Решение по дело №123/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20201610100123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 29.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 март……………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел. ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н. Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр. дело 123 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 663  по описа на БРС за 2020 година.

Ищците в производството „Теленор България” ЕАД, гр. София твърдят, че между тях и ответника били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги от 03.05.2016, 14.05.2016 година и от 19.07.2016 година. На същите дати са сключени и лизингови договори за предоставяне на мобилни устройства. Трите договора касаят три отделни мобилни номера. Твърдят, че ответникът не е изпълнил задълженията си и не е заплатил както за ползвани далекосъобщителни услуги, така и за породените от неизпълнението на договора задължения за заплащане на лизингови вноски за ползваните мобилни устройства и неустойка при предсрочно прекратяване на договорите. Ответникът не е изплатил свои парични задължения, начислени в 3 броя фактури, подробно посочени в исковата молба за периода м.08.2017 – м.11.2017 година.

 

Поради неплащане на задълженията, ищецът предявил правата си в заповедно производство – ч.гр.д.633/2019 година, където съдът издал заповед за изпълнение за сумите, както следва:  646.24 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2019 година до окончателното й изплащане, мораторна лихва за забава 108.41 лева за периода 31.01.2018 до 26.09.2019 година. Настоящият иск ищецът предявява при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК с искане съдът да установи вземането към ответника в размер на 546.89 лева. Не е претендирал установяване на мораторна лихва, поради което в тази част заповедта следва да бъде обезсилена. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски. Наред с установителния иск, предявява и осъдителен за сумата от 99.35 лева, представляваща дължими лизингови вноски по сключените договори.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С.Л.Н. чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск. Навежда доводи, че ищецът не е спазил клаузите на договора да предоставя подробна информация за използванте от отетника услуги, поради което не би могло да бъде установено категорично какви конкретни услуги и на каква стойност са използвани от Н..

 

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч. гр. д. 663/2020 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл. 410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

Установи се в производството, че между страните е било налице валидно облигационно отношение по повод 3 сключени  договори за предоставяне на мобилни услуги- от 03.05.2016, 14.05.2016 година и от 19.07.2016 година. На същите дати са сключени и договори за предоставяне на лизингови мобилни устройства – мобилно устройство SAMSUNG, COOLPAD и LENOVO.

За потребените от ответника далекосъобщителни услуги за периода 15.08.2017 – 14.01.2018 година са издадени три фактури на обща стойност 551.95 лева. Всяка от фактурите е придружена с детайлна справка от потреблението на всеки от трите номера. Така посочената сума е коригирана със сумата от 28.33 лева – върнати пропорционално начислени такси ИЛИ общият размер на задължението за предоставяне на далекосъобщителни услуги за трите номера за процесния период е 546.89 лева. Незаплащането им станало повод за предсрочно прекратяване на договорите от страна на мобилния оператор и респективно за начисляване на неустойка. Тази неустойка НЕ Е предмет на претенцията на ищеца по настоящия иск. Ответникът не ангажира доказателства за заплащането на посочената по – горе сума, поради което предявения иск следва да бъде уважен като основателен.

 

Незаплащането на задължението за вноски за предоставените три мобилни устройства е довело до прекратяване и на трите лизингови договора. Ответникът е останал задължен за заплащане на цената на трите устройства със сумата от общо 99.35 лева, поради което и предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан.

Ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски, както и тези в заповедното.

 

 

По горните съображения съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу С.Л.Н. с ЕГН **********,*** за сумата от 546.89 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2019 година до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч. гр. д. 663/2020 по описа на РС Берковица.

 

ОСЪЖДА С.Л.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Теленор българия” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 99.35 лева, представляваща незаплатена цена на получените от него мобилно  устройство SAMSUNG, COOLPAD и LENOVO по договори от 03.05.2016, 14.05.2016 година и от 19.07.2016 година.

 

ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. 663/2020 по описа на РС Берковица по отношение на вземането за мораторна лихва за забава 108.41 лева за периода 31.01.2018 до 26.09.2019 година, както и за разликата от установеното вземане от 546.89 лева до 624.24 лева.

 

ОСЪЖДА С.Л.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Теленор българия” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 1260.00 лв. направени разноски в настоящото и заповедното производство.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч. гр. 663/2020 година за произнасяне по чл. 416 ГПК.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :