№ 108
гр. Варна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900194 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕТ
ДЪГА-67-ИВАН МАНОЛОВ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Старо Оряхово, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, с
която e предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 34469,15лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка по застр.полица
№********, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на
15.04.21г. на самоходна пръскачка BERTHOUD RAPTOR 4240 с рег.№******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска-12.04.2024г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с отв.дружество
договор за застраховка „Пожар и природни бедствия“, "Каско на МПС“, „
Щети на имущество“-Комплексна застраховка на селскостопанска техника,
съгласно застрахователна полица №******** със срок на действие от
28.12.20г. до 27.12.21г. Излага, че застр.имущество било самоходна пръскачка
BERTHOUD RAPTOR 4240 с рег.№******, с рама **********, сер.номер
*******, собственост на ищеца, а застр.сума възлизала на 410000лв. Твърди,
че като трето ползващо се лице по застраховката било посочено ОББ АД.
Сочи, че на 15.04.21г. в землището на с.Ст.Оряхово при управление на
пръскачката същата пропаднала в коловоз, при което настъпил удар в земята
на ляво основно крило, централна секция и свързващите елементи. Твърди, че
настъпилото увреждане на застрахованото имущество налагало подмяна на
централна секция, ляво вътрешно рамо, планка за ляво вътрешно рамо,
хидравлично масло, гумено уплътнение, сензор заключване на централна
секция, пружинен щифт, ос, зегер и гумен тампон за централна ос на щанга.
Излага, че в резултат на увреждането на ищеца били причинени имуществени
1
вреди, изразяващи се в сторени разходи за ремонт, за които била издадена
фактура №15217/29.03.24г. на стойност 34469,15лв. Излага, че на 15.04.21г.
била заведена извънсъдебна претенция пред застрахователя за изплащане на
обезщетение, като била образувана щета № 0110-900-0001-2021/21.04.21г., по
която застрахователят не се бил произнесъл със становище. Сочи, че съгласно
договора при частично погиване на застр.имущество застрахователят
следвало да изплати обезщетение на застрахования само след получаване на
съгласие от ОББ АД, като с писмо от 24.04.24г., изпратено до страните по
делото, последният се отказал от правото си като ползващо се лице да получи
застр.обезщетение като дал съгласие то да бъде получено от застрахования. С
допълнителната искова молба оспорва възражението на ответника за изтекла
давност. Оспорва твърденията на ответника касателно механизма на
произшествието, вината на водача и размера на вземането. Оспорва и
възраженията на ответника относно липсата на валиден отказ от права от
страна на ОББ АД. Поддържа твърдението, че собственикът е положил грижа
на добър стопанин и събитието е настъпило поради независещи от него
причини.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света
София №7, ет.5, чрез адв.Т.С., е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на осн. чл.378, ал.1 КЗ. Не оспорва факта на наличието
на валидно застр.правоотношение по застрахователна полица №******** по
отношение на самоходна пръскачка BERTHOUD RAPTOR 4240 с рег.
№******, както и че трето ползващо се лице по застраховката е ОББ АД. Не
оспорва и факта на заявена претенция пред застрахователя за изплащане на
застр.обезщетение, за което е заведена щета № 0110-900-0001-2021. Твърди, че
било налице неяснота относно механизма на произшествието и настъпването
на увреждането на машината. Излага, че третото ползващо се лице не било
направило валиден отказ от права, като застрахователят не бил получил
съгласие от последното. Оспорва представеното писмо да е от лице, което
представлява банката, като липсвало и надлежно пълномощно да прави отказ
от права. Твърди, че при експлоатация на пръскачката не са спазени всички
указания на производителя за безопасност и поддържка, което е довело до
настъпилите увреждания. Твърди, че ищецът е действал при груба
небрежност, тъй като управляващият машината не е положил грижата, която и
най-небрежният водач би положил, като е следвало да прецени внимателно
обстановката и да се въздържи от действие, съдържащо явен риск от
настъпване на вреди, което съставлявало изключен застрахователен риск по
чл.5, ал.1, т.6,12 и 13 от ОУ по „Каско“ и чл.6, т.8 от ОУ на застраховка „Щети
на имущество“ - Комплексна застраховка на селскостопанска техника. В
евентуалност оспорва искът по размер, който счита за завишен. Оспорва
стойността на възстановителния ремонт, като сочи, че повредите по
констативния протокол не кореспондирали на стоките и услугите по
представената фактура и стойността не била съобразена с действителните
цени на материали и труд. С допълн.отговор поддържа оспорванията си,
изложени в отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По делото няма спор, а и видно от приложения препис на
застрахователна полица №********/18.12.20г., сключена между ЕТ ДЪГА-67-
ИВАН МАНОЛОВ и ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, се установява сключен договор за застраховка,
по силата на който е застраховано имущество- самоходна пръскачка
BERTHOUD RAPTOR 4240, с рама **********, сер.номер *******, по
застраховка „Пожар и природни бедствия“ – секция I, "Каско на МПС“, „
Щети на имущество“-секция I и секция IX-Комплексна застраховка на
селскостопанска техника, със срок на действие от 28.12.20г. до 27.12.21г. при
застр.сума от 410000лв. В застр.полица е посочено още, че неразделна част от
нея са ОУ, за които ищецът е декларирал, че е запознат и ги приема.
Не се спори още, че договорът за имуществено застраховане е
сключен в полза на трето лице - Обединена Българска Банка АД, с което
ищецът е сключил договор за инвестиционен кредит с цел финансиране
закупуването на селскостопанска техника. Застрахователният договор
предвижда, че при частично погиване на застрахованото имущество
застрахователят ще изплати обезщетение на застрахования само след
получаване на съгласие от ОББ АД. В тази връзка по делото са представени
писма от ОББ АД, адресирани до ищеца и ответника, ведно с доказателства за
изпращането им, с които ОББ АД заявява изричен отказ от правото си на трето
ползващо се лице по застрахователен договор №******** да получи
застр.обезщетение по щета № 0110-900-0001-2021, като сочи, че всички
дължими обезщетения следва да се изплатят в полза на застрахования.
Несъстоятелно е възражението на ответника за липсата на предст.власт на
лицето, подписало от името на банката писмата, тъй като такова възражение
може да бъде направено само от представлявания, не и от насрещната страна.
Отделно от това по делото е налице и представено пълномощно за учредена
предст.власт. Така извършения от банката като трето ползващо се лице отказ е
погасил правото й да получи застр.обезщетение, при което съгласно чл.22,
ал.1 ЗЗД материалноправно легитимиран да получи застрахователно
обезщетение по договора за имуществено застраховане се явява ищецът.
По делото няма спор, че ищецът е заявил пред застрахователя
претенция за изплащане на застр.обезщетение, за което е заведена щета №
0110-900-0001-2021.
Видно от приложеното уведомление от 16.04.21г., подадено чрез
застр.брокер, пред застрахователя е декларирано настъпило на 15.04.21г.
застр.събитие, а именно потъване на машината в нивата при работа в
землището на с.С.Оряхово и огъване на част от щангата. В исковата молба
ищецът поддържа този механизъм на увреждане с твърденията, че е налице
пропадане на самоходната пръскачка в коловоз, при което настъпил удар в
земята на ляво основно крило, централна секция и свързващите елементи.
Именно този механизъм на настъпване на застр.събитие се явява спорен
въпрос по делото.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
св.Г.Д., кредитирани от съда като обективни и безпристрастни, се установява,
че след случката свидетелят е извършил оглед на пръскачката, която била в
двора на стопанството, и извършил опис с необходимите артикули за ремонт.
Свидетелят сочи, че крилото явно е било ударено някъде и свързващата
планка била тотално унищожена, както и тези откъм основното крило. Излага,
че крилото нямало щети, но не можело да стои изправено. Свидетелят
3
обяснява, че при транспорт това не може да се случи, като щетата може да се
дължи на удар в земята, тъй като боята не била одраскана. Съдът отчита и
изявленията на служителя на застрахователя относно установените в
констативен протокол от 16.04.21г. увреждания, в който е признато
констатирано увреждане на ляво рамо, свързващи оси и носещи уши, като
следствие от настъпило на 15.04.21г. ПТП / пропадане в коловоз и удар в
земята/.
В заключението на в.л.М. по изслушаната повторна САТЕ,
възприето от съда, е установен следният механизъм на причиняване на
уврежданията: в работен процес по пръскане на посеви самоходната пръскачка
поради преминаване през неравност с леви колела се е наклонила в ляво до
удар на крайна лява част на секционното рамо в меката почва, като при удара
рамото е понесло натоварване, при което е превишена здравината на сглобката
на конзолните връзки между основата и първо основно рамо и връзките между
основно и крайно рамо.
Въз основа на така установените от събраните по делото
доказателства горепосочени факти и обстоятелства, възприети в тяхната
последователност и взаимна връзка, настоящият съдебен състав счита, че
може да бъде направен несъмненият извод, че механизмът на настъпване на
застр.събитие е именно този, установен от вещото лице. Съгласно клаузите в
ОУ по застраховка „Каско“ на сухопътни превозни средства, с клауза „Пълно
каско“, включваща и рисковете по клауза „Частично каско“, застрахователят е
поел риска от повреда, вкл. в резултат на внезапно сблъскване на СПС с
неподвижни обекти /т.1.2/, като е освободен от отговорност само в изрично
предвидените в раздел II изключения. Следователно по несъмнен начин се
установява, че през времето на действие на застрахователния договор е
настъпило предвидено в него застрахователно събитие.
В разглеждания случай застрахователят основава отказа си да
заплати застр.обезщетение с наличието на изключени от застр.покритие
рискове по чл.5, ал.1, т.6,12 и 13 от ОУ по „Каско“, а именно щети, причинени
в резултат на експлоатация на СПС не по предназначение, движение на СПС
по наводнени пътища или територии, груба небрежност и грубо нарушаване
на установените технически и технологични правила за експлоатация и
ремонт на ППС, и по чл.6, т.8 от ОУ на застраховка „Щети на имущество“ –
щети, резултат от съзнателно или грубо небрежно действие на застрахования
или неговите представители.
С оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за
кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са
тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при
настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени
допълнителни условия. Когато в Общите условия страните са посочили ясно
задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от
покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на
уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение / така Решение №224/20.07.15г. по
т.д. № 4554/2013г. на ВКС /. Съобразно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест в процеса тежестта на доказване на твърдения
изключен риск се носи от застрахователя.
4
Относно позоваването на изключения риск по чл.5, ал.1, т.6 от ОУ
/ щети, причинени в резултат на експлоатация на СПС не по предназначение и
движение на СПС по наводнени пътища или територии/, съдът намира, че по
делото застрахователят не е ангажирал доказателства, които да установяват
извършени подобни действия от ищеца, които да са довели до причиняване на
вредите, поради което и това възражение се явява неоснователно.
На следващо място застрахователят се позовава на изключени
рискове по чл.5, ал.1, 12 и 13 от ОУ по „Каско“ / щети, причинени в резултат
на груба небрежност и грубо нарушаване на установените технически и
технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС/, и по чл.6, т.8 от ОУ
на застраховка „Щети на имущество“/ щети, резултат от съзнателно или грубо
небрежно действие на застрахования или неговите представители/.
В последователната съдебна практика /Решение № 348/11.10.2011
г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, Решение №184/24.02.2016г. по т.д.№
3092/2014г. на ВКС/ се приема, че в гражданското право небрежност е налице
тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на
небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на
загриженост.
Ответникът обосновава допусната груба небрежност с
твърдението, че ищецът при експлоатация на пръскачката не е спазил всички
указания на производителя за безопасност и поддръжка, както и че е следвало
да прецени внимателно обстановката и да се въздържи от действие,
съдържащо явен риск от настъпване на вреди по машината. По делото е
представено „Ръководство за безопасност, проверки и поддръжка на
пръскачки“, но от събраните по делото доказателства не се установява да е
налице нарушаване на така дадените с него указания за безопасност и
поддръжка, респ. липсват доказателства за нарушаване на установените
технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС.
Безспорно по делото се установява, че щетите на пръскачката са
причинени при работа на машината. Както от приложеното уведомление за
щета, съдържащо признание на самия ищец, така и от заключението на в.л.М.,
се установява по несъмнен начин, че работата на машината към датата на
увреждането е след период на обилни валежи. От заключението на в.л.М. се
установява, че от значение за работната позиция на рамената на пръскачката е
височината на обработвания посев, който в случая не се спори, че е бил
пшеница. Макар и в случая вещото лице да сочи височина на този посев към
м.април от 30-35см., което предполагало добра виД.ст, то липсват данни да е
била налице видима неравност на терена, причинила пропадането, която
водачът е следвало да забележи и съответно да предприеме действия за
избягване на опасността. В случая липсват и доказателства за това, че
избраната от водача скорост е била несъобразена с обстановката и именно
поради нея е настъпила щетата. В.л.М. сочи, че обичайната скорост е била 10-
15 км/ч, като по-ниската скорост от тази би осигурила по-голямо време за
реакция, но същевременно както той, така и вещото лице по първоначалната
експертиза, сочат, че рамената са разположени на по-ниска позиция, поради
5
което и при малки колебания на машината поради преминаване спрямо
неравност на почвата могат да доведат до удар в нея на рамената. При липсата
на категорични данни както за състоянието на терена, така и за скоростта на
движение на машината по време на работа към датата на произшествието, то
не би могло да се приеме, че е налице нарушение на правилата за безопасност,
което да се квалифицира като груба небрежност. Липсват доказателства
произшествието да е настъпило при съзнателни действия на водача, както
липсват и данни за непроявена минимална грижа, която и най-невнимателния,
най-небрежния, зает с такава дейност човек би положил за нейната
безопасност при подобни условия. При така установените обстоятелства съдът
намира, че застрахователят не е успял да докаже проявена от водача на
застрахованото превозно средство груба небрежност, която да съставлява
изключен риск по чл.5, ал.1, 12 и 13 от ОУ по „Каско“ и по чл.6, т.8 от ОУ.
С оглед на безспорно установеното настъпване на покритото от
договора застр.събитие за застрахователя е възникнало задължението да
заплати уговореното застр.обезщетение в размера, определен по правилото на
чл. 386, ал. 2 КЗ. Последната предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.
400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /.
Видно от приложената по делото фактура стойността на ремонта
на процесната пръскачка възлиза на 34469,15лв. В.л.М. изрично сочи в
заключението си, възприето от съда, че ремонтът на машината е осъществен,
като стойността на ремонта е тази по фактурата, тъй като процесната машина
се поддържа само и единствено от Ник електроникс ООД – официален и
единствен дистрибуторна машината спрямо района на използване. С оглед на
това съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен в
претендирания размер.
Относно отправеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност на осн. чл.378, ал.1 КЗ, съдът намира същото за
неоснователно, доколкото исковата молба е депозирана на 12.04.24г., т.е.
преди изтичане на тригодишния давностен срок по чл.378, ал.1 КЗ.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна
за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено. От
представените по делото два договора за правна защита се установява, че
макар и да е договорено възнаграждение за проц.представителство от общо
4500лв, то данни за реално заплащане са налице само за сумата от 1100лв,
посочена като платена в брой по договора от 09.08.24г. По договора от
12.04.24г. не е отразена внесена сума. Ето защо съдът намира, че в полза на
ищеца следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 1100лв. С оглед
този размер на следващото се адв.възнаграждение релевираното от отв.страна
възражение за прекомерност се явява неоснователно. Предвид това и
съобразно уважения иск в полза на ищеца следва да се присъдят общо
разноски в размер на 2878,77лв. - д.т., депозит за вещо лице и адв.хонорар.
6
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ ДЪГА-67-ИВАН МАНОЛОВ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Старо Оряхово, СУМАТА от 34469,15лв /тридесет и
четири хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и 15ст/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка по застр.полица
№********, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на
15.04.21г. на самоходна пръскачка BERTHOUD RAPTOR 4240 с рег.№******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска-12.04.2024г. до окончателното изплащане, на осн. чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул. Света София №7, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ ДЪГА-67-ИВАН МАНОЛОВ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Старо Оряхово, СУМАТА от 2878,77лв /две хиляди
осемстотин седемдесет и осем лева и 77ст./, представляваща сторените за
първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7