Р Е Ш Е Н И Е
№206 05.06.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
втори юни 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №43 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на Я.Е.Г. против Заповед №19-4332-008934/17.12.2019г., издадена от
полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, упълномощен със заповед
№513з-1618/26.02.2018г. / стр.17 по делото/, с наложена на жалбоподателя
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от 6 месеца“ на основание чл. 171 т.2А буква „А“ от Закона за движение по
пътищата за това, че на 15.12.2019г, около 22.52ч в град София, по бул. Хрито Ботев, с посока от бул. „Тодоро Александров“ към ул.
„Алабин“, МПС с рег. №***КИА РИО / собственост на Г./, е управляван от М.П.К.,
чието СУМПС е отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП. За управлението на
описаното МПС на същите дата, място и час, на К. е съставен АУАН
№104026/15.12.2019г. При съставяне на посочения АУАН са отнети СРМПС №*********
и два броя регистрационни табели СТ8563ВС. Заповедта е връчена на 19.12.2019г,
а жалбата е подадена на 30.12.2019г, чрез административния орган.
С жалбата се твърди, че не е налице
фактическото и правно основание за прилагане на принудителната мярка, тъй като
временното отнемане на СУМПС на К. на основание не заплатени глоби не води до
загуба на правоспособност да се управлява МПС. Следващия аргумент, поддържан и
от упълномощения процесуален представител в пледоария по същество /представена
писмена защита/, е за нарушение на чл.6 ал.1 от АПК, тъй като веднага след
съставяне на АУАН №104026/15.12.2019г К. е заплатил глобите, заради чието не
плащане му е отнето СУМПС, а след този момент и до края на срока на мярката, тя
се явява принуда в повече от необходимото за постигане на целите, за които е
наложена. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед.
Ответника – полицейски инспектор при
отдел „Пътна полиция“ към СДВР не се явява, не изпраща представител.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от
адресата на административната принуда и в рамките на 14-дневния преклузивен
срок за упражняване правото на оспорване, но не се установява основателност на
заявеното право на отмяна, поради законосъобразност на оспорения
административен акт.
Основание за прилагане на
административната принуда спрямо собственика на моторно превозно средство е
посоченото чл. 171 т.2А, буква „А“ от ЗДвП управление от водач, на който свидетелството
му за правоспособност е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от същия
закон. Този водач нарушава изискването и съответно забраната по чл.150а ал.1 от ЗДвП, въведена с диспозицията на правната норма, като управлява МПС без да
притежава СУМПС за неговата категория. Този факт не се оспорва с жалбата, а се
установява и от представения и цитиран в оспорената заповед, акт за
установяване на същото административно нарушение. Съставянето на последния е
условие, без което не може законосъобразно да се приложи административната
принуда, предвид нейната обща цел определена от чл.22 от ЗАНН -преустановяване
и/или предотвратяване на административно нарушение. Нарушението в конкретния
случай, чието преустановяване се постига
с прилагане на административната принуда спрямо собственика на управляваното
МПС, се състои в поведение на водача, несъответстващо на правилата на чл.150а
ал.1 от ЗДвП. С мярката по чл.171 т.2А буква „а“ от ЗДвП се отнема средството
за извършване на нарушението с цел да се гарантира, че автомобила няма да се
управлява от водачи, който не притежават СУМПС. В тази връзка следва да се
каже, че правоспособността е условие по чл.150 от ЗДвП, сочещо на правно
регламентиране на дейността по управление на моторни превозни средства,
наложено поради факта, че същата е източник на повишена опасност.
Съществуването на това условие се удостоверява с посоченото в чл.150а ал.1 от ЗДвП СУМПС, а когато този документ е отнет, то водача него го притежава – не е
в неговата фактическа власт, като следва извода, че същият по силата на
императивната забрана, въведена с посочената правна норма, няма право да
извършва дейността, дори и ако е правоспособен. Законът изисква не само
придобита правоспособност първоначално, но и притежаването на валидно
свидетелство, което да удостоверява този правен факт. Когато водачът не
притежава такъв документ, то същият не може във всеки един момент на
упражняване на правно регламентираната дейност да докаже, че му е призната
правна пригодност за нейното извършване. Ето защо мярката по чл.171 т.2А, буква
“А“ от ЗДвП не може да се окаже незаконосъобразна като неспособна да постигне
целта си поради отпадане занапред, след датата на осъществяване на нейното
основание, на основанието за прилагане на другата мярка – тази по чл.171 т.1
буква “д“ от ЗДвП, чийто срок е до заплащане на глобите. Сравнението между
двете основания за прилагане на мерките на административна принуда, както и
техния вид и срок на действие, сочи на различна цел, която изпълняват. Мярката
по чл.171 т.1 буква“д“ от ЗДвП има за цел да принуди
водача да изпълни наложените му административни наказания „глоба“, поради което
и нейното действие във времето е ограничено до изпълнението на поставената й
задача. Временното прекратяване на регистрацията на МПС, прилагано като мярка
спрямо собственика му е с минимален срок от 6 месеца, в който с неговия
автомобил да не могат да се извършват нарушения на ЗДвП от вида на посочените в
чл.171 т.2А буква „а“ от същия закон. Следователно с връщане на отнетото СУМПС К.
ще може да управлява моторни превозни средства, а собственика на МПС, което е
обект на принудителната мярка по чл.171 т.2А буква „А“ от ЗДвП, ще търпи
принудата за времето на действие, определено от законодателя. Нейната продължителност
не зависи от отпадане на друга принудителна мярка, имаща друг адресат и други
цели. Продължителността на процесната мярка е обусловена от тежестта на
нарушението, за преустановяване на което е наложена. В конкретния случай е
определен срок равен на минимално предвидения в закона, поради което правно
невъзможно е да бъде намален, нито да се обсъжда дали съответства на тежестта
на нарушението, а предвид посочените по-горе мотиви, не може да бъде
преустановено действието й поради преустановяване действието на друга
принудителна мярка, спрямо друг субект. Принудителните мерки по аргумент от
чл.22 от ЗАНН имат не само преустановителна цел, но и
предотвратяваща, като се цели отнемане на възможността при това ефективно,
моторното превозно средство да бъде употребено за извършване на административно
нарушение от посочения вид, за срок поне от шест месеца. Ето защо мярката не
може да бъде обсъждана като принуда в повече от необходимото за постигане на
нейната цел, която не е заплащане на
глобите, каквото цел си поставя мярката „временно отнемане на СУМПС“.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Е.Г.
ЕГН*********** против ЗППАМ№19-4332-008934/17.12.2019г
на полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: