РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. гр. Д, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д в публично заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500800 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Държавата,представлявана от Министъра на финансите,чрез
процесуален представител Областен управител на област Д срещу решение
№260047/14.05.2021 г. по гр.д.№512/2018 г. на Балчишкия районен съд,с което
са отхвърлени исковете на въззивника срещу М. К. Т. от гр.Д,*** и С. Г. С. от
гр.Д,*** за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на Държавата
сума в размер на 1 325,55 лв,представляваща обезщетение за нанесената й
имуществена вреда,изразяваща се в пазарната стойност на отнетите дрехи-
веществени доказателства по *** №**** г. по описа на Районен съд-Д,като
въззивникът е осъден да заплати на М. К. Т. 400 лв съдебно-деловодни
разноски и на С. Г. С. 400 лв съдебно-деловодни разноски.Според въззивника
атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд,че за
Държавата-ищец не била настъпила имуществена вреда от осъществения от
1
ответниците деликт,тъй като присвоените от вторите вещи /дрехи,носещи или
имитиращи търговски марки/ били надлежно описани и иззети от държавните
органи още при установяване на престъплението,респ. към момента на
предявяване на исковете и до приключване на съдебното дирене тези вещи
били във владение на Държавата и тяхната равностойност не се дължала от
ответниците.Напротив според въззивника с действията си ответниците по
делото били прекъснали възможността Държавата да се разпорежда със
собствените си вещи.Вещите не били върнати от ответниците,а били иззети от
съдебните органи,поради което не се били върнали в патримониума на
Държавата.Ответниците причинили увреждане на Държавата чрез отнемане на
нейни движими вещи с намерение да ги задържат за себе си,поради което за
Държавата настъпила претендираната имуществена вреда,равняваща се на
пазарната стойност на отнетото.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на исковете.Претендират се
сторените от въззивника разноски в двете инстанции до момента.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите М.
К. Т. и С. Г. С. изразяват становище за неоснователност на жалбата и
настояват за потвърждаване на обжалваното решение,като претендират
присъждане на сторените разноски в настоящата инстанция.Според тях
изводите на районния съд за липса на вреда били обосновани,тъй като
процесните вещи били върнати на Държавата,освен това били предназначени
за унищожаване и не били част от гражданския оборот.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Дкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
27.05.2021 г.,а жалбата срещу решението е подадена по пощата на 10.06.2021 г.
при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 10.06.2021 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
2
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно поради следните
съображения:
Гр.д.№512/2018 г. на Балчишкия районен съд е образувано по повод
искова молба вх.№6106/23.03.2018 г. по описа на ДРС /забел. първоначално е
образувано гр.д.№1218/2018 г. на Дкия районен съд,но след отвод на всички
съдии делото е изпратено за разглеждане от Балчишки районен съд/,респ.вх.
№2673/12.07.2018 г. на БРС,с която са предявени пасивно субективно
съединени искове на основание чл.45 от ЗЗД от Държавата,представлявана от
Министъра на финансите,чрез процесуален представител Областен управител
на област Д срещу М. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Д,*** и С. Г. С. с ЕГН
********** от гр.Д,*** за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на
Държавата сума в размер на 1 325,55 лв,представляваща обезщетение за
нанесената имуществена вреда,изразяваща се в пазарната стойност на
отнетите дрехи-веществени доказателства по *** №**** г. по описа на
Районен съд-Д.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С влязла в сила на 18.11.2020 г. присъда по *** №*** г. на Варненския
районен съд са признати за виновни ответниците С. Г.С. в качеството на ***
при ***-гр.Д и М. К.Т. в качеството на *** при ***-Д за това,че на ***
Не е спорно по делото,***.С присъдата на ВРС по *** №*** г. е
разпоредено веществените доказателства да се изпратят на ***-гр.Д за
изпълнение на *** г. по *** №**** г. на ДРС.
Въпросните дрехи,имитиращи известни търговски марки,са били
предмет на престъплението по присъда №*** г. по *** №**** г. на ДРС и на
основание чл.172б ал.3 от НК са били отнети в полза на Държавата,респ. е
разпоредено от съда да бъдат унищожени.В изпълнение на присъдата
Директорът на ***-гр.Д със заповед №з1173/27.03.2013 г. определил
комисия,която следвало да унищожи горните спортни стоки,като в комисията
участвали и двамата ответници-***.***.Срещу двамата ответници е било
образувано наказателно производство,което е приключило с цитираната по-
горе влязла в сила присъда по *** №*** г. на Варненския районен съд.
От изложената фактическа обстановка става ясно,че процесните
3
движими вещи-собственост на Държавата са били иззети от държавни органи
още в деня на извършване от ответниците на престъплението присвояване,т.е.
те са се върнали веднага в патримониума на Държавата.Ирелевантно е кой
държавен орган /полицейски,съдебен и пр./ упражнява фактическа власт върху
вещите.От значение е,че вещите не са във владение на ответниците,Държавата
си е върнала фактическата власт върху тях и я упражнява чрез всеки от
оторизираните органи,респ. може да се разпорежда с последните като техен
собственик,което е и сторено с присъдата по *** №*** г. на Варненския
районен съд-разпоредено е изпращането им на ***-Д за изпълнение на
присъдата по *** №**** г. на ДРС,т.е. за тяхното унищожаване.Предвид
горното вещите-собственост на Държавата не са били
изгубени,унищожени,погинали,продадени от ответниците на трети лица и
пр.;били са във фактическа власт на ответниците само няколко часа на
05.04.2013 г. и веднага в същия ден са върнати на разположение на техния
собственик-Държавата.В този смисъл основание за ангажиране отговорността
на ответниците чрез заплащане от същите паричната равностойност на вещите
не е налице.
От друга страна процесните вещи-дрехи,имитиращи известни търговски
марки,са вещи,които по закон са изключени от гражданския
оборот.Неправомерното използване на търговска марка-обект на
изключително право-без правно основание е въздигнато от закона в
престъпление /чл.172б ал.1 от НК/,като разпоредбата на чл.172б ал.3 от НК
регламентира,че такъв предмет на престъплението по ал.1 се отнема в полза на
държавата и се унищожава.Неправомерното използване на търговски марки е
нарушение по Закона за марките и географските означения
/обн.ДВ,бр.81/14.09.1999 г.,отм.бр.98/13.12.2019 г./,действал по време на
извършване на деликта от ответниците,респ. и по сега действащия Закон за
марките и географските означения,обн.ДВ,бр.98/13.12.2019 г.,като са
предвидени от законодателя способи за защита по граждански исков и по
административен ред.Защитата по исков и административен ред също
задължително включва като последица изземване,отнемане в полза на
Държавата и унищожаване на вещите-предмет на нарушението /така чл.76 ал.1
т.4 и чл.86 ал.3 от ЗМГО-отм./.Предвид изложеното процесните спортни стоки
като изключени законодателно от гражданския оборот не могат да генерират
увеличение на имуществото на Държавата при отнемането им в нейна
4
полза.Държавата при това отнемане получава само голата собственост върху
вещите и то временно до унищожаването им,като същата,макар и
собственик,не може да се разпорежда с тях по начин,генериращ доходност в
нейна полза.Тя не може да задържи вещите,да ги предостави за задоволяване
на държавни нужди или да ги продаде и така да увеличи активите си.Същата
ги получава единствено и само,за да проведе процедурата по тяхното
унищожаване.В този смисъл с присвояване на вещите от ответниците в
рамките само на няколко часа на 05.04.2013 г. Държавата не е била ощетена.С
последващото им изземване обратно от Държавата на същия ден и с
правомощието на Държавата единствено да унищожи вещите,но не и да
генерира чрез разпореждане с тях някаква печалба,се обосновава липсата на
причинена от ответниците имуществена вреда за няколкото часа,през които
Държавата не е упражнявала фактическа власт върху вещите.Така се
обосновава липсата на един от елементите на фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД в настоящата хипотеза.С оглед задължителността за гражданския съд на
влязлата в сила присъда на наказателния съд /чл.300 от ГПК/ следва да се
приеме,че противоправно деяние /деликт/,осъществено от ответниците,е
налице и че осъществяването му е виновно.Липсват обаче в случая причинени
на собственика на вещите-Държавата имуществени вреди в пряка причинно-
следствена връзка с деликта.Чрез действията на ответниците Държавата не е
лишена от свое имуществено благо и активите й не са намалели.Поради липса
на имуществена вреда от деянието исковете са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
С оглед горното първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските,с която на основание чл.78 ал.3 от
ГПК Държавата-ищец е осъдена да заплати на двамата ответници сторените от
тях съдебно-деловодни разноски в първата инстанция,които са им дължими
поради отхвърляне на исковете срещу тях.Ищецът /Държавата/ няма право на
разноски за първоинстанционното производство.
Във въззивната инстанция отново и двете страни са претендирали
присъждане на сторените от тях разноски.С оглед изхода от спора право на
разноски имат ответниците-въззиваеми,а Държавата-въззивник няма право на
такива поради отхвърляне на исковете.В полза на всеки от ответниците-
въззиваеми следва да се присъдят по 400 лв с ДДС разноски-изплатени
адвокатски възнаграждения в полза на упълномощеното от тях адвокатско
5
дружество съгласно фактури и фискални бонове на листи 31 и 32 от делото на
ДОС.
Водим от гореизложеното,Дкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260047/14.05.2021 г. по гр.д.№512/2018 г.
на Балчишкия районен съд.
ОСЪЖДА Държавата Република България,представлявана от Министъра
на финансите,да заплати на М. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Д,*** сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв
/четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Държавата Република България,представлявана от Министъра
на финансите,да заплати на С. Г. С. с ЕГН ********** от гр.Д,*** сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв
/четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6