Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Бургас, № 815 / 29.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети май, през две хиляди двадесета
и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Стоянка
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №74 по описа за 2023
година и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Жалбоподателят
Д.Н.Р., ЕГН ********** *** е оспорил решение №1040-02-158/21.12.2022 г. на
директора на ТП на НОИ – Бургас, с което са потвърдени разпореждане
№021-00-4533-6/07.11.2022г.,
разпореждане №021-00-4533-7/11.11.2022г. и разпореждане
№021-00-4533-8/11.11.2022 г., издадени от ръководителя на осигуряването за
безработица на ТП на НОИ – Бургас.
С
разпореждане №021-00-4533-6/07.11.2022г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №021-00-4533-5/16.05.2022г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Д.Н.Р..
С
разпореждане №021-00-4533-7/11.11.2022г. на основание чл.54ж, ал.1, вр. чл. 10
от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Д.Н.Р..
С
разпореждане №021-00-4533-8/11.11.2022 г. на основание чл.54ж, ал.3, вр. чл.114,
ал.1 от КСО Д.Н.Р. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично
обезщетение за безработица за период 01.11.2021г. до 30.09.2022г. в размер на
12 870,60 лева главница и 434,43 лихва, дължима от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на разпореждането.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт. Твърди се, че същият е издаден при неправилна преценка на фактическата и
правната страна на обстоятелствата в производството. Жалбоподателят счита, че противно
на приетото в обжалваното решение, той отговаря на изискванията на чл.54а от КСО за изплащане на парично обезщетение за безработица. Оспорва изводите на решаващия
орган за това, че не е упражнявана реално трудова дейност и за наличието на
недобросъвестно получаване на паричното обезщетение за безработица. С оглед на
това счита, че в случая не може да възникне потестативното право на
длъжностното лице, комуто е възложено ръководството на осигуряването за
безработица, да издаде разпореждане за възстановяване на обезщетението. Направено
е искане за отмяна на обжалваното решение, както и за оставяне в сила на разпореждането
от 16.05.2022г. за отпускане на паричното обезщетение по чл. 54а КСО.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адв. Г.,
поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира
присъждане на разноски. Представя писмена защита (л. 90-92).
Ответникът
– директор на ТП на НОИ Бургас, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
В нарочна писмена молба от 22.05.2023г., чрез процесуален представител –
юрисконсулт П., излага становище по съществото на спора, в което аргументира
позицията си за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ФАКТИ:
На
02.11.2021г. Д.Н.Р. е подал заявление (л. 70-71) с вх. № 021-00-4533/02.11.21
г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО. В подаденото заявление жалбоподателят е декларирал, че считано от
01.11.2021г. правоотношението му с „Ди Ем Груп 5“ ЕООД е прекратено на
основание чл.71, ал.1 КТ. Към заявлението Р. приложил копие от акта за
прекратяване на правоотношението си - заповед от 01.11.2021 г. на работодателя
„Ди Ем Груп 5“ ЕООД за прекратяване на трудов договор №35/30.09.2021г. без
предизвестие, преди изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на
работодателя (л. 60).
На
08.11.2021г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Бургас уведомил жалбоподателя, че следва да представи допълнително трудова
книжка и попълнена анкета/пояснение относно последна заетост в „Ди Ем Груп 5“
ЕООД (л. 67).
В
изпълнение на дадените указания жалбоподателят представил извадка (стр.14-17) от
трудовата си книжка, от която се установява, че Р. е заемал длъжност
„ръководител група“ в „Ди Ем Груп 5“ ЕООД от 01.10.2021г. до 01.11.2021г. с
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 71, ал. 1 от КТ (л.
61). В представената анкета за изясняване на факти и обстоятелства относно
последна заетост Р. вписал, че последната фирма, в която е работил, е „Ди Ем
Груп 5“ ЕООД, на длъжност ръководител на строителни дейности, месторабота – гр.
София, кв. Бояна. В полето за посочване на други лица, работили във фирмата е вписано, че познава такива само по малки имена - „Тодор, Христо, Пламен“. Като
причина за прекратяване на трудовия договор е посочено несправяне с работата (л.
62-63).
На
10.11.2021г. с писмо изх. №1043-02-167/10.11.2021 г. директорът на ТП на НОИ –
Бургас (л. 59) уведомил директора на ТП на НОИ – София град, че при преценка
правото за изплащане на поисканото от жалбоподателя парично обезщетение
възникнали съмнения дали лицето действително е осъществявало трудова дейност при
последния осигурител „Ди Ем Груп 5“ ЕООД. Поради това, на основание чл. 54г,
ал. 4, т. 2 и чл. 108 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Бургас поискал от
контролните органи на ТП на НОИ – София град да извършат проверка с цел
установяване възникнало ли е основание за осигуряване на лицето.
