№ 677
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200823 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Р. П., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-005159/14.12.2021 г., издадено от началник на група в сектор ПП
към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“ в
размер на 1600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Р.
Желязкова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. По делото е изразено и
писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.03.2021 г., в 11:15 ч., в общ. Бургас, на път I-6, км. 495+182, в посока от КПП-1
към кв. Пети километър, автоматизирано техническо средство - мобилна система за контрол
над скоростта - АRH САМ S1, засякла и заснела движещ се със скорост от 113 км/ч лек
автомобил БМВ с рег. № ... Мястото на контролирания пътен участък попадало в границите
на населеното място с общо ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение
било записано на файл с наименование „снимка № 11743D1/0111570“. Установено е, че
заснетият автомобил е собственост на В. Р. П., както и че скоростта следва да се счита на
110 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта АRH САМ S1, към
датата на заснемане на нарушението, е било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л. 19/ и
протокол от проверка /л. 18/.
1
За използване на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 17), съдържащ всички
законоустановени реквизити, както и снимка.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН до В. Р. П.. На 15.09.2021 г.
жалбоподателката попълнила декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирала,
че на процесната дата и час автомобилът й не е управляван от нея, но не може да посочи и
лицето, което го е управлявало.
След като жалбоподателката не представила информация за водача на автомобила, на
15.10.2021 г. св. Н.А. съставил срещу нея АУАН, като квалифицирал нарушението като
такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на 25.11.2021 г., като жалбоподателката
не направила възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения също не
били депозирани.
Въз основа на АУАН, на 14.12.2021 г. АНО издал процесното НП, възприемайки
фактическата обстановка, описана в акта, като посочил и че нарушението е извършено при
условията на повторност след наложено наказание с електронен фиш, поради което и на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание
„глоба” в размер на 1600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена e от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган - началник
на група към сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР - Бургас, видно от приложената
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице - младши автоконтрольор към
сектор ПП при ОД на МВР - Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Относно въведеното ограничение на скоростта е приложен протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., доказващ, че се касае за пътен участък в рамките на
населеното място с обща максимално допустима скорост за движение до 50 км/ч.
По делото е представено ксерокопие на снимка /л. 12/, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че скоростта е била засечена на 20.03.2021 г., в 11:15 ч.
Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата,
2
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Видно от представените писмени доказателства, системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 11.05.2020 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч и 3% над 100 км./ч. Към датата на нарушението
АТС е притежавало техническите характеристики и параметри, и е било в състояние да
изпълнява в пълен обем предназначението си.
Всичко това кара съда да приеме, че нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
безспорно доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП - собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая правилно е определен
субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателката.
Видно от материалите по делото същата не е посочила друго лице да управлява автомобила
й на въпросната дата и час, поради което и правилно именно на нея е съставен акта и
издадено НП.
Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на обжалваното
НП. Видно от съдържанието на АУАН никъде словесно не е описано, че се касае за случай
на повторност. Този факт се обективира за първи път едва в НП, където именно за
повторност е санкционирана жалбоподателката. Така съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателката са наложени административни наказания –
„глоба“ в размер на 1600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца, като цитираната разпоредба изрично гласи, че "Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца. От друга страна, съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: т. 6. за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая, видно от съдържанието на НП, в него за първи път е посочено и описано
словесно, че се касае за деяние, което е било извършено при условията на повторност, като
такова описание досежно повторността липсва в АУАН. Такива констатации в
обстоятелствената част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по
надлежния ред и по което не се е защитавал. Фактът на повторност е елемент от обективната
страна на нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването му в АУАН
може да бъде санирано на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Санкционираното лице се
защитава по фактите и ако на него не му е бил предявен фактът на повторност на
нарушението, то не може да се защитава против него.
Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
доказан, то съдът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима за
основния състав на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като
съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба. В случая
превишението е с 59,61 км/ч, поради което глобата следва да е в размер на 750 лв., а
лишаването от правоуправление е отново за три месеца, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
3
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора принципно разноски се дължат в полза и на двете страни. В
случая обаче такива се претендират само от представителя на въззиваемата страна /л. 40-
гръб/, като на основание чл. 63д от ЗАНН, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия по делото, съдът счита, че юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в размер на 80 лв. АНО има право на разноски,
съразмерно уважената част от наказателното постановление, в размер на 37,50 лв., които
следва да се присъдят в полза на ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-005159/14.12.2021 г., издадено от
началник на група в сектор ПП към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателката В. Р. П.,
ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в размер на 1600 лв. и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената
санкционна разпоредба по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА само размера на
наложеното наказание „глоба“ от 1600 лв. на 750 лева.
ОСЪЖДА В. Р. П., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Бургас сумата в
размер на 37,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4