№ 5815
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510587 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. И. Н. срещу Решение № 9841/09.06.2023 г. по
гр.д. № 42458/2022 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав, поправено с
Решение № 10704/21.06.2023 г., в частта на присъдената на основание чл.143, ал.1 СК
издръжка на малолетната му дъщеря И. Й. Н., родена на 20.07.2014 г., за разликата над
177,50 лева месечно за периода 04.08.2022 г. – 31.12.2022 г. до присъдения размер от 300
лева и за разликата над 195 лева за периода от 01.01.2023 г. насетне до присъдения размер от
300 лева, както и в частта на присъдената издръжка на основание чл.149 СК в размер на 300
лева месечно за периода 04.08.2021 г. – 04.08.2022 г.
В жалбата са развити оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи
се в пропуск да се разпредели доказателствена тежест на ответника, включително за
необходимостта да докаже твърдяното основание на извършените плащания и недопускане
на необходими и относими доказателства. Твърди се допуснати нарушения на материалния
закон като присъдената издръжка не е съобразена с възможностите на въззивника и
тежкото му материално положение, както и с реалните и установени нужди на детето и
представените доказателства за плащане на издръжката за минало време. Прави
доказателствени искания.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата И. Й. Н., действаща чрез своята майка и
законен представител Г. И. П., е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва
последната по подробно изложени съображения. Изразява становище по доказателствените
искания на въззивника и претендира разноски.
Производството по делото е прекратено с влязло в законна сила протоколно
определение от 06.11.2023 г. в частта, в която с въззивната жалба се оспорва присъдената на
детето И. издръжка по чл.143, ал.2 СК за разликата над 195 лева до присъдения с
първоинстанционното решение размер от 300 лева за периода от 01.12.2023 г. насетне, на
основание чл.264, ал.1 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 9841/09.06.2023 г. по гр.д. № 42458/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 84-ти състав, поправено с Решение № 10704/21.06.2023 г., Й. И. Н. е
осъден да заплати на малолетната си дъщеря И. Й. Н., на основание чл.149 СК, месечна
издръжка в размер на по 300 лева месечно за периода 04.08.2021 г. – 04.08.2022 г. или общо
3 600 лева и на основание чл.143, ал.2 вр.чл.146 СК месечна издръжка за бъдеще време за
периода от 04.08.2022 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане. Първоинстанционният съд е възложил в тежест на Й. И. Н. заплащане на
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 576 лева и го е осъдил да заплати
на детето И., действаща чрез нейната майка и законен представител Г. И. П. сторените в
производството разноски в размер на 500 лева за заплатено възнаграждение на един адвокат.
Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Страните не спорят и по делото се установява от представеното пред
първоинстанционния съд удостоверение за раждане № **********/21.07.2014 г., че
въззивникът е баща на родената на 20.07.2014 г. И. Й. Н., а нейна майка е Г. И. П..
Въз основа на приетата като писмено доказателство по делото служебна бележка №
182/29.07.2022 г. се доказва, че през учебната 2021 г./2022 г. детето И. е ученичка в първи
клас в ОУ „Васил Левски“ в гр.Враца. От служебна бележка от 21.09.2022 г. се установява,
че детето се храни в училищния стол срещу купон от три лева.
Не е спорно в производството, че родителите на въззиваемата страна са разделени и
основните грижи за нея се полагат от майката.
Пред първоинстанционния съд са представени разписки на „Изипей“ АД, от които се
установяват извършени от въззивника в полза на Г. И. П. плащания на 11.03.2021 г. и в
периода 11.05.2021 г. – 11.12.2021 г. на суми в различен размер в порядъка между 100 лева и
250 лева без посочено основание за извършеното плащане. Представена е и разписка от
2
13.04.2021 г., от която се установява, че И.И. Н. е превел на майката на въззиваемата сумата
от 200 лева без да е посочено основание за превода.
Видно от представения трудов договор № 2020-283/11.06.2020 г. по безсрочно
трудово правоотношение с шестмесечен срок на изпитване въззивникът получава основно
трудово възнаграждение в размер на 800 лева.
Видно от договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
30037893342/04.07.2019 г. Г. И. П. е получила заем в размер на 5 000 лева, която сума
следва да бъде върната ведно с уговорената лихва и възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в срок от 24 месеца като общия размер на
задължението по договора възлиза на 7 252 лева. Солидарен длъжник по договора е
въззивникът.
Въз основа на приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че на Й. И. Н. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №
20229260400460 по описа на ЧСИ В.Ц., рег.№ 926 на КЧСИ, за непогасени вземания на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 121/2022 г. по
описа на Районен съд – Етрополе и е наложен запор върху вземания на същия от трудово
възнаграждение, получавано от „З.-М.М.С.“ ООД, ЕИК ****, по изп.д. № 20229260400239
по описа на ЧСИ В.Ц. за вземания по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 37/2022 г. на
Районен съд – Етрополе.
О приетите по делото справки от ТД на НАП – София се установява, че средният
осигурителен доход на майката в периода месец 01.2021 г. – месец 11.2022 г. е в размер на
516,14 лева, а средният осигурителен доход на въззивника в периода месец 01.2021 г. –
месец 10.2022 г. - 1 304,73 лева.
Свидетелят Р.С.З. посочва, че в периода месец 08.2021 г. – месец 08.2022 г.
въззивникът заплащал издръжка на дъщеря си в различен размер между 200 лева и 300 лева
чрез каси на „Изипей“ АД по устна уговорка с майката. Лично възприела телефонни
разговори между двамата родители, в които те уточняват получаване на сумите и техния
размер.
Съдът преценява показанията на свидетеля З. при съобразяване на разпоредбата на
чл.172 ГПК с оглед фактическото й съпружеско съжителство с въззивника.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Според чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и
3
да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
Към датата на депозиране на исковата молба детето И. е била на осем навършен
години и е била ученичка в първи клас в общинско училище в гр.Враца, а понастоящем е на
девет години, ученичка във втори клас като липсват твърдения и доказателства за промяна
на посещаваното от подрастващата учебно заведение. Установени са обичайни за възрастта
й нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за
извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности и развлечения.
Съдът приема, че средствата, необходими за месечната издръжка на въззиваемата страна в
периода след депозиране на исковата молба възлизат на 450 лева. В тази връзка съдът
съобразява актуалния ръст на инфлацията в страната (от публично достъпните данни на
електронна страница на Националния статистически институт /https://www.nsi.bg// се
установява, че годишната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени за месец
септември 2023 г. спрямо септември 2022 г. е 6.3%, а през месец септември 2023 г. спрямо
предходния месец е регистрирано увеличението в групите образование с 4.0%, транспорт – с
2.7%, облекло и обувки - с 0.6%, здравеопазване – с 0.6%, хранителни продукти и
безалкохолни напитки – с 0.5%).
Твърдението в отговора на исковата молба, че животът в гр.Враца е значително по –
евтин от този в гр.София е изцяло голословно. Извършена служебна справка в публично
достъпна електронна платформа, поддържана от правителството, достъпна на адрес
https://foodprice.bg/ опровергава това твърдение на въззвника (напр.при съпоставка на
цените към месец септември 2023 г. се установява, че килограм свински бут без кост се
продава на средна цена за страната от 12,69 лева, на средна цена за гр.София от 12,20 лева и
на средна цена за област Враца от 14,18 лева; килограм кашкавал от краве мляко се е
продавал към месец септември 2023 г. при средна цена за страната 22,82 лева, за гр.София –
24,24 лева и за област Враца – 26,40 лева; брашно тип „500“ за килограм на дребно средната
цена за страната през месец октомври 2023 г. е 1,64 лева, средната цена за София – град –
1,57 лева, а за област Враца – 1,77 лева; един литър олио се е продавал в страната на дребно
през месец октомври 2023 г.. на средна цена от 3,79 лева, за област София – град тази цена е
3,49 лева, а за област Враца – 3,94 лева; един килограм ориз през месец октомври 2023 г. се е
продавал на дребно в страната при средна цена от 4,36 лева, за област София – град тази
цена е била 4,44 лева, а за област Враца – 4,64 лева и пр.).
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения за недоказани нужди
на детето, доколкото първоинстанционният съд е приел обичайни за възрастта нужди на
подрастващата, които поначало се предполагат.
