№ 14924
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110125043 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от М. И. Б. срещу Г. И. Г. осъдителен иск с
правно основание чл. 60 ЗЗД вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 9 450, 37 лв., представляваща стойността на
извършените подобрения съобразно притежаваната от ответника 1/8 ид.ч. в
съсобствен недвижим имот, находящ се в урегулиран парцел Х-154 в кв. 22, по
плана на с. П., заедно с построените в имота едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 40 кв.м. и паянтова сграда навес с площ от 8
кв.м., при съседи: улица, улица, УПИ IX-153 и УПИ XI-152.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на основание
наследяване по закон на имот, находящ се в с. П., област София, община И.,
представляващ урегулиран парцел Х-154 в кв. 22, по плана на с. П., заедно с
построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 40 кв.м. и паянтова сграда навес с площ от 8 кв.м., при съседи: улица,
улица, УПИ IX-153 и УПИ XI-152. Сочи се, че сградите са построени от баща
им и майка им по време на брака им, като съгласно нот. акт № 170, том II, дело
№ 808/1974 г. и нот. акт № 136, том III рег. № 3209, дело № 455/2008 г. били
съсобствени между Г. И. Г.а /сестра на ищцата/ и наследниците на И. Г. З. – Л.
З.а, Г. И. Г. /ответникът, брат на ищцата/ и М. Б. /ищцата/, при следните квоти:
Г. И. Г.а – 5/8; Л. З.а – 1/8; Г. И. Г. – 1/8; М. Б. – 1/8. След смъртта на баща им
1
/01.11.2020 г./ за имота продължила да се грижи единствено ищцата, т.к. сестра
Г. живеела в И., а майка и брат влошили отношенията си с нея /ищцата/.
Твърди, че през 2021 г. – 2022 г. е изградила тоалетна към сградата, за което
уведомила майка си, сестра си и брат си, като никой от тях не се
противопоставил, след което подала искане за получаване на разрешение от
община И.. От общината отговорили, че съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ не се
изисква разрешение за строеж за оранжерии с площ до 200 кв.м., леки
постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми,
водоплътни изгребни ями и временни тоалетни. След като заедно със съпруга
завършили изграждането на тоалетната и боядисването на къщата, изпратила с
куриер ключове от къщата на брат , майка и сестра , за да могат да посещават
имота когато искат. Сочи, че изцяло е обновила къщата, боядисала я отвън и
отвътре, подменили основните мебели и къщата станала уютна и приветлива.
През пролетта на 2021 г. до края на 2022 г. изградили със собствени средства
като подобрение в имота баня с тоалетна и навес за дърва от тухли с площ от
24 кв.м., като само за труда заплатила 9 700 лв. Твърди, че за навеса и къщата е
закупувала материали за изолация, вътрешно боядисване, плочки, ламперия,
електроинсталация, водопровод, поставяне на бетонова пътека в двора до
къщата и др. довършителни работи, за което заплатила 17 057,31 лв. Общо за
извършения ремонт с вложен труд и материали заплатила 26 757,31 лв.
Ищцата претендира стойността на извършените подобрения от ответника
съобразно негова ид.ч. от съсобствения имот, а именно сумата от 3 344,66
лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Ответникът развива подробни съображения в насока, че посочената от ищцата
правна квалификация на иска - чл. 59 ЗЗД е неприложима в случая, т.к. искът
бил субсидиарен. Счита, че ищцата може да претендира твърдените
подобрения на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Излага също, че не са налице
елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Твърди, че ищцата
пристроява съществуваща постройка в съсобствен недвижим имот без
съгласието на останалите съсобственици, с което нарушавала правото на
собственост на останалите съсобственици. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
2
С уточняваща молба с вх. № 184775/05.06.2024 г. ищцата е посочила, че
е извършила подобренията в имота, след като е уведомила лично майка си,
брат си и сестра си, като никой от тях не се противопоставил. Едва след като
били завършени подобренията, ответникът Г. Г. предявил искове по чл. 109 ЗС
и чл. 45 ЗЗД срещу ищцата, по повод на което било образувано гр.д. 723/2023 г.
по описа на РС И..
Ответникът е взел становище по уточняващата молба на ищцата /л.13/,
като е посочил, че обстоятелството дали е имало съгласие или не за
извършването на подобрения в имота, е ирелевантно.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 60 ЗЗД вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД е да докаже при условията на пълно
и главно доказване: 1/ извършване на строително-монтажни работи от
твърдения вид, характер и обем в процесния период, както и тяхната стойност;
2/ изразходваните средства за ремонта; 3/ стойността на имота преди и след
подобренията; 4/ обстоятелството, че работата е била предприета уместно и е
водена добре; 5/ обстоятелството, че останалите съсобственици – в частност
ответникът, не се е противопоставил на ремонта; 6/ обогатяването на
ответника. В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в
отговора възражения, респективно погасяване на вземането.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищцата и
ответника са съсобственици на процесния имот при квоти по 1/8 за всеки.
Страните не спорят и се установява от писмените събраните писмени и
гласни доказателства по делото, че ищцата е изградила в процесния
съсобствен имот между страните първо външна тоалетна и баня, след което и
вътрешна такава е извършила основен ремонт на съществуващата барака.
Спорът между страните е изцяло правен. Възраженията на ответника са,
че процесните бани с тоалетни са незаконно построени.
Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на
извършени подобрения в имота е обобщена в ТР № 85/68 г. на ОСГК и ППВС
3
№ 6/74 г., където са разгледани различните хипотези, които могат да
възникнат при ликвидация на тези отношения в зависимост от това дали
съсобственикът владее частите на другите съсобственици или е само техен
държател и дали подобренията са извършени със съгласието на другите
съсобственици или без противопоставяне от тяхна страна. Незаконни строежи
не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако
собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността
им се държи сметка за евентуалното им премахване. Кога един строеж е
незаконен и подлежи на премахване се определя от техническите органи
съгласно разпоредбите на действащото законодателство.
Незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено
предписание за това от компетентните органи. В този смисъл е Решение №
308 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 271/2012 г., I г. о., ГК. В настоящия
случай няма предписание за премахване на построените допълнително
външна и вътрешна баня и тоалетна. Между страните има влязло в сила
съдебно решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 109 ЗС,
предявен от ответника срещу ищцата за премахване на пристроеното в
процесния имот.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод
за неоснователност на възражението на ответника.
Съгласно Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС,
когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без
изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този
съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална
част от имота и държател на частите на останалите съсобственици,
отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този
случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да
осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само
до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се
ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и
увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Това
принципно положение е възприето и доразвито и в последващата практика на
4
ВКС- т. I. 5 от ППВС № 6 от 1974 г., решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр. д.
№ 570 от 1985 г. на ВС, Второ г. о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр. д. №
382 от 1994 г. на ВС, Първо г. о., както и в постановената по реда на чл. 290 от
ГПК задължителна практика на ВКС- например решение № 339 от 10.10.2011
г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, Първо г. о.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не бе доказано
ответникът да е дал съгласието си за извършените от ищцата подобрения.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ищцата в тази част,
доколкото същите са заинтересовани от изхода на правния спор – съпруг и
дъщеря на ищцата, от една страна, а от друга, се установи по делото, че те
самите са във влошени отношения с ответника, поради което съдът не дава
вяра на показанията им в тази част. СРС счита и за житейски нелогично
ответникът да е дал съгласието си за тези подобрения и в същото време да е
предявил иск за тяхното премахване.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че ответникът
дължи на ищцата по-малката сума измежду увеличената стойност на имота и
направените разходи.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установи, че
общата сума за извършени СМР в процесния имот по средни пазарни цени с
ДДС за материали и труд е 47 663,62 лв., а стойността на имота се е увеличила
със 75 603 лв. Съдът намира, че следва да уважи предявения иск за сумата в
размер на 5957,95 лв.,представляваща 1/8 (идеалната част притежавана от
ответника от процесния подобрен имот) от 47 663,62 лв., а за горницата да го
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Доколкото ответникът не претендира разноски и не доказва да е сторил
такива, то не следва да му се присъждат. На ищцата следва да се присъди
сумата в размер на 1373,12 лв., съобразно уважената част от иска и
представените доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл. 60 ЗЗД вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД Г. И. Г., ЕГН
********** да заплати на М. И. Б., ЕГН ********** сумата от 5957,95 лв.,
представляваща обезщетение за извършените подобрения в периода 2021-2022
г., изразяващи се в построяване на външна и вътрешна баня и тоалетна и
извършен основен ремонт на съществуваща постройка в имота и построяване
на тухлен навес за дърва в съсобствен недвижим имот, находящ се в
урегулиран парцел Х-154 в кв. 22, по плана на с. П., заедно с построените в
имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м. и
паянтова сграда навес с площ от 8 кв.м., при съседи: улица, улица, УПИ IX-
153 и УПИ XI-152, съобразно притежаваната от ответника 1/8 ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. Г., ЕГН ********** да
заплати на М. И. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 1373,12 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6