Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
27.11.2020г., град Дупница
V, г.о.
Районен съд – Дупница състав
05.11 2020
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 921 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
И.В.С., ЕГН: ********** и Н.Д.С., ЕГН: **********, са предявили срещу сина си Д.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.227, ал. 1, б.
„а” и б. „в” от ЗЗД.
Ищците твърдят, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 91, том І, peг. № 1253, дело № 78 от 03.04.2008 г. на нотариус Ася Радкова с район на действие PC-Дупница, дарили на ответника следните недвижими имоти:
1. НИВА с площ от 1.362 дка , пета
категория, находяща се в местността ГОЛЯМ КАШ, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
046027 по картата на землището на село С., община Кочериново;
2. ЛИВАДА с площ от 2.245 дка,
четвърта категория, находяща се в местността КАШО-ШАМАКО, представляваща
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 064001 по картата на землището на село С., община Кочериново;
3. 1/2 (една втора) идеална част
от ОВОЩНА ГРАДИНА, цялата с площ от 3626 кв.м., четвърта категория, находяща се
в местността ДРАКИТЕ, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 080065 по картата на
землището на село С., община Кочериново;
4. 4615/9297 идеални части от
НИВА, цялата с площ от 9297 кв.м., четвърта категория, находяща се в местността
ГОРНА ДЪБРАВА, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001016 по плана за земеразделяне на
село С., община Кочериново;
5. 1/2 (една втора) идеална част от НИВА с площ от 1.781 дка, от които 1.656 дка четвърта категория и 0.125 дка - седма категория, находяща се в местността ДОЛНА ДЪБРАВА, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ No 008011 по плана за земеразделяне на село С., община Кочериново;
6. 1/2 (една втора) идеална част от НИВА с площ от 3.721 дка, осма категория, находяща се в местността ПОРОМИНСКИ РИД, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 137008 по плана за земеразделяне на село С., община Кочериново, област Кюстендил;
7. НИВА с площ от 1.491 дка, пета категория, находяща се в местността ГОЛЯМА ГРАМАДА, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 069048 по картата на землището на село С., община Кочериново, област Кюстендил.
Твърдят, също така, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95, том ІІ, peг. № 3344, дело № 250 от 16.10.2015г. на нотариус Сийка Милева, с район на действие PC-Дупница, дарили на сина си Д.Н.С. и внука си А.Б.Б. при равни права (по ½ за всеки от тях), следния недвижим имот:
Поземлен имот, съставляващ планоснимачен номер 127 (сто двадесет и седми), с регулационни и квадратурни данни но скица с изх. № 109 от 09.06.2015 година, издадена от управление „Архитектура и градоустройство" община Кочериново, област Кюстендил, с площ от 1083 кв.м. (хиляда осемдесет и три квадратни метра) , попадащ в кв. 38-ми по регулационният план на село С., община Кочериново, област Кюстендил, за който имот съгласно неприложена регулация утвърдена със заповед № 4387 от 01.10.1963 година на кмета на община Кочериново е отреден УПИ парцел IV - 127 (урегулиран поземлен имот съставляващ парцел четвърти, отреден за имот с планоснимачен номер сто двадесет и седми), целият урегулиран с площ от 952 кв.м. (деветстотин петдесет и два квадратни метра), попадащ в кв. 38 (тридесет и осми), по действащия към момента РП на село С., община Кочериново, област Кюстендил, с улична регулация и дворищна регулация, утвърдена със заповед № 4387 от 01.10.1963г. на кмета на община Кочериново и заповед № РД-01-05-97 от 09.03.2015г. на кмета на община Кочериново за допълване на кадастралния план на село С.с неуредени регулационни сметки, за които е отпаднало отчуждителното действие съгласно § 8 от ЗУТ, ВЕДНО с ПОЛУМАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПАЯНТОВА МАЗА И ТЮТЮНЕВА СУШИЛНЯ, при съседи по скица: 1. Улица, заключена между осеви точки 147-145; 2. УПИ парцел V - 131; 3. У ПИ парцел VI - 130; 4. УПИ парцел VII-129; 6. УПИ парцел IX -123; 7. УПИ парцел II - 125; 8. УПИ парцел ІІІ – 126.
Твърдят, че след тези дарения синът им се променил коренно, вече започнал да не ги иска. Ищците нямат друго жилище и към момента живеят в село С., където ответникът ежедневно ги заплашва, малтретира и прави опити да ги убие; непрекъснато им нанася обиди, побои, заплахи. През 2018 година ищците подали жалба в прокуратурата, вследствие на което, по НОХД № 1199/2018г. по описа на РС-Дупница Д.С. се признал за виновен в това, че за времето от 26.10.2017г. до 08.08.2018г., в село С., община Кочериново, област Кюсгендил, в къща на ул. „Ропотамо“ № 5, в условията на продължавано престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, се е заканил на майка си-ищцата И.С. с убийство, като на 26.10.2017г. година е заявил „Сега ще те убия“, вдигайки чук над главата й и на 08.08.2018г. е заявил „Ей сега ще те убия и намушкам“, държейки в ръка дървена дръжка от метла и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответно наказание.
Наложеното наказание, обаче, не е подействало предупредително и превъзпитателно на сина им, тъй като след това той не само отново отправял към тях неколкократно закани за убийство, но и правил реални опити да ги убие.
Двамата ищци са в лошо здравословно състояние и все по-трудно се справят с разходите си за лекарства, храна и плащат освен своите сметки и тези на ответника, въпреки ниските си доходи, които са само от пенсия. Въпреки нуждата им от издръжка, ответникът отказва да им дава такава, въпреки че има възможност да стори това, с оглед доходите и имуществото си.
С оглед изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да отмени гореописаните договори за дарение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявените искове. Твърди, че влошените отношения с родителите му се дължат изцяло на тяхното поведение, изразяващо се в провокиране на скандали, грубо и вулгарно отношение към него и съпругата му. Оспорва изложените твърдения, че се е опитвал да убие ищците. Твърди, че ищците никога не са му споделяли, че се нуждаят от средства за издръжка. Разбрал това едва когато получил препис от исковата молба, след което незабавно им изпратил пощенски запис според възможностите си, но те отказали да го получат. Оспорва и твърденията на ищците, че те изцяло заплащат електроенергията за съвместно обитаваната къща. Счита, че за ищците не е налице нужда от издръжка по смисъла на чл. 227, б. „в“ от ЗЗД, обуславяща задължението му да дава такава.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства,по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и
твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетия като доказателство по делото нотариален акт №91, том І, рег. № 1253, дело № 78 от 03.04.2008 г. на нотариус Ася Радкова с район на действие РС-Дупница и нотариален акт №95, том ІІ, рег. № 3344, дело № 250 от 16.10.2015 г. на нотариус Сийка Милева с район на действие РС-Дупница, че ищците са дарили на сина си, ответника в процеса, гореописаните недвижими имоти.
Не е спорно между страните, а се установява и от приетото като доказателство по делото копие от Протокол от 24.08.2018г. по НОХД № 1199/2018г. по описа на РС-Дупница, че Д.С. се признал за виновен в това, че за времето от 26.10.2017г. до 08.08.2018г., в село С., община Кочериново, област Кюсгендил, в къща на ул. „Ропотамо“ № 5, в условията на продължавано престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, се е заканил на майка си-ищцата И.С. с убийство, като на 26.10.2017г. година е заявил „Сега ще те убия“, вдигайки чук над главата й и на 08.08.2018г. е заявил „Ей сега ще те убия и намушкам“, държейки в ръка дървена дръжка от метла и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответно наказание.
Видно от приложеното към исковата молба ЕР на ТЕЛК № 2845/15.11.2011г., ищецът Н.Д.С. е с ТНР 80 % вследствие на Хипертонична болест на сърцето, ІІІ-ти стадий.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт № 22, том ІІІ, peг. № 8240, дело № 398 от 18.05.2005г. на нотариус И. *** действие PC-Благоевград, ищците са дарили на ответника Апартамент № 9, на ІІІ-ти етаж от жилищен блок № 10а, находящ се в ж.к. „**“, гр. Благоевград.
Ищците са представили и касови бележки за закупувани от тях лекарства, както и скици и данъчни оценки на процесните имоти.
Ответникът е представил с отговора на исковата молба разписки, видно от които е изпращал след предявяване на иска парични преводи до ищците в размер на 30.00 лв., но същите са отказани. Представил е и разписки за заплащане на сметки за електроенергия, изразходвана след предявяване на иска.
Видно от приетите като доказателства по делото справки от Национален осигурителен институт, на ищцата И.В.С. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 293.60 лв., а на ищеца Н.Д.С. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 496.32 лв.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Г.Н.В.дава
показания, че отношенията между ищците и ответника са се влошили след като му
дарили описаните имоти. Според свидетеля, ищците плащат битовите сметки на
цялата съвместно обитавана къща, а ответникът не плащал нищо. Същевременно
сочи, че Д. заплаща сметките, а ищците участват с около 30 лв. месечно. Многократно
ги тормозел, заплашвал, карал ги да готвят отвън на двора и не им давал да
ползват водата. През 2017г. на ищеца Н.Д.С. са
направени две операции на очите и смяна на тазобедрена става, разноските по
които са поети от внука на ищците А.Б.Б. (***на починалата им дъщеря), тъй като
синът им Д.Н.С. отказал да даде пари.
Свидетелят И. Д.С.- ***на ответника и ***на ищците дава показания, че откакто родителите й са се пренесли на село в къщата на баба й и дядо й, започнали да се карат с тях. Целта на ищците била да изгонят майка й и баща й от къщата. Твърди, че ответникът и съпругата му са си ремонтирали една стая и живеят в нея, а коридора и другата стая се ползват от ищците. След разговорите с баба й не е разбрала ищците да са били бити. Не знае да са искали пари от ответника за направената операция на ставата на дядо й.
Свидетелят Н.Д.С.-***на ответника и ***на ищците дава показания, че скандалите между страните започнали, след като родителите му освободили апартамента, който останал за ползване от него и съпругата му и отишли да живеят в къщата в село С.. По думите му ищците твърдяли, че родителите му са се „натресли” в къщата, не могат да живеят заедно и единственото нещо което искат е те да напуснат къщата. Споменавали само внука си Тони. Свидетелят не знае ищците да са искали пари от ответника за операция на тазобедрена става. Не знае дали братовчед му А. е давал пари. Свидетелят ходил за по 1-2 часа в селото и си тръгвал. Баба му все обяснявала, че родителите му я дразнят и иска да се махнат от къщата. Знае, че баща му е осъждан и че се е признал за виновен, за да се успокоят отношенията между него и родителите му. Твърди, че ответникът и съпругата му нямат другаде къде да живеят. Твърди, че баба му и дядо му не са искали пари от баща му, те даже не разговаряли с него и отказвали помощ или пари под каквато и да било форма. Споделяли, че единственото което искат от ответника и съпругата му, е да се махнат от къщата им. Знае, че майка му и баща му (ответникът и съпругата му) заплащат битовите сметки за имота, а ищците им дават някаква сума всеки месец.
Свидетелят А.Б.Б.-***на ищците и племенник на ответника, дава показания, че откакто баба му и дядо му са дарили имота на вуйчо му Д. отношенията им рязко са се влошили. Когато е трябвало да се сложи „байпас“ на сърцето на дядо му, свидетелят бил помолил да съберат средства, но всички отказали. Свидетелят платил цялата сума. Д. отказал да му даде част от сумата. Впоследствие свидетелят платил и други две операции на ищеца Н.С.: на двете очи-около 1000 лв. и на тазобедрената става-2000 лв. За всяка операция бил обсъждан въпросът с финансирането, но никой не искал да дава пари. Знае, че ответникът отказва да има всякакви отношения с родителите си, казвал пред него „те не са ми родители”. Свидетелят опитвал да помогне на ищците, като им е търсил квартира, но не е могъл да намери подходяща с оглед възрастта им. Доколкото знае, сметките за ток, вода и телефон се плащат от баба му и дядо му и ответникът не плаща нищо. През седмица посещавал ищците като им носел покупки. Твърди, че е плащал всички операции на дядо си. Не е присъствал лично на разговор между Н. и Д. за заплащане на тези операции. Не знае Д. да е давал пари. Не знае и сина на Д. да е давал пари. Твърди, че ищците сами си плащат техните сметки, но не знае точно как си уреждат отношенията.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.227, ал.
