Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 8338 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
– 273 ГПК.
С решение № 25790 от 28.01.2019 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав, постановено по гр. д. № 15040/2015 г. са отхвърлени предявените от Е.Д.М. срещу Министерство на вътрешните работи искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на увреждането на притежавания от него мотоциклет „Ямаха FZR 1000“ с ДК № *****, за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, причинени на ищеца в резултат на увреждането на притежавания от него мотоциклет „Ямаха FZR 1000“ с ДК № *****, за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди под формата на претърпени загуби, причинени в резултат на увреждането на притежавания от него мотоциклет „Ямаха FZR 1000“ с ДК № *****, ведно със законната лихва от 30.06.2011год. до окончателното изплащане на обезщетенията. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски, възлизащи в размер на сумата от 200 лв.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Е.Д.М.,
в която се съдържат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно
поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно
прилагане на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен изводът
на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите претенции, като счита,
че от събраните по делото доказателства се установяват всички предпоставки,
обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на Министерство на
вътрешните работи, а именно, че процесното моторно превозно средство е било
придобито от него и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност, че
същото е бил иззето като веществено доказателство по висящо досъдебно
производство, както и че при връщането му на собствениците е било повредено, в
резултат на което са настъпили претендираните имуществени и неимуществени
вреди. При така изложените съображения срещу
правилността на първоинстанционното решение жалбоподателят моли за неговата
отмяна и постановяването на решение, с което предявените искове да бъдат
уважени.
В срока за
отговор на въззивната жалба от Министерство на вътрешните работи не е постъпил
отговор.
Софийски градски съд, след като
прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира
следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице,
разполагащо с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, с оглед на което същата е допустима. Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, което обуслава възможността за въззивната инстанция да
се произнесе по същество на спора.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и доводите на страните,
приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от Е.Д.М. срещу Министерство
на вътрешните работи, уточнени пред въззивния съд с молба от 11.10.2019год. и от
10.06.2020год. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на изземване от органите като веществено
доказателство по ДП и увреждането на притежавания от него мотоциклет „Ямаха FZR 1000“ с ДК № *****, ведно със законната лихва от
30.06.2011 г. до окончателното изплащане на обезщетението, сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, причинени на ищеца в резултат на увреждането на притежавания от него
мотоциклет „Ямаха FZR 1000“ с ДК № *****, ведно със законната лихва от 21.03.2015
г. до окончателното изплащане на обезщетението, сумата от 3 812,31 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху обезщетението от 10 000 лв.
за периода от 30.06.2011 г. до 20.03.2015 г., сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди под формата на претърпени
загуби, причинени в резултат на увреждането на притежавания от него мотоциклет
„Ямаха FZR 1000“ с ДК № ***** и неговите части, ведно със законната лихва от
21.03.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, и сумата от
1 143,70 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението
от 3 000 лв. за периода от 30.06.2011 г. до 20.03.2015 г.
Съгласно
чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Ангажирането на отговорността на възложителя за вреди, причинени при или по
повод на възложената работа се обуславя от възлагането на работа от ответника
при или по повод чието изпълнение в резултат на противопоравното и виновно
поведение на лицата, на които работата е възложена, на ищеца са причинени вреди
от претендирания вид и в търсения размер.
По делото
не е спорно, че с протокол за
претърсване и изземване от 30.06.2011 г. по реда на чл. 161, ал. 2 НПК
процесният мотоциклет марка „Ямаха“, модел FZR 1000, с ДК № ***** е иззет от
органите на СДВР като веществено доказателство по досъдебно производство № ЗМ
16/2011 г. по описа на СДВР.
Не е
спорно, а и от представения като писмено доказателство по делото договор с
нотариална заверка на подписите от 03.08.2011 г. се установява, че между
съпругата на ищеца М.А.П., от една страна, и Д.И.Ф., от друга, е сключен
договор за продажба на моторно превозно средство, по силата на който Д.И.Ф. е
прехвърлил в полза на М.А.П. правото на собственост върху мотоциклет марка
„Ямаха“, модел FZR 1000, с ДК № ***** за сумата от 1 800 лв. При сключване
на договора за продажба М.А.П. се е намирала в брак с Е.Д.М., поради което
правото на собственост върху процесното моторно превозно средство е придобито от
тях в режим на съпружеска имуществена общност.
