№ 104
гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500228 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 10478/19.03.2025 г. от Р. И. Б. ЕГН **********
от с. Р. против решение № 290/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 2364/2024 г. по описа на
ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска на Б. да бъде осъдена П.Р.Б. да и заплати
сумата над 5 000.00 лева до размера от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея НОХД № 4183/2021 г.
по описа на РС-Пловдив, по което е била оправдана с влязла в сила присъда.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части
и да уважи предявения иск до пълния предявен размер. Претендира разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба П.Р.Б. счита, че същата е неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 11262/25.05.2025 г. от П.Р.Б. против решение
№ 290/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 2364/2024 г. по описа на ОС – Пловдив в частта,
с която е осъдена П. да заплати на Р. И. Б. ЕГН ********** сумата от 5 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото
срещу нея НОХД № 4183/2021 г. по описа на РС-Пловдив, по което е била оправдана с
влязла в сила присъда.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск изцяло или да намали размера на присъденото обезщетение.
Ответникът по тази въззивна жалба Р. И. Б. ЕГН ********** счита, че същата е
1
неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Предявен от Р. И. Б. ЕГН ********** от с. Р. против П.Р.Б..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея НОХД № 4183/2021 г.
по описа на РС-Пловдив, по което е била оправдана с влязла в сила присъда. Претендира
разноски.
Ответникът не признава иска.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на
императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни
материалноправни норми.
В исковата молба се твърди, че против Б. е водено наказателно производство.
Видно от материалите по приложеното наказателно дело, на 06.04.2020 г. Р. И. Б.
е била привлечена като обвиняема по ДП № 607/2019 г. по описа на ІІІ РУ на МВР - Пловдив
за това, че на 19.06.2019 г., в маловажен случай, в качеството на длъжностно лице касиер-
приемчик при ДП „Б.“ е присвоила чужда движима вещ - квитанция за направен залог,
удостоверяваща, че залогът е печеливш със стойност на печалбата 121.00 лева –
престъпление по чл. 204, б. „а“, чл. 201, ал. 1 от НК. Взета е била мярка за неотклонение
„подписка“.
На 04.08.2020 г. срещу Б. е образувано НОХД № 4690/2020 г. по описа на РС –
Пловдив.
С присъда от 22.01.2021 г., подсъдимата е призната за виновна в извършване на
престъпление по повдигнатото обвинение и е наложено наказание пробация за шест месеца.
С решение от 22.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 619/2021 г. по описа на ОС –
Пловдив, присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
При повторното разглеждане, с присъда от 21.10.2022 г., постановена по НОХД
№ 4183/2021 г. по описа на РС – Пловдив, Р. Б. е призната за невиновна и е оправдана по
повдигнатото обвинение.
С решение от 07.02.2023 г., постановено по ВНОХД № 2178/2022 г. по описа на
ОС - Пловдив, което е окончателно, оправдателната присъда е потвърдена.
2
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, П. или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
В случая надлежна ответна страна в производството за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е Държавата чрез нейния
процесуален субституент П.Р.Б., тъй като тя е компетентният орган, който повдига и
поддържа обвинението в извършване на престъпление от общ характер и упражнява надзор
за законност над разследващите органи и техните процесуално-следствени действия или
бездействия.
От събраните по делото писмени доказателства е видно, че ищецът е била
оправдана по воденото против нея наказателно производство. Следователно е налице
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
По делото не са ангажирани никакви доказателства за твърдението на ответника,
направено с отговора на исковата молба, че ищецът има изключителна вина за настъпилия
негативен резултат, поради което П. следва да бъде освободена изцяло от отговорност за
твърдяните вреди, съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ.
Наказателното производство против Б. е продължило от 24.07.2019 г. (първите
обяснения на Б. във връзка с подадената против нея жалба) до 07.02.2023 г. (датата на
решението, постановено по ВНОХД № 2178/2022 г. по описа на ОС - Пловдив, което е
окончателно, оправдателната присъда е потвърдена) - около 3 година и 7 месеца.
Производството включва досъдебна и съдебна фаза. Има постановена осъдителна присъда,
която е отменена.
По отношение на ищеца, е била взета мярка за неотклонение „подписка“ за целия
период на производството.
При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г.
по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и П. следва да
бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за неговия размер.
Видно от заключението на психологичната експертиза (л. 59 – 65 от делото на
ОС), воденото наказателно производство се отразило неблагоприятно върху емоционалното
и психическо състояние на Р. Б.. Имала е периоди на интензивни усещания за тревожност,
боязливост, страхова напрегнатост, болезненост, усещане за несправедливост, слабост,
безсилие, безпомощност, усещане за невъзможност да се справи със ситуацията. Доминира
усещането за морална ощетеност, несправедливост, непримиримост срещу уронване на
нейната личност и изповядваните от нея морално-етични ценности. Настоящото съдебно
производство е във връзка с желанието и да докаже своята правота, системност,
праволинейност, стремеж към обективност. За нея това е мотив да изчисти името си в
обществото и принципно изобщо. Остава чувството за неудовлетвореност поради външни
3
фактори. Ценностната система е съхранена. Запазени са възможностите и да защитава
правата си и да се грижи за интересите си.
Видно от показанията на свидетел Н. Б. (л. 67 от делото на ОС), тя е дъщеря на
ищеца. Известно и е, че срещу майка и е имало наказателно дело за длъжностно
присвояване. Имала пряко наблюдение, живеели заедно. Майка и просто била съсипана,
нямала желание за абсолютно нищо. В къщи си стояла затворена в нейната стая, не
излизала, много рядко се хранела, спряла да се среща с колежки, със съседки. Нямала
желание да ходи на работа, даже искала да напуска, но я убедили да си остане, да си изкара
до пенсия, но със страх ходела на работа, просто страх, нежелание - да не бъде измамена пак.
Излезе една статия в интернет, в която се съобщаваше за касиерка в „Б.“ измами гражданка и
тя се опасявала, че всеки, който е прочел статията може да направи нещо. Съседите
започнали да я избягват. С колежките преди много често се срещали да пият кафе, събирали
се по симпозиум, след това започнаха да я избягват, просто спряха да й се обажда, особено,
когато излезе тази статия всичките колежки я препратили по няколко пъти да я прочете и тя
от тогава съвсем се сринала и прекъснала връзка с всички. Тя цял живот е работила само
тази работа. Не е била осъждана, никакви проблеми със закона. Нормален човек, с изградени
морални норми.
Видно от показанията на свидетел Г.С. (л. 68 от делото на ОС), на него му е
известно, че Р. е била обвиняема по дело за длъжностно присвояване. Имал преки
наблюдения от Р. в този период, в който се водело делото. Р. била преди това беше жизнена,
след случката се затворила в себе си, спряла да разговаря. Станала по-затворена, стрес и
много го прие зле, психически я виждали, че пада. Р. продължила да ходи на работа, но с
нежелание, защото чувствала, че ще я говорят на работата. Като цяло се сринала. Срамувала
се да излиза от къщи и след това по медиите мисля, че в интернет прочела, че тотаджийка
нещо там ... и вече това било много лошо за нея. Не се променила, след като я оправдали,
продължи по същия начин.
Към момента на започване на наказателното производство, Б. е била на 59
години.
При тази фактическа обстановка (възрастта на ищеца; продължителност на
наказателно производство от почти три години за деяние, което изначално е маловажен
случай; обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но е
във връзка със заеманата длъжност; мярка за неотклонение с нисък интензитет - „подписка“;
наличието на досъдебна и съдебна фаза; постановяването на осъдителна присъда, която е
отменена; влошеното психическо състояние, което продължава и в момента; личните и
семейни притеснения; отдръпването на социалното обкръжение; единична медийна
публикация в Интернет, многократно препратена и при приложението на чл. 162 от ГПК и
чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 10 000.00 лева е най – адекватен
паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди от цялото наказателно
производство, която следва да бъде присъдена на Б..
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
4
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията
на Б. за заплащане на сумата над размера от 5 000.00 лева до размера от 10 000.00 лева и на
същата следва да бъде присъдена сумата от още 5 000.00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди.
В останалите обжалвани части, решението на първоинстанционният съд следва
да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена П. да
заплати на Р. И. Б. ЕГН ********** сумите, както следва:
400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, за първоинстанционното производство по
съразмерност;
1 305.00 лева, представляваща 5.00 лева заплатена държавна такса за въззивното
производство и 1 300.00 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, за въззивното производство по съразмерност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 290/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 2364/2024 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р. И. Б. ЕГН
********** от с. Р. за осъждане на П.Р.Б. да и заплати сумата над размера от 5 000.00 лева до
размера от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от воденото против нея ДП № 607/2019 г. по описа на ІІІ РУ на МВР – Пловдив и
НОХД № 4183/2021 г. по описа на РС-Пловдив, по което е била оправдана с влязла в сила
присъда на 07.02.2023 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Р. И. Б. ЕГН ********** от с. Р. сумата от още
5 000.00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от воденото против нея ДП № 607/2019 г. по описа на ІІІ РУ на МВР – Пловдив и
НОХД № 4183/2021 г. по описа на РС-Пловдив, по което е била оправдана с влязла в сила
присъда на 07.02.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 290/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 2364/2024
г. по описа на ОС – Пловдив в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Р. И. Б. ЕГН ********** от с. Р. сумата от 400.00
(четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, за първоинстанционното производство по
5
съразмерност.
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на Р. И. Б. ЕГН ********** от с. Р. сумата от 1 305.00
(хиляда триста и пет) лева, представляваща 5.00 лева заплатена държавна такса за
въззивното производство и 1 300.00 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, за въззивното производство по съразмерност
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6