№ 236
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000320 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало по повод изходяща от „К.“ ООД, ЕИК ********,
гр.П. частна жалба против постановеното по т. дело № 161/2022 г. по описа на
П.я окръжен съд, определение № 434 от 21.04.2022 г., с което е върната
исковата молба, подадена от „К.“ООД, ЕИК ********, гр.П. срещу О. М.,
БУЛСТАТ ********, гр. М., в частта относно предявения иск да се обяви
договора за поръчка, сключен между страните на 26.03.2009 г., за прекратен
на 05.03.2018 г. поради виновно неизпълнение от страна на ответника да
заплати възнаграждение на изпълнителя за периода от 01.01.2018 г. до
30.11.2018 г. и производството по т. дело № 161/2022 г. по описа на П.я
окръжен съд в тази му част е прекратено.
В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност
на определението и е поискана е отмяната му.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и
съдържанието на делото, по което той е постановен намери за установено
следното:
С определение № 325 от 17.03.2022 г. постановено по т. дело №
37/2022 г. по описа на ПОС са отделени за разглеждане в самостоятелно
производство предявените от „К.“ ООД, ЕИК ********, гр.П. против О. М. с
насрещни искова молба от 15.03.2022 г. искове.
1
Така се е стигнало до образуване на т. дело № 161/2022 г. по описа на
ПОС.
С насрещната искова молба са предявени при условията на
евентуалност от „К.“ ООД, ЕИК ********, гр.П. против О. М. три иска.
Всички те са обусловени от сключен между страните на 26.03.2009 г.
договор за възлагане на обществена поръчка.
С първият, който ищецът нарича „конститутивен“ е отправено искане
ДА СЕ ПРИЗНАЕ ДОГОВОРА ЗА ПРЕКРАТЕН на 01.02.2018 г. поради вина
на О. М..
Другите два иска съединени при условията на евентуалност са
осъдителни и с тях се претендира осъждането на ответника да заплати
определени суми, като разглеждането им е поставено в зависимост от изхода
на спора по т.н. основен иск.
В случая ПАС не счита за нужно да се занимава със съдържанието на
същите по причина, че предмет на обжалване е определение, с което е
прието, че основният иск е недопустим.
По повод този основен иск предявен с насрещната искова молба е
постановено разпореждане от 22.03.2022 г. за оставянето му без движение.
С него е поискано да се изложат съображения относно причините,
които според ищеца са довели до прекратяване на договора. Поискано е да се
уточни как е уреден в самия договор този въпрос, това дали до ответника е
отправено изявление за прекратяване/разваляне/ поради неизпълнение и кога
същото е получено. Поискано е и да се изложат фактически твърдения за
уговорките между страните за извършване на плащането от страна на
възложителя и респективно такива за извършената от страна на изпълнителя
работа по този договор.
На второ место е поискано да се обоснове интерес от предявяване на
наименувания от ищеца конститутивен иск за признаване, че договорът е
прекратен от 01.02.2018 г. поради вина на възложителя. По повод на тези
указания е споменато, че ищецът следва да има предвид, че според чл. 124, ал
3 от ГПК, конститутивен иск може да се предяви само в предвидените от
закон случаи и е поискано да се посочи законът предвиждащ предявяване на
иск като процесиня.
2
Наред с това е указано и че само в предвидените от закона случаи е
допустим иск за установяване на факти с правно значение. Тук от съда е
пояснено, че за него факти от този тип са и прекратяването на даден договор
на определена дата и по определени причини. В тази връзка е указано на
ищеца да посочи в кой нормативен акт е предвидена възможност за
предявяване на такъв установителен иск.
На трето место е указано на ищеца, че ако въпросите касаещи
прекратяването/развалянето / на договора поради неизпълнение са навадени
като преюдициални /обуславящи/ факти от значение за двете осъдителни
искови претенции това следва да се подчертае ИЗРИЧНО. По този повод е
указано, че в този случай осъдителният иск на извъндоговорно основание ще
е главен, а на договорно евентуален.
С разпореждането е поискано от ищеца и да формулира ясен петитум на
първия си иск свързан с прекратяването на договора.
На 19.04.2022 г. ищецът е подал молба за отстраняване на посочените в
разпореждането нередовности.
