Р Е Ш Е Н И Е № 260937
гр. Пловдив, 23.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XIII- ти граждански състав, в публично заседание
на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7550 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод на подадена искова молба от Е.И.К. срещу „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 94а, ал. 1, вр. чл. 98а Закон за енергетиката, вр. чл. 79, ал. 1, пр. „второ“, вр.
чл. 82 ЗЗД.
С
исковата молба ищецът твърди, че ответното дружество неправомерно му е
начислило сума в размер на 1525, 38 лв.- стойност на потребена
електроенергия по извършена едностранна корекция. Във връзка с това, ищецът е
предявил отрицателен установителен иск, като с
Решение № 3500 от 19.10.2018г., по гр. д. № 6637/ 2018г., по описа на РС-
Пловдив, XXI- ви гр. с-в, е признато на установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1525,38 лв. Посоченото Решение на РС- Пловдив е изцяло
потвърдено с Решение № 109/ 25.01.2019г., по в.гр.д. № 2696/ 2018г., по описа
на ОС- Пловдив. Ищецът изтъква, че въпреки наличното оспорване на вземането в
размер от 1525, 39 лв., ответното дружество е преустановило електроподаването
към имота му, находящ се в ****, за времето от
10.05.2018г. до 11.05.2018г. Ищецът поддържа, че вследствие на това
неправомерно поведение от страна на ответника е претърпял неимуществени вреди.
За дата 10.05.2018г. ищецът твърди да е планирал празнуване на своя рожден ден,
което не е могло да бъде осъществено, доколкото имотът му не е бил електроснабден. Поканил е гости, като след отмяна на
празненството е станал обект на присмех и подигравателно отношение от тях.
Липсата на електричество е създала неудобство и затруднения в ежедневния му
начин на живот- вечерта е осветявал жилищните помещения с фенер и свещ. Предвид
изложеното и съобразно горепосочените от съда съображения от процесуално
естество, то се предявява иск за неимуществени вреди от неизпълнение на
договорно правоотношение в размер от 200 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/15.05.2019г./ до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Поддържа се, че искът е недопустим като предявен срещу
ненадлежен ответник, доколкото електрозахранването в имота на ищеца не е
преустановено от ответното дружество, а от „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Възразява се срещу основателността на ищцовата
претенция. Твърди се, че не е налице противоправно
поведение от страна на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Изтъква се, че към
момента на преустановяване на електроподаването към
имота на ищеца, нито „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, нито
„Електроразпределение Юг“ ЕАД са имали познание, че ищецът е депозирал искова
молба, с която се оспорва дължимостта на сумата от
1525, 39 лв. Моли се, предявеният иск да бъде отхвърлен в своята цялост.
Претендират се разноски. Моли се да бъде конституирано трето лице- помагач
застрахователна компания „Уника“ АД ЕИК: ***.
В
срок, е постъпил писмен отговор от страна на третото лице- помагач – ЗК „Уника“ АД. Сочи се, че дори и да се приеме, че е налице
застрахователно събитие, което влиза в обхвата на застрахователна закрила по сключения
договор между „Уника“ АД и ответното дружество, то
последното дължи самоучастие в размер от 1000 евро
при всяко събитие. Споделят се всички възражения, изложени в отговора на
исковата молба. Моли се, исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Преди
да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, настоящият съдебен състав
счита за нужно да изтъкне следното: производството пред настоящия съдебен
състав е второ по ред, след като с Решение № 890 от 23.11.2020г., постановено
по в.гр.д. № 2057/20г., по описа на ОС- Пловдив е обезсилено Решение № 943 от
16.03.2020г. постановено по гр.д. № 7550/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,
XIII- ти гр. с-в, в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца сума в размер от 200 лв.- неимуществени вреди от неизпълнение на
договорно задължение, сума в размер от 10, 80 лв. – заплатена държавна такса и
сума в размер от 60 лв.- разноски за процесуално представителство. В останалата
си част, като необжалвано, първоначално постановеното по делото решение е
влязло в законна сила. С проекта за доклад по делото, обективиран
в Определение от 21.12.2020г. / л. 116- 118/и обявен
за окончателен, съдът подробно е проследил хронологията на процесуалните
събития по делото, поради което не счита, че същата следва да бъде
възпроизведена и в решението. Единствено ще бъде посочено, че предвид постановеното
Решение № 890 от 23.11.2020г. по в.гр.д. № 2057/20г., по описа на ОС- Пловдив,
то релевантна за настоящото производство е претенция в размер от 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
неправомерно преустановяване на електроснабдяването към имота на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа страна:
Не се оспорват от страните, а и
се изясняват от приобщените по делото доказателствени
материали следните обстоятелства: ищецът е потребител на електроенергия,
доставена от ответното дружество за имот, находящ се ****
във връзка с извършена едностранна корекция е издадена фактура № *** от
28.02.2018г. за сумата от 1525, 38 лв.; със сила на пресъдено
нещо е отречена дължимостта на посочената сума (
поставено е Решение № 3500 от 19.10.2018г., по гр. д. № 6637/ 2018г., по описа
на РС- Пловдив, XXI- ви гр. с-в, което изцяло потвърдено с Решение № 109/
25.01.2019г., по в.гр.д. № 2696/ 2018г., по описа на ОС- Пловдив); за периода
10.05.2018г.- 11.05.2018г. е преустановено електрозахранването в имота на
ищеца, намиращ се в ***
Следва да се посочи и че между
страните не се спори, че на дата 10.05.2018г. е преустановено
електроснабдяването в имота на ищеца и същото е възстановено на 11.05.2018г.
Това обстоятелство се изяснява от водената между страните кореспонденция / л. 12-
14/ и от твърденията, изложени с самия отговор на исковата молба / л. 27 от делото/.
От показанията на св. *** / л.
123- гръб- л. 124/ се изяснява, че е приятел на ищеца. Познава него и
семейството му от около 10 години. Сочи, че е бил поканен да празнува рожден
ден на ищеца около 10- ти май 2020г., но не си спомня точната дата. Сочи, че в
деня, когато е трябвало да празнува, ищецът му се е обадил и е казал, че
празненството няма да се проведе. По телефона ищецът звучал огорчен и разочарован.
Впоследствие, свидетелят разбрал от ищеца, че празненството не се е състояло,
тъй като електрозахранването към имота му било преустановено. Изтъква, че
ищецът не се е чувствал добре от факта, че празникът му е провален и му е било
доста неудобно. Ищецът е споделял на свидетеля и че му е било дискомфортно, предвид факта, че е трябвало да осветява дома
си със свещи, докато бъде възстановено електрозахранването. Свидетелят сочи, че
по повод на неловката ситуация, приятелите на ищеца са се шегували с него.
Ищецът не приемал добре тези шеги, но въпреки това се примирявал със
ситуацията.
Съдът кредитира изложеното от
свидетеля в цялост, като счита поднесената от него информация за обективна и
логически последователна. Съдът счита, че невъзможността на свидетеля да посочи
точната дата, на която е роден ищецът не е в състояние да внесе съмнение в казаното
от него. Свидетелят съвсем ясно посочва, че ищецът е планирал да празнува своя
рожден ден, като впоследствие празненството е било отменено поради липсата на
електричество в дома му. Свидетелят си спомня и че ищецът е планувал да
празнува не на самата дата, на която е роден. Следва да се посочи, че тази
информация е напълно достатъчна, за да се изведе заключение за естеството на
събитието и причините, поради които не се е състояло.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от
правна страна следното:
Във връзка с изричното
възражение на ответника, то следва да се посочи, че настоящото производство е
допустимо и е насочено срещу процесуално легитимирано лице. Крайният снабдител
и мрежовият оператор носят отговорност спрямо потребителя, независимо от
вътрешните им отношения. Последните са непротивопоставими
на потребителя, доколкото той се явява трето лице спрямо тези вътрешни
отношения. Предвид това, то не съществува процесуална пречка, искът за
обезщетение за претърпени вреди да се насочи към снабдителя ( изрично в тази връзка- Определение № 851 от
11.12.2019г., по гр. д. № 2959/ 2019г., по описа на ВКС, III- то г.о.).
В конкретния случай, безспорно се
установи, че ответното дружество е преустановило електроснабдяването към имота
на ищеца на дата 10.05.2018г., във връзка с извършена едностранна корекция на
сметка, за което е издадена фактура № ********** от 28.02.2018г. за сумата от
1525, 38 лв. Впоследствие, със сила на пресъдено нещо
е отречена дължимостта на посочената сума ( поставено
е Решение № 3500 от 19.10.2018г., по гр. д. № 6637/ 2018г., по описа на РС-
Пловдив, XXI- ви гр. с-в, което изцяло потвърдено с Решение № 109/
25.01.2019г., по в.гр.д. № 2696/ 2018г., по описа на ОС- Пловдив). Предвид
това, то явно е, че преустановяването на електроснабдяването към имота на ищеца
е неправомерно. Както бе посочено и по- горе, крайният снабдител и мрежовият
оператор носят отговорност спрямо потребителя, като е напълно ирелевантно за последния, как двете дружества са уредили
отношенията помежду си. В случая, доколкото е установено неправомерно спиране
на електроснабдяването, то следва да се понесе отговорност от обществения
снабдител. Впрочем, в тази насока са и изричните разяснения, дадени с ТР от
29.01.2013г., постановено по тълк. дело № 4/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Съобразно горецитираното
тълкувателно решение, отговорността на доставчика за прекъсване на
електроснабдяването не може да бъде квалифицирана като деликтна,
тъй като вредите не са причинени от нарушаване на общото правило да не се вреди
другиму. В случая, снабдяването с електроенергия се определя от Закона за
енергетиката като услуга в обществен интерес, но доставката се осъществява по
силата на индивидуален договор. Прекъсването на снабдяването с електроенергия в
нарушение на предпоставките, предвидени в закона (чл. 122 – 124 ЗЕ) и в общите
условия, е неизпълнение на договора. Предвид това и доколкото се изясни, че
преустановяването на електроснабдяването на дата 10.05.2018г. е неправомерно,
то е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответното
дружество и отговорността на същото следва да бъде ангажирана. Нужно е да се
посочи, че ответното дружество не оспорва самия факт на спиране на
електроснабдяването, а твърди, че към дата 10.05.2018г. не е имало познание, че
ищецът е входирал в РС- Пловдив искова молба, с която
отрича дължимостта на сума, начислена за електрическа
енергия. Това възражение е неоснователно, доколкото по своето същество, е
насочено към отричане наличието на субективен елемент от деянието, а именно-
вината. Доколкото се ангажира отговорността на юридическо лице обаче, вината не
е елемент от състава на неизпълнението на договорното правоотношение (отговорността
на юридическите лица е безвиновна ).
По отношение размера и обхвата на вредите:
С ТР от 29.01.2013г.,
постановено по тълк. дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС
бе разяснено, че отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие
е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
В конкретния случай, то явно е,
че вследствие на преустановяването на електроснабдяването в имота на ищеца, последният
е претърпял редица неудобства в битов аспект. Липсата на електрозахранване,
съвсем резонно е довела до необходимост ищецът да ползва алтернативни източници
на осветление, както и е предизвикало редица други затруднения при извършването
на регулярни битови дейности. Тази ситуация, безспорно е довела до дискомфорт за ищеца и същият следва да бъде възмезден.
Допълнително, ищецът е планирал да отпразнува и своя рожден ден, което събитие предвид
преустановяването на електрозахранването, е трябвало да бъде отложено. При
определяне размера на обезщетението обаче, следва да се съобрази и че имотът на
ищеца не е бил електроснабден за съвсем кратък
период- един ден. Отделно от това, обстоятелството, че ищецът не е успял да
отпразнува своя рожден ден на датата, на която го е планирал (10.05.2018г.), не
води до заключение, че това събитие не може да бъде отбелязано на друга дата.
Нужно е да се изтъкне и че ответното дружество носи отговорност единствено за
вредите, които е нанесло лично и непосредствено на ищеца. При определяне на
дължимото обезщетение, не следва да бъде калкулирано поведението на приятелския
кръг на ищеца. Фактът, че приятелите на ищеца са се отнесли подигравателно към
създалата се ситуация и ищецът възприема поведението им като обидно и унизително,
не са обстоятелства, за които ответникът отговаря. В тази връзка, ако ищецът
счита, че с поведението си неговите приятели са уронили честта и достойнството
му, то следва да насочи съответни претенции за обезвреда
към тях, а не да претендира ангажиране отговорността на ответника за личните
действия на своите приятели. Предвид гореизложеното, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди от неправомерното преустановяване на електроснабдяването към имота му
възлизат на 150 лв., като за разликата от тази сума до пълния претендиран размер от 200 лв., искът следва да бъде
отхвърлен. Върху сумата от 150 лв. следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /15.05.2019г. / до
окончателното й изплащане.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца,
съобразно уважената част от иска. Предвид това, на ищеца следва да му бъдат
присъдени разноски в размер от 37, 50 лв.- държавна такса. Ищецът е поискал и
да бъде присъдено в полза на **. Ц. на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., за осъществено
процесуално представителство в настоящото производство. Съдът счита, че не
следва да бъде присъждана сума за оказано процесуално съдействие на ищеца от
адвокат, доколкото по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие. В тази връзка, то следва да се посочи, че макар и възнаграждението
да се претендира на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, то тази договореност между
представител и представляван следва да е обективирана
в нарочен договор. По делото е представено пълномощно / л. 76/ и списък на
сторените разноски / л. 122/, но не и договор за правна защита и съдействие.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на отвеника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ответното дружество се
представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има
право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид изложеното, в полза на ответника
следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
възлизат на сума в размер от 25 лв.
Досежно разноските, съдът счита
за нужно да посочи следното: постановените по делото Решение № 943/
16.03.2020г. ( л. 86- 89 ) и Решение № 2863/ 07.08.2020г. ( л. 108 ), с което
се допуска поправка на очевидна фактическа грешка, не са обезсилени изцяло, а
само в обжалваната от ответника част. В своята необжалвана част, посочените
актове са влезли в законна сила и са породили действие. Именно и предвид това,
съдът не дължи произнасяне досежно разноските,
сторени по първоначално заявения размер на исковата претенция, който е бил 1000
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.К., ЕГН: ********** на основание чл. 94а, ал. 1, вр. чл. 98а Закон
за енергетиката, вр. чл. 79, ал.
1, пр. „второ“, вр. чл. 82 ЗЗД сума в размер от 150 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неизпълнение на договорно
задължение- неправомерно преустановяване на електроснабдяването към имота на
ищеца, намиращ се на адрес: **** на дата 10.05.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/ 15.05.2019г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 94а, ал. 1, вр. чл. 98а Закон за енергетиката, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. „второ“, вр. чл. 82 ЗЗД, за
разликата от 150 лв. до пълния претендиран размер от
200 лв.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.К., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 37, 50 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА Е.И.К., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в
размер на 25 лева, представляваща разноски
за представителство от юрисконсулт.
Решението
по делото е постановено при участието на трето лице- помагач – „Застрахователна
компания Уника“ АД, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ НИКОЛАЙ
ГОЛЧЕВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.