1, б. „а” и б. „в” от ЗЗД. Между страните не е спорно, а се установява и от
събраните писмени доказателства, че ищците са дарили на ответника описаните в
исковата молба недвижими имоти.
По отношение на иска с правно
основание чл. 227, ал.1, б.
"а" от ЗЗД, съдът намира следното:
Разпоредбата
предвижда отмяна на дарението, в хипотеза когато надареният умишлено убие или
се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в
такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които
изключват наказуемостта.
От ангажираните от
ищците доказателства, обаче, не се установява наличието на соченото основание
за отмяна на дарението-извършен опит за убийство на дарителите. Същите не твърдят
и не представят доказателства ответникът да е осъден с влязла в сила присъда за
престъпление опит за убийство. В тази връзка следва да се отбележи, че
извършването на престъпление не може да бъде установено в хода на настоящото
гражданско производство, като преюдициален за спора факт, а трябва бъде
доказано по надлежния ред, т. е. с влязла в сила осъдителна присъда по
наказателно производство. Извън редовния способ за доказване, че едно лице е
извършило престъпление, установяване на престъпно обстоятелство от гражданския
съд е допустимо само при предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, при наличието на
посочените в тази норма предпоставки за неговата допустимост. Според
разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК, иск за установяване на престъпно
обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не
може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал.
1, т. 2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от НПК, както и когато извършителят на деянието е останал неоткрит, като по делото
няма данни такъв иск да е бил предявен.
Доколкото
не се установи ответникът да е осъждан за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18,
ал. 1 от НК, нито е налице решение на граждански съд, постановено по реда на чл.
124, ал. 5 от ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство в тази насока, то
следва да се приеме, че не е доказан елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. " а" ЗЗД, поради което и
предявеният иск се явява неоснователен.
Ирелевантно за спора е обстоятелството,
че страните са в крайно влошени отношения, съпроводени с множество скандали, както
и че по НОХД №1199/2018г. по описа на РС-Дупница ответникът се е признал за
виновен и е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 144, ал. 3
във вр. с ал. 1 и чл.26, ал. 1 от НК за закана за убийство по отношение на
ищцата И.С..
По отношение на втория
обективно съединен иск, с
правно основание чл. 227, ал.1, б. "в" от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно тази разпоредба, дарението
може да бъде отменено и когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка,
от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява
основание за отмяна на дарението, са следните: трайна нужда от издръжка на
дарителя, искане от негова страна, отправено до дарения и отказ на последния
(изричен или мълчалив) да дава издръжка. Нуждата от
издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при
съпоставка между средствата, с които дарителите разполагат или може да ползват
за съответните месеци (определени в цифрова величина) и конкретна сума, която
им е необходима за покриване на специфичните им нужди (в този смисъл е Решение
№ 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК). По
отношение на първото обстоятелство следва да се отбележи, че нуждата не следва
да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. Както приема
ВКС в трайната си и непротиворечива съдебна практика, при този иск е необходимо
да бъде изследвано и дали дарителят е изпаднал в трайна нужда, която може да е
била факт, както към датата на поканата, отправена преди исковата молба (каквато
в случая не се установява), така и към датата на исковата молба, която сама по
себе си също има значение на покана (в т.см. Решение № 435/ 2.11.2011 г. по гр.
д. № 1370/2010 г., IV г. о., Решение № 473/ 20.01.2012 г. на ВКС гр. д. № 263/2011
г., IV г. о. ВКС и др.). Исковата молба има характер на покана, поради което и
следва да се приеме, че до приключване на устните състезания (арг. чл. 235, ал.