В нея той първо говори за предвидени в договора за обществена
поръчка хипотези за прекратяването му с едностранно волеизявление от
изправната страна поради виновно неизпълнение от другата.
По отношение задълженията на ищеца като изпълнител по договор е
посочено, че те са ясни от съдържанието на същия и са престирани през
цялата 2018 г. Не било така относно задълженията на възложителя за плащане
на дължимото възнаграждение. Те не били изпълнявани от началото на 2018
г., което принудило и ищеца да спре изпълнението на своите от началото на
2019 г.
По повод на същите се сочи, че имало неяснота с оглед висящ между
страните спор за размера им, което била причина ищецът да не изпрати
изявление до възложителя за прекратяване /разваляне / на договора поради
неплащане. По повод на същото е изразено мнение, че не то е основанието за
разваляне на договора, има уведомителен характер и е единствено
възможност за отстраняване на неизпълнението. За ищеца развалянето
настъпва при неизпълнение на задълженията на насрещната страна. Тук е
уточнено и че спиране на плащането на дължимото възнаграждение е от
05.03.2018 г. и това е датата на прекратяване на договора според ищеца.
3
Досежно самото прекратяване е заявено, че и О. М. е отправила
изявление за такова поради спиране на работата от страна на изпълнителя от
края на м. декември на 2018 г.
На база изложеното е обобщено, че реално е налице спиране
изпълнението на задълженията по договора и от двете страни и само от
компетентността на съда било да посочи дали сделката е прекратена, към кой
момент и по чия вина.
На тази база е направен извод за наличие на ОБОСОБЕН конститутивен
иск. Споменато е че разглеждането на същия щяло да „…. промени правната
връзка между страните, респ. вина -пропуснати ползи, неустойки и т.н.“.
Наред с това е изложено, че съдът следвало да приеме, че договорът бил
прекратен по вина на ответника на 05.03.2018 г. поради неизпълнение на
договорните му задължения, за които станало реч по- горе и при наличие на
изправно изпълнение от другата страна. По този повод са изложени и
разсъждения, че неплащането от една страна и въвеждането от друга на нова
практика на ценообразуване следвало да се тълкува като виновно поведение
имащо за цел да увреди изпълнителя по поръчката и да облагодетелства
възложителя. На тази база е направено заключение, че тези действия довели
до ситуация на стопанска непоносимост и били основание за предявяване на
конститутивен иск по смисъла на чл. 307 от ТЗ. Изложени са и доводи в
подкрепа на твърдението за наличие на стопанска непоносимост.
В заключение във връзка с така направеното уточнение е заявено, че ако
се прецени, че орисвания до тук конститутивен иск не били ОБОСОБЕН, то
прекратяването на договора от 05.03.3018 г. по изложените причини следвало
да се разгледа като преюдициален въпрос на двата осъдителни иска.
По отношение на петитума е посочено, че с него се иска да се ОБЯВИ
договора за прекратен от 05.03.2018 г. - датата, на която била изискуема ,
неплатена първата дължима за 2018 г. за извършената от изпълнителя по
обществената поръчка работа. Поискано е и да се приеме, че прекратяването
от тази дата е свързано с виновно неизпълнение от страна на ответника да
заплати възнаграждение на изпълнителя за периода до 30.11.2018 г. и че това
представлявало стопанска непоносимост.
По повод на тези уточнени ПОС е приел, че основният иск не е
4
конститутивен, тъй като с него не се иска от съда да прекрати договора и да
постанови с решението си правна промяна в отношенията между страните, а е
установителен, защото се иска от съда да установи твърдяното от ищеца вече
настъпило правно състояние. По тази причина е споменато, че съгласно
чл.124, ал.1 ГПК иск за установяване съществуването или не на едно правно
отношение или на право е допустим, когато има интерес от същото. За
процесинят иск обаче е прието, че с него се цели не да се установи, че
правното отношение между страните не съществува, а да се установи, че
договорът не съществува от определена дата и по определена причина. Това е
навело ПОС да заключение, че с него се търси установяване на факти с
правно значение, а не на съществуването на правно отношение и/или право,
което било допустимо само в предвидени в закон случаи.