От представения
по делото протокол от 07.06.2012 г., се установява, че в изпълнение на
определение от 20.03.2012 г. по нохд № 20600/2011 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 103-ти състав, иззетият като веществено доказателство по досъдебно
производство № ЗМ 16/2011 г. по описа на СДВР мотоциклет марка „Ямаха“, модел
FZR 1000, с ДК № ***** е върнат на М.П., след като последната с молба от
01.03.2012год. е поискала да й бъде върнат след като е иззет от дома на обвиняемия А.Д. и към която молба е приложен
договор от 03.08.2011год., с нот. заверка на подписите на страните по договора.
Върху определението от 20.03.2012год. е
удостоверено, че препис от него е получен от
адв. Б., пълномощник на 23.03.2012год. и на 18.04.2012год. и е удостоверено, че
определението на съда е влязло в сила
на 03.04.2012год. Също така по материалите
по ДП ЗМ-16/2011год. по описа на СДВР след като е подадена молба от М.А.П. за
връщане на мотора са приложени справки
от централната база на КАТ относно мотоциклета Ямаха, който е с данни за
собственик Д.И.Ф., с отбелязване спрян от движение по желание на собственика от
12.12.2008год., становище на разследващия, в което е посочено, че срещу лицата А.Д.,
М.Д. и др. се водят разследвания за
извършване на грабежи с мотори, като М.Д. е задържан за кражба на мотор по ДП
на 5 РПУ и в тази връзка с постановление от 18.08.2011год. на прокурор от СРП е
отказано връщането на мотоциклета с мотиви, че е придобита собствеността върху
него слез изземването му и във връзка с данните за разследване, че е бил
предмет на кражба.
Спорен по
делото е въпросът относно техническото състояние на мотоциклета при връщането
му на собствениците, съответно за допуснато през времето на неговото съхранение
от органите на МВР противоправно поведение, довело до увреждането му, както
твърди ищецът.
Настоящият
съдебен състав при обсъждане на
събраните по делото доказателства намира, че подобно поведение на органите на
МВР, под чието ръководство и в чиито структури ищецът смята, че са служителите, отговорни за състоянието на
мотоциклета за времето, през което същият е съхраняван под техен надзор, не се
установява. Този извод се налага от подписания при връщането на мотициклета
между извършилият предаването служител на МВР на длъжност старши разследващ
полицай и М.А.П., на която е извършено предаването с протокол от 07.06.2012 г.,
от чието съдържание се установява, че предаването на мотоциклета е извършено
без забележки. По делото не са ангажирани други доказателства относно
състоянието, в което мотоциклетът е бил върнат на собствениците, което дава
основание на съда да приеме, че същият е върнат в състоянието, в което е бил
иззет, още повече, че ищецът и неговата съпруга са станали собственици на същия
с прехвърляне на собствеността с договор от 03.08.2011год. с нотариална заверка
на подписите на страните по него, което е станало след изземването му и едва от
който момент като собственици и на което се позовават могат да търпят вреди. Не
се установяват твърденията на ищеца, че мотоциклетът при предаването му на
собственика е бил повреден, с унищожени
и липсващи части и детайли и което е в неговата доказателствена тежест да
установи по делото чрез провеждане на пълно и главно доказване на фактите,
които твърди, че са настъпили и от там при липса на установено увреждане на
мотоциклета и само твърдения за това, не се установяват и претендираните за
обезщетяване неимуществени и имуществени вреди, които да са в причинна връзка с
изземването и съхранението на мотоциклета, като веществено доказателство.
Предвид
възприетия от съда извод за отсъствието на проявено от органите на Министерство
на външните работи виновно и противоправно поведение, довело до увреждането на
процесния мотоциклет марка „Ямаха“, модел FZR 1000, с ДК № *****, собственост
на ищеца и неговата съпруга, предявените срещу Министерство на външните работи
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени. С оглед
акцесорния им характер на отхвърляне подлежат и исковете по чл. 86, ал. 1 ГПК
за присъждане на лихва за забава върху претендираните обезщетения.
При
съвпадане на крайните изовди на въззивния съд с тези на първоинстанционния
обжалваното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Предвид
изхода на спора на въззивника не се следват разноски, като отсъствието на
съответно искане на въззиваемата страна в тази насока разноски не се следват и
на нея.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25790 от 28.01.2019 г., постановено по гр.
д. № 15040/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 50-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване препис от същото на страните, при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.