Р Е Ш Е Н И
Е
№2973/1.7.2019г.,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
ХХХІІІ-ти състав, в
публично заседание,
проведено на 21.06.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар АТАНАСКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6013 по описа
за 2019г., за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 49 от СК.
Производството е образувано въз основа на
искова молба от В.Й.Т. ЕГН **********,
адрес:
*** 4, чрез
адв. Р**** от Адвокатска колегия - Варна съдебен адрес:*** срещу П.М.Т. ЕГН **********, адрес: ***, обективираща
искане за прекратяване на сключения между страните граждански брак, на
основание чл.49 ал.3 от , поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака ни, за което вина има съпругът; за определяне местоживеенето на
детето в семейното жилище, находящо се в Германия, град Лудвихсхафен, улица **** № 115, където ще бъде отглеждано от мен неговата майка; за предоставяне на
Упражняване на родителските права отношение на роденото от брака дете на
майката; за определяне РЛО - детето с бащата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 8.00
часа до 20.00 часа в събота и неделя, без преспиване и един месец
през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; Ползване на семейното
жилище в Германия,
град Лудвихсхафен, улица **** № 115 да бъде предоставено за ползване на ищцата; За възстановяване
от ищцата на предбрачното фамилно име – Д****; Да
бъде осъден БАЩАТА да заплаща в полза на детето издръжка, в размер на 200.00лв. на месец, Германия, град Лудвихсхафен,
улица **** № 115.
Според изнесеното, страните са сключили граждански брак на 23.02.2009г. в гр. Белослав с Акт за сключен
граждански брак № 3 от 23.02.2009 г. От брака
имат родено едно дете - Й**** Т.
ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Варна. Първоначално живели в
България. През лятото на 2015 г. се преместили в Германия.
В момента живеят на адрес: град Лудвихсхафен, улица **** № 115. Детето е ученик в 6-ти клас. В началото отношенията между
съпрузите са блили
основани на взаимни обич, уважение и разбирателство. Дори да имали неразбирателства, ги решавали с
правенето на взаимни отстъпки и компромиси.
Последните
две години отношенията им безвъзвратно се развалили, като нямат нормално
общуване помежду си. Съпругът се сочи, че постоянно излиза, не казва къде отива, и ищцата не може да разчита
на него. Изцяло се сочи от ищцата, че тяе поела
грижите за семейството и детето. Ответникът е дезинтересиран
от отношенията ни, от семейството и детето. Въпреки желанието на ищцата да имат
сплотено и единно семейство, това е невъзможно. Счита се от ищцата, предвид
изложеното, че бракът е изпразнен от съдържание, съществува само формално.
Между съпрузите липсват необходимите за един брак -
обич, привързаност, взаимна помощ и грижа, обща грижа за дома и семейството.
Брачната
връзка е необратимо разстроена и продължаването й в този вид не е полезно нито
за ищцата, нито за съпруга й, нито за детето, нито за обществото.
В
срокът по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изрично изявление, че приема компетентността на Варненски районен
съд, към момента на сезирането му, по всички въпроси за родителската
отговорност, местоживеенето и издръжката на роденото от брака и ненавършило
пълнолетие дете Й**** Т. ЕГН **********, родено на ***г., свързани с подадената молба за развод с правно основание чл.
49 СК, предмет на производството по гр.д. № 6013 /2019 г. по описа на Районен
съд – Варна, с оглед
обстоятелството, че съгласно Регламент /ЕО/ 2201 / 2003г. по спорове за
родителска отговорност, компетентен да се произнесе е съдът на държавата, в
която е обичайното местопребиваване на ответника или детето, освен ако не са
налице условията на чл.9, чл.10, чл.12 или чл.15.
Не
оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и потвърждава, че
бракът съществува формално. Не възразява упражняването на родителските права по
отношение роденото от брака дете да се предоставят на майката, да се определи местоживеенето на детето при
майката, на адрес в Германия, град Лудвихсхафен, улица
**** № 115, съответно
семейното жилище, находящо се на посочения адрес в
Германия, да бъде предоставено за ползване на ищцата.
В с.з., ищцата чрез процесуален представител поддържа
исковата си претенция и настоява за уважаването й, като се постанови че вина за
разтройството на брака има мъжа.
В с.з., ответникът, редовно призован чрез лице по чл.46,
ал.2 от ГПК, не се явява и не изразява становище по същество на спора.
СЪДЪТ,
след като взе
предвид представените по
делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Удостоверение за сключен
граждански брак/л.8/,
установява, че страните
са съпрузи по
силата на сключен
между тях граждански
брак на 23.02.2009г. в гр-.Белослав, обл.Варна, за което
е съставен Акт за граждански
брак № 3 от длъжностното
лице по гражданско
състояние в гр.Белослав, обл.Варна.
Представено удостоверение за раждане/л.9/, удостоверява, че
страните по делото са родители на детето Й**** Т. ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Варна.
Представен трудов договор в превод от немски език,
удостоверява, че ищцата В.Т. работи, считано от 14.09.2018г. в Заведение за
обществено хранене АСВ Лудвигсвахен, при договорено
брутно месечно възнаграждение от 526.40 евро.
В хода на
производството по делото с оглед установяване твърдените от страните факти са ангажирани
гласни доказателства.
Разпитан по искане на ищцата е св.Марийка Георгиева Радева
ЕГН **********/майка на ищцата/, чиито показания съдът цени при условията на
чл.172 от ГПК. Същата в показанията си излага, че дъщеря й е живяла и
продължава да живее в Лудвигсвахен, Германия, заедно
с роденото от брака й с ответника дете. Излага, че ответникът периодично
напускал семейството си, без повод и не се грижел за него.Сочиу
че дъщеря й поема всички финансови плащания във връзка с издръжката на
семейството, като сама осигурява и издръжката на детето, което понастоящем
сочи, че е в шести клас.
С оглед липсата на спор между страните по делото относно
родителските права спрямо ненавършилото от брака пълнолетие дете и
местоживеенето на детето, съдът е преценил липсата на необходимост от
изслушване на детето, на основание чл.15 от ЗЗДт.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
По иска
с правно основание
чл.49, ал.1 от СК:
От
доказателствата по делото
се установи, и
съдът приема за
установено, че брачните отношения
между съпрузите са
дълбоко и непоправимо
разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие
и уважение, лишили са
се от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома. Съдът
основава изводите си
в тази насока
на база твърденията на страните. И ищцата в исковата молба и ответника в
отговора си на исковата молба, сочат, че не общуват помежду си пълноценно, като
семейство. Предвид изложеното,
съдът намира, че запазването
на брака би
било вредно за
обществото и самите
съпрузи, между които не
съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът
им следва да
бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса
за вината:
Законовата
уредба не дефинира
понятието ”вина за
дълбокото и непоправимо
разстройство на брака”. Съдът
приема това понятие
като компилация от
обективно и субективно
отношение на всеки
от съпрузите към
брачната връзка,
неизпълнение на поетите
брачни задължения за
взаимност, съвместно живеене на
съпрузите и грижи
за семейството. В тази
насока, за да се
произнесе на основание
чл.49, ал.3 от СК
по въпроса за вината,
съдът съобрази следното:
В
настоящото производство се установява от събраните свидетелски показания,
ангажирани по искане на ищцовата страна, че ответника
често е напуснал семейното жилище, а отделно от това, че не се е грижил за
финансовото обезпечаване на семейството и не е полагал грижи по отглеждането и
възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете.
Сам ответникът в представения от него по делото отговор в срока по чл.131 ГПК
излага, че не оспорва посочената в исковата молба фактическа обстановка досежно изложените твърдение на ищцата за брачния им живот.
С
горното си поведение, съдът приема, че именно ответника е този, който е изпразнил брачната
връзка от съдържание и е допринесъл за разстройството
на брачните отношения, и който следва да
понесе отговорността за
разтрогването на брака. С
оглед горното, съдът следва
да обяви, че вина
за разстройството на
брачните отношения има ответника.
По иска с правно
основание чл.59, ал.2 от СК.
Досежно упражняването на родителските права съдът взе
предвид съвкупността от всички обстоятелства,
характеризиращи конкретния казус, по-съществените
от които са: възпитателски качества на родителите,
полагани грижи, привързаност на детето към родителите,
полът и възрастта на децата, помощта на
трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Детето следва
да остане при този родител,
който е полагал и полага най – пълноценни
грижи за тях.
В разглеждания случай, по делото
няма спор относно родителските права по отношение
на ненавършилото пълнолетие дете Й**** Т. ЕГН **********, роден на ***г. Желанието на ищцата е родителските права по
отношение на детето да се предоставят на нея, за което ответника не се противопоставя,
като последният дава и съгласието си
местоживеенето на детето да бъде определено в семейното жилище, в Германия, град Лудвихсхафен,
улица **** № 115.
С оглед изложеното, родителските
права по отношение на детето, следва да бъдат предоставени на неговата майка за
упражняване, като бъде постановено местоживеенето на детето при нея на
посочения адрес.
По въпроса за режим на лични
контакти между баща – деца:
Предвид предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете на
неговата майка, следва да се
определи режим на лични контакти на бащата с детето, по отношение на който не са предоставени права за отглеждане. Отчитайки необходимостта от поддържане на емоционалната
връзка дете-родител и занапред, и потребността на детето, както от майчини, така и от бащини грижи и ласки, съдът намира, че РЛО следва да е по-разширен, а именно, както следва:
всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, с преспиване при бащата;
всяка нечетна
година, за рожденият ден на
детето; по време на почивните дни за училищните ваканции така, както те
са установени в учебната програма на детето за съответната учебна година, от 10:00 ч. на първия ден на съответната ваканция до 17:00 ч. в деня предхождащ последния ден на същата
ваканция, с преспиване;
всяка четна
година, за Коледните и
Новогодишните празници, така както почивните дни са установени в учебната
програма на детето за съответната учебна година, от 10:00 ч. на първия ден на съответните Коледни или
Новогодишни празници до 17:00 ч. в деня
предхождащ последния ден на съответните Коледни или Новогодишни празници, с
преспиване;
всяка година по 30 дни през лятната
ваканция по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
По въпроса за издръжката на детето:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към
непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва
да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин
на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на
издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл.142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно
дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания
тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се
вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е,
че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността
му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата
възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се
преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
С оглед ученическата възраст на
детето Пресиян, съдът приема, че същото се нуждае от месечна издръжка в размер
поне на 300.00лв. В настоящия случай, са представени доказателства за доходите, които
реализира майката, но не и тези, които реализира ответника по делото.
Независимо от това, предвид липсата на данни ответника да е нетрудоспособен, съдът
намира, че същият би могъл да реализира доходи поне в размер на средната
месечна заплата за страната, поради което и счита, че следва да определи той да
заплаща издръжка в размер на поисканата от 200,00лв. месечно, като при
определяне на този размер съдът отчита ученическата възраст на детето и
необходимите за отглеждането му средства
за издръжка. Останалите 100.00лв. от необходимата месечна издръжка на детето
Йордан, съдът намира, че следва да се поемат от майката, като по-малкия принос
на същата в издръжката се обуславя и от факта, че тя ще полага непосредствени
грижи за детето. Издръжката, следва да се дължи, така, както е поискана, от
датата на подаване на исковата молба – 17.04.2019г., с падеж от първо до пето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменяването
или прекратяването й.
По иска с правно основание
чл. 56 от СК:
Съгласно чл.56 СК, който има
приложение в случая, при допускане на
развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище
на единия от съпрузите, когато
то не може
да се ползва
поотделно от двамата, като взема
предвид интересите на децата, вината
и други обстоятелства. На основание чл.56, ал.1 от СК съдът при наличие
на ненавършили пълнолетие деца дължи служебно произнасяне по отношение ползването на семейното жилище.
В настоящия процес от брака има едно ненавършили пълнолетие дете, като в отговора си по чл.131 ГПК
ответника заявява, че не се противопоставя семейното жилище, находящо се в Германия, град Лудвихсхафен,
улица **** №115, да се предостави на
съпругата. При изложеното, съдът намира, че семейното жилище, находящо
се на посочения адрес, с оглед предастяване на
майката на родителските права за упражняване, следва да се предостави на нея за ползване
след прекратяването на брака .
По иска с правно основание чл. 53, ал. 1 от СК:
Предвид искането на съпругата, съдът намира, че същата след прекратяване на брака следва да възстанови предбрачното си фамилно име – Д****. Правната норма на чл.53 СК не поставя въпроса
за фамилното име в зависимост от волята на
съпруга, чието фам.име е прието
при сключване на брака – Решение
№ 245 от 17.05.2012г. на
ВКС по гр.д. № 1058/2011г. на ІV го на
ГК.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл.329, ал.1 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г.,
в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00лв., която следва да се
внесе от съпруга, предвид вината му за разтрогване
на брака.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК разноски в полза на съпругата не следва да се
присъждат, предвид липсата на заявено
искане от нея за възлагане на разноските и конкретни доказателства за размера
на сторените от нея по настоящото дело разноски.
П.М.Т., следва да заплати
държавна такса по издръжката на детето А****, в размер на 288,00лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 49, ал.1 от , брака между В.Й.Т. ЕГН ********** и П.М.Т. ЕГН **********, сключен на
23.02.2009г., за което е съставен Акт за граждански брак №3 пред длъжностното лице по
гражданското състояние в гр.Белослав, обл.Варна,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения
има съпруга П.М.Т.
ЕГН **********, на основание чл.49, ал.3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Й**** Т. ЕГН **********, роден на ***г., на неговата майка В.Й.Т. ЕГН **********, като определя
местоживеенето на това дете при нея на нейния адрес на местоживеене, който към датата
на постановяване на настоящото
решение е както следва: Германия, град Лудвихсхафен,
улица **** №115.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П.М.Т. ЕГН ********** с детето Й**** Т. ЕГН
**********, роден на ***г., както
следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00
часа на съботния ден до 18:00 часа на
неделния ден, с преспиване при бащата;
всяка нечетна
година, за рожденият ден на
детето; по време на почивните дни за училищните ваканции така, както те
са установени в учебната програма на детето за съответната учебна година, от 10:00 ч. на първия ден на съответната ваканция до 17:00 ч. в деня предхождащ последния ден на същата
ваканция, с преспиване;
всяка четна
година, за Коледните и
Новогодишните празници, така както почивните дни са установени в учебната
програма на детето за съответната учебна година, от 10:00 ч. на първия ден на съответните Коледни или
Новогодишни празници до 17:00 ч. в деня
предхождащ последния ден на съответните Коледни или Новогодишни празници, с
преспиване;
всяка година по 30 дни през лятната
ваканция по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК,
П.М.Т. ЕГН **********, с посочен адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Й**** Т. ЕГН **********, роден на ***г., чрез неговата майка и законен представител В.Й.Т. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00лв./двеста лева/, считано от датата на
предявяване на иска – 17.04.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж
от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да възстанови
предбрачното си фамилно име
Д****.
ПРЕДОСТАВЯ след прекратяването на
брака ползването на семейното жилище, находящо се в Германия, град Лудвихсхафен, улица **** №115,
на съпругата В.Й.Т. ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.М.Т. ЕГН **********, с посочен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса за развода в размер на 50,00лв./петдесет
лева/, както и държавна такса по издръжката за бъдеще време, в размер на 88,00лв./двеста осемдесет и осем лева/, на основание чл.6, т.2 и чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г.,
в сила от 01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: