№ 2367
гр. С., 10.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110161133 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ от „ЗД Е.“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Х.“ № 43, срещу „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, за заплащане на
сумата от 365,83 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ******/05.01.2023 г. относно разноски за заместващ
автомобил за времето, през което е извършван ремонт на лек автомобил марка „Т.“,
модел „К.“, рег. № *******, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, който
ремонт е наложен от ПТП, настъпило на 04.01.2023 г. в гр. В., по вина на водача на лек
автомобил марка „Д.“, модел „Л.“, рег. № ******, гражданската отговорност на който е
била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 04.01.2023 г. в гр. В., на кръстовището на ул. „Ц. А.“ и ул.
„Г. С.“, водачът на лек автомобил марка „Д.“, модел „Л.“, рег. № ******, притежаващ
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното
дружество, не спрял на пътен знак „Стоп“ и не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № *******, в резултат на което
реализирал ПТП със същия. Увреденият лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. №
*******, бил застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото
дружество, валидна към датата на ПТП.Вследствие настъпилото ПТП на лекия
автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети,
заведени при ищеца под № ******/05.01.2023 г. След извършен оглед на автомобила
1
било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 2971,25 лв., включващо и
разходи за заместващ автомобил в размер на 365,83 лв., което било изплатено на
сервиза, извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил. Ищецът предявил
регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 2605,42 лв.
Разликата от 365,83 лв. – разноски за заместващ автомобил, предоставен на водача на
процесния автомобил, докато трае неговият ремонт, не била погасена от ответното
дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер с
изключение на факта на плащане на сумата от 365,83 лв. и механизма на настъпилото
ПТП. Оспорва, че на ползвателя на застрахователни услуги е реално предоставен
заместващ автомобил за периода на извършения ремонт, като не били представени
приемо-предавателни протоколи относно заместващия автомобил. Оспорва, че това
предоставяне представлява покрит застрахователен риск по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и че не бил обвързан от общите условия на
ищеца относно същото предоставяне, дори и в тях да била налична такава клауза, като
причинно-следствената връзка с процесното ПТП не била пряка. Предоставянето на
заместващ автомобил е допълнително предоставяна услуга от ищеца, която не
обезщетява вреди от настъпило застрахователно събитие, а се предлага само при
наличие на клаузата „Пълно каско“, а от обхвата на процесната клауза е изключено
правото на обезвреда за първите пет дни от периода, през който са търпени вредите,
поради което същата клауза не представлява уговорено в договора застрахователно
обезщетение по смисъла на КЗ. Не са доказани пропуснати ползи като част от
твърдения фактически състав на процесния деликт, като в тази връзка оспорва
сключването на Анекс към застрахователния договор, с който да е уредено
застрахователно покритие и възможност за предоставяне на заместващ автомобил.
Оспорва истинността и верността на Добавък № 1 към застрахователния договор и
прави искане ищецът да представи в оригинал същия добавък. Прави доказателствени
искания и взема отношения по исканията на ищеца. Твърди, че не е дал повод за
завеждане на делото, след като ищецът не го поканил да заплати процесната сума, нито
оспорил при изплащането на самото застрахователно обезщетение по процесната щета,
че не е съгласен с изплатения размер на обезщетението.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ от „ЗД Е.“ АД срещу „ЗК Л. И.“ АД.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
2
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, че се е осъществил следният фактически състав: 1) да е налице сключен
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ относно увредения
автомобил, валидна към датата на процесното ПТП, както и че процесното ПТП и
предоставянето на заместващ автомобил през време на ремонта на увредения от ПТП
автомобил представлява покрит застрахователен риск по застраховката; 2) възникване
на застрахователното събитие и предоставянето на заместващ автомобил на
застрахованото лице; 3) в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане да е настъпило застрахователно събитие – ПТП; 4)
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие, а именно – противоправно деяние (механизма на ПТП),
причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди, включително сторените разноски за предоставяне на заместващ
автомобил; 5) че в изпълнение на договорното си задължение по имуществената
застраховка ищецът е изплатил на сервиза, извършил ремонта и предоставил
заместващия автомобил, застрахователно обезщетение в твърдения размер; 6)
наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответника по отношение на лек автомобил Д. Л., рег. №
******, валидна към датата на процесното ПТП.
Между страните не се спори, че на 04.01.2023 г. в гр. В. е настъпило ПТП между
увредения автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № ******* и лек автомобил марка
„Д.“, модел „Л.“, рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ при ответника към същата дата, както и че на 11.04.2023 г.
