Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.12.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

31.10.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

185

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на 73 от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба с правно основание чл. 73 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ от В.Н.К. от ***, с настоящ адрес ***, против Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г. на ректора на ПУ„Паисий Хилендарски“ и Заповед № 1А-16/02.05.2019 г. на управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД.

Релевирани са доводи за неправилност на обжалваните заповеди, обосновани с нарушения на равенството в третирането/дискриминация/ по критерия възраст, необоснованост и неправилност на наложеното наказание, поради което се иска отмяната на обжалваните заповеди.

Излага съображения, че атакуваните актове са израз на необоснована, неправомерна и незаконна форма на пряка дискриминация, поради възрастта му. Твърди, че не е извършил описаните нарушения, заради които е отстранен от общежитието, както и счита, че наложеното наказание е неоправдано, необосновано и неправилно, тъй като за такъв вид нарушения било предвидено наказание „глоба“ или „последно предупреждение“.  

Моли съда да разгледа делото по реда на Закона за защита от дискриминация и постанови решение, с което да отмени Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г. на ректора на ПУ„Паисий Хилендарски“ и Заповед № 1А-16/02.05.2019 г. на управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД.

С разпореждане от 28.06.2019 г./необжалвано от В.К. и влязло в законна сила/ жалбата, в частта й против Заповед № 1А-16/02.05.2019 г. на управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД е преценена от съда като недопустима и е оставена без разглеждане, като предмет на производство е единствено жалбата в частта и против Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г. на ректора на ПУ„Паисий Хилендарски“. 

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В хода на делото депозира писмена защита/вх. № *** от *** г./, в която е въведено искане за отмяна на Заповед № РЗЗ-2038 от 24.04.2019 г. на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски”, като неправомерна, неоснователна и необоснована. Изложени са подробни съображения в подкрепа на доводите за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Релевирано е твърдение за нищожност на Заповед № Р33-2038 от 24.04.2019 г. на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски”, основаващо се на това, че същата не била подписана от ректора на ПУ, който бил единственото компетентно лице, имащо право да издава подобен род административни актове. В заключение се иска от съда отмяната на процесната заповед.

Ответникът по жалбата - Ректор на ПУ „Паисий Хилендарски”, редовно призован не се явява. Представен е отговор на исковата молба/вх. № *** от *** г. от *** Р. М./, в който ответникът изцяло оспорва жалбата, като неоснователна и излага подробни съображения в подкрепа на становището си за законосъобразност и обоснованост на Заповед № РЗЗ-2038 от 24.04.2019 г., издадена от ректора на ПУ „Паисий Хилендарски”. Въвежда доводи, че в конкретния случай не са налице основанията за наличието на извода за допусната дискриминация по отношение на жалбоподателя, на който и да е от признаците, посочени в ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на В.Н.К.

Депозирани са и молби от пълномощника на ответника – адв. Н. П. за даване ход на делото, в които се съдържат и становища за неоснователност и недоказаност на въведеното в жалбата твърдение за дискриминация по признак възраст. Счита, че съдът следва да се произнесе единствено относно наличието на дискриминация на посочения признак. В тази връзка излага съображения, че съдебното производство е образувано по реда на чл. 73 от ЗЗД, при което страната, която твърди, че е дискриминирана следва да  представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Оспорва изцяло релевираните в жалбата доводи за дискриминация по отношение на жалбоподателя.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.04.2019 г. е проведено заседание на ДС на СО „***“ № ***/материализирано в протокол № 52 – л. 21 от приложеното към настоящето производство адм.д. № 1461/2019 г. на АдмС – Пловдив/, на което са разгледани допуснати от В.Н.К. нарушения на Правилника за вътрешния ред в СО. След проведеното гласуване членовете на Домовия съвет са приели становище К. да бъде предложен на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ *** за налагане на наказание „отстраняване от общежитие“;

С Предложение за наказание изх. № ***/*** г./ л. 20 от приложеното към настоящето производство адм.д. № 1461/2019 г. на АдмС – Пловдив, изготвено от управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД, е отправено предложение до ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ – ***, студентът В.Н.К., фак. № ***, настанен в СО „***“, да бъде наказан с „отстраняване от общежитие“;

