№ 3028
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110121599 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в
плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.,
клиентите били длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Възразяват за
изтекла погасителна давност на вземанията.
Третото лице помагач на страната на ищеца излага съображения, че
разпределението и отчитането на количеството топлинна енергия в
процесната сграда е извършвано съобразно нормативните изисквания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
1
доказателствата по делото, намира следното:
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
наредбата за държавни имоти, на 10.11.1989 г. Н. Д. Д. е придобила
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент
№ 48, находящ се в гр. С.. След смъртта на Н. Д. на 22.12.1993 г., по силата на
наследствено правоприемство собствеността е преминала към нейните
наследници по закон, като видно от изготвената справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. това са ответниците в настоящото
производство – В. Д. и Д. Д.. Договорът касае доставка на топлинна енергия
до обект с абонатен № ..
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – е.с., в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - е.с. се извършва по система за дялово
2
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - е.с., се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.
142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - е.с., при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на "Н." ЕАД, съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици и сключения въз основа на тях
договор от 2002 г. с топлинния счетоводител.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на
съдебнотехническата експертиза, съгласно което количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Технологичните разходи на
топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на
общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Показанията се отчитат
ежемесечно. Метеорологична проверка на топломера се прави на всеки две
години в съответствие с изискванията на Закона за измерванията. Дяловото
разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира
процесният обект, се извършва от „Н.“ ЕАД. В сградата не е ползвана топла
вода. Топлината от сградната инсталация е изчислявана по формула – т.6.1.1.
от Приложението към Наредба № . и Наредба № . на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и ден градусите за периода.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание вещото лице е
направило допълнение към депозираната от него експертиза въз основа на
получена след изготвяне на експертизата допълнителна информация от
топлорайона. Изяснява се, че сградата всъщност е висока и е с два кръга на
отопление – горен и долен. Експертът сочи, че фирмата за дялово
разпределение е правила разпределение само за долния и отделно за горния
кръг, докато по Наредбата за топлоснабдяване, топлината от двете абонатни
станции трябва да се събере и да се разпределя общо за цялата сграда.
Съгласно чл. 48, ал. 3 от приложимата към процесния период редакция
на Наредбата за топлоснабдяването, когато техническото решение за
топлоснабдяване на висока сграда - е.с., се осъществява от две или повече
абонатни станции, захранващи отделни инсталации за отопление и битово
горещо водоснабдяване, доставеното в сградата количество топлинна енергия
е сбор от количествата топлинна енергия, определени за всяка от абонатните
станции. Разпоредбата е възпроизведена и в чл. 60, ал. 3 от следващата
редакция на наредбата.
3
Вещото лице е посочило, че тази неточност е била установена от
топлинният счетоводител преди две години и в момента вече се събира
топлината от двете абонатни станции, но към исковия период същата не е
изчислявана по правилния метод. Изложеното налага изводът, че отчитането
на количество топлинна енергия за имота през исковия период не е
отговаряло на нормативните изисквания, респективно по делото не може да
бъде установено реално доставеното от ищеца количество топлинна енергия.
В доказателствената тежест на ищеца е да установи реално изразходваното
количество топлинна енергия за процесния период, което в случая при
събраните доказателства не се установява, доколкото дяловото разпределение
не е извършвано коректно. Количеството топлинна енергия не може да бъде
определено и по реда на чл. 162 ГПК, поради което претенциите следва да
бъдат отхвърлени в цялост.
При неоснователност на исковете за главница, неоснователни се явяват и
акцесорните искове за лихви.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените
от тях разноски в размер на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. против В. Д. Д., ЕГН
********** и Д. Д. Д., ЕГН ********** осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно на сумите 458,35
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 95,11 лева
за периода от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г., 21,99 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. –
30.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 4,82 лв. за периода от 01.05.2019 г.
до 05.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.04.2022 г. до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 48, находящ
се в гр. С., абонатен № ..
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. да заплати на В. Д. Д., ЕГН ********** и
Д. Д. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лв.
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – „Н.” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5