Предвид
изложените факти в посоченото писмо, ръководителят на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Бургас издал разпореждане №021-00-4533-1/11.11.2021
г.(л. 56) за спиране производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица, образувано по заявлението от 02.11.2021г. на Д.Р.. Последният бил
уведомен за това разпореждане на 12.11.2021г. (л. 57).
С
последващо разпореждане №021-00-4533-2
от 11.05.2022г. ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ –
Бургас възобновил производството по заявлението за отпускане на обезщетението
за безработица поради изтеклия шестмесечен срок по чл. 54г, ал. 4, т. 2 от КСО
(л. 78).
На
12.05.2022г. с писмо изх.№ 4023-21-745#39/12.05.2022 г. (л. 49-54) директорът
на ТП на НОИ – София град уведомил директора на ТП на НОИ – Бургас за
резултатите от извършената контролна проверка относно осъществяваната от
жалбоподателя трудова дейност при осигурителя „Ди Ем Груп 5“ ЕООД за периода от
01.10.2021г. до 31.10.2021г.
В
писмото е посочено, че управител и едноличен собственик на дружеството е П.Ц.С.,
с когото контролните органи са предприели множество неуспешни опити за контакт.
Извършена била справка в „Регистър трудови договори“, при която се установило,
че в подадените от дружеството уведомления по чл.62, ал.5 от КТ не фигурират
лица с имена Т. и Х., които жалбоподателят е посочил в анкетата за изясняване
на факти и обстоятелства относно последна заетост.
От
ТД на НАП – София град била получена информация, че за 2018, 2019 и 2020г. не
били подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, но дружеството имало
регистрирани няколко фискални устройства и 2 броя регистрирани търговски обекти.
От данните в информационната система на НАП било установено, че на „Ди Ем Груп
5“ ЕООД е било образувано производство по принудително изпълнение. По данни от
публичния изпълнител в НАП дружеството не разполага с никакви активи и парични
средства по банкови сметки, освен едно МПС.
Изискано
било съдействие и от ИА „Главна инспекция по труда“, които също предприели редица
действия по установяване на лицата с действащи трудови договори в „Ди Ем Груп
5“ ЕООД. Проведен бил разговор с управителя на дружеството, който ги
информирал, че ще представи изискуемите документи, но това не се случило.
На
18.01.2022г. в деловодството на ТП на НОИ – София град от името на „Ди Ем Груп
5“ ЕООД били постъпили трудов договор, сключен с Д.Р., фиш за заплата, заповед
за прекратяване на трудовия договор и справка за уведомления по чл. 62,ал.5 от КТ. В така представените документи контролните органи констатирали липса на
подпис на работника върху уведомлението по чл. 62,ал.5 КТ, както и липса на
посочено място на работа, образование, специалност и стаж в трудовия договор.
При
тези констатации контролните органи са посочили, че не могат да изразят категорично
становище дали Д.Р. е полагал труд за осигурителя „Ди Ем Груп 5“ ЕООД за
периода 01.10.2021г.-31.10.2021г., но според тях били налице основателни
съмнения за злоупотреба с фондовете на ДОО.
Затова
на 16.05.2022г. ръководителят на осигуряването за безработица на ТП на НОИ –
Бургас издал разпореждане №021-00-4533-5/16.05.2022г.(л. 46), с което на
основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 от КСО било отпуснато парично
обезщетение за безработица на жалбоподателя, считано от 01.11.2021г. до
31.10.2022г. в размер на 56,45 лева дневно. За издаденото разпореждане
жалбоподателят бил уведомен на 19.05.2023г. (л.47).
По
повод постъпил сигнал от ТП на НОИ – Бургас относно проверка достоверността на
данните по чл. 5, ал.4 от КСО, подадени от „Ди Ем Груп 5“ ЕООД, старши
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София град извършил проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на посоченото дружество.
Резултатите от тази проверка били обективирани в констативен протокол
№КВ-5-21-01172151/28.07.2022 г. (л. 35-37).
В
цитирания протокол било посочено, че осигурителят е подал уведомления по чл.
62,ал. 5 от КТ за сключени трудови договори с 34 лица за периода от
09.01.2019г. до момента на проверката, като пет от трудовите правоотношения не
били прекратени. В регистър „Приходи“ не били визуализирани данни за преведени
от дружеството осигурителни вноски. На 08.06.2022г. със съдействие на СДВР е
проведен разговор с управителя на дружеството, който заявил, че не разполага с
документи на дружеството и печат, не извършва търговска дейност и не е
назначавал работници и служители, респ. не е изплащал заплати.
При
справка в информационната система на НОИ било установено, че „Ди Ем Груп“ ЕООД е
подало за Д.Р. следните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО: уведомление за сключен на
30.09.2021г. трудов договор с Д.Н.Р. на длъжност „ръководител група“, както и данни
за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.11.2021г. В хода
на проверката обаче не били намерени доказателства за извършвана от
жалбоподателя трудова дейност в „Ди Ем Груп 5“ ЕООД. Затова на дружеството били
издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени за Д.Р.. Към м. октомври 2021г. тези данни били заличени.
Екземпляр
от съставения констативен протокол бил предоставен на ТП на НОИ – Бургас на
04.11.2022г. (л. 34).
Въз
основа на резултатите от извършената проверка, на 07.11.2022г. ръководителят на
осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас издал разпореждане
№021-00-4533-6/07.11.2022г. (л. 31), с което отменил разпореждане
№021-00-4533-5/16.05.2022г. за отпускане на паричното обезщетение за
безработица на жалбоподателя. В мотивите на издаденото разпореждане било
посочено, че за лицето не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на
чл.10 от КСО. Освен това данните за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО, подадени от „Ди Ем Груп 5“ ЕООД относно Д.Р. за периода
01.10-31.10.2022г., са били заличени на 02.11.2022г. Това е наложило
необходимостта да бъде извършена нова преценка на правото на паричното
обезщетение за безработица на жалбоподателя.
С
разпореждане №021-00-4533-7 от 11.11.2022 г.
ръководителят на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас (л. 29)
отказал отпускане на паричното обезщетение по чл. 54а КСО. Прието било, че за
лицето не е възникнало основание за осигуряване при посочения осигурител, тъй
като жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и §1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО. Направено е позоваване на разпоредбата на чл.54л от КСО,
според която отказването на паричните обезщетения за безработица се извършва
въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и на данните, декларирани в подадените
от лицата документи за отпускане на обезщетенията.
На
11.11.2022г. било издадено и разпореждане №021-00-4533-8/11.11.2022г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас (л. 24-25),
с което било наредено на Д.Р. да възстанови недобросъвестно полученото
обезщетение за периода 01.11.2021г. до 30.09.2022г. в размер на 12 870,60
лева главница и лихва – 434,43 лева, дължима от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на посоченото разпореждане.
Жалбоподателят
бил уведомен за трите разпореждания с писмо, получено на 14.11.2022г. (л. 32).
На
23.11.2022г. Р. депозирал три жалби с идентично съдържание против
горепосочените разпореждания (жалба с вх. №1012-02-380/23.11.2022г. (л. 15-17),
жалба вх.№1012-02-381/23.11.2022 г. (л. 18-20) и жалба вх.№1012-02-382/23.11.2022
г. (л. 21-23)). В изложението на жалбите Р. заявил недоволство от издадените
актове на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас. Жалбоподателят
счита, че за период повече от 15 години е осигурен за социален риск безработица,
като за него са били внесени всички дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ в изискуемите срокове. Заличените данни, касаещи един месец, не
променяли извода за съответствие със законовите условия за получаване на
обезщетението. Издадените разпореждания били непълни и неясни, същите не дават
възможност да се разбере откъде органите са установили, че жалбоподателят не е
извършвал трудова дейност в „Ди Ем Груп 5“ ЕООД. С тези доводи Р. е поискал от
горестоящия административен орган отмяна на разпорежданията.
На
21.12.2022г. директорът на ТП на НОИ – Бургас разгледал постъпилите жалби, като
с обжалваното решение №1040-02-158/21.12.2022 г. (л.8-13) потвърдил трите
разпореждания, издадени от ръководителя на осигуряването за безработица на ТП
на НОИ – Бургас.
В
мотивите на решението било посочено, че в резултат от извършената проверка от
контролен орган на ТП на НОИ – София град не са намерени доказателства за извършвана
трудова дейност от Д.Р. при осигурителя „Ди Ем Груп 5“ ЕООД за периода от
01.10-31.10.2021г., а подадените данни за същия период са заличени.
Следователно е налице хипотезата на чл. 54ж, ал.2, т. 1 от КСО и влязлото в
сила разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица е било
законосъобразно отменено. При констатираната липса на доказателства за реално
упражняване на трудова дейност Р. няма качеството на осигурено лице и няма
право на парично обезщетение за безработица, поради което разпореждането за
отказ на обезщетението било правилно. В допълнение било прието, че след като
жалбоподателят не е полагал труд, респ. не е упражнявал трудова дейност при
осигурителя „Ди Ем Груп 5“ ЕООД и въпреки това е заявил получаване на парично обезщетение
за безработица, получено от него за периода 01.11.2021г.-30.09.2022г., то
същият е действал недобросъвестно. Тези суми следва да бъдат възстановени
заедно с лихвата по чл. 113 от КСО, поради което решаващият орган е приел, че
разпореждането, с което на Р. е наредено да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение е законосъобразно издадено.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, в
преклузивния 14-дневен срок, от надлежна страна-адресат на акта. Поради това,
тя е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Процесното
решение №1040-02-158/21.12.2022 г. е издадено от компетентен административен
орган по смисъла на чл.
117, ал. 3 от КСО –директора на ТП на НОИ
Бургас. Същото е в предвидената от закона писмена форма и е надлежно мотивирано
- чл.
117, ал. 3 от КСО. Не се установиха допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Решението не противоречи
на материалния закон.
Правото
на парично обезщетение за безработица е регламентирано в чл.54а и сл. от КСО.
Според
чл.54а, ал.1, правото на парично обезщетение за безработица имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална
пенсия по чл.168 от КСО, както и не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от КТ.
На
това основание първоначално на процесния жалбоподател е било отпуснато
обезщетение за безработица с разпореждане № 021-00-4533-5/16.05.2022г. От
фактите се установява, че същото разпорежда по-късно е отменено с друго
разпореждане и на жалбоподателя е било отказано искането за обезщетение за
безработица, тъй като е установено, че не е извършвал трудова дейност при
последния работодател „Ди Ем Груп 5“ ЕООД и данните по чл.5, ал.4 от КСО,
подадени за жалбоподателя Д.Р. са били заличени през м.октомври 2021г.
Жалбоподателят
твърди, че е полагал труд при този работодател само един месец, а именно от
01.10.2021г. до 31.10.2021г. Разпоредбата на чл.54а, ал.1 изисква
едновременното наличие на няколко условия за да се отпусне парично обезщетение.
По делото не е спорно, че жалбоподателят е имал регистрация като безработен в
Агенцията по заетостта, не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, както в Република България, така и в друга държава, и не упражнява
трудова дейност към момента на подаване на заявлението. Освен това нормата
изисква лицето, което заявява правото си на парично обезщетяване за безработица
през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването да има
най-малко 12 месеца, за които да са внесени или да са дължими осигурителни
вноски във фонд „Безработица“.
В
нормата на чл.54а, ал.1 е поставено условие „преди прекратяване на
осигуряването“, т.е. правото възниква непосредствено в момента, в който е
прекратено осигуряването. В конкретния случай е установено, че през периода
м.октомври 2021г., когато жалбоподателят твърди, че е полагал труд при
осигурителя „Ди Ем Груп 5“ ЕООД, данните по чл.5, ал.4 от КСО, подадени за Д.Р.
са били заличени, тъй като не са открити доказателства, че той действително е
полагал труд, т.е. че е имало действително трудово правоотношение. В този
случай заявлението е било подадено след като жалбоподателят е загубил
качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Според
легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“, съдържаща се в тази разпоредба,
това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4, чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски, а в чл.10, ал.1 от КСО е уредено, че осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
и чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължават до прекратяването им, т.е. необходимо е да са изпълнени две
кумулативни условия – да е осъществявана трудова дейност и да е налице
дължимост на осигурителни вноски, за да се претендира право на парично
обезщетение за безработица. Това означава, че лицето трябва не само да има
сключен трудов договор, но и реално да е осъществявало трудова дейност в
рамките на това правоотношение. В процесния случай за последния месец преди
подаване на заявлението не се установява да е осъществявана реално трудова
дейност, което означава, че жалбоподателят през периода
01.10.2021г.-31.10.2021г. не е имал качеството на осигурено лице при осигурител
„Ди Ем Груп 5“ ЕООД и данните, подадени за него по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са
били служебно заличени след извършена проверка. Именно по тази причина
административният орган е отменил разпореждането, с което е било отпуснато
обезщетение за безработица и е отказал отпускането на такова обезщетение, като
е наредил възстановяването на получените суми. Правилно е възприето от органа,
че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на
дружеството-осигурител не дава възможност той да бъде квалифициран като
осигурено лице по смисъла на чл.10, ал.1 и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО към
релевантния момент, който е денят на настъпване на осигурителния риск. Затова и
за него не е възникнало право на обезщетение по чл.54а от КСО, а изплатеното му
такова е получено без основание, като тези обстоятелства са установени при
извършен последващ контрол и подлежат на връщане.
По
изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от
АПК, Административен съд гр. Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на Д.Н.Р., ЕГН ********** *** против решение №1040-02-158/21.12.2022 г.
на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което са потвърдени разпореждане
№021-00-4533-6/07.11.2022г., разпореждане №021-00-4533-7/11.11.2022г. и разпореждане
№021-00-4533-8/11.11.2022 г., издадени от ръководителя на осигуряването за
безработица на ТП на НОИ – Бургас.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Съдия: