№ 62
гр. ХАСКОВО, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело №
20225600900091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ,чл.274 и сл. от ГПК вр. с чл.25
ал.ІV от ЗТР
Обжалвания акт
С №20220728182719-2/03.VIII.2022 г. по представеното заявление
№№20220728182719/28.VII.2022 г. е постановен отказ за вписване по
партидата в Търговския регистър на дружеството „Алекса“ ЕООД,ЕИК
********* на промени-нов едноличен собственик и представител.
Длъжвостното лице посочва,че с постъпилото заявление се искало
вписване на обстоятелства в регистъра относно наследяване на дружествени
дялове,вписване на едноличен собственик на капитала на дружеството и
управител.
Според чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ вписване,заличаване и обявяване можели да
заявят от търговеца,прокуриста,предвидено лице от закон,адвокат с изрично
пълномощно.Заявителят в настоящото производство бил
адв.М.Ц.,упълномощен от С.К. като избран представител.Съобразно
извършена справка от електронното дело на дружеството се установило,че с
решение №260002/26.I.2022 г. по т.д. №183/2019 г. Окръжен съд-Хасково е
постановено прекратяване правомощията на органите на търговеца,поради
което било недопустимо вписването на нов управител.Същевременно в
производството по несъстоятелност „Алекса“ ЕООД имало определен и
постоянен синдик,който съборазно чл.658 ал.I т.1 от Търговския закон
представлявал дружеството.Длъжностното лице извежда,че именно синдикът
следвало да упълномощи адвокат за вписване на обстоятелства или обявяване
на актове в търговския регистър.В случая било налице невалидно
упълномощаване.Поради тази липса на надлежна представителна власт
1
нямало и валидно волеизявление на оправомощено лице,поради което и на
основание чл.21 т.3 от ЗТРРЮЛНЦ се постановил отказа.
.
Обстоятелства по по обжалването
„Алекса“ ЕООД са останали недоволни от постановения отказ,поради
което го обжалват като неправилен и незаконосъобразен с искане същият да
се отмени и се извърши вписването н търговския регистър на заявените
обстоятелства по партидата на дружеството.
В жалбата се посочва,че със заявлението,представено от адв.Ц. е
поискано вписване на нов едноличен собственик на капитала М.Ь.Щ.,за което
наследниците на починалия собственик на капитала постигнали съгласие и за
вписване на нов управител на търговеца.
Жалбоподателят твърди,че безспорно дружеството било в
несъстоятелност с прекратени правомощия на органите му и назначен
постоянен синдик.В разрез със закона обаче било схващането,че само
синдикът можел да бъде лице по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ. Синдикът според
чл.658 ал.I т.1 от ТЗ представлявал предприятието.Дружеството и
предприятието обаче били различни.Така предприятието можело да се
прехвърля отделно от самото дружество-чл.15 ал.II от ТЗ. Не можело
следователно да се приеме разширително,че синдикът имал представителна
власт и по отношение на дружеството,тъй-като правомощията на същия били
императивно и изчерпателно изброени в закона.Представителната власт на
синдика по отношение на дружеството била особена.Същата била насочена
единствено към запазване и управление масата на
несъстоятелността,охраняване интересите на кредиторите.Поради това
органите на дружеството можели да упражняват функциите си по отношение
на несвързани с несъстоятелността отношение-членствени
права,имуществени отношения,дивиденти.
Съшевременно с влизане на решението по чл.711 от ТЗ в сила не
настъпвало абсолютно прекратяване на правомощията на органите на
дружеството-те продължавали да съществуват в латентно състояние и с
ограничен кръг правомощия,такива по чл.635 ал.III ,чл.728,чл.740 от ТЗ.
Прекратяването на правомощията на органите на дружеството касаело
предприятието на съответния търговец-неговото представителство и
управление,не и самото дружество.
Дружеството с ограничена отговорност имало законово определени
органи на управление-управител и общо събрание,без които не можело да
съществува в правния мир.В конкретния случай едноличния собственик на
капитала и управител на въпросното дружество починал,като неговия
наследник назначил управител ,което обстоятелство следвало да се впише.
