Р
Е Ш Е Н И Е
№......... 11.11.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 28
октомври 2020 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2090 по описа за 2020 година.
Производството е по реда чл.
7, параграф 1, буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004.
Ищците Р.Д.Р., Г.Д.Р., Е.Р.Р., Д.Р.Р.,
действаща със съгласието на своя баща Р.Д.Р. и Д.Р.Д., търдят в исковата си
молба, че на 13.07.2019г. имали резервация за вечерен полет FB 0480 на
„БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД от летище Малага (AGP) за летище София (SOF), с час на
излитане 21:30 часа, видно от Билети № ЕТКТ 623 **********, № ЕТКТ 623
**********, № ЕТКТ 623 **********, № ЕТКТ 623 ********** и № ЕТКТ 623
**********. Полетът трябвало да пристигне по разписание на летище София в 02:00
часа на 14.07.2019г. Излитането, обаче, реално се осъществило на 14.06.2019г.,
в 02:10 часа, като самолетът пристигнал в София в 05:59 часа - с 3 часа и 59
минути закъснение спрямо разписанието.
Съгласно разпоредбите на
Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
и за отмяна на Регламент (ЕИО) №295/91 (нататък Регламент №261/2004), и
по-конкретно - чл.7, §1, б. „б“, вр. с чл.6, §1, б. „б“, вр. с чл.З, §1, б. „а“
и §2, б. „а“, както и по аргумент за противното от чл.7, §2, б. „б“, заявяват,
че отговаряли на изискуемите условия, за да получат обезщетение в пълен размер
от по 400 евро всеки от опериращия въздушен превозвач поради гореописаното
закъснение на полета им, като претендират левовата равностойност на това
обезщетение по фиксирания курс на лева към еврото (1 евро = 1.95583 лв.) - по
782.33 лв. всеки (400 евро х 1.95583 = 782.33 лв.).
Заявяват, че на три пъти се
опитвали да потърсят правата си, осъществявайки контакт с превозвача „БЪЛГАРИЯ
ЕР“ АД чрез и-мейл, прилагайки и всички релевантни и необходими доказателства -
копия на самолетни билети и попълнен формуляр на жалба по образец. Претенцията
на пътниците е да им бъдат заплатени от опериращия въздушен превозвач „БЪЛГАРИЯ
ЕР“ АД сумите от по 400 евро на всеки (левовата им равностойност) - обезщетение
за забавения полет. До настоящия момент обаче не получили каквото и да било
обезщетение, нито отговор от страна на „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД с разяснения, защо
такива обезщетения не са им изплатени.
Съгласно разпоредбата на
Чл.7, §1,6. „б“, вр. с §2, б. „б“ (арг. за противното) от Регламент
№261/2004г., при всички полети на територията на Общността над 1 500 километра,
(какъвто няма спор, че е настоящият) обезщетението възлизало на 400 евро за
всеки пътник при закъснение над 3 часа, или в левова равностойност - сумата от
по 782.33 лв. за всеки пътник. Ето защо считат, че предявените искове следвало
да бъдат уважени в пълните предявени размери, като върху главниците се дължала
и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им заплащане. В този смисъл била и трайната и непротиворечива
съдебна практика по подобни казуси.
Молят съда да постанови
решение, с което да осъди „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, п.к. 1540, Аерогара София,
представлявано от изпълнителния директор Христо Тодоров Тодоров и прокуриста
Бистра Цветкова Маринкова, да заплати на всеки от ищците Р.Д.Р., с ЕГН: **********,
Г.Д.Р., с ЕГН: **********, Е.Р.Р., с ЕГН: **********, Д.Р.Р., с ЕГН: **********,
действаща със съгласието на своя баща Р.Д.Р., всички с адрес: ***, и Д.Р.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от по
782.33 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) за
всеки от ищците, представляваща обезщетение за закъснение в полета, повече от
три часа, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното им заплащане.
Молят съда, да присъдите
направените от всеки от тях разноски по делото, включително и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Представят служебна банкова
сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с
IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право предоставили на пълномощника с
представените адвокатски пълномощни.
В едномесечния срок по чл.
131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за
установена следната правна и фактическа обстановка:
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239 ал.1 т.1 от ГПК,
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание.
От приложените към делото съобщение
и призовка е видно, че на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание. Освен това, искът се явява вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Претендира се установяване на дължима сума,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, § 1, б.“а“, от Регламент /ЕО/
261/2004 за закъснение при изпълнение на полет FB0480 /Малага – София/ от 13.07.2019 г.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства –
електронни бордни карти за пътуване с полет № FB0480 на „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД от
Летище Малага до Летище София на 13.07.2019 г. и приложена кореспонденция се
установява съществуването на облигационно правоотношение между страните, по
което ответникът е следвало да изпълни посочения полет с час на излитане 21.30
и час на пристигане 02.00 ч. Ответникът
не оспорва обстоятелството, че полетът е
бил изпълнен със закъснение от повече от три часа. От страна на ищците е било
отправено искане за заплащане на обезщетение на основание чл. чл.7, т.1, б.“а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., което е останало неудовлетворено до завеждане
на исковата молба.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че е налице
хипотезата на чл.6, ал. 1, б. „а“ вр. чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г., която предвижда обезщетяване на пътниците претърпели вреди от
закъснение на полет за три или повече часа при всички полети на територията на
Общността над 1 500 километра, в размер на 400 евро. В случая не се спори, че
разстоянието между Летище Малага до Летище София, надвишава 1500 км, като не е
оспорен и фактът на настъпилото закъснение. От страна на ответника не се твърди
и не се установява наличието на обстоятелство изключващо договорната му
отговорност, поради което същият следва да заплати на ищците обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, в размер на по 782.33 лв. за всеки.
Ето защо исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени,
ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба – 22.06.2020 г.
В проведеното съдебно заседание от 28.10.2020 г. процесуалният представител
на ищците е представил платежно нареждане, видно от което след завеждане на
делото – на 1.09.2020 г., ответникът е заплатил
сумата от 3129.33 лв., представляваща обезщетение за лицата Г., Е., Д. и
Р. **. Претендира за разноските по делото, като представя списък на разноските,
тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото.
Безспорно е по
делото, че след завеждане на делото, на 1.09.2020 г. / видно и от представеното
платежно нареждане за кредитен превод/ ответникът „България Ер” АД гр. София е
заплатил част от исковата сума –
представляваща главница в размер на
3129.33 лв. Ето защо, съдът счита, че следва да отхвърли предявения иск като погасен чрез плащане до размера на
тази сума. Искът следва да бъде уважен
до размера на сумата от 782.33 лв. – неизплатена главница за неимуществени
вреди за ищеца Д.Р.Д., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на същия следва да се
присъдят направените от ищците разноски в размер на 1656.47 лв., съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК, представляващи заплатена ДТ и възнаграждение за един
адвокат.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният осъдителен иск е вероятно основателен за сумата от 782.33 лв., тъй
като главницата не е заплатена след завеждане
на делото, а е заплатена главница по отношение на четирима от ищците.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Д.Р., с ЕГН: **********, Г.Д.Р., с ЕГН: **********, Е.Р.Р.,
с ЕГН: **********, Д.Р.Р., с ЕГН: **********, действаща със съгласието на своя
баща Р.Д.Р., всички с адрес: ***, против
„БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
обл. София, община Столична, гр. София 1540, р-н Слатина, Аерогара София,
искове за заплащане на сумата в размер на 3129.33
лв. /по 782.33 лв. на всеки от тях/,
представляваща обезщетение за закъснение в полета, повече от три часа, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда от 22.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: България, обл. София, община Столична, гр.
София 1540, р-н Слатина, Аерогара София да заплати на Д.Р.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 782.33 лв., представляваща обезщетение за закъснение в полета,
повече от три часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.06.2020 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА БЪЛГАРИЯ ЕР”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, обл. София,
община Столична, гр. София 1540, р-н Слатина, Аерогара София да заплати на Р.Д.Р., с ЕГН: **********, Г.Д.Р., с ЕГН: **********, Е.Р.Р., с ЕГН: **********,
Д.Р.Р., с ЕГН: **********, действаща със съгласието на своя баща Р.Д.Р., всички
с адрес: ***, и Д.Р.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1656.47 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Банковата сметка, по която може да се
преведат сумите: „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр
адв. Ж.С.З..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: