Решение по дело №2314/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Владимир Калоянов Крумов
Дело: 20181320102314
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2018 г.

Съдържание на акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е  № 164

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                      гр. Видин, 11.04.2019г.

 

Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                                    Председател: Владимир Крумов

                                                                                    Съдебни заседатели:

                                                                                    Членове:

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2314 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Шандор Петьофи“ № 10, против М.М.Й.,***.

          Твърди се от ищеца, че на 08.05.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“, и ответната страна е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Предмет на договора е отпускане на заем в размер на 500,00лева за срок от 30дни с падеж 07.06.2015г. Ответната страна е заявила допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката. На 15.05.2015г. ответната страна е заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 150,00лева. По искане на ответната страна срока на връщане на кредита е удължен няколко пъти, като в крайна сметка е удължен до 04.09.2015г. С настъпване на падежа ответната страна не е погасила дължимите суми и е изпаднала в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия кредитодателят започва да начислява наказателна лихва. На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, като цедент, сключва с ищеца, като цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за кредит № **********, са прехвърлени в полза на ищцовото дружество. На ответната страна е изпратено уведомление, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за извършеното прехвърляне. Ответната страна извършва две плащания в общ размер на 300,00лева към стария кредитор и цедент, които плащания са преведени на ищцовото дружество. Частичното плащане погасява изцяло таксите за експресно разглеждане и договорна лихва, както и част от наказателната лихва.

          Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 650,00лева-главница, сумата от 468,17лева – наказателна лихва от 05.09.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва считана от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Иска разноски по производството.

          От ответната страна е постъпил писмен отговор на исковата молба. Не оспорва исковата молба. Твърди за договорено разсрочено плащане.

  Предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД са допустими.

                    С оглед направеното признание на иска, заявеното от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение съобразно признанието, и по реда на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД за основателни и доказани. „4финанс“ ЕООД  и ответната страна са били в облигационно отношение породено от сключения договор за заем. Ответната страна, като заемател, не е изпълнила задължението да върне заетата сума. Изпадането в забава от ответната страна поражда правото на заемодателя за присъждане на обезщетение за забава. „4финанс“ ЕООД  е прехвърлило вземането си, против ответната страна, на ищцовото дружество по силата на цесионния договор на 01.02.2018г. Ответната страна е уведомена за извършеното прехвърляне.

          С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 100,00лева за държавна такса и сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.

          Воден от горното Съдът,

                                                            

                                                              Р Е Ш И :

 

          Осъжда М.М.Й.,***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Шандор Петьофи“ № 10, сумата от 650,00лева-главница по Договор за кредит № ********** от 08.05.2015г., ведно със законната лихва считана от предявяване на иска-04.09.2018г. до окончателното издължаване.

          Осъжда М.М.Й.,***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Шандор Петьофи“ № 10, сумата от 468,17лева-наказателна лихва за периода от 05.09.2015г. до 31.01.2018г.

          Осъжда М.М.Й.,***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Шандор Петьофи“ № 10, сумата от 100,00лева за държавна такса и сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                        

 

 

 

                                                                                                        Районен съдия :