РЕШЕНИЕ
№ 1467
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20223100501551 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила ВЖ вх.№39736/14.06.2022г. на ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, София, срещу решение №1546/20.05.2022г.,
постановено по ГД №16571/2021г. на ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил частично
претенция на Профи Кредит България ЕООД срещу А. С. Г., основана на Договор за
потребителски кредит №**********/21.12.18г., за разликата над 3 119.50 лева до размера
от 3 362.32 лева, представляващи предсрочно изискуема главница по договора за
потребителски кредит от 21.12.2018г., т.е. при обжалваем интерес от 242.82 лева за
главницата както и за сумата от 1871.62 лева, представляващи дължимо договорно
възнаграждение по същия договор, за периода 17.08.19г. до 02.10.20г. /датата на обявена
предсрочна изискуемост/, на основание чл.422 ГПК, които суми са предмет на Заповед
№4982/16.09.2021г. по ЧГД №12552/2021г. на 20 състав на ВРС.
С жалбата се заявява, че решението в останалата му отхвърлителна част – за
отхвърляне на установителния иск за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
и договорно възнаграждение както и в частта на отхвърлените осъдителни искове за закупен
пакет допълнителни услуги и обезщетение за забава върху сумата за закупуване на пакета,
1
не са предмет на обжалване.
Въз основа на формулирания петитум на жалбата съдът намира, че не се обжалва
решението и в частта на отхвърлената главница за разликата над 3 362.32 лева до общо
претендираните 3 536.62 лева.
Твърди се, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната
част като съдът неправилно е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл.11, чл.22 и чл.23 от ЗПК; неправилно съдът е заключил, че длъжникът по
договора за кредит не дължи договорно възнаграждение, тъй като в уговорения между
страните ГПР не било включено възнаграждение за пакета допълнителни услуги;
неправилно съдът приспаднал от дължимата сума по договора платените от насрещната
страна суми.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна А. С. Г., чрез
адв.Ел.Е., за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението е правилно и
обосновано, вкл. по отношение на извършеното отнасяне от съда на заплатените по
договора суми от длъжника. Моли за отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на
адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Депозирана е молба за
отсъствие на страната, в която се поддържа жалбата на изложените основания като се
уточнява обжалваемия интерес съобразно възприетото от съда и указано на страната в
разпоредително заседание.
Въззиваемата страна, представлявана от адв.Е., поддържа отговора и
неоснователността на жалбата.
За да се произнесе по жалбата съдът прецени, че производството е образувано по
искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, бул.
„България“ 49, бл. 53 Е, вх.В срещу А. С. Г., ЕГН **********, ****, с която са били
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата 3536,62 лв., дължима предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски
кредит № ************г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението на 26.08.2020г. до окончателното изплащане; сумата от 1871,62 лв.,
дължимо договорно възнаграждение за периода 17.08.2019 г .- 02.10.2020г.; сумата от
496,59 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 18.02.2019 г. - 26.08.2021г.;
сумата от 262,80 лв., обезщетение за забава върху договорно възнаграждение за периода
18.02.2019г. - 26.08.2021г., които суми са предмет на Заповед №4982/16.09.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ЧГД №12552/2021 г. по
описа на ВРС, XX -ти състав, както и осъдителни искове с правно основание чл. 415, т.3 от
ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 592,49 лв., представляваща задължение по закупен пакет за
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит и сумата от 364,02 лв.,
обезщетение за забава върху закупен пакет за периода 18.02.2019 г. - 26.08.2021г., за които
2
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
В исковата молба ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че по силата на
за договор за потребителски кредит №**********г. е предоставил на ответника А. С. Г.
сумата от 3650,00 лв., с която е рефинансирано нейно старо задължение от 3616,47 лв. по
Договор за потребителски кредит №*****, а остатък от 33,53 лв. е преведен по банкова
сметка на ответника. Съгласно условията на договора ответникът се задължил да погаси
кредита на 36 месечни вноски от 178,10 лв. и падежна дата 17-то число на месеца, при
уговорен лихвен процент от 47,17 % или 0,11 % на ден и ГПР от 49,89 % и общо задължение
по кредита от 6 411,60 лева. Твърди се, че на 27.03.2019г. ответницата подала заявление за
промяна на погасителния план и поискала отлагането на три погасителни вноски, във връзка
с което на 30.03.2019 г. към договора бил скючен Анекс № 1 за отлагане на вноски втора,
трета и четвърта и заплащането им в края на погасителния план. Излага се, че на
22.07.2019г. ответницата поискала отлагане на една погасителна вноска, във връзка с което
страните сключили Анекс № 2 за отлагане на шеста вноска и заплащането в края на
погасителния план. Поддържа, че договорното възнаграждение било предварително
определено в погасителния план на 2761,60 лв., от която сума понастоящем ответницата
дължи 1 871.62 лева, за периода 17.08.2019г. до датата на предсрочната изискуемост
02.10.2020г. Сочи, че по споразумение за закупуване на допълнителни услуги ответницата се
задължила за заплати и сума в общ размер на 2749,68 лв. за закупен пакет от допълнителни
услуги съгл. чл.15 от ОУ към Договора, от които са погасени 157,19 лв. Пакетът от
допълнителни услуги бил опционален и във връзка с него кредиторът се задължил да
предостави по искане на клиента и при изпълнението на посочени в ОУ изисквания, една
или всички от следните услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. възможност за смяна на дата на
падеж; 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Ищецът сочи, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги не е задължително за отпускането на кредита, както и че същото не е пряко свързано
с договора за кредит. Излага се, че пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника
право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са
свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.
Поддържа се, че длъжникът е направил само две пълни погасителни вноски и една непълна
от 25.03.2019г., поради което на основание чл. 12.3 от ОУ ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем на 02.10.2020г., за което длъжникът бил уведомен с писмо получено
лично от него.
Ищецът твърди, че ответницата е извършила погашения в общ размер на 530,50 лв., с
които били погасени задължения от 513,39 лв., лихва за забава от 7,11 лв. на основание
чл.12.1 от ОУ и 10.00 лв. от начислените такси по тарифа на основание чл.17.4 от ОУ.
Твърди се издадена по установителните искове заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №12552/2020 г. на ВРС, срещу която длъжникът възразил в срок, а за
3
вземанията по осъдителните искове съдът отказал издаване на заповед. По изложените
съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. С. Г. е подал отговор на исковата молба
чрез адв. Е. Е., в който претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорва да е била
уведомена за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че договорът не отговаря
на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК доколкото в него липсва ясно разписана методика
за формиране годишния процент на разходите по кредита. Поддържа нищожност на
клаузата за дължимост на договорна лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като
надхвърля трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.
Твърди, че поради нищожността на тази клауза, нищожен се явява и договорът на основание
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Тези разпоредби не могат да бъдат заместени по право от повелителни
разпоредби, поради което влекат нищожност на договора изцяло. Твърди се, че договорът е
недействителен на основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.10а, ал.4 от ЗПК относно
възнаграждението за пакета допълнителни услуги. Тази клауза ответникът счита за
неравноправна. Не е ясно съдържанието на предлаганите срещу закупуване на пакета
услуги. Възнаграждението за допълнителния пакет не се дължи и на основание чл.21 ЗПК
както и съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК. В евнтуалност сочи, че платената от ответницата сума
от 530.50 лева следва да бъде приспадната от главницата по иска в размер на 3536.62 лева.
Моли за разсрочване на присъдените суми поради недоброто имотно състояние на
ответницата. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение намира за установено
следното:
При преценка редовността на ВЖ съдът констатира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез упълномощен проц.представител, в преклузивния срок, при
интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението на ВРС се обжалва частично – единствено по отношение част от
отхвърлените претенции на Профи Кредит България ЕООД за главницата по договора за
кредит и за договорната лихва по кредита. В останалата част решението на ВРС не е
обжалвано и е влязло в законна сила. Обжалваемият интерес на въззивника касае разликата
от 242.82 лева до поддържания изцяло иск за главница от 3362.32 лева както и 1871.62 лева
– договора лихва, начислена за периода от 17.08.2019г. до 02.10.2020г.