4
При определяне на частта от дължимата месечна издръжка на детето за периода след
депозиране на исковата молба, която следва да поеме бащата, съдът съобразява установения
доход на майката и необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от
издръжката на детето.
Не се твърди и доказва в производството въззивникът да има незадоволени жилищни
нужди или алиментни задължения към други деца, в трудоспособна, млада възраст е
(според Класификация на възрастовите групи на Световната здравна организация), липсват
твърдения и доказателства да е с влошено здравословно състояние. С оглед доказаните
доходи на ищеца през гореописаните периоди следва да се приеме, че същият разполага с
възможност да поеме определената от първоинстанционния съд издръжка. Тези именно
обстоятелства определят по аргумент от т. 11 от ППВС № 5/70 г. материалните възможности
на бащата да заплаща присъдената с обжалваното решение месечна издръжка на детето И. в
периода от 04.08.2022 г. до 30.11.2023 г., а не друга в по-нисък размер. В периода от
01.12.2023 г. насетне въззивната жалба е оттеглена, а въззиното производство е прекратено с
оглед изявленията на въззивника за възможността му да заплаща издръжка за бъдеще време
след тази дата в определения от първоинстанционния съд размер.
Във връзка с твърденията във въззивната жалба за кредитна задлъжнялост на бащата
следва да се посочи, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от
техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити – обратното би означавало,
че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може
винаги да обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на
института на издръжката. Причината за сключване на договорите за кредит и за солидарната
отговорност на бащата по заемен контракт със заемател майката е ирелевантна към
предмета на настоящото производство, а и същата остана недоказана.
По отношение на иска за издръжка за минало време по чл.149 СК настоящият състав
съобразява неоспореното обстоятелство, че за периода от една година назад, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда, грижи за детето И. са полагани
преимуществено от нейната майка, при която тя е живяла. Съдът отчита неминуемите
разходи за подготовка на детето за първи клас, в който е записано през учебната 2021 г./2022
г., които не са свързани с разноски за учебници, каквито се осигуряват от безвъзмездно
съгласно цитираното във въззивната жалба ПМС№79/13.042016г., но за раница, дрехи,
тетрадки, пособия за писане, спортна екипировка за часовете по физическо възпитание и
спорт. Съдът взема предвид и инфлацията в страната за периода 04.08.2021 г. – 03.08.2022 г.
(годишната инфлация за декември 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 16.9%). Поради това
възраженията срещу определения размер на дължимата от бащата месечна издръжка на
детето за минало време са неоснователни.
Представените разписки от „Изипей“ АД от 11.03.2021 г., 13.04.2021 г., 11.05.2021 г.,
10.06.2021 г. и 13.07.2021 г. не установяват плащания от бащата на дължимата за детето
месечна издръжка, тъй като в същите липса посочено основание и такова не се установява от
показанията на свидетеля З., доколкото се касае за осъществени извън исковия период
5
парични преводи, един от които е нареден от дядото по бащина линия на въззиваемата.
Изявлението за прихващане, направено в отговора на исковата молба не може да бъде
съобразено, тъй като се касае за плащания в полза на майката, а издръжката е дължима на
детето.
Въз основа на свидетелките показания, допуснати от въззивния съд съгласно
задължителните разясненията дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. от
09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и предвид липсата на разпределена
на ответника доказателствена тежест, се установява, че с извършените на 11.08.2021 г.,
11.09.2021 г., 12.10.2021 г., 10.11.2021 г. и 11.12.2021 г. преводи на сумите от по 200 лева
бащата е заплащал на детето чрез неговата майка месечна издръжка.
При извършване на изброени преводи на суми не е посочено за кой месец се погасява
издръжката и това обстоятелство не се установява от свидетелските показания по делото,
поради което и при приложение на правилата на чл.76 ЗЗД с извършените плащания са
погасени най – старите задължения за издръжка или тези за периода 04.08.2021 г. –
31.10.2021 г. изцяло и част от задължението за издръжка за месец 11.2021 г. до размера от
100 лева. Непогасено е останало задължението за издръжка за минало време за месец
11.2021 г. над 100 лева до размера от 300 лева (или сумата от 200 лева) и изцяло
задължението за периода от 01.01.2022 г. до 03.08.2022 г. в размер на по 300 лева месечно
или общо 2 400 лева.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която на основание чл.149 СК въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата
месечна издръжка в размер на по 300 лева в периода 04.08.2021 г. – 31.10.2021 г. и за месец
11.2021 г. до размера от 100 лева, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
По правилото на чл.78, ал.1 ГПК на въззивника се следват сторените пред въззивния
съд разноски съобразно уважената част от обжалвания размер на издръжката. Въззивникът е
претендирал разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение за правна защита
и съдействие, но доказателства за реалното заплащане на това възнаграждение не са
ангажирани.
На въззивника се следват разноски за заплащане на дължимата за въззивното
производство държавна такса съобразно уважената част от обжалвания размер или сумата от
20 лева.
Пред първоинстанционния съд въззивника, тогава ответник е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 1 300 лева, за чието заплащане е представен договор
за правна защита и съдействие, приложен на л.66 от първоинстанционното дело, служещ
като разписка за получаване на сумата в брой. Направеното пред първоинстанционния съд
възражение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа
и правна сложност и по същото да проведени две съдебни заседания. Последното налага
намаляване на възнаграждението до минималния размер по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №
6
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
редакция към датата на сключване на договора (бр. 68 от 31.07.2020 г. в този смисъл
Определение № 695/22.12.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2640/2022 г., I т. о., ТК), а именно 300
лева. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие не е датиран, но
същият е представен с молба от 12.10.2022 г., поради което и това е последният възможен
момент за неговото съставяне. На въззивника се следват разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 41,67 лева.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която въззивникът е
осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса на основание чл.78,
ал.6 ГПК за разликата над 536 лева до присъдения размер от 576 лева, както и в частта на
присъдените на насрещната страна разноски съразмерно с уважената част от исковете на
разликата над 430,56 лева до присъдените 500 лева.
На въззиваемата се следват сторените разноски съобразно отхвърлената и прекратена
част от обжалвания размер на издръжката при приложение на разпоредбите на чл.78, ла.3 и
ла.4 ГПК. Въззиваемата е сторила разноски в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение, за чието заплащане по делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 13.09.2023 г., служещ като разписка за заплащане на сумата в брой.
Възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, доколкото делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, по същото е проведено едно съдебно
заседание. Поради това съдът намалява размера на възнаграждението до минималния такъв
по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция към датата на сключване на договора (бр. 88 от
4.11.2022 г.) от 500 лева. Съобразно отхвърлената и прекратена част от обжалвания размер
на въззиваемата се следват разноски в размер на 430,56 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9841/09.06.2023 г. по гр.д. № 42458/2022 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав, поправено с Решение № 10704/21.06.2023 г., в
частта, в която е уважен искът по чл.149 СК на И. Й. Н., действаща чрез своята майка и
законен представител Г. И. П., срещу Й. И. Н. за заплащане на издръжка в размер на 300
лева месечно в периода 04.08.2021 г. – 31.10.2021 г., както и издръжка за месец 11.2021 г. за
разликата над 200 лева до присъдения размер от 300 лева, в частта, в която Й. И. Н. е
осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса на основание чл.78,
ал.6 ГПК за разликата над 536 лева до присъдения размер от 576 лева, в частта, в която Й.
И. Н. е осъден да заплати на И. Й. Н., действаща чрез своята майка и законен представител
Г. И. П., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски съразмерно с уважената част от исковете на
разликата над 430,56 лева до присъдените 500 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Й. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка
7
и законен представител Г. И. П., ЕГН **********, срещу Й. И. Н., ЕГН **********, иск по
чл.149 СК за заплащане на издръжка в размер на 300 лева месечно в периода 04.08.2021 г. –
31.10.2021 г., както и издръжка за месец 11.2021 г. за разликата над 200 лева до присъдения
размер от 300 лева.
ОСЪЖДА И. Й. Н., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Г. И. П., ЕГН **********, да заплати на Й. И. Н., ЕГН **********, сторените
пред въззивния съд разноски в размер на 20 лева и разноски в първоинстанционното
производство в размер на 41,67 лева.
ОСЪЖДА Й. И. Н., ЕГН **********, да заплати на И. Й. Н., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г. И. П., ЕГН **********, сторените за
въззивното производство разноски в размер на 430,56 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8