2023г. се е подхлъзва на мокър под, усуква коляното си и пада, както и че на 20.04.2023г. е получила навяхване. В тази част освен, че експерта е дал отговор на въпрос, който не е бил поставен като предмет на експертизата /за датата, мястото и обстоятелства, при които е претърпяно увреждането/, то същото се основава единствено на твърденията на пострадалото лице и на снетата анамнеза в двата амбулаторни листове, които по изложените по-горе съображения, съдът не възприема за достоверни. В останалата част заключението се кредитира като компетентно, обективно и почиващо на доказателствата по делото. Експертът е категоричен, че жалбоподателката е имала хронично състояние - остеохондроза на дясната колянна става. Това състояние се развива продължтелно време, безсимптомно и в случая датира преди 20.04.2023г. Подробно обосновава този извод и с разясненията дадени в съдебно заседание на 09.04.2025г,. в които се позовава на вписванията на разчитанията на ЯМР от 09.06.2023г. и 16.11.2023г., а именно: констатирано отсъствие на костномозъчен едем, което означава липса на травма върху костта. Дава заключение, че описаното в медицинската документация се отъждествява с белези на навяхване, което по принцип е внезапно увреждане, но категорично по медицински данни не може да се каже на коя от двете посочени от жалбоподателката дати е станало, както и дали е била налице временна нетрудоспособност, доколкото същата се установява с болничен лист, след медицински преглед, а първият такъв е от 01.06.2023г.

Изложеното до тук обосновава изводът на съда, че липсват категорични доказателства да се приеме, че са налице елементите от фактическия състав на чл.55 ал.1 от КСО и декларираната от жалбоподателката злополука, да се квалифицира като трудова.

До различен извод не водят и останалите представени от жалбоподателката доказателства.

На първо място следва да се посочи, че представените разпечатки на вайбър кореспонденция, предвид и направеното възражение от заинтересованото лице, не представляват годно доказателствено средство, доколкото не са събрани по предвидения в закона ред, а от съдържанието им не се установява по безспорен начин кореспондентът на жалбоподателката Б.. Дори и да се ценят тези документи, същите не доказват тезите на жалбоподателката. В разпечатките, за които се сочи, че са със свидетелката Р. от дата 26.04.2023г. и с Я. Ш. от дата 12.05.2023г. е отразено: „…Миме, на лекар съм заради коляното; Чакам да ми даде направление; И трябва да отида да ми направят снимка… Най-вероятно ще закъснея“ и отговор: „Добре, ела когато си свършиш нещата“. И: „Я., ако може да почивам вторник сряда и четвъртък …или да бъда в отпуск от понеделник до петък..“ и отговор „Пускаме те в отпуск понеделник – петък..“ и с дата 19 май 2023г.: „Я., здравей! Наистина ли следващата седмица ще сме с един почивен ден?“ и отговор „Ако имаш ангажимент мога да те пиша с два..“.

Горното по никакъв начин не установява настъпила на 20.04.2023г. трудова злополука с Б., но пък опровергава тезата изразена от пълномощника адв.Г. в с.з., че „не е била пускана да отиде на лекар“ и е била „принуждавана“ да работи. Последното се опровергава и от показанията на свид.П. и свид.Н., които заявяват, че в случай на необходимост и след като им се обади конкретния служител, същия е освобождаван и е търсен заместник от другата смяна или заведение.

Кореспонденцията, за която се твърди, че е с Н. И. от дати 27.04.2023г. и 17.06.2023г. установява единствено издадена на Б. Б. карта за сключена допълнителна здравна застраховка и използването й от жалбоподателката при покриване на средства за ЯМР след датата на втората злополука. По никакъв начин не се установява твърдението, че картата е издадена във връзка с травма от 20.04.2023г. Изложеното се подкрепя и от показанията на свид.Д. /също сервитьор/, която заявява, че към 2023г. тя лично е имала такава застраховка. Т.е. следва да се предположи, че подобна застраховка е сключвана и за останалите служители.

Приобщените писма от „ИТ“ Варна свидетелстват единствено за извършена проверка в ресторант „Хепи“ – Морска гара една година по–късно от процесната дата - 16.05.2024г. и то по инициатива на ТП на НОИ-Варна, във връзка със станал инцидент на 25.05.2023г. с лицето Б. Б., т.е. във връзка с разследването извършено по повод декларацията за втората трудова злополука.

Необосновано адв.Г. твърди, че в жалбата от заинтересованото лице „СНЦ – Рента кар“ срещу Решението на Директора на ТП на НОИ-Варна за призната трудова злополука с Б. на 25.05.2023г., се съдържа признание за настъпила и на 20.04.2023г. злополука. Действително, видно от приложената по делото жалба на стр. 6 от същата е вписано, че: „При издаване на разпореждането не е съобразено, че през предходния месец април 2023г., Б. Б. е имала здравословни проблеми със същото коляно…“. Текстът обаче продължава с изявлението: „..съгласно подадена от нея Декларация за трудова злополука № 5101-03-67/17.04.2024г. от ТП на НОИ-Варна, която не е призната за трудова.“.

С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че формираните от органите на ТП на НОИ – Варна фактически и правни изводи за липсата на кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав по чл. 55, ал. 1 от КСО, за квалифицирането на декларираната от Б. Б. злополука, като трудова злополука, са обосновани и правилни. Дори и да се приеме, че при съвкупна преценка на всички доказателства, посочени от адв.Г. в пледоарията по съществото на спора, се установява настъпила през м.април 2023г. травма, то останалите доказателства не обуславят извод за установена временна неработоспособност. Описаното в медицинската документация обективно състояние, действително установява настъпило увреждане, но не и неговия първоизточник и време на настъпване. Както беше посочено и по-горе, в тази насока вещото лице М. е категоричен, че не може да се установи времето на травмата, обострило хроничното заболяване. Предвид това липсва причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Липсва и установяване на функционалния елемент по чл. 55, ал. 1 от КСО – увреждането да е настъпило по време и във връзка с извършваната работа. Не е доказано мястото на инцидента - дали действително е настъпил на работното място на Б. и при какви обстоятелства.

Горното води до извод, че оспореното Решение № 2153-03-92/18.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-03-83/25.04.2024г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, и при съблюдаване целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на осн. чл.143 ал.3 от АПК следва да се уважи. На жалбоподателката Б. следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от ЗПП.

Заинтересованата страна не е претендирала разноски за ю.к. възнаграждение, поради което въпреки изхода на спора, такова не й се следва.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.4 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Д. Б., [ЕГН], от гр.Варна, срещу Решение № 2153-03-92/18.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 5104-03-83/25.04.2024г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 20.04.2023г. злополука с Б. не е приета за трудова.

ОСЪЖДА Б. Д. Б., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.1, ап.1, да заплати на ТП на НОИ – Варна, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.