№ 719
гр. Русе, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520101242 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр. Русе срещу Н. Б. П., в която се твърди, че ответница е абонат на ищцовото
дружество за имот в гр. Русе, ул. *****, с абонатен номер ****, за който
дължала заплащане на изразходена и отчетена по водомерите питейна вода и
такси канал. Твърди се, че има неплатени фактури за периода от 01.08.2019 г.
до 01.06.2020 г. на обща стойност 530,39 лв., както и лихва за забавено
плащане в размер на 11,85 лв.
За събиране на тези задължения, срещу ответницата било образувано
заповедно производство и издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** от
2020 г. по описа на Районен съд – Русе. С оглед дадени указания от съда в
заповедното производство за предявяване на иск срещу длъжника, се моли в
настоящото производство да бъде признато за установено задължението на
ответницата Н. Б. П. към „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе за
предоставени В и К услуги, за периода от 25.06.2019г. до 26.05.2020г. по
1
партида № **** в размер на 530,39 лв. главница и лихва за забавено плащане
в размер на 11,85 лв. за периода от 01.09.2019г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответницата
изразява становище за допустимост, но за недоказаност на предявеният иск.
Твърди се, че не са налице доказателства, които да установяват възникване
на облигационни отношения между страните, съответно и задължение на
ответницата да заплаща потребена за посочения имот вода, както и че не е
доказано, че процесните фактури са издадени въз основа на реално отчитане
на потребена вода за имота.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото заявление за промяна на партида от
11.09.2018г., подписано от ответницата, същата е придобила качеството
клиент/абонат на ищцовото дружество за посочения в исковата молба имот в
гр. Русе, ул. ***, собственост на трето лице – Е.Ф.М.. За посочения обект в
ищцовото дружество е открита партида с аб. №**** по която е отчитана
потребената вода и такса канал и е претендирано тяхното заплащане от
ответницата. До нея като абонат дружеството е отправило на 28.10.2019г.
предписание за извършване на периодична проверка на водомера за имота,
както и покана за доброволна плащане на просрочени задължения от
27.03.2018г. до 27.03.2019г., лично връчена на ответницата.
Според представения по делото електронен карнет за отчитане,
водомера на имота с аб. №**** в периода за който са издадени процесните
фактури е реално отчитан шест пъти, а пет пъти е начислявана служебна
консумация. За отчетеното потребление ищцовото дружество е издало 11бр.
фактури за периода 25.06.2019г. до 26.05.2020г. на обща стойност 530,39лв.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е
издадена срещу ответницата заповед за изпълнение №***/04.08.2020г. по
ч.гр.д.№***/2020г. за сумите 530,39лв. за консумирана вода и такса канал по
2
аб. №**** за периода 25.06.2019г. до 26.05.2020г., както и лихва за забавено
плащане в размер на 11,85лв. за периода 01.09.2019г. до 30.07.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2020г. до
окончателното й изплащане и 25лв. разноски в заповедното производство.
Ответникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК съдът е
указал на ищцовото дружество необходимостта да предяви установителен иск
за вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и в хипотезата на връчена заповед за изпълнение на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК (чрез залепяне на уведомление), поради
което се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени писмени доказателства установяват, че
ответникът се явява потребител (клиент) на ищцовото дружество във връзка с
доставени ВиК услуги на посочения в исковата молба адрес, на който ищцата
е регистрирала и настоящия си адрес според справката от НБД „Население“.
Представени са доказателства за отчетеното потребление на предоставените
от ищцовото дружество услуги, както и тяхната цена. По делото не са
наведени възражения относно размера на предявения иск, с оглед на което
следва да се приеме, че представените по делото фактури, отразяват
дължимата от ответницата цена за доставена и потребена вода след извършен
реален отчет на измервателен уред и следва да бъде съобразени от съда, с
оглед на което предявеният иск в частта за главница се явява основателен и
следва да бъде изцяло уважен.
Основно задължение на ответника като потребител и купувач на
доставената му питейна вода е да я заплаща по определените цени и в
предвидените за това срокове – в 30 дневен срок от издаване на съответната
фактура съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ. Неизпълнението на това задължение е
поставило ответника в забава, поради което върху главницата по отделните
3
фактури следва да заплати и обезщетение за забава, което според
представените по делото и неоспорени изчисления възлиза на 11,85лв. По
тези съображения и искът по чл. 86 ЗЗД също се явява основателен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 75 лв. за държавна такса и 200лв. за особен представител
или общо 425 лв. За заповедното производство дължимите на дружеството
разноски са в размер на 25 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Б. П. ЕГН**********, с
постоянен адрес гр. Русе, ***, дължи на "Водоснабдяване и канализация"
ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Добруджа“ №6, представлявано от управителя Сава Савов сумите: 530,39лв.
за консумирана вода и такса канал по аб. №**** за периода 25.06.2019г. до
26.05.2020г., 11,85лв. лихва за забавено плащане за периода 01.09.2019г. до
30.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.07.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№***/04.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Н. Б. П. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, ***
да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК827184123, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано
от управителя Сава Савов сумата от 425лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 25лв. разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5