Решение по дело №384/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 82/ 04.07.2011 г., постановено по Г.д. № 1942/2010 г. , Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорване истинността на анекс към договора за наем на магазин на ул. "И.В." №, сключен на 11.07.2008г. между З.К.И. от Г., действаща като пълномощник на С. П., Н. С., Б. П., З. С., Н. К. и Р. З., от една страна и "Ф." О. Г., представлявано от К.Д.К. от друга. Осъдил е "Ф." "О., Г. К. да освободи и предаде на Н. К. К. с ЕГН *, Р. К. З. с ЕГН *, Н. С. З. с ЕГН *, З. С. С. с ЕГН *, Б. Х. П. с ЕГН * и С. Х. П.. с ЕГН *, всички със съдебен адрес: Г., У.Б. №18, владението на общо 1/2идеална част от недвижим имот, предмет на Договор за наем на магазин и прилежащ склад от 05.02.2005г., прекратен на 20.04.2010 г., който имот представлявал магазин с прилежащ към него склад с обща застроена площ от 117 кв.м., находящ се в Г., ул. "И.В." №4 и е с идентификатор 40909.102.203 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община К., като съдът е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата над 1/2идеална част до целия имот като неоснователен и недоказан, както и по отношение на ищцата Д. Д. Й. за предаване на 1/24 идеална част от целия имот, поради отказ от иска. Съдът е осъдил ответното дружество да заплати на Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П., сумата от 600.00 лева, представляващ неплатен наем за периода от 01.10.2009г. до 19.04.2010г. по Договор за наем на магазин и прилежащ склад от 05.02.2005г., с предмет на договора: магазин с прилежащ към него склад с обща застроена площ от 117 кв.м., находящ се в Г., ул. "И.В." №4 и с идентификатор 40909.102.203 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2010г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска по чл. 232, ал.2 от ЗЗД в останалата му част и за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 3 000 лева, и поради извършено частично плащане от ответника в хода на производството, както е отхвърлил иска изцяло по отношение на ищцата Д. Д. Й., поради направен отказ от иска. Първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество да заплати на първите шест ищци и сумата от 214,33 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, изчислено върху всяка от наемните вноски, за периода от шесто число на текущия месец, когато съответния наем по Договор за наем от 05.02.2005г е бил изискуем до датата на подаване на исковата молба - 12.11.2010 г., като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 267,97 лева, както и по отношение на ищцата Й., поради отказ от иска. "Ф." О., Г. е бил осъден и да заплати на първите шест ищци и сумата в размер на 2 420.15 лв., представляваща обезщетението по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2010г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 3 025 лева, както и изцяло по отношение на седмата ищца Й., поради отказ от иска. Ответното дружество е било осъдено да заплати на ищците, съразмерно уважената част от предявените искове и разноски в размер на 840,54 лева.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана частична въззивна жалба от „Ф.” О., Г. К.. От така депозираната въззивна жалба, допълнителната въззивна жалба, както и от направените в откритото съдебно заседание уточнения, се установява, че първоинстанционното решение се обжалва частично - в частите, с които дружеството е осъдено да освободи и предаде владението на ½ ид.част от процесния магазин, находящ се в Г. К., У.И.В.” №; осъдено е да заплати сумата 600.00 лв. неплатен наем за периода 01.10.2009 г. – 19.04.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2010 г. до окончателното й изплащане; осъдено е да заплати сумата от 214.33 лв., представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД; осъдено е да заплати сумата от 2 420.15 лв. , представляваща обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 12.11.2010 г., както и в частта за присъдените разноски в размер на 840.54 лв. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение в тези му части е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излагат се съображения, че решаващият съд не съобразил и не обсъдил относими към спора доказателства, в частност заключението по ССЕ, в което дължимия наем за периода 01.10.09 г. – 19.04.2010 г. бил изчислен на 1 788 лв.; не бил приел, че имало платени наемни вноски да м.Х, ХІ и ХІІ. 2009 г. и че същите били отразени в счетоводството на дружеството, както и че за 1/2 ид.ч. от магазина авансово били платени 1 200 лв. В жалбата се твърди също, че представляващият ответното дружество, К.К., като съдружник и собственик в СД „Н.”, била ползвала 2/8 ид.ч. от магазина на собствено правно основание. В аспекта на изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части, вместо което постанови друго решение по съществото на спора, с което отхвърли предявените против «Ф.» О., Г., искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В надлежния срок по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от ответниците по същата, Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П.. В същия се излага довод за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание, жалбодателят „Ф.” О., Г. К., чрез процесуалния си представител, поддържа частичнÓта си въззивна жалба. Представя новосъздадени писмени доказателства – договор за наем от 15.08.2011 г. и разписка за наем за сумата 4 300 лв. от 16.07.2011 г.

В съдебно заседание, ответниците по жалбата, Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П., чрез процесуалния си представител, намират частичната въззивна жалба за неоснователна. Представят новосъздадени писмени доказателства–разписка за наем за сумата от 430 лв. от 16.07.2011 г.и разписка за наем от 02.10.2011 г. за сумата от 430 лв.

В съдебно заседание, ответницата по жалбата, Д. Д. Й., редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

От прочита на исковата молба, направеното в откритото съдебно заседание от 02.02.2011 г. изменение на иска, и допуснатото с протоколно определение от 04.05.2011 г. уточнение на исковата претенция, се установява, че в основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищците Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П., С. Х. П. и Д. Д. Й., искова претенция. С исковата си претенция първите шестима ищци целят да бъде осъдено ответното дружество да освободи процесния имот, предмет на наемните взаимоотношения и им го предаде до размера на 1/2 ид.част от същия; да заплати неплатените наемни вноски за периода 01.10.2009 г. до 19.04.2010 г. в общ размер на 3 000 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; да заплати лихва за забава върху всяка една неплатена наемна вноска за 01.10.2009 г. до 19.04.2010 г. от датата на падежа на всяка вноска- 5-то число на текущия месец до датата на предявяване на иска в общ размер от 267.97 лв.; както и да заплати обезщетение за ползите от които ги е лишил поради ползване на процесния имот след датата на прекратяване на наемния договор в общ размер на 1 512 лв., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В процеса на първоинстанционното производство, а именно на 31.05.2011 г., седмата ищца Д. Д. Й. е направила отказ от иска. Решаващият съд обаче вместо да прекрати производството пред себе си по отношение на ищцата, се е произнесъл по същество като е отхвърлил предявените от нея искове, като е посочил, че е поради отказ от иска. В тази си част първоинстанционното решение се явява недопустимо, поради което същото следва да бъде обезсилено, а производството по отношение на Д. Д. Й. изцяло прекратено. Като резултат от това развитие на производството по отношение на ищцата в първоинстанционното производство и ответница по въззивната жалба Д. Й., по-нататъшните мотиви на въззивната инстанция касаят останалите шест ищци в първоинстанционното производство, респективно първите шест ответници във въззивното производство.

В аспекта на изложеното в първоинстанционното производство се установява, че останалите шест ищци - Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П., С. Х. П., общо, са собственици на 1/2 ид.част от процесния нает имот, съставляващ магазин с прилежащ към него склад с обща застроена площ от 117 кв.м., находящ се в Г., ул. "И.В." № с идентификатор 40909.102.203.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. К.. Безспорно е в производството обстоятелството,че на 05.02.05 г. е сключен договор за наем на магазин и прилежащ склад със страни – наемодатели – ищците С. Х. П., Б. Х. П., Н. С. С., З. С. С., Р. К. З. и Н. К. К. и наемател - ответника в първоинстанционното производство. По силата на този договор наемодателите-ищци са отдали под наем на наемателя- ответник собствената си 1/2идеална част от магазин с прилежащия към него склад с обща застроена площ от 117 кв.м., от която 58,5 кв.м. равняващи се на тяхната 1/2 идеална част от площта, срещу месечен наем от 210 лева, платим до 5-то число на всеки текущ месец. С последващ анекс от 11.07.2008г. страните са се договорили месечния наем да възлиза на сумата от 360 лева.

Установено е по делото и това, че с нотариална покана — предизвестие ищците са поканили ответното дружество да заплати в десетдневен срок, считано от получаване на поканата дължимите наемни вноски, като същевременно са предизвестили ответника, че при неплащане в този десетдневен срок , ще считат договора за прекратен. Нотариалната покана е получена от "Ф." О. на 09.04.2010 г. Тъй като не се установява плащане в срока до 19.04.2010 г.,включително, то съдът приема, че считано от 20.04.2010 г. договорът за наем е бил прекратен на основание чл. 5 от същия, т.е. при неплащане на дължимата наемна цена над един месец. Ето защо, следва да се приеме, че шестте ищци са прекратили едностранно процесния договор, поради виновното поведение на ответника -неплащане на повече от една месечна наемна вноска, поради което и на основание чл. 233, ал.1, изр. първо от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта. Ето защо първоинстанционният съд като е достигнал до този извод е постановил в тази му част едно правилно решение, с което е осъдил ответника да върне на първите шестима ищци тяхната собствена общо 1/2 ид.ч. от процесния имот.

Що се касае до първоинстанционното решение в обжалваната му част досежно присъждане на сумата от 600 лв., съставляваща стойността на неплатения наем за периода от 01.10.2009г. до 19.04.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2010г. до окончателното й изплащане, следва да бъде посочено, че настоящата инстанция намира същото за правилно и в тази му част. В този аспект настоящата инстанция счита, че доколкото по реда на чл.183, предл.2 от ГПК, с нарочно определение от открито съдебно заседание от 09.03.2011 г., са изключени от доказателствата по делото 16–те броя ксерокопия от разписки, представени от ответното дружество, то същите не са доказателство по делото и не могат да бъдат обсъждани като такива нито пряко, нито косвено чрез възпроизвеждането им в заключението по назначената съдебно-счетоводната експертиза. В този смисъл правилно първоинстанционният съд не е кредитирал нито тях пряко, нито косвено чрез ССЕ. Всъщност в този ход на мисли следва да бъде посочено, че не е спорно в производството, че месечния размер на дължимия наем за ползване на процесния имот, съставляващ 1/2 ид.ч. от магазин с прилежащ към него склад с обща застроена площ от 117 кв.м., находящ се в Г., ул. "И.В." №, с идентификатор 40909.102.203.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г. К., по силата на сключения на 11.07.2008 г., анекс е в размер на 360 лв. Правилно в първоинстанционното производство е прието, че от дължимата се сума в хода на производството е платена такава в размер на 1788 лв.

Решението се явява правилно и в частта му досежно присъдената сума от 214.33 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, изчислено върху всяка от наемните вноски, за периода от шесто число на текущия месец, когато съответния наем по Договор за наем от 05.02.2005г е бил изискуем до датата на подаване на исковата молба - 12.11.2010 г. В този аспект подобно на решаващия съд и настоящата въззивна инстанция кредитира предложения първи вариант от приетото по делото заключение, изготвено по назначената ССЕ .

Спорно в производството е каква част от присъдения от решаващия съд остатък за периода до постановяване на настоящия съдебен акт е платена. В този смисъл съдът кредитира представените пред настоящата инстанция два броя разписки за наем от дата 16.07.2011 г. за сумата от 430 лв. и от 02.10.2011 г. за сумата от 430 лв. По делото не е спорно, че така полученото от ответницата З. ползва всичките шест ответници по въззивната жалба. С оглед признанието на ответника по въззивната жалба Р. З., направено по реда и при условията на чл.176 от ГПК, което съдът кредитира, се установява, че така описаните разписки са подписани от нея и по тях тя е получила сумите 430 лв. и 430 лв. В производството е представена и разписка от същата дата 16.07.2011 г., която отново е подписана от Р. З. /протокол за съдебно-почеркова експертиза/, но за сума в размер на 4 300 лв., като в графата „наеý за месец” е посочено „съдебни разноски Г. 1942/2010”. В смисъла на изложеното настоящата инстанция намира за недоказано оспорването на цитираното писмено доказателство, поради което го подлага на обсъждане. Не кредитира обаче тази разписка, същата не кореспондира с установените в производството суми. Погледнато точно съдебните разноски, присъдени с решението по Г.д. № 1942/10 г., предмет на настоящия въззивен контрол, са драстично в по-нисък размер, а именно от 840.54 лв. Погледнато по-широко, чисто математически сборът на присъдените с решението суми от 4 075.02 лв., също възлиза на по–ниска от твърдяната като платена сума от 4 300 лв. Още повече, че с признатите като получени от ответниците по въззивната жалба две суми по 430 лв. или общо 860 лв., платената от „Ф.”О., сума надхвърля съществено присъдената по първоинстанционното решение обща сума, включително и с присъдените законни лихви. Не кредитирането от настоящата инстанция на плащането като надлежно такова в настоящото производство, определено не лишава страната от възможността да търси в друго производство връщане на платеното.

Т.е. в заключение следва изрично да се посочи, че настоящата инстанция приема сумата от 860 лв., като платена надлежно на първите шест ответници по въззивната жалба. Приема, че тази сума следва да покрие присъдената главница, лихви и разноски в тази последователност, а иманно : сумата 664 лв. , съставляваща сбор от присъдената сума от 600 лв., съставляваща неплатен наем за периода от 01.10.2009г. до 19.04.2010г. по Договора за наем на магазин и прилежащ склад от 05.02.2005г., за процесния недвижим имот, както и законната лихва върху нея в размер на 64 лв./върху сумата от 600 лв. за периода от 12.11.2010 г. до 16.07.2011 г. = 42 лв. и върху остатъка от 170 лв. за периода от 17.07.2011 г. до 02.10.2011 г. = 22 лв./ Следва да се приеме, че остатъкът от 196 лв. следва да припокрие част от присъдената неолихвяема сума от 214.33 лв., съставляваща присъдена лихва за забава на дължимия наем за процесните периоди, или остатък е в размер на 18.33 лв.

Що се касае до първоинстанционното решение в обжалваната му част досежно присъдената сума от 2 420.15 лв., представляваща обезщетението по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2010г. до окончателното й изплащане, следва изрично да се посочи, че същото в тази си част е частично неправилно. А именно от постановеното от първоинстанционния съд в откритото съдебно заседание от 04.05.2011 г., нарочно определение се установява, че относно тази си претенция шестте ищци я поддържат до размера на сумата от 1 512.50 лв., т.е. присъдената сума от 2 420. 15 лв. се явява присъдена в повече от поддържаното в производството. Т.е. присъдената сума следва да бъде коригирана до размер на 1 512.50 лв., като в останалата част до присъдения размер от 2 420.15 искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед на този изход на делото следва първоинстанционното решение и в частта му за присъдените разноски да бъде отменено за сумата от 235.87 лв. , т.е. за разликата между размера на присъдената сума от 840.54 лв. до размера на дължимите се разноски от 604.67 лв.

За направените в настоящото въззивно производство разноски съразмерно с постановения резултат, на ответниците по жалбата по компенсация се следват 369 лв. Извършените от „Ф.” О., Г. К., и признати в производството две плащания в периода между двете съдебни решения не влияят върху определения размер на дължимите се за настоящата инстанция разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на частен документ: разписка за наем от 16.07.2011 г. за сумата от 4 300 лв., досежно положения подпис от лицето Р. З..

ОТМЕНЯ решение № 82/04.07.2011 г, постановено по Г.д. № 1942/2010 г.по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено „Ф.”О., Г. К., да заплати на Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П., сумата от 600.00 лева, представляващ неплатен наем за периода от 01.10.2009г. до 19.04.2010г. по Договор за наем на магазин и прилежащ склад от 05.02.2005г., с предмет на договора: магазин с прилежащ към него склад с обща застроена площ от 117 кв.м., находящ се в Г., ул. "И.В." № и с идентификатор 40909.102.203 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2010г. до окончателното й изплащане, ВМЕСТО което ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в тази й част, поради извършено плащане в хода на въззивното производство.

ОТМЕНЯ решение № 82/04.07.2011 г, постановено по Г.д. № 1942/2010 г.по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено „Ф.”О., Г. К., да заплати на Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П., сумата от 214,33 лева, представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, изчислено върху всяка от наемните вноски, за периода от шесто число на текущия месец, когато съответния наем по Договор за наем от 05.02.2005г е бил изискуем до датата на подаване на исковата молба - 12.11.2010 г., ЗА РАЗЛИКАТА от 18.33 лв. до 214.33 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в тази му част и за тази разликата, поради извършено плащане в хода на въззивното производство.

ОТМЕНЯ решение № 82/04.07.2011 г, постановено по Г.д. № 1942/2010 г.по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено „Ф.”О., Г. К., да заплати на Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П., сумата от 2 420, 15 лева, представляваща обезщетението по чл. 236, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2010г. до окончателното й изплащане,ЗА РАЗЛИКАТА от 1 512.50 лв. до 2 420. 15 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 82/04.07.2011 г, постановено по Г.д. № 1942/2010 г.по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено „Ф.”О., Г. К., да заплати на Н. К. К., Р. К. З., Н. С. З., З. С. С., Б. Х. П. и С. Х. П., сумата от 840.54 лв., съставляваща направените в първоинстанционното производство разноски, ЗА РАЗЛИКАТА от 604. 67 лв. до 840.54 лв.

ОБЕЗСИЛВА решение № 82/04.07.2011 г, постановено по Г.д. № 1942/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТИТЕ МУ, с които са отхвърлени предявените от Д. Д. Й. от Г. К., ул. „Б. № 18, против „Ф.” О., Г. К., искове поради отказ от същите, вместо което ПРЕКРАТЯВА производството в тези му части.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 82/04.07.2011 г, постановено по Г.д. № 1942/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Ф.” О., със седалище и адрес на управление Г. К., ул. „С.” №, с ЕИК * да заплати на Н. К. К. с ЕГН *, Р. К. З. с ЕГН *, Н. С. З. с ЕГН *, З. С. С. с ЕГН *, Б. Х. П. с ЕГН * и С. Х. П.. с ЕГН *, всички със съдебен адрес: Г., У.Б. №, сумата в размер на 369 лв., съставляваща разноски във въззивното производство.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, включително на основание чл.274, ал.4 от ГПК и в частта му, имаща характер на прекратително определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.