Определение по дело №10963/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2643
Дата: 10 август 2023 г. (в сила от 15 август 2023 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110210963
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2643
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
в присъствието на прокурора М. Ив. Я.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20231110210963 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.65, ал.1 от НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с молба от Д. С. А., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 900/2023г. по описа на
06 РУП на СДВР, пр.пр.№ 16723/2023г. по описа на СРП, чрез назначения му
служебен защитник, с което се иска да бъде отменена взетата мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража”. В нея се навежда като основание
постановено определение на СГС по ЧНД № 2913/2023г. по описа на СГС, с
което наложеното наказание пробация по НОХД № 7151/2020г. по описа на
СРС, НО, 98 – и н.с. е било заменено с наказание ,,лишаване от свобода“ в
размер на 2 месеца и 23 дни.
В съдебно заседание представителят на СРП намира направеното искане
за неоснователно. Счита, че към момента на разглеждане на делото не са
налице законовите предпоставки за отмяна на взетата мярка за неотклонение.
Излага подробни и аргументирани съображения в тази насока, като в
заключение предлага на съда да потвърди взетата от предходен съдебен
състав на СРС мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“.
Обвиняемият Д. А., редовно призован, се явява лично и чрез своя
служебен защитник поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Пледира в насока и по основанието, посочено в молбата за отмяна на взетата
1
му мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Молителят Д. А. е образувано привлечен към наказателна отговорност
по обвинение за това, че за времето от 19:00ч.на 10.05.2023г. до 11.05.2023г.
на 11.05.2023г. в гр.София, бул.,,Скобелев“ № 54, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот – счупена стъклена витрина,
отнел чужди движими вещи – 10 броя слънчеви очила от различни марки от
владението на Е. И. К. без негово съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои като деянието е било извършено при условията на опасен рецидив
– престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.,,а“ и б.,,б“ от НК.
С Определение № 11442 от 16.06.2023г., постановено по ЧНД №
8092/2023г. състав на СРС е взел първоначална мярка за неотклонение
,,задържане под стража“ спрямо обвиняемото лице. В мотивите на
първоинстанционната инстанция е прието, че от данните по делото може да
се направи обосновано предположение, че подведеното под наказателна
отговорност лице Д. А. е извършител на деянието, в чиято насока са били
показанията на разпитаните по делото свидетели и съставените протоколи за
оглед на местопроизшествие и претърсване и изземане. Също така от данните
по делото, както и от характера на повдигнатото обвинение спрямо дееца,
може да се направи обосновано предположение, че има опасност същият да
се укрие и/или извърши престъпление.
При съвкупния анализ на събрания до този момент доказателствен
материал може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Д.
А. е бил съпричастен в извършване на деянието, за което му е било
повдигнато обвинение. Видно от материалите по досъдебно производство №
ЗМК 900/2023г. по описа на 06 РУ СДВР е, че същото се обединява с
Досъдебно производство № ЗМК 1067/2023г. по описа на 06 РУ СДВР, което
е било образувано за това, че на 08.06.2023г., около 04:30ч. в гр.София,
бул.,,Скобелев“ № 54, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот – счупена стъклена витрина, отнел чужди движими вещи – 15
броя слънчеви очила от различни марки от владението на Е.И. К. без негово
2
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Производството към настоящия момент протича в рамките на разумния
срок на разследване. Предвид относително краткия период от извършване на
деянията до момента на разглеждане на настоящото производство съдът не
констатира необосновано забавяне на събирането на доказателствата и респ.
на времето на задържане на молителя. Подобно на предходната съдебна
инстанция, и настоящата приема, че от данните по делото може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на
престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение. Видно от
съдебния му статус е, че деецът е лице с трайни наклонности за посегателства
против собствеността и е бил обявяван за ОДИ, като обвинението в
извършване на престъпление при условията на опасен рецидив, което
презюмира опасността от укриване и извършване на друго такова. Също така
от заменянето на наказанието пробация с лишаване от свобода от СГС по
НОХД № 7151/2020г. по описа на СРС, НО, 98 – ми н.с. може да се направи
едностранчивия извод, че обвиняемият не е лице с коректно процесуално
поведение относно изтърпяване на наложените му наказания, което е довело
до неговото по – тежко санкциониране от съда. На следващо място размера на
замененото наказание от 2 месеца и 23 дни е сравнително кратък на фона на
първоначалното му задържане по настоящото наказателно производство и
предвид продължителността на разследването е възможно същият да бъде
освободен след изтърпяване на наказанието,, с което да бъде създадена
допълнителна опасност от укриване и извършване на престъпление.
По отношение на наведеното в молбата оплакване, че на обвиняемият
предстои да изтърпява наказание лишаване от свобода по замененото му от
СГС наказание ,,пробация“, съдът не счита че това обстоятелство се явява
релевантно за изменение или отмяна на взетата мярка за неотклонение
,,задържане под стража“ по настоящото производство. Въпросът по
фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в
прерогативите на прокуратурата по реда на НПК и ЗИНЗС, като
привеждането в изпълнение на наказание лишаване от свобода по едно
наказателно производство, не обусловя автоматичното отпадането от взетото
задържане под стража по друго такова. Всяко едно от делата има свое отделно
основание за провеждане и респ. различен статус на вземане на процесуални
3
мерки или мерки за неотклонение, независимо, че се касаят до едно и също
лице. Хипотетично изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по
НОХД № 7151/2020г. по описа на СРС, НО, 98 – ми н.с. би могло да бъде
отложено или впоследствие прекъснато, което да доведе до по –
благоприятното третиране на статуса на осъденото лице по висящите му
наказателни производства. Именно поради подобна опасност е предвидена
принципната възможност спрямо едно лице, при отделни наказателни
производства, да се вземе мярка за неотклонение по всяко едно от тях. Освен
това по делото не са ангажирани доказателства замененото наказание
лишаване от свобода да е било приведено в изпълнение, което да обуслови
преценката за неговото припокриване като ограничаване на свободата на
придвижване с взетата мярка за неотклонение по настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът намира, че след постановяване
на определението, с което е била взета първоначална мярка за неотклонение
,,задържане под стража” спрямо обвиняемия Д. С. А. не са настъпили нови
обстоятелства, обуславящи отпадането на реалната опасност от укриване
и/или извършване на престъпление. Същевременно не са ангажирани и
такива, които да обусловят промяна в обстоятелствата, обуславящи нейната
отмяна на посоченото в молбата основание.
Поради изложените причини взетата мяркат за неотклонение следва да
бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.65, ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата с Определение № 11442 от 16.06.2023г.
постановено по ЧНД № 8092/2023г. по описа на СРС мярка за неотклонение
,,Задържане под стража“ по отношение на Д. С. А., с ЕГН: ********** –
обвиняем по досъдебно производство № ЗМК 900/2023г. по описа на 06 РУП
на СДВР, пр.пр.№ 16723/2023г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
тридневен срок пред СГС.
4
В СЛУЧАЙ на постъпила частна жалба или частен протест насрочва
разглеждането на делото пред СГС в открито съдебно заседание на
17.08.2023г. от 10:00ч., за която дата и час страните да се считат уведомени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Първоинстанционният съд е сезиран с молба от Д. С. А., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 900/2023г. по описа на
06 РУП на СДВР, пр.пр.№ 16723/2023г. по описа на СРП, чрез назначения му
служебен защитник, с което се иска да бъде отменена взетата мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража”. В нея се навежда като основание
постановено определение на СГС по ЧНД № 2913/2023г. по описа на СГС, с
което наложеното наказание пробация по НОХД № 7151/2020г. по описа на
СРС, НО, 98 – и н.с. е било заменено с наказание ,,лишаване от свобода“ в
размер на 2 месеца и 23 дни.
В съдебно заседание представителят на СРП намира направеното искане
за неоснователно. Счита, че към момента на разглеждане на делото не са
налице законовите предпоставки за отмяна на взетата мярка за неотклонение.
Излага подробни и аргументирани съображения в тази насока, като в
заключение предлага на съда да потвърди взетата от предходен съдебен
състав на СРС мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“.
Обвиняемият Д. А., редовно призован, се явява лично и чрез своя
служебен защитник поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Пледира в насока и по основанието, посочено в молбата за отмяна на взетата
му мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Молителят Д. А. е образувано привлечен към наказателна отговорност
по обвинение за това, че за времето от 19:00ч.на 10.05.2023г. до 11.05.2023г.
на 11.05.2023г. в гр.София, бул.,,Скобелев“ № 54, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот – счупена стъклена витрина,
отнел чужди движими вещи – 10 броя слънчеви очила от различни марки от
владението на Е. И. К. без негово съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои като деянието е било извършено при условията на опасен рецидив
– престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.,,а“ и б.,,б“ от НК.