Страните не правят обосновани твърдения за допуснати процесуални нарушения от
4
първата инстанция и не искат събиране на нови доказателства.
Въз основа на събраните доказателства въззивният състав достига до следните правни
изводи по спора:
Въз основа на приложения Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
от 21.12.2018г., се установява, че въззивникът е предоставил на ответницата А. С. Г. кредит
в размер на 3650 лева със срок на кредита 36 месеца, т.е. до 17.01.22г. и уговорена месечна
погасителна вноска в размер на 178.10 лева, която съгласно приложения към договора и
подписан от страните Погасителен план /л.15/ съдържа данни за отделните пера по вноската
– главница, лихва и размер на вноската по закупен допълнителен пакет. В договора е
посочен годишен лихвен процент от 41.17% както и включващия го ГПР в размер на 49.89%
както и окончателно дължимата по договора сума по кредита в размер на 6411.60 лева.
Отделно е посочена цената на закупения от потребителя допълнителен пакет услуги в
размер на 2749.68 лева, т.е. с месечна вноска от 76.38 лева. Посочена е отделно и стойността
на кредита със заплащане разсрочено на закупения допълнителен пакет. Уговорено е 17-то
число от месеца за падежна дата. Към договора са приложени Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, подписано на същата дата; ОБщи условия на Профи
кредит към договора за потребителски кредит, носещи също подпис на клиента;
Погасителен план към договора за кредит, който също е подписан от кредитополучателя и
съдържа съответни на договорното съдържание стойности на месечните плащания.
Кредитополучателят не е оспорил автентичността на подписания договор, поради
което съдът намира, че всички негови клаузи са му противопоставими. Възраженията,
поддържани пред първата инстанция и пред въззивния съд, касаят действителността на
договора и неговите клаузи, преценявани през призмата на въведената засилена
потребителска защита в ЗПК и ЗЗП.
Няма спор, че посочените нормативни актове са съответно приложими към спорното
правоотношение с оглед характера на същото и качеството на кредитополучателя на
потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Не се спори, че сумата по кредита е била усвоена за рефинансиране на друг договор
за кредит и сума в размер на 33.53 лева е била преведена по сметка на кредитополучателя.
Тези обстоятелства са установени посредством приетата и неоспорена ССЕ /л.68 и сл./ В
същата вещото лице е констатирало, че след 26.08.21г. до 31.03.2022г. няма извършени
плащания, а общата сума на извършените по договора плащания е в размер на 530.50 лева,
посочени във въпрос 2 към заключението и в приложение №1 към същото. Доказателство за
липсата на изпълнение са и подписаните два анекса – от 30.03.19г. и от 22.07.2019г., които
не се оспорват от длъжника. Установеното от вещото лице съвпада с твърденията на
кредитодателя. Налице е допусната систематична забава, считано от 25.03.2019г.
Съгласно чл.12.3 от ОУ на въззивника, кредиторът може да обяви кредита за
предсрочно изискуем с писмено уведомление до длъжника при просрочие на две или повече
последователни погасителни вноски в пълен размер. /вж.л.12 от делото/ Към датата на
обявената предсрочна изискуемост са били налице предвидените в договора за кредит
5
условия за това.
Не се спори относно уведомяване на кредитополучателя за обявяване предсрочната
изискуемост на договора за кредит към момента на подаденото заявление по ЧГД
№12552/2021г. на ВРС, а и въззивният състав преценява, че към настоящия момент е
настъпила окончателната изискуемост на задълженията по договора за кредит, вкл. съгласно
подписаните допълнително два анекса от кредитополучателя, с които е удължен срока за
връщане на кредита. Видно от приложените към анексите погасителни планове,
окончателният падеж е настъпил на 17.05.2022г. Независимо от това, видно от заповедното
досие, кредитополучателят е бил уведомен за отнемане преимуществото на срока преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. /л.16/
Въззивният състав на споделя формираните от районния съд доводи за съществени
пороци в договора за потребителски кредит, водещи до неговата недействителност изцяло и
противоречието му с разпоредбите на чл.11, т.10 ЗПК, чл.10а, чл.21, чл.19 и чл.22 от ЗПК.
Основните аргументи на първата инстанция да приеме това, съответно да приложи
разпоредбата на чл.21 от ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане, при установена
недействителност на договора за кредит, само на главницата и лихвите за просрочие, е
липсата на яснота и прозрачност какви допускания са включени при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, въпреки формалното му съответствие с
изискванията на закона.
Поради пределите на въззивното обжалване, което касае единствено част от
главницата и договорната лихва, настоящият състав не обсъжда доводите и възраженията
във връзка с подписаното от кредитополучателя Споразумението за предоставяне на пакет
допълнителни услуги –същото касае влязло в сила решение по отхвърления осъдителен иск.
/л.9 по делото/
Анализът на съдържанието на договора за кредит обуславя извод, че е спазена
писмената форма, шрифта на договора съгласно чл.10 от ЗПК. Договорът съдържа в
съответствие с чл.11 от закона, дата и място на сключването му, вида на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита, размера
на лихвения процент, годишният процент на разходите, условията за издължаване на
кредита ведно с погасителни планове /с посочени формиращите месечната вноска пера/
както и останалото предвидено в чл.11 от ЗПК съдържание.
От значение при разрешаване на спора е преценката на клаузата от договора за
определяне ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на ал.4 не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, опредЕ. с постановление на МС на РБ. В случая, посоченият в договора размер
на ГПР от 49.89% съответства на изискването на закона.
6
Първата инстанция е приела недействителност на клаузата и на договора изцяло
поради липса на яснота как се формира посочения размер на ГПР при положение, че
единствената му ясно посочена компонента е годишната лихва в размер на 41.17%.
Посоченото в т.6 от заключението на ССЕ, че при заложените в договора изходни данни
реално ГПР възлиза на 95.68%, съдът не възприема като относими, тъй като същото е
дадено при включване в ГПР на допълнителното плащане за пакет допълнителни услуги.
Съгласно т.5.2 от ОУ към договора, при първоначалното изчисление на ГПР кредиторът
отчита общите положения по Приложение №1 от ЗПК като съобразява срока на договора,
изпълнение на задълженията по договора от двете страни в предвидените срокове и при
неизменност на уговорените лихви и други разходи по кредита. Подписването на
допълнителното споразумение за пакета от услуги съдът намира, че представлява отделно
правоотношение във връзка с кредита, което не участва при изчисляване на ГПР. Това
плащане не следва да бъде включено в ГПР, тъй като в ал.3, т.2 на чл.19 ЗПК, при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, различни от покупната цена на
стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на
услуга. За разрешаването на този въпрос следва да се приложи и постановката, съдържаща
се в чл.3, б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета от 2008г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕО, според която общи разходи по
кредита за потребител означава всички разходи, вкл. лихви, комисиони, такси и други
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора и които са известни
изначално на кредитора, с изключение на нотариални разходи; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит ако в допълнение към това сключването на договора
за тези допълнителни услуги е задължително условие за получаването на кредита или
получаването му при предлаганите условия. В случая, от изричните вписвания в договора и
споразумението както и в ОУ, не се установява това условие спрямо допълнителното
възнаграждение за закупен пакет от услуги. Закупуването на пакета допълнителни услуги не
е предвидено като условие и предпоставка за предоставяне на кредита, поради което липсва
основание разходите за закупения пакет да бъдат включени в ГПР по кредита. /арг. и от
т.4.4 от същите ОУ, където се предвижда отделно съгласие вноските по пакета да бъдат
заплащани едновременно с месечната погасителна вноска по кредита, съобразно
погасителния план/ В заключение, съдът намира, че не се установява противоречие на
предвидения в договора ГПР с разпоредбите на закона. Нещо повече, видно от т.5 от ОУ
към договора за кредит, относно допусканията при формиране размера на ГПР договорът
препраща към приложение №1 от ЗПК.
Тъй като не се установява друго противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК, по
арг. от чл.22 от ЗПК, въззивният състав не формира извод за недействителност на договора
за кредит. До този извод е достигнал районният съд по съображения липсата на яснота за
начина на формиране изчисления размер на ГПР и на основание чл.11, т.10 вр.чл.22 ЗПК.
Въззивният състав не споделя и доводите за недействителност на уговорената в
договора за кредит договорна лихва – възнаграждение на кредитодателя. Същата е
7
уговорена на 41.17 % като не влиза в противоречие с разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Аргумент за
това е ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно което ГПР не може да надхвърля пет пъти
размера на законната лихва, като последната се явява негова компонента. Същевременно,
ограничението, въведено с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК касае единствено обезщетението
за забавено изпълнение /мораторната лихва/, не и уговореното договорно възнаграждение на
кредитодателя. За да защити потребителя и да избегне неоснователно обогатяване на
финансовите институции, предоставящи кредити на потребители, законодателят е
предвидил същият да е компонента при формиране на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В тази връзка преценката за противоречие със закона
/вкл.добрите нрави/ по отношение на договорната лихва следва да се извърши
опосредствано през съответствието на ГПР с изискванията на чл.19 ЗПК. В случая, тази
клауза от договора бе обсъдена по-горе като въззивният състав намира, че същата отговаря
на ЗПК. Съдът намира, че по отношение на същата не се установява и някоя от хипотезите
на чл.143, т.1 – т.19 от ЗЗП, тъй като клаузата не създава възможност за облагодетелстване
на кредитора за сметка на длъжника като това да постави последния в по-неравностойно
положение, при отчитане спецификата в дейността по кредитиране на потребители от
небанкови финансови институции и по –високия риск за кредитодателя. Въз основа на
изложеното съдът намира, че по действителен договор за кредит, длъжникът дължи връщане
на главницата /предоставената в заем сума/, евентуално обезщетението за забавено плащане
в размер на законната лихва както и договорната лихва съгласно договора. Предмет на
жалбата са единствено главницата и договорната лихва.
Искът за двете плащания поради изложеното се явява основателен до предявения от
кредитодателя размер /същият и въззивник/ като съдът следва да отчете извършените от
длъжника плащания в общ размер от 530.50 лева. Страните не спорят по това обстоятелство
и същото се установява от заключението на счетоводната експертиза.
Първата инстанция е приспаднала цялата платена сума от главницата предвид
постановената недействителност на договора и разпоредбата на чл.23 ЗПК. Поради
различните изводи на настоящия състав относно действителността на договора, платената
сума следва да бъде приспадната, но не единствено от главницата. Условията и поредността
на погасяване на задълженията по чл.76 ЗЗД се прилага ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на задължението. /така ТР
№3/2019г. на ОСГТК на ВКС/
Не е налице основание за приспадане на платената от кредитополучателя сума в
размер на 530.50 лева само от главницата по дълга. Кредиторът е приспаднал от главницата
единствено сумата от 113.38 лева, съгласно ССЕ и същата е отразена в крайната дължима
главница от 3 536.62 лева. /ССЕ, приложение №1/ Същевременно, с въззивната жалба Профи
кредит България обжалва за разликата до 3362.32 лева. Следователно, обжалваемият интерес
е ограничен от 3362.32 лева. Съгласно заключението на ССЕ, крайната сума на главницата,
след приспадане на платените 113.38 лева, възлиза на сумата от 3536.62 лева. С жалбата си,
противно на изискването на чл.76 ЗЗД и предвидената в договора поредност на плащания,
8
кредиторът е приспаднал платените суми над 113.38 лева до заплатените 530.50 лева,
единствено от главницата, с което е променил реда за прихващане. Същевременно, пак
според заключението, сумата от 242 лева е приспадната от договорното възнаграждение
като остава дължима претендираната сума от 1871.62 лева. Остава сума за прихващане
174.30 лева.
Принципно, разпоредбата на чл.76 ЗЗД не е приложима, тъй като видно от Общите
условия към Договора за потребителски кредит, т.6.4 от същите, между страните е уговорена
поредност при погасяване на задълженията при частично изпълнение. Доколкото не е
установено изрично заявление на клиента, то приложение следва да намери именно т.6.4.,
б.б от ОУ, съгласно която, в случай че не е налице заявление, задълженията за разноски и
такси, лихви за забава, неустойки, обезщетения по ДПК и ОУ, възнаграждения за
допълнителен пакет се погасяват преди главницата.
Споразумението за закупен допълнителен пакет услуги е признато в
първоинстанционното решение, влязло в законна сила в тази част, за нищожно поради
противоречие с добрите нрави и ЗПК, поради което отнесената част от плащанията и
таксата, следва да бъдат приспаднати от главницата. Съгласно т.6.5 кредитополучателят е
съгласен кредиторът да извърши прихващане с платеното съобразно падежиралите
задължения както са посочени по-горе. Кредиторът изрично е заявил с жалбата си сумата да
бъде прихваната от главницата, в противовес на чл.76 ЗЗД и уговореното в ОУ, при което
искът се явява основателен за сумата от 3369.43 лева, но доколкото се поддържа до размера
3362.32 лева, следва да бъде уважен до по-малкия размер. /след приспадане на платените
157.19 лева и 10.00 лева/ Не следва да бъде приспадана отнесената за погасяване на
законната лихва за забава сума от 7.11 лева, тъй като последната е дължимо платена.
В заключение, въззивната жалба се явява изцяло основателна – до размера на 3362.32
лева главница и 1871.62 лева – договорно възнаграждение.
Съобразно този резултат, разноски се следват на въззивника в размер на сторените
пред въззивната инстанция съгласно чл.78, ал.1 ГПК от 162.43 лева при определено
ю.к.възнаграждение за тази инстанция от 100 лева съгласно чл.25 НЗПП и чл.78, ал.8 ГПК.
За първа инстанция съдът определя възнаграждението по ал.8 в размер на 200 лева.
Съобразно това и уважената част от исковете, на ищеца се дължи сумата 451.42 лева
разноски за първа инстанция и 191.02 лева - за заповедното производство.
На насрещната страна се дължат съответна на отхвърлената част от исковете
разноски за заповедното и първ.производство, изчислени върху адв.възнаграждение от 800
лева, до размера на по 341 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Разноските следва да бъдат
присъдени в полза на адв.Е., процесуален представител на ответника съгласно изрично
искане по чл.38 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение №1546/20.05.2022г., постановено по ГД №16571/2021г. на ВРС,
20 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК *********, София срещу А. С. Г., ЕГН **********, *****, за заплащане на главницата
по договор за потребителски кредит №**********/21.12.18г., за разликата над уважените
3119.50 лева до 3362.32 лева, както и в частта, в която е отхвърлен иска по чл.422 ГПК до
размера 1871.62 лева, представляващи договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит от 21.12.2018г., начислено за периода 17.08.19г. до 02.10.2020г., като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, София и А. С. Г., ЕГН **********, ****, че
ответницата дължи в качеството си на кредитополучател сумата над 3119.50 лева до 3362.32
лева, представляващи главница по договор за кредит №**********/21.12.18г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 27.08.21г. до
окончателното изплащане както и сума в размер на 1871.62 лева, представляващи договорно
възнаграждение по договора за потребителски кредит от 21.12.2018г., начислено за периода
17.08.19г. до 02.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
№4982/16.09.2021г. по ЧГД №12552/2021г. на 20 състав на ВРС, на основание чл.422 ГПК.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОПРЕДЕЛЯ разноските, сторени в производството по чл.422 ГПК съгласно т.12 от
ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, като:
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН **********, ****, да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, София, сторените в производството разноски: за
заповедното производство - 191.02 лева, за първа инстанция – 451.42 лева и за въззивна
инстанция – 162.43 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати
на адв.Е. Е., вписана в АК-Варна, личен №**********, ****, ***************, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, адв.възнаграждение за заповедното производство и за първа
инстанция в размер на 341 лева за заповедното и 341 лева за първа инстанция, на основание
чл.38 ЗАдв.
УКАЗВА на адв.Е. да посочи в писмена молба банкова сметка за изплащане на
сумата на адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11