Със Заповед № РЗЗ-2038 от 24.04.2019 г. на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски”/л. 77 от делото/, на В.Н.К., студент в ПУ „Паисий Хилендарски“, фак. № ***, наложено наказание „отстраняване от общежитие“. В заповедта са изложени мотиви, че са осъществени нарушения на чл. 16, ал. 2 и чл. 16, ал. 14 от Правилника за вътрешния ред в Студентско общежитие „***“, изразяващи се във вдигане на шум и поведение, с което се пречи на другите живущи да упражняват правата си, както и агресивно и вулгарно поведение спрямо персонала на СО „***“ и ДС на СО „***“, присвояване на по-голяма част от стаята, включително и обзавеждането й, както и заемане на част от читалнята без разрешение. Предвид това и на основание чл. 36 във вр. с чл. 21 от НПСО и Протокол № 52 от 16.04.2019 г. от заседание на Домовия съвет на СО „***“ ,е наложено процесното наказание „отстраняване от общежитие“;

На 02.05.2019 г. със Заповед № 1А-16 от 02.05.2019 г./л. 5 от приложеното към настоящето производство адм.д. № 1461/2019 г. на АдмС – Пловдив/, издадена от управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД ***, ***, е прекратен договорът за наем с В.Н.К., студент в ПУ „Паисий Хилендарски, фак. № ***.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

В този смисъл, ответникът не е изпълнил дадените му от съда указания/с разпореждане от 28.06.2019 г./да представи доказателства за връчването на Заповед № РЗЗ-2038 от 24.04.2019 г. на адресата й/, но доколкото в оспорения акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът следва да се счита удължен с два месеца, което взето в съвкупност с обстоятелството, че жалбата е подадена чрез ПУ „Паисий Хилендарски“ на 09.05.2019 г., то същата се явява депозирана в законоустановения срок.

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Наредба за ползване на студентски общежития и столове, а именно от ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“, в което висше учебно заведение е студент адресатът й - В.Н.К., с фак. № ***.

Актът е изготвен в предписаната от закона форма, съдържащ изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите за нищожност на заповедта, обосновани с доводи, че същата е издадена от некомпетентно лице -заместник – ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“. Видно от представените в настоящето производство оригинал на Заповед № РЗЗ-2038 от 24.04.2019 г./л. 77/ и Декларация с нотариална заверка на подписите, рег. № *** от *** год. на нотариус Н. Д., с район на действие РС – ***, с рег.№ *** на НК, процесната Заповед № РЗЗ-2038 е издадена от ректора на ПУ „Паисий Хилиндарски“, а именно:  *** З. А. К., който се явява компетентен орган по смисъла на чл. 36, ал. 3 от Наредба за ползване на студентски общежития и столове.

В депозираната жалба против Заповед № РЗЗ-2038 от 24.04.2019 г. е въведено твърдение, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. В  обстоятелствената част на жалбата имплицитно се съдържат доводи за нарушения на равенството в третирането/дискриминация/ по критерия възраст, както и необоснованост на наложеното наказание.

Съгласно чл. 73 от Закона за защита от дискриминация всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на АПК.

В конкретния случай жалбоподателят не сочи, в какво конкретно се изразява проявеното спрямо него неравенство в третирането/дискриминация/, основана на признака „възраст“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗдискр. Единствено на страница 2-ра в жалбата е изложено, че резултатите на К. в учебния процес пораждали у неговите по-млади колеги отрицателни емоции, които прераствали в един конфликт между поколенията, както и че В.К. бил може би най-възрастния студент в университета. В тази връзка на жалбоподателя са дадени указания от съда/с Разпореждане № 336/28.06.209 г. – л. 27 – л. 29/ да представи факти, въз основа на които да може да се направи предположение, че  е налице дискриминация. Така дадените указания не са изпълнени, респ. според настоящия съдебен състав в процеса В.К. не установява при условията на главно и пълно доказване, че с оспорената заповед на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ – ***, спрямо него е било осъществена дискриминация и неравенство в третирането.

В тази връзка следва да се отбележи, че осъществяването на пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., следва лицето да бъде поставено в по-неблагоприятно положение, основано на някой от признаците, въведени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства или прилагайки привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, вследствие на това лице да търпи по-малко благоприятно третиране или да е поставено в особено неблагоприятно положение.

Неблагоприятното третиране следва да е извършено и основано на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., респ. за да е налице дискриминация по смисъла на посочените разпоредби следва да е установено различно, неблагоприятно третиране на лицето и наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за това, основана на някои от признаците по чл. 4, ал. 1, в конкретния случай „възраст“. Тези предпоставки не са установени по делото, като следва да се посочи, жалбоподателят, в противоречие с разпределението на доказателствената тежест и разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., не сочи и не представя доказателства, от които би могло да се направи обосновано предположение за осъществена спрямо него дискриминация, основаваща се на признака „възраст“.