ищецът е заплатил на доверения сервиз сумата от общо 2971,25 лв., от които 2605,42
лв. за ремонт на увредения автомобил и 365,83 лв. – разходи за предоставен заместващ
автомобил. С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен доклад по делото в
проведеното открито съдебно заседание от 29.01.2024 г., посочените обстоятелства са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
От приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“
№ ********** от 07.07.2022 г. се установява, че на посочената дата между „ЗД Е.“ АД,
в качеството му на застраховател, от една страна, и И. Д. Д., в качеството на
застраховащ, от друга страна, бил сключен договор за застраховка „Каско“ по
отношение на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № *******, със срок на
застрахователно покритие от 08.07.2022 г. до 07.07.2023 г., с покрити рискове по
клауза „А-Пълно каско“, дължима застрахователна премия в размер на 943,41 лв.,
платима на 07.07.2022 г. (л. 13 от делото). Застрахователната премия е била платена
изцяло на 07.07.2022 г., видно от приложената по делото квитанция №
********/07.07.2022 г. (л. 14 от делото). Следователно към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения автомобил е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“.
3
От представения по делото добавък № 1 от 07.07.2022 г. към процесния договор
за застраховка „Каско“, касаещ включването на клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“,
се установява, че по имуществена застраховка „Каско“ е уговорено допълнително
покритие за разходи за ползване на заместващ автомобил. Според посочената клауза,
застрахователят по застраховка „Каско на МПС“ предоставя на застрахования
заместващ автомобил в случай на настъпване на застрахователно събитие и при
наличие на посочените в чл. 2, ал. 1 от клауза „Е“ условия. Приложения по делото
заверен препис на добавък № 1 съдържа подписи на страните. По искане на ответното
дружество, съдът на основание чл. 183 ГПК е задължил ищеца да представи по делото
добавък № 1 в оригинал. В указания от съда срок ищецът е представил оригинала на
посочения документ, който също съдържа подписи за страните по него, поради което
съдът намира, че клаузата е породила действие между страните.
От приложените по делото общи условия за застраховка „Каско на МПС“ се
установява, че при клауза „А-Пълно каско“ застрахователят покрива вреди, причинени
на застрахованото МПС при настъпването на пътнотранспортно произшествие (раздел
III „Обект на застраховане. Застрахователно покритие“, чл. 4, ал. 2, т. 3, вр. т. 2, б. „а“
от общите условия). Следователно, установява се и че процесното ПТП и
предоставянето на заместващ автомобил през време на ремонта на увредения от ПТП
автомобил представлява покрит застрахователен риск по застраховката.
По делото е представено искане за завеждане на претенция по застраховка
„Каско на МПС от 05.01.2023 г. за изплащане на застрахователно обезщетение и
декларация от 05.01.2023 г. (л. 6 и 7 от делото), от които се установява, че водачът на
лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № *******, е уведомил ищцовото
дружество, че на 04.01.2023 г. в гр. В., на кръстовището между ул. „Ц. А.“ и ул. „Г. С.“
е настъпило ПТП с участието на застрахования при ищеца автомобил. Описал е
механизма на ПТП, посочил е увредените детайли и поискал от ищцовото дружество
изплащане на застрахователно обезщетение.
Видно от данните по делото във връзка с процесния инцидент при ищцовото
дружество е образувана щета № ******. От приложеното по делото възлагателно
писмо от 06.01.2023 г. се установява, че ищецът е възложил на „Б.“ ЕООД да извърши
ремонта на застрахования при него автомобил (л. 28 от делото), а с второ възлагателно
писмо от 22.02.2023 г. възложил на същото дружество да предостави на застрахования
заместващ автомобил за срок до 30 дни, който започва да тече от датата на приемане на
автомобила за ремонт в сервиза. Като писмено доказателство по делото е приет
двустранно подписан приемо-предавателен протокол № 205626 от 27.02.2023 г., от
който се установява, че процесният автомобил е бил предаден за ремонт в сервиз на
„Б.“ ЕООД, както и че след извършването му автомобилът е бил приет обратно без
възражения (л. 30 от делото). Във връзка с предоставените услуги „Б.“ ЕООД издал две
фактури с получател ищцовото дружество, а именно: фактура № *********/28.02.2023
г. на стойност 2605,42 лв. с ДДС за извършения ремонт (л. 31 от делото) и фактура №
*********/15.03.2023 г. на стойност 365,83 лв. с ДДС за предоставен заместващ
автомобил (л. 32 от делото). С доклад по щета ищецът е определил застрахователно
обезщетение в общ размер на 2971,25 лв., от които 365,83 лв. за заместващ автомобил.
4
Сумата в общ размер на 2971,25 лв. е била платена от ищеца на „Б.“ ЕООД, видно от
приложеното по делото банково извлечение (л. 37 от делото). Следователно установи
се по делото, че в изпълнение на договорното си задължение по имуществената
застраховка ищецът е изплатил на сервиза, извършил ремонта и предоставил
заместващия автомобил, застрахователно обезщетение в твърдения размер.
За установяване на механизма на процесното ПТП са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил К. Т. Д..
Същата потвърждава, че е участвала в процесното ПТП. Приложения по делото
двустранен констативен протокол е предявен на свидетелката, която потвърждава, че е
подписала същия. Свидетелства, че се е движела направо по ул. „Ц. А.“, който бил път
с предимство, като от пресечката отляво излязъл лек автомобил, който не спрял, за да я
пропусне, в резултат на което между двата автомобила настъпило ПТП. Сочи, че
двамата водачи са се отдалечили от мястото, за да не пречат на движението и
съставили констативния протокол. Свидетелства, че веднага е уведомила
застрахователя за настъпилия инцидент. Споделя, че не помни с точност, но ремонтът
на автомобила продължил по-дълго време, поне месец. За времето на ремонта бил
предоставен заместващ автомобил, тъй като имала необходимост от такъв. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че
свидетелката не си спомня марка, модел и регистрационен номер на другия участник в
произшествието е обяснимо предвид времето, което е изминало оттогава. От
съществено значение е, че при предявяване на приложения по делото двустранен
констативен протокол свидетелката потвърждава, че това е документът, който са
съставили във връзка с произшествието. В тази връзка, следва да се отбележи, че
механизмът на ПТП се потвърждава и от останалите писмени доказателства, прието по
делото – двустранен констативен протокол, декларации и искане за изплащане на
застрахователно обезщетение с начертани схеми на увреждането, взети предвид от
вещото лице по приетата САТЕ. Поради изложеното съдът приема, че процесното ПТП
е настъпило поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Д.“, модел „Л.“, рег. № ******, който не е спрял на пътен знак Б2, указващ на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“,
очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен
знакът, и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка „Т.“,
модел „К.“, рег. № *******, в резултат на което е предизвикал процесното ПТП.
Поведението на водача на лек автомобил „Д.“, модел „Л.“, рег. ****** е в нарушение
на чл. 50, ал. 1 ЗДвП и чл. 46, ал. 2 ППЗДвП.
Между страните не се спори, а и от представената по делото справка от
Информационен център към Гаранционния фонд, се установява, че към датата на
процесното ПТП, е било налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника по отношение на лек
автомобил марка „Д.“, модел „Л.“, рег. № ******.
Размерът на вредите, причинени на застрахования при ищеца автомобил, и
наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите, се
установява от заключението на приетата по делото САТЕ Съгласно заключението на
вещото лице, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил,
съответстват на механизма на реализираното ПТП и са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ
стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС,
5
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2608,36 лв., а паричната
равностойност на дневния наем на заместващ автомобил за процесния автомобил,
изчислен по средни пазарни цени е в диапазона 25-30 евро, като при наем на
автомобил за повече от един ден (напр. за около две седмици), паричната стойност на
дневния наем достига стойности от 6,5 – 12,4 евро. Съдът кредитира експертното
заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Въз основа на обсъдените по-горе свидетелски показания и заключението на
вещото лице, настоящият съдебен състав намира, че размерът на разходите за
заместващ автомобил възлиза на 283,50 евро или 554,48 лв. (при фиксиран курс на
еврото от 1,95583 лв. за 1 евро). За да достигне до този извод съдът взе предвид, че
ремонтът на увредения автомобил продължил поне месец (св. Д.), т.е. 30 дни, през
което време на свидетелката е бил предоставен заместващ автомобил, като съгласно
заключението на вещото лице при наемане на автомобил за по-продължителен период
от време, какъвто е настоящият случай, дневния наем достига стойности от 6,5 – 12,4
евро. При това положение настоящият съдебен състав намира, че размерът на
разходите за заместващ автомобил следва да бъдат изчислени на база средна стойност
между посочените от вещото лице най-висока и най-ниска стойност, а именно на база
9,45 евро на ден. Настоящият съдебен състав споделя становището на вещото лице, че
при определяне на дневния наем по средни пазарни цени от значение са не
конкретният модел и марка на предоставения заместващ автомобил, а неговите
параметри. При изслушването му в открито съдебно заседание, проведено на
29.01.2024 г., вещото лице е уточнило, че увреденият автомобил марка „Т.“, модел
„К.“, рег. № ******* е малолитражен автомобил, не особено висок клас, поради което
в изследването като база за сравнение са участвали не особено големи и по-евтини за
наемане автомобили, като предоставеният в конкретния случай заместващ автомобил
марка „О“, модел ‚К.“, рег. № ********, напълно съответства на зададените критерии.
По отношение на основните спорни въпроси между страните, а именно налице
ли е пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
застрахования при ответника водач и направените разходи за заместващ автомобил, а
също и дали разходите за заместващ автомобил са включени в предмета на
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът намира следното.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници
в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи
застрахователят покрива: неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт; вредите, причинени на чуждо имущество; пропуснатите
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно
направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително
съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно ал. 2 на същия член в
6
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане.
Следователно, в обхвата на застрахователното покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включват както вредите,
причинени на чуждо имущество, така и пропуснатите ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от увреждането. Преки и непосредствени са онези вреди,
които по време и място следват противоправния резултат. Когато се ангажира
гражданската отговорност на длъжника, той отговаря само за онези вреди, които са по
причина на неговото противоправно поведение, за които вреди причинната връзка не
се прекъсва. Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно
човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т. е. между
вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието закономерно води до
настъпване на вредоносните последици.
Настоящия съдебен състав приема, че вредите, представляващи разходи за
заемане на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинна връзка с
процесното ПТП. Невъзможността да се ползва застрахования по застраховка „Каско“
автомобил в периода, в който е извършван ремонт на същия, е в резултат на
процесното ПТП, причинено по вина на водача по автомобила, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника. Ако не беше противоправното
поведение на делинквента, причиняването на ПТП и увреждането на застрахования по
застраховка „Каско“ лек автомобил, нямаше да възникне необходимостта от
ползването на заместващ автомобил, съответно – от заплащане на наем за същия.
Посоченото представлява обезщетяване на пропуснатата полза за увреденото лице,
стойността на която е съизмерима със средния пазарен наем на вещта за периода, в
който същата не е могла бъде ползвана по предназначение от него.
До ответника е била изпратена регресна покана за възстановяване на суми по 6
бр. щети, описани по номер и размер на претенцията, сред които под № 3 е и претенция
по процесната щета № ****** за сумата в общ размер на 2971,25 лв. Регресната покана
е получена от ответника на 20.04.2023 г., видно от извършеното върху същата
отбелязване (л. 38 от делото). В отговор, ответникът признал по претенцията на ищеца
по процесната щета сумата от 2605,42 лв. (л. 39 – л. 40 от делото). Ответникът не
твърди и не доказа да е платил на ищеца сторените от него разходи за предоставяне на
заместващ автомобил в размер на 365,86 лв.
По изложените до момента съображения в съвкупност, настоящият съдебен
състав приема, че са реализирани всички посочени по-горе предпоставки, като на
основание чл. 411 КЗ застрахователят ищец е встъпил в правата на застрахования
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата и има право да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение в
пълния претендиран размер.
Ето защо, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен за пълния
7
предявен размер от 365,83 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 07.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, който своевременно е направил искане за присъждане на такива.
Същият е сторил разноски в общ размер на 360,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна
такса, 250,00 лв. – депозит за САТЕ и 60,00 лв. –депозит за разпит на свидетел, и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в минимален размер от 100,00 лв. с оглед липсата
на фактическа и правна сложност по делото. Т.е общо 460,00 лв., която сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати изцяло.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С. Ш.“ № 67А, да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К. Х.“ № 43, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 365,83 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ ******/05.01.2023 г. относно разноски за заместващ автомобил за времето, през
което е извършван ремонт на лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. № *******,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, който ремонт е наложен от ПТП,
настъпило на 04.01.2023 г. в гр. В., по вина на водача на лек автомобил марка „Д.“,
модел „Л.“, рег. № ******, гражданската отговорност на който е била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С. Ш.“ № 67А, да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „К. Х.“ № 43, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 460,00
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8