Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр. Варна,_______2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, II-ри състав, в
публичното заседание на пети октомври
през две хиляди и петнадесета година в състав:
Административен
съдия: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря К.А. като разгледа
докладваното от
съдията Веселина Чолакова адм. дело N 290 по описа на Административен съд Варна за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. ДОПК.
Постъпила е жалба от М.Р.Х. с адрес ***,
против РА № Р-27-1304618-091-01/02.10.2014 г. издаден от органи по приходите
при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена с Решение № 752/15.12.2014 г. на
директора на дирекция „ОДОП”, гр.Варна, с която са установени задължения
за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за
данъчни периоди, както следва: за 2008 г.- главница в размер на 117,35 лв. и
лихва в размер на 66,56 лв., за 2009 г.- главница в размер на 58,67 лв. и лихва
в размер на 26,60 лв. и за 2011 г. главница в размер на 810,50 лв. и лихва в
размер на 200,44 лв. Счита, че РА е нищожен, тъй като е постановен при липсата
на териториална компетентност на органа възложил ревизията. Излага доводи за
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Счита,
че не се установяват обстоятелствата за провеждане на ревизия по реда на чл.122
от ДОПК, както и получени доходи, които подлежат на облагане , и са с
неустановен произход. . Моли РА да бъде отменен. В съдебно заседание редовно
уведомен жалбоподателят се представлява от адв. С., която поддържа жалбата и
претендира сторените по делото разноски. Представя писмено становище.
Ответната страна – директорът на
дирекция „ОДОП” , гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Моли съда
да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди ревизионния акт в обжалваната
му част като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
По
валидността на РА:
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определеният от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният
ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По направеното възражение относно липсата на
териториална компетентност на възложителя на ревизията, съдът го намира за
неоснователно. Според диспозитива на ТР № 5/22.06.2015 г. постановено по т. д.
№ 4/2014 г. на Върховния административен съд „ Не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът
на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак
правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на
заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически
лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване
на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция“. Посоченото тълкувателно решение е
задължително с оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт,
поради което се съобразява от настоящия състав при произнасянето му.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта.
Установено е, че жалбоподателят е местно физическо
лице с постоянно местоживеене на територията на Република България, семеен, с
две деца, които не са навършили пълнолетие в периода на ревизията.
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е
получавал парични средства чрез Western Union и Money Gram за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. В тази
връзка му е изпратено искане да посочи, на кои дата е получавал преводи, в
какъв размер, от кого на получени и на какво основание. В указания срок, лицето
не е представило отговор.
Предприетите в хода на ревизията процесуални действия,
резултатите от направените проверки и събраните доказателства са подробно
описани в обстоятелствената част на РД ( стр.1-5, л.76-80 от административната
преписка) и не е необходимо да бъдат преповтаряни в решението.
След анализ на събраните доказателства са съставени
парични баланси за периодите от 2007 г. до 2011 г. В приходната част на баланса
са включени следните суми получени от жалбоподателя от лица в чужбина:
1.
за 2008 г. е включена получената чрез Western Union сума на 30.01.2008
г. в размер на 1173,49 лв.
2.
за 2009 г. е включена получената чрез Western Union сума на 22.07.2009
г. в размер на 586,74 лв.
3.
за 2011 г. получени чрез Western Union суми на 29.06.2011
г. в размер на 3704,34 лв., на 30.06.2011
г. в размер на 2346,99 лв. и на 28.09.2011
г. в размер на 2053,62 лв. или общо 8104,95 лв.
От данните предоставени от агентите на системите за
бързо разплащане е установено, че наредителите на тези суми са чужди граждани,
а страната от която се изпращат е Турция.
Установено е, че в подадените за периодите декларации
по чл.50 от ЗДДФЛ получените суми от чужбина, не били декларирани. Поради това,
че за получените преводи лицето не е представило доказателства и не е
установило, че не подлежат на облагане е прието, че са налице обстоятелствата
на чл.122, ал.1,т.2,6 и 7 от ДОПК и облагането е извършено по реда на чл.122 от ДОПК. Предприети са действия по
изпращане и връчване на уведомление по чл.124 , ал.1 от ДОПК, с което лицето е
уведомено за направените констатации и е поканено да представи декларациите,
съгл. чл.124,ал.3 от ДОПК за всички ревизирани периоди. Такива не били
представени в указания за това срок.
В резултат е прието , че постъпилите по банковите
сметки на жалбоподателя средства, представляват доходи с недоказан произход,
доходи от други източници, които не попадат в необлагаемите доходи, изброени в
чл.13 от ЗДДФЛ и за които лицето не е доказало , че са обложени с окончателни
данъци по реда на ЗДДФЛ. Данъчната основа за периодите е определена в размера
на недекларираните приходи от чужбина, както следва: за 2008 г. –1174,49
лв. ; 2009 г. – 586,74 лв. и 2011 г.-
8104,95 лв. На осн. чл.48 от ЗДДФЛ е начислен допълнителен данък върху доходите
за 2008 г. – 117,35 лв.; за 2009 г.- 58,67 лв. и за 2011 г. – 810,50 лв.
Получаването на паричните преводи в размерите на
датите приети в РД се установява от писмо на ФК „К.Е.С.“ ЕООД ( финансовата институция, която предлага
услугите на Western Union ) прието на л.116-120 от делото.
Работилата по делото съдебно-почеркова експертиза е
изследвала бланки за получаване и предаване на пари, които не са относими към
определената данъчна основа за периодите. Поради това, представеното заключение
не следва да се коментира.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Посочените в жалбата допуснати процесуални нарушения изразяващи
се в неизпълнение за връчване на съставените в хода на ревизията заповеди,
връчване на РД не представлява нито съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на акта, нито преклудиране на възможността на органа по приходите да
издаде ревизионен акт, тъй като сроковете в административното производство по
издаване на ИАА са инструктивни, съгласно правната теория и константната
практика на Върховния административен съд. Правото на защита на жалбоподателя
не е нарушено, тъй като е упражнил правото си да подаде писмено възражение
срещу РД, както и срещу РА.
Като взе предвид факта, че основание
за преминаване към облагане по особения ред е превишението на разходите, съдът
намира, че едни и същи факти обосновават както
преминаването към реда на чл.122 от ДОПК, така и определянето на
данъчната основа, поради което след извършен анализ на получените и
изразходваните средства следва да се отговори налице ли са обстоятелства за
прилагане на особения ред и правилно ли е определена основата за облагане с
данъци.
Основните спорни въпроси между страните
са следните – установява ли се факта, че жалбоподателят е получил сумите от
чужбина в установените с РА размери и периоди ,и представляват ли те доходи
подлежащи на облагане.
Направените от приходните органи фактически
констатации , че жалбоподателят е получавал парични преводи от чужбина на
датите и в размерите посочени по-горе в решението, се установява от данните в
писмото на ФК „К.Е.С.“ ЕООД ( л.116-120 от делото) .
Правният спор е дали тези суми представляват облагаем
доход по смисъла на ЗДДФЛ . Съгласно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест и изричната разпоредба на чл.116, ал.1, предложение
първо от ДОПК жалбоподателят следва да представи пред съда доказателства за
твърденията, че получените от чужбина средства са доходи, които не подлежат на
облагане. За тези обстоятелства не са представени доказателства в хода на
проведени административно и съдебно производство.
Настоящият състав намира, че след
като жалбоподателят не представя доказателства, че получаваните от него парични
средства от чужбина чрез Western Union
представляват доходи, изрично посочени в материалния данъчен закон като
необлагаеми, то тези суми представляват „други
доходи” по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
Определянето на данъчната основа за
облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и
следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122,
ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът
дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния
закон размер на данъка, към определена от тях основа. За целта, основанията по
чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на
органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не
може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от
хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.
В настоящия казус обосновани въз основа на събраните в
хода на ревизията и в съдебното производство доказателства е прието от органите
по приходите основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и наличието на недекларирани
доходи, които подлежат на облагане по ЗДДФЛ.
С оглед гореизложеното съдът намира, че РА в
обжалваната част е постановен в съответствие с материалния и процесуалния
закон. Жалбата е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и направеното искане и на
основание чл.161,ал.1 от ДОПК на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 319,60 лв. изчислено съгл. чл.7,ал.2,т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Х. с адрес ***, против РА №
Р-27-1304618-091-01/02.10.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, в частта потвърдена с Решение № 752/15.12.2014 г. на директора на
дирекция „ОДОП”, гр. Варна, с която са установени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни
периоди, както следва: за 2008 г.- главница в размер на 117,35 лв. и лихва в
размер на 66,56 лв., за 2009 г.- главница в размер на 58,67 лв. и лихва в
размер на 26,60 лв. и за 2011 г. главница в размер на 810,50 лв. и лихва в
размер на 200,44 лв.
ОСЪЖДА М.Р.Х. с адрес ***, да плати в полза на дирекция
„ОДОП“, гр. Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 319,60 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: