Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 18.03.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора
....................................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. №439/2018г. по описа на АС Ловеч, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.27, ал.5 от Закон за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл.166 от ДОПК.
Административното дело е
образувано по жалба на Г.П.И. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-110-6500/1821#13 от
12.11.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” –
Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). С оспорения АУПДВ спрямо И. е установено
вземане, представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании
2007, 2008, 2009 и 2010г. в размер на 4484,11 лева, на основание чл.14, ал.1,
т.4 от Наредба №11 от 03.04.2008г., ведно с лихва.
С жалбата се иска да бъде отменен
административния акт като незаконосъобразен. Доводите са, че оспорващият не е
поемал многогодишен ангажимент по мярка 211, а от АУПДВ не става ясно какъв е
този многогодишен ангажимент и за какъв срок е поет. Твърди се приложимост в
случая на редакцията на чл.14 от Наредба №11 от 03.04.2008г., действала през
2008г., когато е поет ангажимента, като се излага, че последващите редакции на
тази норма от 2011г. и 2013г. нямат обратно действие и неправилно са приложени
от АО. На последно място се сочи, че не
е следвало да се издава АУПДВ, а административен акт за констатиране
прекратяването на многогодишния ангажимент.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и
моли за отмяна на оспорения акт.
Ответникът в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. В писмени бележки чрез пълномощник изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспорения
акт като правилен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че Г.П.И. е
регистриран като земеделски производител и е подал Заявление за подпомагане по
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ – НР1 от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. с УИН 11/250407/01502
за кампания 2007 (л.209 и сл.). Към заявлението си И. е декларирал, че ще
извършва земеделска дейност върху площите в необлагодетелстваните райони за
поне 5 години след първото плащане (л.211-гръб) и е приел правилата на схемите
и мерките, т.е. поел е 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични
дейности по тази мярка, като се е задължил да изпълнява съответните изисквания.
Оспорващият е подал общи
заявления за плащане на площ през следващите три години, включително по мярка
НР1 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони” – за 2008г. (л.166-208), за 2009г. (л.119-165) и за 2010г. (л.70-103).
Във всяко от тези заявления И. отново е декларирал, че ще извършва земеделска
дейност върху площите в необлагодетелстваните райони за поне 5 години след
първото плащане.
В резултат на извършени
административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП за спазване на поетия
5-годишен ангажимент ДФЗ-РА е установила, че лицето не е заявило участие по
мярката през кампания 2011г. В следствие на горното с Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони” от 24.08.2015г. петгодишният
ангажимент, поет от оспорващия през кампания 2007 по мярка 211 (НР1), е бил прекратен.
Актът е бил оспорен пред Административен съд Ловеч, който с Решение №
10/20.01.2016г. по адм. дело № 194/2015г. е отхвърлил жалбата на Г.П.И.. След
касационно оспорване, с Определение № 5964/18.05.2016г. по адм. дело №
3071/2016г. на ВАС, касационната жалба на И. е била оставена без разглеждане
поради неизпълнение на дадени указания. Определението на тричленния състав не е
било обжалвано пред 5-членен състав на ВАС и е влязло в сила на 16.06.2016г.,
на която дата е влязъл в сила и актът за прекратяване на многогодишния
ангажимент.
След влизането в сила на горния
акт, в ДФЗ-РА е било открито производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане, за което И. е бил уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК с отправено до него уведомително писмо изх.№ 02-110-6500/1821 от
11.04.2018г. (л.28). В писмото подробно са били описани фактите, определена е
била сумата за възстановяване в размер на 25 % от получената субсидия по
мярката, като на земеделския производител е била дадена възможност да представи
възражение и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации, в
7-дневен срок, както и лицето е било поканено да възстанови доброволно
недължимо платената сума в размер на 4484,11 лв. Писмото е било получено лично на
10.10.2018г. (л.30), като в указания срок не са били депозирани възражения или
допълнителни доказателства, оборващи констатациите на АО. Няма доказателства и
не се твърди посочената в писмото сума да е била изплатена доброволно.
На 12.11.2018г. Зам.
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е издал по отношение на Г.П.И. с ЕГН **********
и адрес *** процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-110-6500/1821#13
(л.24) в размер на 4484,11 лева, представляващ 25 % от общата изплатена сума по
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони” за кампании 2007, 2008, 2009 и 2010г., на основание чл.14, ал.1, т.4 от
Наредба № 11/03.04.2008г.
От представените от ответника
доказателства – справка от „Себра” и хронологичен опис за оторизирани суми се установява,
че на Г.И. по мярка 211 – НР1 за плащания на фермери за природни ограничения в
планинските райони от ЕЗФРСР на 27.06.2008г. е платена сумата от 1434,58 лева
(за кампания 2007), на 29.04.2009г. е изплатена сумата от 855,47 лева (за
кампания 2008), на 30.09.2010г. е изплатена сумата от 15 646,40 лева (за
кампания 2009), като за кампания 2010 не е изплатена сума. Следователно
доказано е плащане към оспорващия по мярка 211–НР1 в установения с процесния
акт размер (това не се и отрича от последния), като размерът на публичното
вземане от 4484,11 лева е точно 25 % от общата изплатена сума.
Към настоящото дело е приложено
приключилото адм. дело №194/2015г. по описа на Административен съд Ловеч, чиито
предмет е бил жалбата на Г.И. против акта за прекратяване на многогодишния
ангажимент, ведно с адм. дело № 3071/2016г. на ВАС.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията
на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК (АУПДВ №
02-110-6500/1821#13 от 12.11.2018г. е връчен лично на Г.И. на 10.12.2018г.,
видно от известие за доставка на л.27 по делото, а жалбата е подадена чрез
куриер на 14.12.2018г. – товарителница на л.9, и е постъпила в АС Ловеч на
17.12.2018г.), пред
местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от
оспорването като адресат на акта и установеното с него публично държавно
вземане. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по
делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори
административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При
преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в
оспорвания ИАА.
Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП и чл.2,
ал.2, т.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, функциите на
Разплащателна агенция се изпълняват от ДФЗ. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предоставя възможността последният
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От
доказателствата в преписката се установява, че за Изпълнителен директор на ДФЗ
е избран Ж.Ж. (решение на УС на ДФЗ на л.16), а за заместник-изпълнителен
директор на фонда – П.Д.С. (л.19). Доколкото в ЗПЗП, явяващ се съответния закон
по смисъла на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, не е определен органът, компетентен
да издава АУПДВ, в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”
с представената по делото негова Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г., с която
на издателя на процесния АУПДВ са делегирани подробно описани правомощия,
включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни
плащания, сред които са и тези за планински райони с природни ограничения.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател.
Съдът счита, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за
форма на административния акт и в хода на проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
основание за отмяна по чл.146, т.2 и т.3 АПК. Вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Чл.166, ал.1 и ал.2 ДОПК
предвиждат, че същите се установяват по основание и размер с АУПДВ в
производството за издаване на административен акт по реда на АПК.
В АУПДВ са изложени както
фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният
орган е изложил фактите, въз основа на които е приел, че процесната сума е
недължимо платена. Посочено е, че поетият от оспорващия многогодишен ангажимент
по мярка 211 е бил прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх.№ 02-110-6500/1821#8 от 24.08.2015г.
на ДФЗ. Посочена е и разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба № 11/03.04.2008г.,
относима към издаване на АУПДВ и определяне на размера на дължимата сума.
Спазена е разпоредбата на чл.26 от АПК, като лицето е уведомено за започналото
производство и му е предоставена възможност да изрази становище и да представи
доказателства. Актът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, съобразно изискванията на чл.35 от АПК.
Съдът намира, че процесният АУПДВ
е и материално законосъобразен. Безспорно се установи, че през 2007г.
оспорващият е одобрен за участие по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони“ от Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 и е поел 5-годишен ангажимент за извършване на
агроекологични дейности по това направление, като се е задължил да изпълнява
съответните изисквания. Както бе изложено, във всяко от заявленията си през
2007, 2008, 2009 и 2010г. И. е декларирал, че ще извършва земеделска дейност
върху площите в необлагодетелстваните райони за поне 5 години след първото
плащане.