Предвид изложеното, съдът намира, че с издаването на Заповед № РЗЗ-2038 от 24.04.2019 г. на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ – ***, с която на В.Н.К., студент в ПУ „Паисий Хилендарски, фак. № ***, е наложено наказание „отстраняване от общежитие“, спрямо жалбоподателя не е извършена дискриминация.

На следващо следва да се отбележи, че противоречието с материалноправни разпоредби е основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен по чл. 146, т. 5 от АПК, а в разпоредбата на  чл. 73 от ЗЗДискр. изрично е въведено, че нарушението на ЗЗДискр. или на други закони, уреждащи равенство в третирането, е основание за отмяна на административния акт по реда на АПК. Тъй като в конкретния случай наведените твърдения за нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. се разглеждат във връзка с материалната незаконосъобразност на акта, то за тях възможността за оспорване е преклудирана към датата на направеното оспорване.

Във връзка с горното място съдът намира, че заповедта е издадена при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправни разпоредби - чл. 36, ал. 3 от Наредба за ползване на студентски общежития и столове/НПСОС/ и при спазване целта на закона.

По силата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от НПСОС, ректорът на висшето учебно заведение налага наказания за нарушаване на условията и реда за ползване на студентските общежития.

Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 2 от НПСОС наказанието „отстраняване от общежитие“ се налага за системно или грубо нарушаване на вътрешния ред, за пренаемане на жилищното помещение от общежитието, за неизплащане на дължимия наем или депозит повече от един месец, както и за невъзстановяване на причинените щети по чл. 22 от наредбата. В конкретния случай наказанието на жалбоподателя е наложено за извършени нарушения на чл. 16, ал. 2 и чл. 16, ал. 14 от Правилника за вътрешния ред в Студентско общежитие „***“, изразяващи се във вдигане на шум и поведение, с което се пречи на другите живущи да упражняват правата си, както и агресивно и вулгарно поведение спрямо персонала на СО „***“ и ДС на СО „***“, присвояване на по-голяма част от стаята, включително и обзавеждането й, както и заемане на част от читалнята без разрешение.

Настоящият съдебен състав намира за доказано в производството наличието на системни нарушения на установения вътрешен ред от страна на В.К.. В тази връзка видно от приложените към административната преписка писмени доказателства - Жалба от Р. С. Б.; Докладна от Д. Д. и К. К.; 13 бр. снимки; Подписка за изгонването на В.Н.К.; Писмо от С. Е. с рег. № ***/*** г.; Писмо до В.Н.К. с рег. № ***/*** г.; Писмо до В.Н.К. с рег. № ***/*** г.; Становище от домсъвета на СО № *** от *** г.; Оплакване от С. П. от *** г.; Оплакване от Р. Д. Ф. от *** г.; Оплакване от Б. Т. П. от *** г.; Оплакване от И. А. К. от *** г.; Становище от В.Н.К. с рег. № ***/*** г., за периода от месец юни 2018 г. до 18.04.2019 г. са налице многократни оплаквания от студенти на ПУ „Паисий Хилендарски“ относно несъвместимо с установения вътрешния ред и добрите нрави, поведение на жалбоподателя, изразяващо се в грубо и вулгарно отношение спрямо негови съквартиранти и колеги, ползващи студентското общежитие, вдигане на шум в малките часове на денонощието, липсата на хигиенни навици и неосигуряване на възможности на останалите наематели за съвместно ползване на помещението/стаята. Вследствие на това негово поведение са били проведени  заседания на домовия съвет, при което са били взети становище за отстраняване на К. от общежитието, съответно на 19.06.2018 г. и 14.04.2019 г. Така установените нарушения на изискванията на Правилника за ползване на студентските общежития на ПУ „Паисий Хилендарски“/л. 62 – л. 67 от делото/ и    НПСОС са многократни и от характер, който квалифицира същите „груби“ и „системни“ по смисъла на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Наредбата, поради което се явяват основание за налагане на процесното наказание. Описанието на извършените от К. нарушения, аргументира квалифицирането им като нарушение по смисъла на чл. 21, т. 1, т. 4 и т. 6 от НПСОС, поради което посочената в оспорената заповед норма на чл. 21 от НПСОС е съставомерна и относима към осъществените от жалбоподателя нарушения на наредбата. 

В конкретния случай е спазена и процедурата по чл. 36, ал. 2 от НПСОС, който текст предвижда, че наказанията по ал. 1/предупреждение за отстраняване от общежитие и отстраняване от общежитие/ се налагат по предложение на управителя на съответното общежитие или на други заинтересувани лица, като     преди налагането на наказанията се осигурява възможност на председателя на домовия съвет да изрази становище. В административната преписка по акта са налични Предложение за наказание изх. № ***/*** г./ л. 20 от приложеното към настоящето производство адм.д. № 1461/2019 г. на АдмС – Пловдив/, изготвено от управителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД, както и становище от домовия съвет на Студентско общежитие “***“, материализирано в Протокол № 52 от 16.04.2019 г., подписано от председателя на домовия съвет.     

В жалбата е въведено възражение, че преди налагане на наказанието не са изискани писмени обяснения от К., като за противното не са представени доказателства от ответника. Това безспорно се явява в разрез с установеният в чл. 33, ал. 4 от  Правилника за ползване на студентските общежития на ПУ „Паисий Хилендарски“, но спопред настоящия съдебен състав не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл Правилникът за ползване на студентските общежития на ПУ „Паисий Хилендарски“ е издаден въз основа на делегацията по чл. 3 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове, който подзаконов нормативен акт в глава V „Отговорност“ – чл. 36, не предвижда изискването на писмени обяснения и уведомяване на студента, преди налагането на наказанието, респ. липсва императивно изискване за предоставяне на възражения и обяснения от адресата на нарушението. Съдът приема, че в случая липсата на изискани от жалбоподателя обяснения не представлява съществено нарушение, респ. ако същото не бе допуснато, резултатът не би бил различен, поради което не би създало вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за съществуването на основанието за постановяването на акта.

Отделно от горното, видно от представените по делото доказателства К. няколкократно е бил предупреждаван, че нарушава вътрешния ред в общежитието, поради което и е било изготвено предложение от управителя на СО на ПУ блок № *** за отстраняването на К. от общежитието/ рег. индекс и дата ***/*** г. – л. 32 от приложеното към настоящето производство адм.д. № 1461/2019 г. на АдмС – Пловдив/, по което жалбоподателят е представил писмено становище/ рег. индекс и дата ***/*** г. – л. 50 – л . 53 от приложеното към настоящето производство адм.д. № 1461/2019 г. на АдмС – Пловдив/. Относно въведените през 2019 г. от студентите Д. Д. и  К. К. оплаквания от поведението на К., е била извършена проверка от домовия съвет на общежитие „***“/ на 16.04.2019 г., видно от съдържанието на приложената към делото жалба от Р. Б., при която жалбоподателят е демонстрирал вулгарно и арогантно поведение, довело до невъзможност за реално събеседване и изслушване на позицията му.

По изложените съображения, съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят е бил наясно с констатираните нарушение и е могъл да представи доказателства за липсата им, което не е осъществил своевременно пред административния орган, както и не сочи такива в настоящото съдебно производство, поради което липсата на изискани обяснения преди налагането на процесното наказание не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В заключение, според съда са неоснователни и въведените от жалбоподателя доводи в представената писмена защита, че целта на наложеното наказание била да бъде лишен от право на ползване на студентско общежитие, наравно с другите редовни студенти, с доказани жилищни нужди. В тази връзка липсват каквито и да са факти и доказателства аргументиращи този извод. Изложените косвени съображения, че с налагането на наказанието по отношение на К. би била отрицателната предпоставка по чл. 12, ал. 1 от Правилника, не са достатъчни в тази насока. Отново следва да се посочи, че в конкретния случай е спазена целта на закона, а именно наказанието е наложено на основание чл. 36 от НПСОС, предвид извършените от К. системни и груби нарушения на вътрешния ред на СО „***“.  

 

 

 

 По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на В.Н.К. от ***, студент в ПУ „Паисий Хилендарски, фак. № ***, против Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г., издадена от ректора на ПУ„Паисий Хилендарски“ – ***, с която е наложено наказание „отстраняване от общежитие“, като неоснователна и недоказана.

Независимо от изхода на делото и надлежно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски/в депозирания писмен отговор/, доколкото доказателства за такива не са представени по делото/пълномощното на адв.Н. П. – л. 47, не е съпроводено с доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение/, то такива не следва да бъда присъждани в полза на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. последно от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.К. от ***, студент в ПУ „Паисий Хилендарски, фак. № ***, против Заповед № Р33-2038/24.04.2019 г., издадена от ректора на ПУ„Паисий Хилендарски“ – ***, с която е наложено наказание „отстраняване от общежитие“, като неоснователна и недоказана.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: