Решение по дело №46306/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6997
Дата: 4 май 2023 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20211110146306
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6997
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110146306 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от .., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от К.М.- управител, чрез адв. Р. М., със
съдебен адрес ..., против Я. С. С., ЕГН **********, с адрес ..., с която са предявени
обективно съединени искове по чл. 422 вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл.
98а, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника за сумата от 1057,28 лева, представляваща стойност на доставена
ел. енергия по договор за доставка на електрическа енергия от 12.04.2017 г. за периода от
01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. за обект, находящ се в ..., ведно със законна лихва от 16.02.2021
г. до изплащане на вземането, и сумата от 317,22 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 14.01.2018 г. до 16.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ч. гр. дело № 8964/2021 г., по описа на СРС, 162-и състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че е кредитор на ответника, като е
придобил вземане към него въз основа на постановление за възлагане №260000/06.01.2021
г., постановено по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, с което са му
възложени вземанията на „.. /в несъстоятелност/, произтичащи от доставка на електрическа
енергия. Сочи, че на 12.04.2017 г. между „.. /в несъстоятелност/, в качеството му на
продавач, и Я. С. С., в качеството й на купувач, е сключен Договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги,
съгласно който продавачът продава активна нетна ел. енергия на цена от 0,087 лева за
КВт/час, предоставя услугите „отговорност за балансиране“ и „прогнозиране на
потреблението“. Освен стойността на доставеното количество ел. енергия са начислени и
допълнително начисляваните такси и услуги /които не се включват в цената по договора, но
се дължат съгласно действащото законодателство/ включително акциз, ДДС, такса
„задължение към обществото“. Продавачът е доставил ел. енергия за месеци ноември и
декември, 2017 г., за които издал фактура № **********/30.11.2017 г. за сумата от 695,17
лева и фактура № **********/31.12.2017 г. за сумата от 389,24 лева. Сочи се, че
изискуемостта на вземанията е настъпила, но ответникът не е заплатил задълженията си.
Посочва, че в договора било уговорен срок за плащане до 14-о число на месеца, следващ
1
месеца на доставката, с оглед което ищецът твърди, че се дължи и лихва за забава, тъй като
ответникът не погасил задълженията си за плащане на цената за доставена електрическа
енергия в определения за това срок. Моли за уважаване на исковете и претендира
присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество представя
писмено становище, с което заявява, че поддържа предявени иск и направените
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и изразява становище за неоснователност
за иска, тъй като е погасила всичките си задължения към „... Не прави доказателствени
искания.
По делото служебно е приложено ч. гр. дело № 8964/2021 г., по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.
Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
На 12.04.2017 г. между “.. и Я. С. С. е сключен договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Договорът е
сключен за минимален срок от 12 месеца при цена на ел. енергията 0,08748 лв. за МВтч.
Съгласно чл. 11 ал. 4 от Общите условия, при които е сключен договора, клиентът е длъжен
да заплати стойността на доставената му ел. енергия в 14-дневен срок от получаването на
фактурата. С фактури № № ********** от 30.11.2017 г. и ********** от 31.12.2017 г. „.. е
осчетоводило доставена на ответницата ел. енергия за периода от 01.11.2017 г. до 01.12.2017
г. включително на обща стойност от 1 084,41 лв.
По делото е приета справка от .., според съдържанието на която ползваната ел.
енергия на обект, ползвано от Я. С. С. за периода от 01.11.2018 г. до 01.12.2017 г.
включително е в размер на 5 272 кВтч.
С постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г. по търговско дело № 3343 по
описа за 2017 г. на Софийски градски съд, VI – 19 състав на ищцовото дружество са
възложени вземанията на „.. към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги в
общ размер на 1 635 182,23 лв. Постановлението е влязло в законна сила на 29.01.2021 г.
Към него е приложена пазарна оценка на вземаният на „.., в която е включено и вземане към
Я. С. С. в размер на 1 057,28 лв.
Ищецът е предявил вземането си срещу Я. С. по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа
на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 8964 по описа за 2021 г.
на Софийски районен съд, 162-ри състав. Заявлението е уважено и е издадена заповед за
изпълнение от 18.02.2021 г., с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от
1 057,28 лв. – главница, представляваща стойността на доставена ел. енергия по договор за
доставка на ел. енергия за периода от м. 11.2017 г. до м. 12.2017 г. в обект, находящ се в ...,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
16.02.2021 г. до изплащането на вземането, сумата от 317,22 лв. – лихва за забава за периода
от 14.01.2018 г. до 16.02.2021 г. и 331,50 лв. – разноски по делото. Длъжникът Я. С. е подала
в срок възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта, поради което на заявителя е
указано да предяви иск за установяване не вземането си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
допустими, а по същество – неоснователни, предвид следните правни доводи:
Установителните искове са предявени от активно процесуално легитимирано
търговско дружество против правоспособно физическо лице. От данните по делото не се
2
установява наличието на отрицателни процесуални пречки или липсата на положителни
такива, обуславящи правото на иск. Досежно установителната претенция са налице и
специалните процесуални предпоставки, обусловени от предхождащо заповедно
производство и депозирано в срок възражение срещу дължимостта на задължението по
заповедта. Искът по чл. 422 от ГПК е подаден в преклузивния едномесечен срок.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Установи се по делото, че между „.. и ответницата са възникнали облигационни
правоотношения, основани на договор за продажба на ел. енергия от 12.04.2017 г. Съдът
приема, обаче, че не се доказа по делото, че за периода от 01.11.2017 г. до 01.12.2017 г.
включително „.. е доставило електрическа енергия на обекта на Я. С.. Единствените
доказателства в тази насока са фактурите, с които е осчетоводена стойността на ел. енергия
за горепосочения период и справка от ... Счетоводните документи, обаче не са подписани от
ответницата, а справката не изхожда от нито една от страните по договора за доставка на ел.
енергия. Ето защо и доколкото ответницата оспорва получаването на електрическа енергия,
чиято стойност е предмет на претенцията, съдът приема за недоказан правопораждащия
юридически факт – доставка на електрическа енергия.
На второ място, искът е неоснователен, тъй като .. не доказа придобиването на
вземането на несъстоятелния търговец „... От представеното по делото постановление за
възлагане № 260000 от 06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС,
ТО, VI-19 състав, влязло в сила на 29.01.2021 г., се установява, че на ищеца ... са възложени
имуществени права от масата на несъстоятелността на ..., а именно: вземания към клиенти за
доставена на електрическа енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182,24
лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка. Посоченият в постановлението
опис на вземанията, съставен от синдика, не е ангажиран като доказателство по делото, а
представените части от документ в табличен вид, озаглавен Пазарна оценка на вземания на
„.., произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти, не
съдържат нито информация за издател и подпис на същия, нито надлежна
индивидуализация на конкретни вземания към ответника, тъй като срещу името на
ответницата е посочен единствено размер на сума без основание и период за нейната
дължимост. Предвид тези съображения, съдът приема, че ищецът не доказа да е титуляр на
претендираното парично вземане, поради което главния иск е неоснователен.
Отхвърлянето на главната претенция обуславя неоснователността и на акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение.
Ответницата не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от .., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителя К.Д.М. против Я. С. С., ЕГН **********, с адрес ... иск за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които е издадена на
заповед за изпълнение от 18.02.2021 г. по частно гражданско дело № 8964 по описа за 2021
г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, а именно сумата от 1 057,28 лв. (хиляда петдесет
и седем лева и двадесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на
доставена ел. енергия по договор за доставка на ел. енергия от 12.04.0217 г. за периода от м.
11.2017 г. до м. 12.2017 г. в обект, находящ се в ..., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 16.02.2021 г. до изплащането на
вземането и сумата от 317,22 лв. (триста и седемнадесет лева и двадесет и две стотинки) –
лихва за забава за периода от 14.01.2018 г. до 16.02.2021 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
3
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Заверен препис от влязлото в сила решение по настоящето дело да се приложи по
частно гражданско дело № 8964 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри
състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4