Решение по дело №2639/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1865
Дата: 24 април 2023 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20231110202639
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1865
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-

МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110202639 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С. С. Ц. от гр. София чрез адв. Т. е обжалвал наказателно постановление /НП/
№22-4332-028235/06.01.2023г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната
му като незаконосъобразно. Сочи, че в АУАН липсва задължително съдържание по
чл.42, т.4 и т.7 от ЗАНН, тъй като не е направено пълно и разбираемо описание на
всяко нарушение, а акта е съставен в присъствието само на един свидетел, без да му е
вписано ЕГН. Изтъква, че в НП също липсва реквизита на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй
като отново няма описание на нарушенията и обстоятелствата на тяхното извършване,
а наказващият орган противно на задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да установи
по безспорен начин виновно ли е извършено нарушението. Оспорва, че нарушението
на чл.103 от ЗДвП е извършено виновно, тъй като жалбоподателят изтъкнал за
проблем в здравословното си състояние, с което е обяснил, че не е видял и подадения
сигнал със стоп палката. При евентуалност, ако съдът не възприеме тези съображения,
моли случаят да бъде квалифициран като маловажен и да бъде приложен чл.28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Т. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно по изложени съображения в жалбата.
Претендира присъждане на разноски като адвокатско възнаграждение в размер на 300
1
лева.
Наказващият орган не се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на С. С. Ц. е наложена глоба, в размер на 100лв. и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 1 месец, както и му е наложена глоба в размер
на 10 лева, за това, че на 28.12.2022г., около 22:50ч. в гр. София на ул. “Д-р Атанас
Москов“ управлява лек автомобил „БМВ 318ЦИ“ с рег.№ с посока на движение от ул.
“Свето Преображение“ към ул. „Ал. Малинов“, до бл., при подаване на своевременен,
ясен и разбираем сигнал със стоп палка за спиране от полицейски служител, същият не
спира на указаното място и продължава движението си, като е спрян за проверка на 100
метра след указаното място със служебен автомобил рег.№СВ3057НР, като водачът не
носи КТ и СУМПС - нарушение на чл.103 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН №275710/28.12.2022г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
НП и приложени към жалбата писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите А. И. Р - актосъставител и К. Л. М -
присъствали при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които били
на нощна смяна и след като забелязали автомобила на жалбоподателя, първият подал
сигнал със стоп палка, като указал мястото на спиране на водача за проверка, а другия
пресветнали няколко пъти с фенерче, а двамата били в светлоотразителни жилетки,
които са част от полицейската им униформа. Били до бл.319 в ж.к. „Младост“, на
няколко метра от уличното платно, срещу посоката, в която се движил автомобил.
Водачът не се подчинил, не спрял, поради което те със служебния им автомобил
предприели спиране със светлинен и звуков сигнал. На следващото кръстовище
водачът спрял и при проверката, установили, че не носи част от документите си.
Направило им впечатление, че той залита, удря се в автомобила си, няма координирани
движения, има смущения в говора, поради което извикали за съдействие екип на ОПП-
СДВР за изпробване на водача за алкохол и наркотици, но тестовете били отрицателни.
Водачът заявил, че не видял подадения сигнал за спиране, а състоянието си обяснил с
това, че не се бил наспал и отказал предложената му медицинска помощ. На място му
бил съставен АУАН, който му бил предявен, а в полето за възражения, той написал, ме
няма възражения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично
2
основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи,
че акта има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание, включително по т.4 и т.7, тъй
като е направено пълно описание на нарушенията и обстоятелствата на извършването
им. Действително в АУАН има посочен само един свидетел, без да е вписано ЕГН на
същия, макар да е посочена дата и година на раждане, което не е съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на
жалбоподателя на защита. Съставен е в присъствие на нарушителя и му е предявен,
при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, от оправомощено
лице със Заповед №513з-4534/31.05.2021г. на Директора на СДВР във връзка със
заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
При проверка на процесното НП, съдът установи задължителното съдържание
по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително и по т.5. Тук не е необходимо да се повтарят
горните съображения, тъй като съдържанието на НП е идентично със съдържанието на
АУАН. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.6.
Констатациите в АУАН и НП касаещо и двете нарушения се установиха от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като
хронологични, единни и незаинтересовани. Жалбоподателят не оспорва тези
констатации, даже ги потвърждава, като единствено има съображения, относно
липсата на вина при извършване на нарушението по чл.103 от ЗДвП.
При това положение, съдът счита, че категорично е доказано нарушението на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Що се касае до нарушението на чл.103 от ЗДвП, съдът счита, че категорично е
доказано, че жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал от полицейски служител на
стоп палка, както и категорично е доказано, че сигнала е бил подаден своевременно,
ясен и разбираем е бил, на осветено място, от служител в полицейска униформа и
светлоотразителна жилетка, включително и подсилен с премигване на фенер срещу
водача. В жалбата липсват възражения относно тези обстоятелства. Единственото,
което е изложено за липсата на умисъл е свързано със здравословното състояние на Ц.,
което е подплатено с медицинска документация – удостоверение №255072/24.01.2023г.
за здравословното състояние на водач/ кандидат водач за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, с печат от хирург и общопрактикуващ лекар,
според което лицето отговаря на изискванията за физическа годност. Всъщност, от
този документ, съдът не установи някакво медицинско състояние или заболяване,
поради което жалбоподателят на датата на деянието - 28.12.2022г., което е около месец
3
преди издаване на медицинското удостоверение, да е бил във влошено здравословно
състояние, поради което не е могъл да възприеме подадения сигнал със стоп палка и да
се подчини на него, като спре плавно, най-вдясно на указаното от полицейския
служител място. Разчита се от приложения към жалбата документ, че при очния
преглед лице има необходимост от диоптрични очила, но според вписаното в
удостоверението диоптрите не са в стойности, които да пречат да се види стоп палката,
светлината от фенера и полицейски служител със светлоотразителна жилетка. Ето
защо, съдът счита, че категорично е доказано, че жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Неправилно, наказващият орган е определил наказанието Глоба по чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП за нарушението на чл.103 от ЗДвП, без да съобрази разпоредба на чл.27,
ал.2 от ЗАНН. Действително Ц. има множество нарушения на ЗДвП, но част от тях са с
голяма давност. От друга срана, кумулативното наказание Лишаване от право да
управлява МПС е определено в минимален срок от 1 месец. Така, след като
наказващият орган е преценил, че са налице основанията за определеното минимално
лишаване от права, означава, че неправилно е определил глобата и съответно НП
следва да се измени в тази част, като се определи Глоба също в минимален размер от
50 лева.
Правилно и в предвидения размер е наложена глобата по чл.183, ал.1, т.1 от
ЗДвП за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което, в тази част НП следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът не може да приеме доводите за маловажност, тъй като не намери такива
смекчаващи обстоятелства, които да обосноват по – ниска степен на обществена
опасност на деянията.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал обжалваното НП, което е СДВР, не следва да
се присъди възнаграждение, тъй като наказващият орган не е защитаван по делото от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-028235/06.01.2023г. на
Началник Сектор ОПП-СДВР в частта, в която на С. С. Ц. за извършено от него
нарушение на чл.103 от ЗДвП са наложени наказания по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП -
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и Глоба в размер на 100
лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на С. С. Ц. за извършено от
него нарушение на чл.103 от ЗДвП наказания по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП -
4
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и Глоба в размер на 50
лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-028235/06.01.2023г.
на Началник Сектор ОПП-СДВР в частта, в която на С. С. Ц. за извършено от
него нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание по чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП – Глоба в размер на 10 лева като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5