С Определение № 11442 от 16.06.2023г., постановено по ЧНД №
8092/2023г. състав на СРС е взел първоначална мярка за неотклонение
,,задържане под стража“ спрямо обвиняемото лице. В мотивите на
първоинстанционната инстанция е прието, че от данните по делото може да
се направи обосновано предположение, че подведеното под наказателна
отговорност лице Д. А. е извършител на деянието, в чиято насока са били
показанията на разпитаните по делото свидетели и съставените протоколи за
оглед на местопроизшествие и претърсване и изземане. Също така от данните
по делото, както и от характера на повдигнатото обвинение спрямо дееца,
може да се направи обосновано предположение, че има опасност същият да
1
се укрие и/или извърши престъпление.
При съвкупния анализ на събрания до този момент доказателствен
материал може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Д.
А. е бил съпричастен в извършване на деянието, за което му е било
повдигнато обвинение. Видно от материалите по досъдебно производство №
ЗМК 900/2023г. по описа на 06 РУ СДВР е, че същото се обединява с
Досъдебно производство № ЗМК 1067/2023г. по описа на 06 РУ СДВР, което
е било образувано за това, че на 08.06.2023г., около 04:30ч. в гр.София,
бул.,,Скобелев“ № 54, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот – счупена стъклена витрина, отнел чужди движими вещи – 15
броя слънчеви очила от различни марки от владението на Е. И. К. без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Производството към настоящия момент протича в рамките на разумния
срок на разследване. Предвид относително краткия период от извършване на
деянията до момента на разглеждане на настоящото производство съдът не
констатира необосновано забавяне на събирането на доказателствата и респ.
на времето на задържане на молителя. Подобно на предходната съдебна
инстанция, и настоящата приема, че от данните по делото може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на
престъпленията, за които му е било повдигнато обвинение. Видно от
съдебния му статус е, че деецът е лице с трайни наклонности за посегателства
против собствеността и е бил обявяван за ОДИ, като обвинението в
извършване на престъпление при условията на опасен рецидив, което
презюмира опасността от укриване и извършване на друго такова. Също така
от заменянето на наказанието пробация с лишаване от свобода от СГС по
НОХД № 7151/2020г. по описа на СРС, НО, 98 – ми н.с. може да се направи
едностранчивия извод, че обвиняемият не е лице с коректно процесуално
поведение относно изтърпяване на наложените му наказания, което е довело
до неговото по – тежко санкциониране от съда. На следващо място размера на
замененото наказание от 2 месеца и 23 дни е сравнително кратък на фона на
първоначалното му задържане по настоящото наказателно производство и
предвид продължителността на разследването е възможно същият да бъде
освободен след изтърпяване на наказанието,, с което да бъде създадена
допълнителна опасност от укриване и извършване на престъпление.
По отношение на наведеното в молбата оплакване, че на обвиняемият
предстои да изтърпява наказание лишаване от свобода по замененото му от
СГС наказание ,,пробация“, съдът не счита че това обстоятелство се явява
релевантно за изменение или отмяна на взетата мярка за неотклонение
,,задържане под стража“ по настоящото производство. Въпросът по
фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в
прерогативите на прокуратурата по реда на НПК и ЗИНЗС, като
привеждането в изпълнение на наказание лишаване от свобода по едно
наказателно производство, не обусловя автоматичното отпадането от взетото
2
задържане под стража по друго такова. Всяко едно от делата има свое отделно
основание за провеждане и респ. различен статус на вземане на процесуални
мерки или мерки за неотклонение, независимо, че се касаят до едно и също
лице. Хипотетично изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по
НОХД № 7151/2020г. по описа на СРС, НО, 98 – ми н.с. би могло да бъде
отложено или впоследствие прекъснато, което да доведе до по –
благоприятното третиране на статуса на осъденото лице по висящите му
наказателни производства. Именно поради подобна опасност е предвидена
принципната възможност спрямо едно лице, при отделни наказателни
производства, да се вземе мярка за неотклонение по всяко едно от тях. Освен
това по делото не са ангажирани доказателства замененото наказание
лишаване от свобода да е било приведено в изпълнение, което да обуслови
преценката за неговото припокриване като ограничаване на свободата на
придвижване с взетата мярка за неотклонение по настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът намира, че след постановяване
на определението, с което е била взета първоначална мярка за неотклонение
,,задържане под стража” спрямо обвиняемия Д. С. А. не са настъпили нови
обстоятелства, обуславящи отпадането на реалната опасност от укриване
и/или извършване на престъпление. Същевременно не са ангажирани и
такива, които да обусловят промяна в обстоятелствата, обуславящи нейната
отмяна на посоченото в молбата основание.
Поради изложените причини взетата мяркат за неотклонение следва да
бъде потвърдена.
3