В чл.15 ал.I т.1-3 от ЗТРРЮЛНЦ били посочени представителите на
търговците,сред които не бил визиран синдика.Същият нямал правомощия да
представя заявления,касаещи промени по членствения състав на
дружеството,поради което нямал представителна власт на същото в тази
насока.Синдикът бил оторизирано лице по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ само по
изключение и в изрично посочени случаи,като напр. чл.689 от ТЗ.
Поради това оторизиран да заяви вписване по партидата на дружеството
2
промени в членския състав или управител бил неговия управител или
оправомощено от него лице.
Агенцията по вписванията представя отговор на жалбата,с който същата
се намира за неоснователна,а постановения отказ законосъобразен.
Правни съображения
Жалбата е депозирана в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТР, подадена е срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, и е адресирана до надлежния съд – окръжния
съд по седалището на дружеството, поради което е процесуално допустима.
Ще следва атакувания отказ на длъжностното лице от състава на
Агенцията по вписванията да се отмени като неправилен.Преценена по
същество жалбата е основателна,същата обективира налични субективни
права,които подлежат на уважаване.
Основанията за постановения отказ са ,че дружеството заявител на
исканите вписвания,е обект на съдебно решение в производство по
несъстоятелност,с което са прекратени правомощията на органите му,поради
което не можело да се впише нов управител от една страна,а от друга-
следвало синдикът да заяви исканите вписвания сам или чрез упълномощено
от него лице.И двете тези обосновали отказа са незаконосъобразни.
Действително търговецът е в несъстоятелност с постановено
прекратяване на правомощията на органите му и с назначен постоянен
синдик.
Прекратяването на правомощията на органите на дружеството не е
абсолютно и не означава тяхното заличаване въобще.Т.нар. десезиране на
същите е с оглед постигане целите на производството по несъстоятелност,
което е главна функция на синдика,за което и същият е оправомощен по
чл.658 от ТЗ.Следователно органите на дружеството продължават да
изпълняват другите си функции,които стоят извън строго определените
такива на синдика.Макар и в несъстоятелност, дружеството не е подчинено
само на това производство. Функционирането на неговите органи е пряко
свързано със съществуването му,поради изискванията на закона за това.Не е
търпимо от правния ред дружество,което е останало без управителни органи
или без надлежно функциониращи такива,поради което има и нарочна
особена процедура за прекратяването му.
В случая е настъпила смъртта на едноличния собственик на капитала и
негов управител.Очевидно дружеството е останало без физическо лице,което
да формира и обективира правно релевантна воля на управител.За да
продължи да съществува,дружеството следва да избере нов управител на
мястото на починалия,който да се впише в търговския регистър.Тезата ,че
това не е допустимо противоречи на закона.Още повече,че в регистъра би
останал вписан като управител вече починалото лице.
Производството по несъстоятелност не изключва,а напротив - изисква
дружеството да има функциониращи същински управителни органи,
предвидени от закона.
Назначения постоянен синдик не изземва всички правомощия и
функции на органите на управление на длъжника в производството по
3
несъстоятелност.Така органите на управление на дружеството продължават
единствено и само те да са носители на някои от своите правомощия, които
могат да извършват без надзора на синдика и независимо от него, и които
също са функция на производството по несъстоятелност - правото да
представят оздравителен план-чл.697 ал.I т.1 от ТЗ, да възразяват срещу
предявените пред съда по несъстоятелността вземания-чл.690 ал.I от ТЗ ; да
предявяват иск за установяване съществуването на неприето вземане или
несъществуването на прието вземане по чл.694 от ТЗ;Само длъжникът чрез
органите си на управление има изключителното право по чл.740 ал.I от ТЗ- да
постига извънсъдебно споразумение за уреждане на плащането на паричните
задължения на всички кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност;конститутивното право да се предложи на съда по
несъстоятелността освобождаване на синдика ако той не изпълнява
задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или
длъжника.По чл.657 ал.II от ТЗ е с титуляр именно длъжника чрез своите
органи.Правата по чл.679 и 728 от ТЗ също са с титуляр длъжника.
Ето защо дружеството в несъстоятелност,дори и при назначен
постоянен синдик,задължително трябва да има действащи органи на
управление.Същите ведно със синдика осъществяват редица релевантни за
развитието на това производство действия.Поради това е императивно
изискуемо при починал управител, да се избере и назначи нов такъв.В случая
тази процедура е осъществена и за такъв е конституирана Свобода Керимова
по надлежен ред.Същата следва и да бъде вписана в търговския регистър.
Другия въпрос е дали синдикът или управителя на дружеството в
несъстоятелност има представителната власт да заяви това вписване.Според
съда само управителят е носител на това право.
Назначения постоянен синдик и след решението по чл.711 от ТЗ
има ясно очертани правомощия по чл.658 от ТЗ.Същите са подчинени на
целите на производството по несъстоятелност по чл.607 от ТЗ и служат
единствено са постигането им.Следователно синдикът няма правото да
извършва действия, които пряко не са насочени към постигане на същите- не
може да променя устав на дружеството,да се извършва действия свръзани с
членствени правоотношения,изпълване на персоналния субстрат на
управителните органи на длъгника,да кандидатства от името на дружеството
пред банки и съответно да усвоява кредити; да открива или да закрива
клонове и др.под.Следователно синдикът е оправомощен от закона
единствено да извършва действия чрез,които да осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите,респ.възможност за оздравяване
предприятието на длъжника,като вземе предвид интересите на кредиторите,
длъжника и неговите работници.Извън тези подчинени изцяло на
несъстоятелността действия,синдикът няма никакви правомощия,тъй-като не
са присъщи за изпълняваната от него функция.
Лишаването от правото длъжникът да управлява търговското си
предприятие и да се разпорежда с имуществените права, включени в масата
на несъстоятелността е корелативно на правомощията на синдика , но те
касаят само масата на несъстоятелността. С влизане в сила на решението
по чл.711 от ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на
органите на дружеството, тези органи остават да съществуват в
изчакващо състояние и с ограничен обем правомощия. Както се посочи по-
горе десезирането на длъжника не засята правоспособността му и той запазва
4
възможността да бъде носител на права и задължения.Дружеството
продължава да е носител на вещните, облигационните и другите
имуществени права, които е притежавало, но е лишено от правото да ги
упражнява,тъй-като те са подчинени на производството по несъстоятелност и
оттук на правомощията на синдика.
Десезирането обаче не лишава длъжника от личното упражняване на
личните неимуществени права по извънсъдебен и съдебен ред, чрез своите
органи,сред които е и определянето и вписването на нов
управител.Упражняването на това неимуществено право не касае масата на
несъстоятелността нито пряко,нито косвено,по никакъв начин не я уврежда и
не създава предпоставки за това.Това действие не е акт на материално
правомощие по управление и разпореждане с имуществото от масата на
несъстоятелността.Поради това именно длъжникът е негов носител,а не
синдика.Това право се обхваща от нормата на чл.635 ал.III от ТЗ,поради което
органите на дружеството могат да извършват лично или чрез упълномощено
от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени
на синдика.Същото няма и връзка с неговата дейност,насочена към постигане
на целите на производството по несъстоятелност.
Предвид на изложеното процесното дружество е надлежен заявител
пред регистъра,поради което следва наличните му права да намерят адекватно
вписване
Длъжностното лице следователно не е имало основание да откаже
вписването на заявените обстоятелства, отказът му е незаконосъобразен и
като такъв ще следва да се отмени. Преписката следва да се върне на
длъжностното лице по регистрацията за продължаване на действията за
извършване на исканото вписване.
Водим от изложеното и на основание чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ Окръжен
съд-Хасково
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ОТКАЗ №20220728182719-2/03.VIII.2022 г. на
длъжностното лице при Агенцията по вписванията по представеното
заявление №20220728182719/28.VII.2022 г.за вписване по партидата в
Търговския регистър на „Алекса“ ЕООД,ЕИК *********.
УКАЗВА на длъжностните лица от Агенцията по вписванията да
осъществяват вписването по процесното заявление,като съобразят
изложеното в мотивите.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
5