№ 493
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
Административно наказателно дело № 20235330200966 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 02 – ЗЗШОС - 1 от
07.06.2022 г., издадено от Началник 02 РУ Пловдив, с което за нарушение на
чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС на „Чевира“ ЕООД , на основание чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
3000,00 (три хиляди) лева .
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, ангажира писмено становище за
неоснователност на жалбата. Формулира искане за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление. Не претендира разноски. Релевира
възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена
съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Съдът намира, че е допуснато особено съществено нарушение на
процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП, а именно издаването на АУАН в отсъствие на нарушителя.
Действително, в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено такова правомощие за
актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може
да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези:
нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;
нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на
АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от
контролните органи.
Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен
опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална
възможност на нарушителя лично да присъства при съставяне на АУАН
съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за
отмяна на НП.
В този изричен смисъл - Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 1834/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1329/07 юли 2022 год. Административен съд Пловдив, ХІХ състав, к.а.н.д. №
1156 по описа за 2022 год., Решение № 1378 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. №
1186/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
46/ 10.01.2023 г. на Административен съд - Пловдив, ХХVI състав, к. адм. н.
д. № 2859 по описа на съда за 2022 година; Решение № 747 от 12.04.2021 г. по
к. адм. н. д. № 334/ 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив и др.
Това е така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН
ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на
административно наказателното производство.
2
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е връчен на
санкционираното лице. Това е така, доколкото личното присъствие при
съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за различни интереси
на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъде
запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите
възражения срещу него и да организира защитата си. Личното присъствие е
гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си
присъствие нарушителят, респ. представляващия го, може да се увери, че
АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от
лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени
като свидетели.
В аспект на гореизложеното следва изрично да се отбележи, че
съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на
административно наказателния процес и нарушенията при неговото
съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на
наказателното постановление, независимо от това дали последващите
действия са извършени надлежно.
В настоящия случай, видно от представената в цялост преписка, се
установява липсата на каквито и да било доказателства жалбоподателят да е
бил надлежно поканен за съставянето на процесния АУАН. В тази връзка
следва изрично да се подчертае, че изводът за липса на надлежно изпратена/
връчена покана/ призовка за съставяне на АУАН се потвърждава и
бездействието на въззиваемата страна, която след като й е било изискано да
представи доказателства за спазване на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН не
е изпълнила разпореждането на съда нито към 08.03.2023 г., нито към датата
на проведеното по делото открито съдебно заседание, нито дори към момента
на постановяване на настоящото съдебно решение.
Последното се потвърждава и от разпита на актосъставителя, разпитан в
качеството си на свидетел – Й. и на свидетеля Т. – посочен в АУАН като
очевидец на вмененото нарушение.
Така, свид. Й. заявява, че АУАН е съставен в отсъствието на
санкционираното лице, като била връчена призовка /съставена в един
единствен екземпляр/ в момента на установяване на нарушението, т. е. около
00,35 часа на 20.05.2022 г. на неустановено по делото лице, посочено от
3
присъстващите в заведението като служител. Според показанията на свид. Т.
това лице се представило на актосъставителя като приятелка на собственика
на процесното заведение. Впечатление прави заявеното от актосъставителя,
че след като представител на дружеството не се явил на сутринта на
20.05.2022 г. , актосъставителят не е положил каквито и да било усилия за
установяване на обстоятелството получена ли е била призовката от
представител на дружеството или не, а направо пристъпил към съставяне на
АУАН. Че не се е явил представител на санкционираното дружество са и
показанията на свид. Т., който посочва, че съставената от свид. Й. призовка
била за представяне на документи за удължено работно време на заведението,
но не и за съставяне на АУАН. При разпита си свид. Т. потвърждава, че е
присъствал при съставяне на АУАН в отсъствие на представител на
дружеството - жалбоподател, като свид. Й. му казал, че чакали да се яви
някой на когото да го връчат.
Както вече се каза, действително, при условията на закона /чл.40 ал.2 от
ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Или
иначе казано - администрацията ще бъде изправна ако е издирила
нарушителя, положила е усилия той /съответно негов представител/ да
присъства при съставянето на акта, но поведението му прави това обективно
невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява
актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл.40 ал.2 от ЗАНН/. В
случая, не е налице нито една от посочените две хипотези на чл.40 ал.2 от
ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в
отсъствие на нарушителя. В този случай, след като е връчил призовка на
определено лице без действително да установи това лице в какви отношения
се намира с дружеството – жалбоподател, съответно тежало ли е
задължението върху него да връчи призовката на представляващия „Чевира“
ЕООД или негов пълномощник, и след като не се е явил представител на
дружеството за съставяне на АУАН, актосъставителят е бил длъжен да
предприеме допълнителни действия по уведомяване на представляващия
"Чевира" ЕООД по повод на образувано административно наказателно
производство. Това в процесния случай не е сторено, при което, АУАН е
съставен в отсъствие на лицето, което по закон или по пълномощие
представлява съответното ЮЛ, като същият не е предявен и връчен на това
лице, по надлежния начин. Свързването с пълномощника на дружеството –
4
жалбоподател в следващите дни за явяване с цел връчване на АУАН не
санира допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила.
Все в тази връзка следва да се има предвид, че подписването на акта от
страна на нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент.
Именно тук стои въпросът за предварителната защита, която включва, първо,
правото на възражение още при съставянето на акта за нарушение и, второ,
правото на възражение непосредствено след това /чл.44 ал.1 от ЗАНН/.
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че съставяйки
акта в отсъствие на представител на дружеството - жалбоподател, без да е
налице съставена и връчена нарочна покана по надлежния ред,
актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което както вече беше отбелязано рефлектира върху правото на
защита на нарушителя и води до ограничаване на неговите права в един
съвсем начален етап от административнонаказателното производство.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на общо 600 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с
оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – имуществена санкция в
общ размер от 3000 лева;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и участие в едно открито съдебно заседания, следва да
се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита
5
и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално
процесуално представителство, а именно – 600,00 лева. Именно това е и
сумата, която се претендира да бъде заплатена. Посоченият размер изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален
интерес от 1000 до 10 000 лева.
Съгласно, пар. 1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна 02 РУ не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част
наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02 – ЗЗШОС – 1 от 07.06.2022
г., издадено от Началник 02 РУ Пловдив, с което за нарушение на чл. 16а, ал.
2 ЗЗШОС на „Чевира“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 34а, ал. 1
ЗЗШОС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 3000,00 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „Чевира“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 600,00 лева, представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6