№ 89
гр. Русе, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.а
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105955 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Инфоконт“ ООД против „Винпром Русе
Трейд“ ЕООД, в която се твърди, че между страните е сключен договор за
счетоводно обслужване по силата на който ищцовото дружество предоставяло
на ответното счетоводни услуги, за които имало уговорено заплащане.
Твърди се, че такова не е платено по издадена фактура от 01.03.2021г. в
размер на 4800 лв., както и имало частично неплащане и на още две фактури
от същата дата и от 01.04.2021г. – за сумите от 400лв. и 100лв. За тези суми
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № ***/2021г. и издадена
заповед за изпълнение за неплатените главници по фактурите и дължимото
обезщетение за забава по първата от тях, включително и за направените в
заповедното производство разноски.
Моли се в настоящото производство да бъде признато за установено
задължението на ответното дружество към ищцовото в размер на: 4800лв. с
ДДС, представляващи задължение по фактура № *** от 01.03.2021г., лихва за
забава за периода от 01.03.2021г. до 18.08.2021г. в размер на 228лв., 400лв.
1
представляващи задължение - остатък по фактура №*** от 01.03.2021г.,
100лв. представляващи задължение - остатък по фактура №*** от
01.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането. Моли се да бъдат присъдени и
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор по
предявеният иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно уведомен, не представя в срок отговор на
исковата молба, не се явява негов представител или пълномощник в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие.
Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки
постановяване на неприсъствено решение.
На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на
ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата
молба и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131
ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове
са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
От приложените по делото писмени доказателства – договор за
счетоводно обслужване от 09.08.2019г. и анекс към него от 15.03.2021г. се
установява, че между страните са възникнали облигационни отношения, по
силата на които ищцовото дружество е предоставяло на ответното счетоводни
услуги срещу заплащане. За подготовка на допълнителни документи,
изготвяне на справки и отчети във връзка със сделка по покупко-продажба на
дружеството е издадена фактура №***/01.03.2021г. на стойност 4800лв. с
ДДС. Представени са и още две фактури за абонаментно обслужване с
№***/01.04.2021г. на стойност 2400лв. с ДДС и с №***/01.03.2021г. на
стойност 2400лв. с ДДС.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК е
издадена срещу ответното дружество Заповед за изпълнение на парично
задължение с №***/23.08.2021г. по ч.гр.д.№***/2021г. за сумите 4800лв.
2
главница по фактура №***/01.03.2021г., 228лв. лихва за забава за периода
01.03.2021г. до 18.08.2021г., 400лв. неплатен остатък по фактура
№***/01.03.2021г., 100лв. неплатен остатък от фактура с №***/01.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от 18.08.2021г. до
изплащане на вземането, 110,56лв. държавна такса и 425лв. адвокатско
възнаграждение. Представляващият ответното дружество е депозирал в срока
по чл. 414 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което не
е аргументирал, не е навел конкретни възражения изключващи дължимостта
на възнаграждението по процесната фактура. Оспорил е и претендираните
разноски в заповедното производство.
Ответното дружество като възложител на претендираната за заплащане
от ищцовото дружество работа не е възразило в настоящото производство
срещу дължимостта на претендираното възнаграждение, нито е оспорило
представените писмени доказателства, на които се основава исковата
претенция. Предвид това и липсата и на конкретни възражения в заповедното
производство, които съдът да съобрази и обсъди в настоящото, би могло да се
приеме, че с оглед представените писмени доказателства предявените искове
са вероятно основателни.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в
закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в
този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239
ал.2 ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 576,44лв., както и разноските за заповедното производство в
размер на 535,56лв. Последните са в размер, който не подлежи на намаляване
поради прекомерност, каквото възражение ответникът е навел в депозираното
от него възражение в заповедното производство. Също така е представен и
договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на
възнаграждение на адвоката представлявал дружеството заявител в
минималния предвиден размер по Наредба №1/2004г. на ВАС, поради което
не биха могли да бъдат приети за основателни възраженията на ответника
3
срещу дължимостта на разноските по заповедното производство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ВИНПРОМ РУСЕ-ТРЕЙД“
ЕООД, ЕИК204672816, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.
„Трети март“ №44, представлявано от Гавраил Стоянов дължи на
„ИНФОКОНТ“ ООД ЕИК117665450, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. „Момчил войвода“ №3, представлявано от управителя Гюнер
Исмаилова Махмудова сумите: 4800лв. главница по фактура
№***/01.03.2021г., 228лв. лихва за забава за периода 01.03.2021г. до
18.08.2021г., 400лв. неплатен остатък по фактура №***/01.03.2021г., 100лв.
неплатен остатък от фактура с №***/01.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците считано от 18.08.2021г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед №***/23.08.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-
Русе.
ОСЪЖДА „ВИНПРОМ РУСЕ-ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК204672816, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Трети март“ №44,
представлявано от Гавраил Стоянов да заплати на „ИНФОКОНТ“ ООД
ЕИК117665450, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Момчил
войвода“ №3, представлявано от управителя Гюнер Исмаилова Махмудова
576,44лв. разноски за настоящото производство и 535,56лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4