Р Е Ш Е Н И Е
15.11.2016 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2016 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти
състав
На 13 (тринадесети)
октомври Година
2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар И.Д.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 200 по описа за 2016 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава "ХХVІ" ГПК, чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по
искова молба с правно основание чл.49 от СК, без произнасяне за вината, подадена от К.И.К. с ЕГН
********** ***, чрез пълномощника си адв.В.Н. от ТАК срещу Д.Г.К. с ЕГН ********** с адрес ***. На осн. чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени искове за ползването на
семейното жилище и за фамилното име на ответницата след развода.
В исковата молба
ищцата, твърди че с ответницата са сключили брак на 13.05.1990 г. От брака си имали
родено едно дете, което към датата на подаване на исковата молба е пълнолетно. След
сключване на брака, двамата са заживели в жилището на родителите на съпруга в
гр.В.П., ул.“Р.Д.“№15-А. В началото отношенията им били нормални, двамата посрещали успехите и
неуспехите, радостите и скърбите на съвместния им брачен живот. В периода 1993
г. – 1996 г. съпрузите живели разделени, като детето живеело с майката. След
този период двамата се събрали да живеят заедно, но между тях настъпили
непреодолими противоречия, които довели отново до раздяла между двамата през
2000 г. Като тогава съпругата след като напуснала семейното жилище заживяла с
друг мъж. От тогава били във фактическа раздяла. Бракът помежду им съществувал
формално и не се консумирал, поради което съпруга счита че същия е дълбоко и
непоправимо разстроен. Моли бракът да бъде
прекратен без произнасяне по вината. Счита, че ползването на семейното жилище в с.Драгоево,
общ.В.П., обл.Ш., ул.“Л.“№7, следва да бъде предоставено
на него, т.к е собственост на неговите родители. Моли след прекратяване на
брака да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ответницата В.. Издръжка
между съпрузите, след прекратяване на брака не се дължи.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез назначения особен
представител, подава отговор на исковата молба, в който се солидаризира със
становището на ищеца, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и не желае
произнасяне за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Особеният представител поддържа становището си в съдебно заседание, не
се противопоставя на ищеца да бъде предоставено ползването на семейното жилище
и не изразява становище относно възстановяване на предбрачното фамилно име на
ответницата.
Приети са като писмени доказателства по делото оригинал
на удостоверение за граждански брак, издадено от Община В.П., обл.Ш., изд. въз
основа на акт за граждански брак №24/13.05.1990 г. на Община В.П., обл.Ш.,
заверен от страната препис на удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане №0857/23.05.1991 г. на Община Ш. и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние от ищеца, заверен препис от Нотариален
акт за продажба на недвижим имот срещу гледане №46, том.
I, дело 94/1989г. по описа на Районен съд В.П. и заверен
препис от удостоверение на наследници изх. № 69/20.07.2015г. издадено от
кметство с. Драгоево, обл. Ш..
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели - ***
и *** от страна на ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
От оригинал на удостоверение за граждански брак,
издадено от Община В.П., обл.Ш., изд. въз основа на акт за граждански брак
№24/13.05.1990 г. на Община В.П., обл.Ш., се установява, че на 13.05.1990 г. К.И.К.
с ЕГН ********** и Д.Г. В. с ЕГН ********** са сключили граждански брак, като съпругата
ще носи след брака фамилно име на съпруга - К.. От показанията на свидетелите *** и ***, водени от ищеца, се установява че
съпрузите живеят разделени от 2000 г., бракът им е разстроен и няма възможност
за заздравяване, ответницата живеела от момента на раздялата с друг мъж. Семейното жилище, собственост на родителите
на ищеца е напуснато от ответницата.
Никоя от страните не е направила искане за произнасяне на
съда относно вината за разстройството на брака, поради и което на основание
чл.49 ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК, и небрачни
искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53 и чл. 56 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
49, ал. 3 ОТ СК:
Съгласно указанията на ВС,
дадени в Постановление № 10 от 3.XI. 1971 г. на Пленума на ВС, развод се
допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните
бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да
установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и
непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички
субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво
отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка
конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не
може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен
брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на
другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само
когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че
запазването му не създава нормални условия на живот на съпрузите и за
отглеждане на децата им.
Дълбоко според ВС е това
разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и
другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в
нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството,
което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между
съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали
такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее.
Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и
непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните
отношения се преценява за всеки конкретен случай.
Доколкото в исковата молба и в отговора от страна на ответника не се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса
за вината, на основание чл. 49, ал.3 от СК, то съдът не дължи произнасяне и по този
въпрос. Продължителната фактическа раздяла и по – кратките
периоди на раздяла между съпрузите преди това са обстоятелства спомогнали за разпадане на връзките между двамата съпрузи -
духовни, физически и имуществени. Събраните и обсъдени
по-горе доказателства, според съда разкриват липсата на минимално изискуемото
от морала и закона съдържание на брачната връзка, а именно между страните
липсва физическа и морална близост, напротив налице е отчужденост, няма
възможност за заздравяване на брака, което налага изводът, че същият е дълбоко
и непоправимо разстроен, т.е. е налице основание за прекратяването му.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК
Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения,
предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите,
децата и пълнолетните членове на семейството. Законът има предвид жилището,
ползвано до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - деня на
раздялата. Предвид, собствеността на жилището – на родителите на ищеца и напускането му от ответницата, съдът намира, че ползването на семейното жилище с.Драгоево,
общ.В.П., обл.Ш., ул.“Л.“№7, следва да бъде предоставено на съпруга.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК
Предвид, изразеното от страните и работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва
да се присъжда.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
53 ОТ СК:
Предвид направеното от съпругата
искане и извършаната промяна във фамилното й име след сключване на брака, съдът
намира, че следва за в бъдеще да бъде възстановена предбрачната й фамилия – В..
Предвид изхода
на спора на основание
чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК и липсата на искане от ищеца за присъждане на реализираните от него
разноски по делото, обуславя същите да се възложат в тежест на всяка от
страните така, както са ги извършили.
Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на страните, съдът намира, че следва да бъде
определена окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 100 лева,
от които предварително от ищеца са внесени 50.00 лева, разликата от 50.00 лева
подлежи на доплащане от ответницата.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49,
ал.1 от СК, брака между К.И.К.
с ЕГН ********** и Д.Г.К. с ЕГН
**********, сключен на 13.05.1990 г. с акт за граждански брак №24/13.05.1990 г. на Община В.П., обл.Ш., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Драгоево, общ.В.П., обл.Ш., ул.“Л.“№7 на мъжа К.И.К.
с ЕГН **********, като констатира,
че жената Д.Г.К. го е
напуснала.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената
да носи предбрачното си фамилно име В..
ОБЯВЯВА, че след прекратяването
на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат
издръжка по между си.
ОСЪЖДА на основание чл. 329,
ал.1 изр.2 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от ТДТСГПК Д.Г.К. с ЕГН
********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в
размер на 50.00 лева по
иска за развод.
Решението подлежи на обжалване
пред Ш.ски окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните, чрез процесуалните им представители, ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.
Районен съдия: