Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав
в публично заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното
от съдия Петкова АНД № 2209/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Д.В., с ЕГН- **********, с
адрес: *** чрез пълномощника адв. В.Б. ***, против Наказателно постановление № 19-1006-003100
от 19.08.2019 г. издадено от Началник Група КПДГПА към ОД на МВР- Пазарджик, с
което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 200 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна
се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
законов или процесуален представител. По делото не е депозирано и писмено
становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата,
становището на процесуалния представител на въззивника и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 17.07.2019
г., около 17,10 часа, в Община Пазарджик, на АМ Тракия, км 72+200 м., в посока
гр. Пловдив, е управлявал л.а. „П. ***“ с рег. № ***, собственост на A.Р.Д.от
гр. П., се е движел с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка и
интензивност, като предприема маневра изпреварване на товарен автомобил „***“ с
рег. № ***с водач И.В.Д. от гр. Р.и в същото време е застигнат от лек автомобил
„*** ***“ с турски рег. № *** с водач турския гражданин А.Д., при което се
отклонява вдясно, за да му освободи пътното платно преди да е завършил
маневрата изпреварване. Вследствие на това блъска странична лява част на
изпреварвания товарен автомобил „***“, отклонява се вляво и блъска в задна
дясна част вече изпреварващия го л.а. „*** ***“. Настъпва ПТП с материални щети
с три МПС.
За така констатираното св. С.В., мл. автоконтрольор в
група КПДГПА към ОД на МВР- Пазарджик съставил срещу жалбоподателя В. АУАН с бл.
№ 325665/17.07.2019 г., който му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.
В акта жалбоподателят написал собственоръчни обяснения, в смисъл че възразява
срещу констатираното, което не отговаряло на истината.
Въз основа на акта на 19.08.2019 г. било издадено
атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 26.09.2019 г. срещу подпис.
Жалбата против НП била подадена чрез АНО и регистрирана в деловодството на ОД
на МВР- Пазарджик с Вх. № 100600-18324 на 03.10.2019 г. от надлежно
упълномощено от санкционирания лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред
компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени
доказателства и показанията на свидетеля С.В.. Съдът кредитира изцяло събраните
доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП,
намира, че са налице съществени процесуални пороци на същото.
Съгласно
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, на посочените в
постановлението дата, час и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил,
като е прието, че при движение с несъобразена скорост на АМ, е предприел
маневра изпреварване на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, като докато изпреварва същия е бил застигнат от лек
автомобил „***“ с турски рег. № ***, при което се отклонил вдясно, преди да е завършил маневрата
изпреварване, за да освободи пътното платно, вследствие на което блъснал
товарния автомобил в страничната му лява част, при което се отклонил вляво и
блъснал в задната дясна част изпреварващия го лек автомобил „***“. Така било
причинено ПТП с трите автомобила.
Според
наказващия орган с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДвП, като е посочил буквално „водачът
не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да
спрат пред предвидимо препятствие или при създадена опасност за движението.
ПТП.”. По този начин АНО е възпроизвел посочената законова норма в двете й
хипотези- изр.1-во и изр. 2-ро.
Жалбоподателят
е санкциониран на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, която разпоредба
предвижда, че се наказва водач „който
поради движение с несъобразена скорост…причини пътнотранспортно произшествие…,
ако деянието не съставлява престъпление.”
По този
начин издаденото НП нарушава разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, която
разписва описание на законовите разпоредби, които са нарушени. В НП е посочена
словесно и цифрово за нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Тази норма
както се посочи обаче предвижда две взаимно изключващи се хипотези, като
възможни причини налагащи принудително спиране на МПС. Изр.1 на чл.20 ал.2 от ЗДвП изисква съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в
състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие, а изр.2- да
намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Или
иначе казано първата хипотеза предвижда наличие на предвидимо препятствие, а
втората- опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата
на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в §6
т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно в коя от двете хипотези е реализирана
отговорността на водача- дА.поради несъобразената скорост, поради която
жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое
е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в §6
т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е
намалил и спрял.
Така както е
описано нарушението в обстоятелствената част на НП не става ясно, дА.наказващият
орган счита, че предвидимо препятствие е товарния автомобил „***“ или лекия
автомобил „***“ или пък е намерил, че някое от дете посочени МПС или и двете
представляват възникнала опасност за движението. Ако се приеме, че е първото,
предвид посоченото обстоятелство, че жалбоподателя при избиране на скоростта на
движение на АМ се е движил с несъобразена скорост, то блъснатият товарен автомобил
се явява предвидимо препятствие, т.е. потенциално възможно такова, поради
характеристиките на този клас пътища. Не може обаче да се приеме за такова
движещия се зад него лек автомобил „***“, нито пък би могло същият да се приеме
за възникнала опасност за движението.
Както се
посочи вече, жалбоподателят е санкциониран заради това, че е управлявал
автомобила с несъобразена скорост. Посочената за нарушена разпоредба вменява в
задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение като се
съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка. Казано с други думи същият се е движил с разрешената по закон (за движение
по АМ- до 140 км/час- бел. моя) скорост, но според конкретната пътна обстановка
в конкретния пътен участък, се е налагало да се движи с по-ниска скорост на
движение. ДА.обаче скоростта, с която жалбоподателят е управлявал процесното
МПС е била разрешена или не, респ. дА.е била съобразена или не, е следвало да
стане чрез нейното измерване или изчисляване, което не е било сторено в АНП.
Това пък от своя страна драстично засяга правото защита на жалбоподателя, тъй
като е лишен от възможността да научи каква е била скоростта на управляваното
от него МПС преди инцидента, съответно каква е трябвало да бъде, за да се
предотврати настъпилото автопроизшествие.
По-нататък в описанието на нарушението е посочено, че водачът не е
съобразил скоростта на движение с пътната обстановка и с интензивност. Първо
следва да се каже, че фактор като пътна обстановка не е сред изброените фактори
в разпоредбата на чл.20 изр.1 от ЗДвП. На второ място не е посочено каква е
била точно пътната обстановка, за да може да се прецени евентуално дА.тя засяга
някой от така посочените в закона фактори. На следващо място не става ясно от
така посоченото в описанието каква интензивност има предвид наказващия орган.
Може само да се предполага, че става дума за интензивността на движението, но и
в този случай не е посочено каква конкретно е била същата. Най-вероятно, с
оглед движението по АМ се има предвид висока интензивност на движението. При
това положение санкционираното лице, а и съда са поставени в ситуация да гадаят
с кои фактори всъщност не е съобразил своята скорост на движение водача, а от
там да се направи и преценката дА.същите са повлияли отрицателно върху величината
на скоростта на движение и колко неблагоприятни са били те в конкретната пътна
обстановка. С оглед на посоченото за пореден път е накърнено правото на защита
на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере какви точно
обстоятелства- елементи от състава на нарушението му се вменяват и от там
адекватно да организира защитата си.
На следващо място в описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят
е предприел маневра изпреварване на товарния автомобил и след като е бил
застигнат от лек автомобил „***“ се е отклонил вдясно, за да му освободи място,
преди да е завършил маневрата изпреварване. С така описаното на водача се
вменява и едно друго нарушение, а именно на правилата за движение при
изпълнение на маневра „изпреварване“ по чл.41 ал.1 или чл.42 от ЗДвП, респ. по
чл.25 ал1 от ЗДвП. При това положение жалбоподателят е лишен от възможността да
разбере какво всъщност нарушение му се вменява, а от там и правилно да
организира своята защита.
Не на последно място следва да се посочи, че в описанието на нарушението е
посочено само, че в резултат на извършеното нарушение е настъпило ПТП с
материални щети с 3 МПС. Щетите обаче нито са описани, нито е посочено по кои
от автомобилите са причинени, респ. по кое МПС какви щети са настъпили. Обстоятелството,
че в АУАН е отразено, че щетите са описани в посочените два протокола за ПТП,
не може да санира липсата на обстоятелства в тази насока при описанието на
нарушението. Така за поред път е накърнено правото на защита на санкционираното
лице, при положение че непосочените обстоятелства са елементи от състава на
нарушението, за което жалбоподателят е наказан.
Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в посочения по-горе смисъл, съставлява съществено процесуално нарушение и
води до незаконосъобразност на и поради тази причина
се явява достатъчно основание да бъде отменено.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП, а именно неговата
необоснованост. По АНП липсват доказателства за това, че скоростта на управлявания
от жалбоподателя автомобил е била несъобразена с конкретните фактори в
конкретната пътна обстановка, както и такива каква е била конкретната скорост
на автомобила, каква е трябвало да бъде, дА.ПТП е било обективно предотвратимо
и др., което пък води и до недоказаност на вмененото административно нарушение.
При това положение АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя,
което пък обуславя незаконосъобразността на НП и влече необходимостта от
неговата отмяна.
С оглед на посоченото по-горе, НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което и съдът не намира за
необходимо да обсъжда и други доводи по същество.
Така
мотивиран Районен съд Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1006-003100 от 19.08.2019 г. издадено от Началник Група КПДГПА към ОД на МВР-
Пазарджик, с което на И.Д.В., с ЕГН- **********, с адрес: ***, за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: