№ 216
гр. ***, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И*** Й. М***
при участието на секретаря М*** КР. К***
като разгледа докладваното от И*** Й. М*** Гражданско дело №
20244310102130 по описа за 2024 година
обективно съединени искове с правно основание:чл.128 КТ ; по чл.224 от КТ; по чл.
222,ал.2 КТ и за забава върху главницата по всеки от тях на осн. чл.86 ЗЗД от падежа до
подаване на исковата молба ; и от подаване на иска до окончателното изплащане
върху всяка от главниците с обща цена 8092,04 лева:
Постъпила е искова молба от М. В. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.
****, чрез адв. С. Л. от ***, със съдебен адрес: гр. ***, пл. ***, срещу: *** „***" - гр. ***, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***", представлявано от
директора ***, по която се твърди, че по силата на трудов договор № ***г., М. В. Р.
изпълнявала в ответното училище длъжността „*** общообразователен предмет в
прогимназиален етап“, като трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №
*** ***г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, считано от 10.07. ***г., поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 от КСО и подадено
заявление от доверителката й от 07. 07.***г. Изтъква, че доверителката му е член на
Синдикалната организация на Съюза на българските *** при КНСБ в СУ „***“4 - гр. ***,
като за времето, през което е съществувало трудовото й правоотношение с ответника, е била
синдикален член на синдикалната организация в това училище. С Анекс № Д01-
192/10.08.***г. към Колективния трудов договор за системата на училищното и
предучилищното образование № ДО 1-269 от 06.12.2022г. страна по който е и ***, страните
са постигнали съгласие и изменен текстът на чл. 27 от същия КТД в следния смисъл: „За
системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални работни
заплати, считано от 01.01.***г„ както следва: т. 2, б. „б“ за *** и старши възпитател-1763
лева, като съгласно ал. 2 осигурените средства от държавния бюджет на Република *** за
1
***г. в размер на 524 млн. лева се разходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.***г., на индивидуалните работни заплати на заетите през този период в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 индивидуалните основни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
Със заявление вх. № 291/24.11.***г. до директора на СУ „***“*** ищцата е поискала да й
бъде преизчислено трудовото възнаграждение, считано от 01.01.***г. до 10.07.***г. и да се
приложи Анекс от 10.08. ***г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
****, въз основа на това, че към 01.01.***г. е работила в СУ „***", а КТД и анексът към него
влизат в сила от 01.01.***г. До настоящия момент на ищцата не е начислено и изплатено
увеличение на трудовото й възнаграждение. Заявлението й е резолирано от директора с „Не,
на основание писмо изх. № 80812-41/25.08.***г. на МОН, без въпросното писмо да й е
предоставено. Считат направения отказ и изложените в него мотиви за постановени в
противоречие с КТ, КТД, Закона за защита от дискриминация, правилата на
добросъвестността и справедливостта. Считат, че ответникът е в неизпълнение на
задължението си да заплати трудовото възнаграждение на ищцата в пълния му дължим
размер. Изтъква, че е подписан Колективен трудов договор № Д-01-269 от 06.12.2022г. за
системата на предучилищното и училищното образование в Република ***, като
работодатели, от една страна, и Синдиката на българските *** към Конфедерацията на
независимите синдикати в ***, Синдиката „***“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“,
независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати, от друга страна. Клаузата на
чл. 4 гласи, че постигнатите между страните договорености са минимални, имат
задължителен характер и се прилагат за служителите-членове на синдикалните организации
и за работодателите-членове на организациите на работодателите-страни по договора.
Подписан е и Анекс № Д01-192/10.08.***г., с който е изменен чл. 27 от договора, касаещ
минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на служителя. На основание чл. 50 от КТ с колективния трудов договор се
уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на служителите, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона. Съгласно чл. 57 от КТ колективният трудов
договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация - страна по договора. Съгласно чл. 59 от КТ при неизпълнение на задължение
по КТД искове пред съда могат да предявяват страните по него, както и всеки служител,
спрямо когото КТД се прилага. Поради това, че доверителката й е била член на Синдиката на
българските *** и е заемала в процесния период от 01.01.***г. до 10.07.***г. длъжността
„***" в ответното училище, то ищцата има качеството на служител, спрямо когото КТД
следва да се прилага. Съгласно разпоредбата на парагр. 46 от ПЗР на Закона за държавния
2
бюджет на РБ за ***г. предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.***г. Изменението на КТД
с Анекс № ДО 1-291 от 10.02.***г. също предвижда нови размери на минималните основни
възнаграждения, считано от 01.01.***г. Придадена е обратна сила на разпоредбата. Поради
забавеното приемане на ЗДБ за ***г. и свързаното с това забавено увеличение на
минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, е обусловило
волята на законодателя да придаде обратно действие на предвиденото увеличение,
считано от 01.01.***г. Сключването на анекса към КТД на 10.08.***г. също е обусловено
от забавеното приемане на ЗДБ. КТД се прилага по отношение на лицата, които към
01.01.***г. са били заети в системата на училищното образование и са били членове на
синдикални организации, които са страни по КТД, каквато е била и ищцата.
Обстоятелството, че трудовият договор на доверителката й е бил прекратен, считано от
01.08.***г., преди подписване на анекса, не може да отнеме правото й да получи увеличение
на трудовото възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.***г. до 01.08.***г. Изрично в
анекса е посочено неговото действие от минал момент-считано от 01.01.***г., което по
същество според пълномощника е придаване на обратно действие на клаузите му. Страните
по колективния трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на минималните
заплати следва да се прилага от 01.01.***г., поради което това е и моментът, към който
следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки
служител. Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.*** г./ са
отговаряли на изискванията на закона-да са страни по трудово правоотношение, обхванати
от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Да се приеме
обратното, а именно че приложимостта на измененията на КТД се преценява не към датата,
изрично посочена в анекса-01.01.***г., а към датата на сключването му 10.08.***г., би
означавало да се достигне до хипотези, при които определени лица, които са заети в сферата
на образованието и са членове на синдикалната организация към 10.08.*** г., т. е. формално
са обвързани от КТД, но не са работили по трудово правоотношение в сферата на
образованието към 01.01.*** г. и впоследствие до приемането на измененията, да получат
увеличение за посочения период, което би било в противоречие с всяка житейска логика, а и
със закона, доколкото съгласно нормата на чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение се дължи
и заплаща за реално положен труд. в случай че се възприеме, че лицата, работили в сферата
на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.*** г. до 09.08.*** г.,
нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им
правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.*** г., би се достигнало до
тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и
след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали
труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при
съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за
добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. Отделно от това, в
съдържанието на процесния анекс от 10.08.*** г. изрично е предвидено да се прилага по
отношение на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.***г.
3
и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.***г. -
датата на формалното подписване на допълнителното споразумение към КТД. Посочва, че
към 01.01.***г. основната работна заплаща на ищцата е била в размер 1533 лева. За исковия
период трудовият стаж на ищцата е бил 40 години. Механизмът на увеличението на
работната заплата е минимум 15% върху основната заплата от 1533 лева плюс увеличението
на брутната заплата за прослужено време в размер на 40% за периода от 01.01.***г. до
01.08.***г. или 229,95 лева плюс 91,98 лева, общо сума от 321,93 лева месечно увеличение,
което за исковия период от 01.01.***г. до 10.07.***г. се равнява на 2031,89 лева. Върху
главницата се дължи и мораторна лихва, която считамет, че следва да се начисли от
01.09.***г.-датата на влизане в сила на изменението на Наредбата/ до окончателното
изплащане. Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Считат, че към
01.09.***г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за плащане на
ищцата на дължимото увеличение на работната заплата за периода от 01.01.***г. до
10.07.***г. Според нея увеличението на работната заплата на доверителката й се отразява и
на обезщетението й за неизползван платен годишен отпуск, което, видно от съдържанието на
издадената Заповед № ******г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, е изплатено
за 89 дни неползван платен годишен отпуск в размер 8 965,86 лева, което според нея следва
да се увеличи с 1344,88 лева /15% върху главницата/, както и на обезщетението по чл. 222,
ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, изплатени в размер 24 378,20 лева, или
увеличените от 3 656,73 лева.
Моли съдът да уважи исковете й, при допуснатото изменение по чл.214 ГПК и да се осъди
ответника *** „***“ - гр. ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***", представлявана от директора ***, да заплати на М. В. Р., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. ****, сумата 2008,65 лева, представляваща неизплатено брутно
увеличение на основното трудово възнаграждение за периода от 01.01.*** г. до 10.07.*** г.,
мораторна лихва за периода от 01.09.***г. до 24.11.2024г. в размер 341,90 лева, както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
25.11.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 1364,37 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за неползван годишен платен отпуск за 89 дни на основание чл. 224, ал. 1 от
КТ, мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.09.***г. до 24.11.2024г. в размер
232,23 лева, както и законната лихва върху нея, считано от 25.11.2024 г, до окончателното
изплащане, както и сумата 3542,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ,
мораторна лихва върху главницата в размер 602,89 лева за периода 01.09.*** г. до 24.11.2024
г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2024 г. до окончателното изплащане и
сторените разноски по делото.
В писмения отговор се моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и им се
присъдят разниските по делото със следните аргументи:
4
Между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор №
24 от 19.11.1996 г. и М. В. Р. е изпълнявала в Средно училище „***" длъжността "***".
Трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № *** от 10.07.*** г. На Директора
на училището на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда считано от 10.07.*** г.
Основанието е подадено заявление с вх. № 680 от 07. 07.*** г. от страна на служителя М. В.
Р., с което същата прекратява трудовото правоотношение писмено без предизвестие поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. До 30. 06.*** г. служителката
е била член на Синдикалната организация на Съюза на българските *** при КНСБ в СУ
"***" гр. ***. При прекратяване на трудовия договор на ищцата са начислени и изцяло
изплатени всички дължими обезщетения, а именно по чл. 224, ал. 1 от КТ-за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 89 дни в размер на 8965,86 лв., както и по чл. 222, ал. 3
от КТ и чл. 28. ал. 1. т. 2 от КТД в размер на 11 брутни работни заплати или сума в размер на
24 378,20 лв. Твърди, че са изплатени напълно и трудовите възнаграждения на ищцата,
дължими за работата й до датата на прекратяване на трудовия договор 10.07.*** г. След
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, е договорено от представители на
Министерство на образованието и науката, Съюза на ръководителите в системата на
народната просвета в *** и Синдиката на българските *** към КНСБ, Синдикат "***" към
КТ "Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ, да бъде изменен чл. 27 от
КТД в системата на предучилищното и училищното образование № ДО 1-269 от 06.12.2022
г. Подписан е Анекс № ДО01-192 от 10.08.*** г., с който се определят минимални основни
работни заплати считано от 01. 01. *** г. Като за *** и старши възпитател се предвижда 1763
лв. както й се предвижда в чл. 27, ал. 3, т. 2 част от средствата от държавния бюджет на РБ,
а именно в размер на 465 млн. лв. да бъдат разпределени, както следва: индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях се увеличават с не по-малко от 15%. Въз основа на така подписания Анекс
директорът е увеличил трудовите възнаграждения на СУ "***", подписвайки допълнително
споразумение с всеки един от тях, който има действащ трудов договор до достигане на
минималните основни трудови възнаграждения, посочени в Анекса. Със Заявление с вх. №
291 от 24.11.*** г. ищцата е поискала да бъде преизчислено трудовото й възнаграждение със
задна дата от 01.01.*** г. до датата на напускане 10.07.*** г. Искането не е уважено.
Счита, че спорният въпрос между страните е именно относно въпроса дали сключеният
Анекс № Д01- 192/10.08.*** г. към колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № ДО 1-269/06.12.2022 г., с който се определя
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, е относим към
конкретното трудово правоотношение с ищцата и дали същият има пряко и непосредствено
действие. В тази връзка, с оглед многобройните запитвания относно начина на прилагане на
анекса е издадено указание - писмо с № 80812-41 от 25. 08. *** г. от **** -Директор на
Дирекция „Правна“ при МОН, с което указание се посочва, че не съществува правна
възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и
договаряне на новите работни заплати да получат разликата от увеличението за минал
5
период от време, а предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на
работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на
увеличение на работните заплати. Наред с това становище на МОН, аргументи за това, че
КТД не следва да се прилага към лица с вече прекратен трудов договор се извличат от
характера на колективните трудови договори и тяхното действие по предмет и време, както
и значението им според относимите разпоредби на КТ. С колективния трудов договор се
уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите,
които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и по аргумент от чл. 50, ал. 2 от КТ
регламентират по-благоприятни спрямо нормативно установените условия. Сключването на
договора, във формата и по реда на КТ, обвързва със задължителна сила страните по него -
работодателят и синдикалната организация, а с оглед специфичния му предмет съгл. чл. 57
от КТ произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите, които са членове
на синдикалната организация - страна по договора, в индивидуалните им отношения с
работодателя. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация-
страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от
техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната
организация, която е сключила договор. Действието на колективния трудов договор
означава, че неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се прилагат в
индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите с работодателя и
стават част от тяхното съдържание. Правата възникват директно за работниците и
служителите на основание сключения колективен трудов договор и същите имат право да
поискат пряко изпълнение на задължение на работодателя по КТД. В субективното действие
на КТД се проявява неговата природа на нормативно съглашение и източник на трудово
право. В чл. 54 от КТ законодателят е предвидил, че колективният трудов договор влиза в
сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Съгласно чл. 56 от
КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие
на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов
договор се прилагат чл. 53 и 54. В случая с приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-
192/10.08.*** г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага,
считано от 01.01.*** г. за работните заплати на заетите в системата на образованието. Дори
да се приеме, че с анекса се придава обратно действие на изменената разпоредба на чл. 27 от
КТД и че волята на страните е била да получат увеличение на минималните работни заплати
и служителите, които са били в трудово правоотношение към 01.01.*** г, то за да се прилага
по отношение на ищцата и да породи действие по отношение на нея това изменение, тя
трябва или да бъде синдикален член на сключилата го синдикална организация- в случая
Синдикат на българските *** или на основание чл. 57, ал.2 КТ да се е присъединила към
него към момента на сключването му. В случая по делото е безспорно, че членственото
правоотношение на ищцата в синдикалната организация е прекратено на 30.06.*** г. което е
видно и от представеното Удостоверение за членство в синдикална организация с изх. № 2
от 10.10.2024 г. Действително съгласно устава на Синдиката на българските ***, член може
да бъде и безработен от образователната система, като синдикалното членство се запазва
6
при дългосрочен отпуск, пенсиониране и съкращение, поради което прекратяването на
трудовия договор не може да бъде приравнено към прекратяване на членството в СО, но в
случая от доказателствата по делото се установява, че ищцата е била член на Синдиката на
българските *** до 30.06.*** г., т. е. членственото й правоотношение е прекратено преди
сключване на анекса. В заключение следва да се посочи, че Анекс № ДО 1192 от 10.08.*** г.
към КТД от 06.12.2022 г., от който ищцата черпи твърдените от нея права, не разпростира
действието си в отношенията между нея като служител и ответника като работодател. Към
ищцата, като служител - член на синдикална организация - страна по КТД /чл. 57, ал. 1 от
КТ/, разпоредбите на КТД са се прилагали на основание членуването й в тази организация, а
към ответника - на основание качеството му на член на съответната представителна
организация на работодателите по КТД от 06.12.2022 г. Действието на посочения КТД по
отношение на ищцата е от момента на влизането му в сила до момента, в който същата
загубва качеството си на член на синдикална организация на 30.06.*** г. Следователно към
10.08.*** г. ищцата вече не се ползва от уредените с този КТД по-благоприятни условия във
връзка с трудовото си правоотношение, както и няма качеството педагогически специалист
към тази дата. Поради изложеното, моли да се отхвърли исковата претенция за заплащане на
сумата от 2031,89 лв., представляваща неизплатено увеличение на основното трудово
възнаграждение за периода от 01.01.*** г. до 10.07.*** г., мораторна лихва за периода от
01.09.*** г. до 24.11.2024 г. в размер на 344,93 лв., както и законната лихва върху главницата.
На следващо място, моли да се отхвърлят и другите обективно съединени искове-за
заплащане сумата 1344,80 лв. представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 89 дни на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, мораторна лихва върху тази
сума за периода от 01.09.*** г. до 24.11.2024 г. в размер на 228,26 лв., както и законната
лихва върху нея, считано от 25.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
3656,73 лв., представляваща неизплатено обезщетение за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ, мораторна лихва върху главницата в
размер на 620,91 лв. за периода от 01.09.*** г. до 24.11.2024 г., ведно със законната лихва
считано от 25.11.2024 г. до окончателното изплащане. При изчисляването на размера на тези
обезщетения приложение следва да намери чл. 228, ал. 1 от КТ. В същия текст се посочва, че
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение,
доколкото друго не е предвидено. Следователно база за определянето е реално полученото
брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец. В Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата е посочен начина на определяне на брутното трудово
възнаграждение за целите на чл. 228 от КТ, а именно касаещо обезщетенията. Съгласно чл.
17 от Наредбата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за
платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се
включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над
основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
7
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт,
с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които
имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно
заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от
Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена
необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл.
268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Видно от посочения начин за определяне на
обезщетението, от значение е последното получено брутно трудово възнаграждение на
лицето, което претендира изплащането му. Нито в КТ, нито в подзаконовите нормативни
актове се предвижда автоматично увеличаване на това обезщетение на друга база освен
изрично посочените в наредбата елементи, от които то се сформира. В този смисъл, базата за
изчисляване на обезщетението е реално полученото възнаграждение за предходния месец
при прекратяването на трудовото правоотношение. В този смисъл, счита, че изобщо не е
относимо евентуалното увеличение на работните заплати на други лица, извършено през
периода, както и представеният от ищцата Анекс № 01-192 от 10.08.*** г.
Изпълнено е производството по чл.140 ГПК и представен доклад.
В срока са постъпили молба от ищеца 778 и Становище 796 от ответника, който съдът
съобрази.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично. Поддържа иска си чрез
адв. Л., която от името на доверителката й, моли да се постанови решение, с което да се
уважат предявените искове, съгласно изменението и присъдят разноските им при условията
на чл.38 ЗА. Представя писмена защита.
Ответника, редовно призован, се представлява по делото от адв. Н., която моли да се
постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и
недоказани и им се присъдят направените по делото разноски, по списъка който представя.
Прилага и писмена защита.
От събраните по делото писмени доказателства, заключението на в.л. Н. А. и
допълнителното като съобрази твърденията, изявленията и възраженията на страните,
писмените им защити, и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се оспорва фактическата обстановка по възникването на ТПО между страните с ТД,
сключен през 1996 г. като съгласно последното ДС №061 към ТД №24, Р. е заемала
длъжността „***“ в СУ ***, считано от 01.09.2022г.,за неопределен срок, пълно работно
време 8,00 часа с ОТВ-1533, ДМВ за придобит трудв стаж и проф. опит 40% в р-р на 613,20
лева, основен плат. год. отпуск-48 дни и допълнителен по чл.156 а от КТ в размер на 10 дни.
Прекратено е със Заповед № ******г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ и заявление на
лицето №680/07.07.23г., считано от 10.07.***г., поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 от КСО. Представено е заявлението от
07.07.***г. за прекратяването от Р. на осн. чл.327, ал.1, т.12 КТ, считано 10.07.***г.
8
Прекратителната заповед й е връчен на 10.07.***г. и е влязла в действие на 10.07.***г.
Постановено е и изплащане в нейна полза на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск 89 дена в размер на 8965,86 лева и по чл.222,ал.3 КТ и чл.28, ал.1,т.2
КТД в размер на 11 брутни работни заплати 11х2 216,20 лв=24 378,20 лева.
Ответникът твърди по писмения си отговор, че са й изплатени напълно горните суми, което
не се оспорва от ищцата в срока по чл.146 ГПК и съдът приема, че горните суми са
получени от нея.
Р. е депозирала заявление до Директора за преизчисление на трудовото й възнаграждение,
считано от 01.01.***г. до 10.07.***г. и прилагане на Анекс № Д01-192/10.08.***г. към
Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №
Д01-269 от 06.12.2022г., въз основа на това, че към 01.01.***г. е работила в училището и в
двата нормативни документа: Анекс към КТБ и Наредбата за изменение на Наредба №4 за
нормиране и заплащане на труда-влизат в сила от 01.01.***г. На основание писмо с изх. №
80812-41/25.08.***г. на МОН на директора й е отказано. Последното е приложено към
делото и посочва да е относимо към прилагането на Анекса от 10.08.***г. към КТД от
06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищно образование и според
съдържанието му „не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови
правоотношения до момента на определяне на договаряне на новите работни заплати да
получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период.
Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и
служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на
работните заплати…….“
Твърдението, че ищцата е член на Синдикалната организация на Съюза на българските ***
при КНСБ в СУ „***"-гр. ***, както за времето, през което е съществувало трудовото й
правоотношение, така и известно време след прекратяването му, се потвърди от служебна
бел. от 30.01.2024г. на СО към ***-гр. ***, според която членството й се счита прекратено
автоматично от 30.09.***г. на осн. чл.8, ал.2, т.3 от Устава на Синдиката на БУ при
неплащане на членски внос за 3/три/ последователни месеца. Поради повдигнатия спор от
ответника на това й качество след 30.06. ***г., въз основа на приложеното към исковата
молба у-е изх.№2 от 10.10. 2024г., че до 30.06.***г. е бил редовен член на СО на *** при
КНСБ в СУ ***-гр. ***, съдът взе предвид, че в.л. е установило в допълнителното
заключение, че Р. е внасяла членски внос ежемесечно на ръка с последна вноска за м. юни
***г. Видно от приложения Устав на Синдиката на БУ, членството се прекратява по чл.8, т.2
при неплащане на членски внос 3 последователни месеца, изведено като задължение на
всеки член и по чл.10,ал.1,т.1, предл. второ, което в тази хипотеза се удостоверява с Решение
на СК на СО на *** каквото не е представено, но според чл.8, ал.4-правото на синдикално
членство се запазва при излизане в дългосрочен отпуск, при пенсиониране и при
съкращение, т.е съдът счита, че следва да намери приложение в случая последната
разпоредба в предл. второ във връзка с доказаното неплащане на членски внос 3/три/
последователни месеца. Или едва на 30.09.***г., след прекратяването на действието на
9
трудовия й договор, Р. е загубила правото си на синдикално членство в СО на *** при
КНСБ в СУ ***-гр. ***. Към този момент Анекса е бил приет.
По въпроса основателни ли са претенциите към ответното училище, обусловени от
подписания Анекс № Д01192/10.08.*** г. към Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. и съгласно Наредба № 4 от
20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, ответникът възразява най общо казано, че
спора между страните касае размера на основното трудово възнаграждение като база за
изчисление на обезщетенията й във връзка с чл.228 КТ и горните са неприложими с оглед
датата на които са приети като работодателя е съобразил и писмото на МОН, че Р. не е заето
лице по ТПО с училището.
КТД влиза в сила от 26.11.2022 г., а в &3 от Преходните и заключителни разпоредби е
договорено, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджет на
Република *** за *** г., страните ще предприемат действия за изменение на настоящия КТД,
което включва и Анекс за увеличение на работните заплати и актуализиране на
допълнителни плащания. В ДВ, брой: 66, от дата 1.8.*** г. е обнародван Закон за държавния
бюджет на Република *** за *** г. с Указ № 144 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията
на Република ***, приет от 49-ото Народно събрание на 28 юли *** г. Твърдяното
увеличение въобще следва да се разглежда като израз на възможността по Чл. 56. КТ, че
колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на
страните по реда за неговото сключване. Или съдът възприема Анекс №Д01-192/10.08.***г.,
с който подписалите КТД, се договарят в пет члена изменение на чл.27, ал.1 от КТД и за
системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални работни
заплати от 01.01.***г. като за *** 1763,00 лева ; осигурените средства по бюджета от ***г.,
се разходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.***г. на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата и за разходи за осигурителните им вноски за сметка
на работодателя; гарантират се минималните работни заплати на педагогическите
специалисти/ПС/; индивидуалните РЗ на ПС, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални заплати или са по-високи от тях се
увеличават с не по-малко от 15%. ; част от средствата се изразходват за достигане на не по-
малко от минималните ОРЗ на непедаг. Персонал /НП/ по чл.28 КТД като при изпълнение на
горните остатъка се използва за допълнително увел. на ИРЗ на двете категории: ПС/НП.
Според съда позоваването и на Наредба №4 за нормиране и заплащане на труда в
изменението й в сила от 01.09.2022г. и в сила от 01.01. ***г. е основателно и има
приложение в случая, тъй като и двете въвеждат минимални размери на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти ПС, към които е принадлежала и ищцата.
Самия КТД както се изтъква от ответника допуска изрична възможност, да не се извършва
увеличение-като при неизпълнение на заложеното увеличение в част трудови
възнаграждения и обезщетения, брутната работна заплата да се определя от работодателя и
в съответствие с нормативната уредба КТД, и ВПРЗОИ /при делегирани бюджети/, и
бюджета на образователната институция-чл.21 като ал.4 КТД, предвижда дори работодатели
10
които не са приложили увеличение на работните заплати да представят анализ на страните
за причините на неизпълнението й, но в случая според в.л, при проверката на место, са му
предоставени сключени ДС ТПО на заетия в училището педагогически персонал за
увеличение със сумата по Анекса 15% като минимална като на *** е 1763,00 лева и е
установила още един педагог на тази длъжност, като на 15.09.23г. е сключено неговото с
увеличението, но считано от 01.01.***г.
А и изменението на Наредбата е факт също е факт, който следва да се съобрази като
приложима от работодателя, считано от 01.01.***г. с оглед обстоятелството, че основното
възнаграждение на ищцата е следвало да се преведе в съответствие с новото минимално
ОТВ за длъжността „***“.
Разбира се съдът приема, че е нямало как да се сключи ДС и с ищцата, тъй като тя е
загубила вече качеството си на страна-зает педагогически персонал към датата на
приемането на Анекса както твърди ответника, но не възприема твърдението му, че това е
единственото основание за да й се откаже претендираното увеличение със задна дата.
В тази връзка в КТ се приема какво е действието по принцип на КТД по отношение на
лицата: Чл. 57. (1) Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора и се
установи от събраните писмени доказателства, че ищцата е член на синдикалните
организации, които са го подписали. Не се спори, че съществува синдикална организация БУ
в училището-ответник.
КТД влиза в сила от 26.11.2022 г., а в &3 от Преходните и заключителни разпоредби е
договорено, че в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджет на
Република *** за *** г. страните ще предприемат действия за изменение на настоящия КТД,
което включва и анекс за увеличение на работните заплати и актуализиране на
допълнителни плащания. В ДВ, брой: 66, от дата 1.8.*** г. е обнародван Закон за държавния
бюджет на Република *** за *** г. с Указ № 144 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията
на Република ***, приет от 49-ото Народно събрание на 28 юли *** г.
Именно в такава връзка следва да се приема исканото увеличение въобще като израз на
възможността по Чл. 56. КТ, че колективният трудов договор може по всяко време да бъде
изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. Или съдът
възприема Анекс №Д01-192/10.08. ***г., с който подписалите КТД се договарят в пет члена
изменение на чл.27 , ал.1 от КТД и за системата на предучилищното и училищното
образование се определят минимални работни заплати от 01.01.***г. като за педагогически
специалисти-*** и ст.възпитател-чл.27ал.1,т.2б-1763,00 лева; осигурените средства по
бюджета от ***г. , се разходват единствено и само за увеличение , считано от 01.01.***г. на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата и за разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя; гарантират се минималните работни заплати на
педагогическите специалисти/ПС/; индивидуалните РЗ на ПС, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или са по-високи
от тях се увеличават с не по-малко от 15%.; част от средствата се изразходват за достигане на
11
не по-малко от минималните ОРЗ на непедагогически персонал /НП/ по чл.28 КТД като при
изпълнение на горните остатъка се използва за допълнително увел. на ИРЗ на двете
категории: ПС/НП.
От значение е и, че самия КТД допуска изрична възможност, да не се извършва увеличение-
като при неизпълнение на заложеното увеличение в част трудови възнаграждения и
обезщетения, брутната работна заплата да се определя от работодателя и в съответствие с
нормативната уредба КТД, и ВПРЗОИ /при делегирани бюджети/, и бюджета на
образователната институция-чл.21 като ал.4 КТД, предвижда дори работодатели които не са
приложили увеличение на работните заплати да представят анализ на страните за причините
на неизпълнението й.
Достатъчно за съда позоваването на Наредба №4 за нормиране и заплащане на труда в
изменението й в сила от 01.09.2022г. и в сила от 01.01.***г., тъй като и двете въвеждат
минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти, с които работодателя е следвал да актуализира възнагражденията. Именно
публикуването в ДВ, бр. 75 от 01.09.*** г. на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, в § 2 на която се съдържат
промени в Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти е в потвърждение и придава обратно действие на
увеличението на работните заплати, в унисон на процесния Анекс. Съгласно § 3 от
Заключителната разпоредба на същата, наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в
"Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари *** г.
Следователно, поради обратното действие на клаузите и разпоредбите, касаещи
увеличението на работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в
процесния Анекс и в цитираната Наредба № 4, се обосновава ищцовия довод , че всички ***
и непедагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование,
които членуват в Синдиката на българските ***, макар и с прекратени трудови
правоотношения към момента на сключване на Анекса, но били в трудово правоотношение
със съответната образователна институция към 01.01.*** г. до датата на прекратяване на
трудовото си правоотношение, независимо от причината за прекратяването имат право на
договорения увеличен размер на възнаграждението, като увеличеният размер на
възнаграждението се дължи за периода от 01.01.*** г. до датата на прекратяване на трудовия
договор на служителя.
От там следва увеличението да следва да се вземе предвид и при определяне размера на
дължимите, при това прекратяване обезщетения. Приемането на противен извод ще
противоречи пряко на забраната за дискриминация при упражняване на правото на труд,
уредена в чл. 6, ал. 2 от КТ и в чл. 8, ал. 3 от КТ и съответно на принципа на равно третиране
при заплащане на труда на работещите при еднакви условия в един и същи времеви период
и в тази част следва да се кредитират аргументите по исковата молба за допускането на
неравенство в третирането за периода до прекратяването на ТПО и поставяне на ищцата,
положила труд в по-неблагоприятно положение от лицата със действащи трудови договори.
12
Или съдът приема, че искове са доказани по основание и следва да се уважат.
За доказване на размера на иска се ангажира СИЕ като основното посочва, че при
увеличението в основната заплата според Анекса допълнителното заключение е в размер на
1763,00 лева +40% ДТВ -705,20 лева и възнаграждение за ПКС-70,00 лева или общо брутно
2538,20 от което като се извади полученото-2216,20 лева е 322,00 лева.
За процесния период: 01.01.23 до 10.07.23 г.-6м. =1932,00 или при 21 работни дни -15,33 лева
на ден; за работна седмица-76,65 лева или 1932,00+76,65 лева или 2008,65 лева-брутно тр.в-
е съгласно изявлението на в.л. при депозирането му и съответно обезщетението по
чл.222,ал.3 КТ-3542,00 лева; обезщетението по чл.224, ал.1 КТ -1364,37 лева. Вещото лице е
изчислило и претенциите за лихва за забава за периода от 01.09.***г. до 24.11.2024г. върху
тези отделни главници.
В отговор на спора на страните дали при евентуалното уважаване на исковете следва да се
изплащат горните суми или тези след удръжките и по искане на ответника се постави
допълнителна задача на вещото лице, което съобрази дължимите суми за лични
осигурителни вноски: за ДОО-2,2% за здравно осигуряване-3,2%, за задължително
пенсионно осигуряване-2,2% като изчисли чистата сума за получаване след приспадане на
личните осигурителни вноски-276,78 лева и ДДФЛ-173,17 лева е 1558,70 лева; съответно:
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ-1227,93 лева; обезщетението по чл.222,ал.3 КТ-3542,00
лева с оглед на изявлението на в.л., че върху него не се правят удръжките, посочени по-горе.
В тази част, съдът кредитира ответните възражения, че работника не получава БТВ; от
последното по принцип се удържат суми за осигурителни вноски: ДОО, ДЗПО, ЗО, ДОД; от
работодателя и част от тях са и за сметка на работника, претендират се и лихви за забава
върху отделните главници, отразяващи БТВ, а според тях липсва елемент недобросъвестност
за работодателя за да му се начисляват и въобще последните.
В мотивите на Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията *** е посочено, че „по силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ
работодателят има задължение, предвидено в чл. 38, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.), а в последствие -
в чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и задължение, предвидено в чл. 6 от КСО, да удържа дължимите от
работника или служителя данъци и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е
задължен да направи и без съгласието на работника или служителя, поради което е прието,
задължението му към последния е в размер на остатъка от чистата сума за получаване. И при
двете разрешения работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово
възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и
осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово
възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания
/чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 от
ГПК /чл. 353 от ГПК отм./. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово
възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения. Настоящия
съдебен състав намира, че може да се присъди брутното трудово възнаграждение или
13
остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки, като решението да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение
или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски….“
В решение № 154 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията ***, споделяйки горното е изложено, че работникът или служителят не може да
получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него
данък върху общия доход и осигурителни вноски, но за да се съберат тези публични
държавни вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда
брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели
суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от
брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните
вноски. …В настоящия случай диапозитивът на решението не съдържа указание, че се
присъжда брутно трудово възнаграждение…..“
Или като съобрази горната практика следва да уважи исковете по ДЗ на в.л. , след
приспадането на съответните удръжки, което изрично се отбележи в диспозитива на
съдебния акт.
Относно дължимостта по принцип на търсената лихва за забава с посочен начален период
съобрази Решение № 156 от 13.12.2024 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 250/2024 г ., съгласно
разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, той следва да е равен на законната лихва за периода от
30.09.*** г. - последния ден на месеца, следващ месеца, в който е прието ретроактивното
действие на чл. 27 на КТД /10.08.*** г. / и до 24.11.2024 г. /до датата на депозиране на
исковата молба/, вкл., доколкото не се установи в КТД да е договорен друг срок. Т.е
началната лихва следва върху главниците следва да се начислява за период от 30.09.***г. и
отхвърли от начално посочения-01.09.***г.
По отношение на лихвата върху обезщетението като приложение на общата норма на чл. 86
от ЗЗД настоящата инстанция счита, че действа правилото, че тя се дължи след покана, а ако
тя не е връчена – от датата на завеждане на исковата молба. По делото са ангажирани
доказателства от страна на ищцата-заявление за изплащане на увеличението на трудовото
възнаграждение само и заявлението за прекратяване на ТД със съгласие на ищцата
дължимите й обезщетения да се изплатят през месеца, в който бъдат получени в училището
от НП „ОП“. Затова съдът в тази част на претенцията по чл.86 ЗЗД възприема становището,
че липсва покана за заплащане на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, поради
което следва да се отхвърли претенцията за лихвата за забава преди подаване на исковата
молба.
По обезщетението по чл. чл. 222, ал. 3 КТ:
Срокът за изплащането на обезщетението е регламентиран в чл. 228, ал. 3 от КТ. В него е
предвидено, че обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
14
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг
срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната
лихва. В тази посока съдът приема за начална дата също 30.09-***г. без да преповтаря
гореизложените мотиви.
В такъв ред на изложението следва да се изчислят дължимите лихви върху трите нетни суми
от главниците с помощта на онлайн калкулатор както следва:
- за сумата 1558,70 лева за периода от 30.09.***г. до 24.11.2024г., включ. - 249.31 лева;
- за сумата 3 542,00 лева за периода от 30.09.***г. до 24.11.2024г., включ. -566,43 лева
Следва да се уважи и претенцията за законна лихва върху главниците от подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане.
Или следва да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата Р.
общо сумата 7 144,37 лева, включваща следните суми: сумата 1558,70 лева, представляваща
неизплатено увеличение на основното трудово възнаграждение за периода от 01.01.*** г. до
10.07.*** г., мораторна лихва за периода от 30.09.***г. до 24.11.2024г., включ. в размер
249,31 лева, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
исковата молба на 25.11.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 1227,93 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за неползван годишен платен отпуск за 89 дни на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ, както и законната лихва върху нея, считано от 25.11.2024 г, до
окончателното изплащане; сумата 3542,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение
за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ,
мораторна лихва върху главницата в размер 566,43 лева за периода 30.09.*** г. до 24.11.2024
г., включ. ведно със законната лихва върху отделните главници, считано от 25.11.2024 г.-
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, а претенциите до
пълните им претендирани размери и в останалите им периоди или до сумата 8 092,04 лева,
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По д.т.:
Поради безплатност на производството за ищцата на осн. чл.359 КТ , следва да се съберат
дължимите д.т. от ответника съобразно уважения размер на отделните обективно съединени
искове или : 62,35+50+50,00+141,68+50= 304,03 лева, съгласно чл.1 от ТДТ ГПК
По разноските:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от внасянето на държавна такса
по исковата молба и разноски по производството. Доколкото настоящото производство е
трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по
производството, тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата
страна по делото, когато тя е спечелила делото частично или напълно и е била защитавана от
адвокат или юрисконсулт.
Пълномощника на ищцата е осъществил правна помощ и представителство и претендира
15
адв. в-е по чл.38а ЗА и Наредба №1 за минималните адв. в-я, посочена в ДПЗС или съдът я
определя според цената на исковете по реда на чл.7, ал.2,т.1 и т.2 от Наредбата в мин.р-р
3043,06 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 1120,00 лева съгласно ДЗПС и приложени
доказателства за банков превод на сумата.
В такъв случай съобразно уважения размер следва да се присъдят разноски на ищеца в
размер на 2686,86 лева, а на ответинка съразмерно отхвърлената част- 947,67 лева.
В тежест на ответника следва да се постави и частично сумата за възнаграждението на в.л.
съобразно уважения размер-361,99 лева, а останалата част от нея до 410,00 лева или сумата
48,01 лева следва да остане в тежест на бюджета на съда на осн. чл.83, ал.3 вр. с
чл.82,ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „***"-гр. ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***", представлявано от директора *** СУ "***", чрез адв. В. С. Н. - адвокат при ***
адвокатска колегия, с личен номер от Единния адвокатски регистър ****, с адрес за
получаване на призовки и съобщения по делото: гр. ***, ул. „***"№ ***, да заплати на М. В.
Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ****, чрез адв. С. Л. от ***, със
съдебен адрес: гр. ***, пл. ***, общо сумата 7 144,37 лева, представляваща чиста сума за
получаване след приспадане на сумите за осигурителни вноски: ДОО, ДЗПО, ЗО, ДОД, и
включваща следните суми:
- сумата 1558,70 лева, представляваща неизплатено увеличение на основното трудово
възнаграждение на осн. чл.128 КТ за периода от 01.01. *** г. до 10.07.*** г., както и
мораторната лихва върху тази сума за периода от 30.09.***г. до 24.11. 2024г., включ., в
размер 249,31 лева, както и законната лихва за забава върху главница, считано от датата на
подаване на исковата молба на 25.11.2024 г. до окончателното изплащане;
- сумата 1227,93 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван годишен
платен отпуск за 89 дни на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, както и законната лихва върху
тази сума, считано от 25.11.2024 г.-датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане;
- сумата 3542,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ, както и мораторна лихва
върху тази сума в размер 566,43 лева за периода 30.09.*** г. до 24.11.2024 г., включ., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2024 г.-датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане,
а горепосочените искове по отделните видове и до пълните им претендирани размери; както
и в останалите начални периоди на исковете по чл.86 ЗЗД за мораторните лихви: от
16
01.09.***г. до 30.09.2024г. и за мораторната лихва върху обезщетението по чл.224 КТ от
01.09.***г. до подаване на иска или до общата сума 8 092,04 лева, като неоснователни и
недоказани, отхвърля.
ОСЪЖДА *** „***"-гр. ***, с горните данни, да заплати на адв. С. Л. от ***, със съдебен
адрес: гр. ***, пл. ***, сумата 2686,86 - разноски по делото съобразно уважения размер на
исковете.
ОСЪЖДА М. В. Р., да заплати на *** „***"-гр. ***, с горните данни, разноските по делото,
съобразно отхвърления размер на исковете или сумата-947,67 лева.
ОСЪЖДА *** „***"-гр. ***, с горните данни, по сметка на *** районен съд сумата 304,03
лева-д.т. върху уважения размер на обективно съединените искове както и съобразно
уважената част на исковете-сумата 361,99 лева-частично за възнаграждението на в.л.
съобразно уважения размер а останалата част от сумата за възнаграждението на в.л.- до
410,00 лева или сумата 48,01 лева-
остават в тежест на бюджета на съда на осн. чл.83, ал.3 вр. с чл.82,ал.1,т.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок , считано от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
17