Това и липсата на такова предвиждане е довело първоинстанционният
съд до заключение за недопустимост на иска и нужда от връщане на този иск
и прекратяване на делото в тази му част с оглед разпоредбата на чл. 130 от
ГПК..
Недоволен от това ищецът е подал жалбата станала причина за
образуване на делото пред ПАС.
В нея доводите за неправилност и незаконосъобразност отново се
извеждат от твърдението за конститутивен характер на иска. В подкрепа на
това се сочи, че възприемане на противното би довело до ситуация за
констатиране само на факта на прекратяването , без да се доведе до промяна
на правната връзка между страните.
Във връзка с правилното решаване на делото следва да се има предвид,
че потестативните /преобразуващите / права са такива, които се пораждат в
патримониума на едно едно лице и са свързани с възможността то
едностранно да предизвиква изменения в правната сфера на друго лице или
група от лице, чрез възникване на едно ново правоотношение помежду им
или изменение, прекратяване или погасяване на вече съществуващо такова.
Те пораждат винаги в случаи предвидени със закон и могат да се
упражняват в зависимост от предвиждането в съответния нормативен акт
съдебно или извънсъдебно.
В първият случай търсената промяна настъпва само ако правото се
упражни по съдебен ред чрез иск или възражение и се признае
5
съществуването му от съда.
Във вторият според предвиждането в закона упражняването му е
възможно чрез устно или писмено изявление адресирано до насрещната
страна в зависимост от формата на съответния договор. Промяната настъпва
от момента на получаване на изявлението.
Искът, чрез който се предявява потестативното право подлежащо на
упражняване само по съдебен ред се нарича КОНСТИТУТИВЕН. С него от
съда се иска да разреши спорът за съществуването му и постанови промяната
в гражданскоправните правоотношение следваща от упражняването му. Това
сочи, че промяната е факт от момента на влизане в сила на РЕШЕНИЕТО на
съда.
В случая от първоначално изложените факти и обстоятелства, а и от
повечето такива изложени в уточняващата молба става ясно, че повдигнатият
между страните спор с процесиня иск е свързан с това дали в патримониума
на ищеца се е породило потестативното право да развали/прекрати/ договора
за обществена поръчка поради виновно неизпълнение на насрещните
задължения от страна на възложителя.
Възможността за разваляне/прекратяване/ на един договор от
изправната страна поради виновно неизпълнение на задълженията от
насрещната такава е предвидена в разпоредбите на чл. 87 от ЗЗД. В чл. 87,
ал.3 от ЗЗД е посочено, че по съдебен ред се развалят единствено договорите,
с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права
върху недвижими имоти. Това води до извод, че предявяването на иск пред
съд за разваляне на договори различни от тези посочени в чл. 87, ал.3 от ЗЗД
е недопустимо.
При тази по- голяма група договори развалянето става чрез отправяне
на едностранно волеизявление до другата страна, като в зависимост от
характера на неизпълнението то може да е обусловено от даване на срок за
изпълнение, респ. от изявление за разваляне без срок.
Съответно прекратяването на породеното от договора като ЮФ
правоотношение става при наличие и на двете кумулативни предпоставки -
виновно неизпълнение и изявление за разваляне.
При съществуването им следва да се приеме, че развяването е
6
настъпило от момента на получаване на изявлението, като за всяка от
страните при наличие на спор по този въпрос е логично да се приеме, че е
налице ИНТЕРЕС от предявяване на иск за установяване съществуването или
несъществуването на породеното от договора като ЮФ правоотношение
между страните.
В случая според ПАС при иск с петитум за установяване развалянето от
определена дата на даден договор не следва да се подхожда буквално, т.е. да
се приеме, че това е иск за установяване на факт. В случая този факт е
правопораждащ съответно правоотношение и в тези случаи е логичен извода,
че с иска се цели да се установи със СПН дали то съществува или не с оглед
на твърдяното разваляне.
Така изложеното на пръв поглед води до извод, че обжалваното
определение следва да се отмени като неправилно на това основание.
В случая ПАС се изразява условно по причина, че това би било така ако
за съда е ясно каква искова претенция е сезиран.