Съгласно разпоредбите на чл.4,
ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №11/03.04.2008г., кандидатите са длъжни да извършват
земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко
пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане. Посочените норми са
формулирани кумулативно от издателя на нормативния акт и определят от кога
възникват посочените задължения – това е моментът след първото компенсаторно
плащане, като след него се приема, че е поет петгодишният ангажимент. По
смисъла на §1, т.1 от ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г., „Първо компенсаторно
плащане” е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане
по мерките. Първото плащане към земеделския производител е извършено на
27.06.2008г. и след тази дата за жалбоподателя е възникнало задължението за
подаване на заявление за всяка една година от целия петгодишен период,
доколкото е налице поет многогодишен ангажимент по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 и
т.3 във вр. с §1, т.1 от ДР на Наредбата. И. е подал заявления за подпомагане
през 2007, 2008, 2009 и 2010г., но не е подал такова за петата година от
ангажимента си – за 2011г. Последица от това е предвиденото в нормата на чл.14 от Наредба № 11/03.04.2008г.
задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от
годината на прекратяване на ангажимента.
В чл.14, ал.1 от Наредбата изрично
е регламентирано, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба, т.е. прекратява се поетият от него ангажимент. В
случая е налице и това условие – предвид неподадено заявление за плащане по
мярката през кампания 2011г., поради което ангажиментът е прекратен с Акт изх.№
02-110-6500/1821#8 от 24.08.2015г. на Изпълнителния директор на ДФЗ. Същият е
получен от лицето и е оспорен по съдебен ред, като по оспорването е образувано
адм. дело № 194/2015г. по описа на АС Ловеч, приложено към настоящото дело. По адм.
дело № 194/2015г. по описа на АС Ловеч жалбата на Г.П.И. против акта за
прекратяване на многогодишния ангажимент е отхвърлена, като след проведен
инстанционен контрол решението на АС Ловеч е влязло в сила на 16.06.2018г. Следователно
налице е влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия от И.
многогодишен ангажимент по заявление с УИН 11/250407/01502.
В съответствие с изложеното
безспорно се установява, че са налице и двете материалноправни предпоставки за
издаване на оспорения акт – неподадено заявление за подпомагане в рамките на
поетия 5-годишен ангажимент, и влязъл в сила акт за прекратяване на този ангажимент.
Съгласно чл.14, ал.1, т.4 от
Наредба № 11/03.04.2008г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за
плащане по време на поетия петгодишен ангажимент, възстановява получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони в зависимост от
годината, в която e прекратил участието си в мерките, като след четвъртата
година, както е в случая, подлежащата на възстановяване сума е 25 %.
От събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установи общият размер на получените плащания
през предхождащите прекратяването години, а именно 17 936,45 лева, който размер
и фактът на изплащането му не се оспорва от И.. Безспорно се установява и
размерът на сумата за възстановяване – 4 484,11 лева, представляващи 25 %
от цялата изплатена субсидия, за който размер е издаден и процесният АУПДВ. Не
се спори, че в предоставения му срок И. не е възстановил доброволно дължимата
сума, като тази възможност изрично му е била дадена.
При тези обстоятелства налице са
предпоставките за издаване на оспорения АУПДВ, поради което правилно АО е приел,
че подпомаганото лице следва да възстанови 25 % от цялата получена сума заедно
с лихвите, а именно 4 484,11 лева.
Оспореният акт е издаден и в
съответствие с целта на закона, тъй като разпоредбите на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП
вменяват в задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз.
Възстановяването на 25 % от получените
средства е последица от влезлия в сила акт за прекратяване на поетия
многогодишен ангажимент след четвъртата му година. Поради това възражения,
свързани със законосъобразността на основанието за прекратяването на ангажимента,
каквито прави жалбоподателят под предлог, че не е следвало да бъде издаден
АУПДВ, а акт за констатиране прекратяването на многогодишния ангажимент, са
неотносими за процесния спор и не биха могли да бъдат обсъждани в настоящото
производство.
Неоснователно е възражението на
оспорващия, че той не е поемал ангажимент по смисъла на мярка 211. Видно още от
наименованието на акта от 24.08.2015г., той касае прекратяване на многогодишния
ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони”. Именно това е мярка НР1, за която през 2007 г. е
кандидатствал земеделският производител. Бенефициентът точно и ясно е уведомен,
че се прекратява многогодишният му ангажимент именно по НР1. В този смисъл е и Решение
№ 4618 от 11.04.2018г. на ВАС по адм.д. № 6895/2017г., IV отд.
Не се споделя от съда и доводът в
жалбата за противоречие на АУПДВ с материалния закон, поради неприложимост на редакциите
от 2011г. и 2013г. на чл.14 от Наредба №11/2008г. за правоотношения, възникнали
преди приемането им, тъй като първата година от ангажимента на жалбоподателя е
за 2008 година, т.е. при друга редакция на подзаконовия нормативен акт. Касае
се за поет петгодишен агроекологичен ангажимент, който съгласно нормата на чл.4,
ал.1, т.2 от Наредба № 11/2008г. се изпълнява за период от пет последователни
години. Видно от следващата т.3, кандидатите подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. Видно от доказателствата по преписката,
оспорващият е спазвал това изискване за първите 4 години, като е подавал
регулярно годишни заявления (за 2007, 2008, 2009 и 2010). Сроковете, условията
и реда за прилагане на мярка 211 са уредени именно в горната наредба, която има
действие от момента на обнародването й в ДВ, бр.40 от 18.04.2008г. От този
момент тя е задължителна за прилагане, както от бенефициентите, така и от ДФЗ. В
наредбата не е регламентирано довършването на откритите преди приемането на
измененията й процедури по старите редакции, поради което всяка последваща
редакция на чл.14 от наредбата е приложима при прекратяване на ангажименти,
поети преди обнародването й, поради неизпълнение на визирани в нея задължения, какъвто
е процесният случай. Отделно от горното, разпоредбата на чл.4, ал.1, т.3 от
наредбата, изискваща подаване на заявление за подпомагане всяка година, е в
сила от 01.03.2011г., тоест през 2011г., когато земеделският производител не е
изпълнил посоченото задължение, приложимата императивна норма е била действаща
(арг. от чл.4, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съгласно който заявленията
се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се
кандидатства за подпомагане). Поради това е необосновано твърдението, че в
случая е придадена обратна сила на чл.14, каквато не е предвидена в наредбата. За
приложимостта на новите редакции на чл.14, ал.1 към заявления, подадени в
предходни години, е формирана и непротиворечива и константна съдебна практика
на ВАС – така Решение № 4507 от 10.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 1966/2017г.,
IV отд., Решение № 2142 от 14.02.2019г. по адм.д. № 6689/2018г., VIII отд., Решение
№ 14918 от 04.12.2018г. по адм.д. № 5189/2017г., III отд., Решение № 14130 от
19.11.2018г. по адм.д. № 1358/2017г., III отд. и др.
Нормата на чл.14, ал.1 от
Наредбата е императивна и урежда задължение за земеделския производител да
възстанови компенсаторни плащания или част от тях при настъпване на определен
юридически факт – в случая отрицателен такъв, изразяващ се в неподаване на
заявление за подпомагане по време на поет многогодишен ангажимент. Тълкуването
на процесуалния представител на жалбоподателя касае друга категория правни
норми – санкционните такива, поради което е неотносимо към настоящия казус. В
чл.73, §1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията е предвидено, че при
извършено недължимо плащане, земеделският производител възстановява въпросната
сума плюс лихва. Тази правна уредба е пренесена и в чл.80, §1 от Регламент (ЕО)
№1122/2009 на Комисията. Регламентът е акт от вторичното право на ЕС, чиито
разпоредби имат директна приложимост. Следователно, още при поемането на многогодишния
ангажимент през 2007г. е налице правна норма, която предвижда възстановяване на
недължимо платени суми от земеделските производители.
Според практиката на Съда на Европейския
съюз (Решение от 24.05.2012г. по дело С-188/11; решение от 07.02.2013г. по дело
С-454/11) неспазването на всички условия по поетия многогодишен ангажимент води
до недължимост на плащанията, извършени във връзка с него. Възстановяването на
платените суми (изцяло или частично) не е санкция, а последица от неизпълнение
на условията на поетия ангажимент, поради което неоснователно е възражението на
жалбоподателя за задължения за прилагане на по-благоприятната норма – така Решение
№ 3568 от 20.03.2018г. на ВАС по адм.д. № 13830/2016г., III отд.
В съответствие с изложеното съдът
намира, че обжалвания АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, съобразен е с материалноправните разпоредби
и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за
отмяната му, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.И.
с ЕГН ********** и адрес ***, против АУПДВ № 02-110-6500/1821#13 от
12.11.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” –
Разплащателна агенция.
Решението може да бъде обжалвано
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.