Това е така по простата причина, че в обстоятелствената част на
уточнителната молба се говори за прекратяване /разваляне/ на договора от
05.03.2018 г. поради неизпълнение. Едновременно с това се признава за липса
на изявление за разваляне до неизправната страна и за това, че същото не е
елемент от ФС на развалянето. В тази връзка дори се споменава, че за
настъпване на последното следва да се произнесе съдът.
На второ место се говори за наличие на ситуация на стопанска
непоносимост, която била самостоятелно основание за прекратяване на
договора според чл. 307 от ТЗ и основание за предявяване на конститутивен
иск.
Противоречията в обстоятелствената част на исковата молба,
формулираният петитум и упоритото твърдение за конститутивен характер на
иска създават според ПАС неяснота дали отправената до П.я окръжен съд
претенция не е свързана с искане за РАЗВАЛЯНЕ на договора със задна дата
поради твърдяното неизпълнение, респ. за ПРЕКРАТЯВАНЕ на същия
отново със задна дата поради стопанска непоносимост.
Липса на искане за постановяване от съда на търсената ПРОМЯНА на
някое от посочените по- горе основания логично би следвало да доведе до
7
извод, че претенцията е УСТАНОВИТЕЛНА.
Тук обаче следва да се има предвид, че в уточнителната молба ищецът е
казал, че ако предявеният иск не е ОБОСОБЕН като конститутивен, то
въпросът за развалянето следва да се разглежда само преюдициално при
произнасянето по осъдителните искове.
Това на пръв поглед води до извод, че волята на ищеца е за предявяване
единствено на конститутивен иск, т.е. на иск, при който ПРОМЯНАТА
НАСТЪПВА възоснова на решението на съда, а при липсата на обособен
такъв той не изразява воля за предявяване на самостоятелен установителен
иск. Тук обаче ПАС отново се изразява условно по причина, че от
уточнителната молба не става ясно какъв смисъл ищецът влага в израза
„ОБОСОБЕН КОНСТИТУТИВЕН ИСК“.
Така изложеното сочи, че обжалваното определение е постановено
преждевременно с оглед нередовността на исковата претенция.
По тази причина то следва да се отмени и да се дадат указания на ПОС
да остави исковата молба без движение за уточняване на това какъв точно иск
е предявен с насрещната искова молба - такъв за РАЗВАЛЯНЕ НА
ДОГОВОРА от СЪДА считано от 05.03.2018 г. поради виновно неизпълнение
от ответната страна, такъв за ПРЕКРАТЯВАНЕ пак от СЪДА на договора
поради стопанска непоносимост отново считано от 05.03.2018 г. или такъв за
установяване, че породеното от договора правоотношение не съществува от
05.03.2018 г. поради развалянето на договора поради виновно неизпълнение.
Едва след уточняване в посочения по- горе смисъл ПОС следва да
извърши преценка за допустимост на предявения иск в зависимост от
характера му, вкл. и за интерес от търсената с него защита.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 161/2022 г. по описа на П.я
окръжен съд, определение № 434 от 21.04.2022 г., с което е върната исковата
молба, подадена от „К.“ ООД, ЕИК ********, гр.П. срещу О. М., БУЛСТАТ
********, гр. М., в частта относно предявения иск да се обяви договора за
поръчка, сключен между страните на 26.03.2009 г., за прекратен на 05.03.2018
8
г. поради виновно неизпълнение от страна на ответника да заплати
възнаграждение на изпълнителя за периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. и
производството по т. дело № 161/2022 г. по описа на П.я окръжен съд в тази
му част е прекратено.
ВРЪЩА делото на ПОС за извършване на действия по уточняване
какъв точно иск е предявен с насрещната искова молба- такъв за
РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОРА от СЪДА считано от 05.03.2018 г. поради
виновно неизпълнение от ответната страна, такъв за ПРЕКРАТЯВАНЕ пак
от СЪДА на договора поради стопанска непоносимост отново считано от
05.03.2018 г. или такъв за установяване, че породеното от договора
правоотношение не съществува от 05.03.2018 г. поради развалянето на
договора поради виновно неизпълнение. След извършване на уточненията в
посочения по- горе смисъл ПОС следва да извърши преценка за допустимост
на предявения иск в зависимост от характера му, вкл. и за интерес от
търсената с него защита.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9