3 ГПК), се е осъществил факт с правно значение в хода на висящ исков процес,
който съдът е длъжен да съобрази. Безспорно се приема както в теорията, така и
в съдебната практика, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото
и да било правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е
валидна и допустима при наличието на призната от закона причина, която да я
оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави
изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното
действие е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с
удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост,
алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално
задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по
пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло
да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка.
Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед
неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната
възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата
правна връзка. Едно от основанията за отмяна на дарението е предвидено в чл.
227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. За да бъде уважен искът за разваляне на дарението, е
необходимо дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето
съществуване и да е поискал от надарения необходимата му издръжка. Тъй като
даването на издръжка е морално задължение, което се превръща в правно от
момента на поискването му, отказът от доставянето на такава е основанието да се
иска отмяна на направения договор за дарение. Доказателствената тежест относно
необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и
отказа от страна на ответника, лежи върху ищеца.
От общата преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, не се установява ищците да са изпаднали в такова трайно материално затруднение, което да налага отмяна на дарението като изключителна и крайна мярка, нито към датата на подаване на исковата молба, нито в хода на производството. От приетите като доказателства по делото справки от НОИ се установява, че дарителите имат месечен доход от пенсии в общ размер на 789,92 лв., достатъчен за издръжката им с оглед обществено-икономическите условия в страната и здравословното им състояние. Не се установява парични средства за задоволяване на елементарни житейски нужди да са им липсвали, нито да са отправили искане до сина им да покрива такива. Показанията на разпитаните свидетели за необходими суми за извършени операции на ищеца Н.С. са противоречиви, но дори и да се приеме, че са били налице такива, се касае до инцидентни нужди, а не за трайно материално затруднение. Още повече, че според показанията на свидетеля Н.С., които съдът прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК и кредитира като обективни, ищците въобще не са искали никаква издръжка от сина си, нито са искали да им дава суми във връзка с операции или лечение, а са му споделяли, че единственото което искат, е ищецът и съпругата му да се изнесат от съвместно обитаваната къща. В тази насока са и показанията на свидетеля А. Богданов, който споделя, че той е искал от вуйчо си (ответника) да заплаща суми във връзка с операцията на ищеца Н.С., което не означава отправена покана от дарителя, а от трето лице, която не може да обоснове задължение за дарения да даде исканата сума.
Освен това, следва да се посочи изрично, че свидетелят А. Богданов също е имал качеството на дарен от ищците към момента, когато твърди да е плащал за извършените операции на ищеца Н.С.-видно от представения с исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95, том ІІ, peг. № 3344, дело № 250 от 16.10.2015г. на нотариус Сийка Милева, ищците са дарили на сина си-ответника и внука си-свидетеля А. Богданов, при равни права (по ½ за всеки от тях), дворното място и къщата в с. С.. От това следва, че свидетелят Богданов е имал същото морално задължение за даване на издръжка към ищците, каквато и ответникът, и обстоятелството, че е давал суми за твърдените операции, не обуславя задължение на другия дарен да му възстанови част от тези суми, а още по-малко представлява проява на неблагодарност или отказ от даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
В подкрепа на твърденията си за нужда от издръжка ищците са представили фискални бонове за закупени за един месец лекарства, които изцяло се покриват от доходите им, не се доказват и твърденията им, че те заплащат и сметките на сина си за електроенергия и вода. Видно от показанията на свидетеля Вучков, които, въпреки че са противоречиви, следва да бъдат кредитирани в тази им част, както и от показанията на свидетеля Н.С., ответникът е заплащал битовите сметки за съвместно обитаваната от страните къща, а ищците му заплащали ежемесечно сума, приблизително равна на изразходваната от тях вода и ел. енергия. Ответникът е представил платежни нареждания, видно от които е заплащал сметки за електроенергия и вода за съвместно обитаваната от страните къща, които, макар и платени след предявяване на иска, са изразходвани преди това.
Освен това, ответникът е представил разписки, видно от които е изпращал след предявяване на иска (който следва да се смята за покана за заплащане на издръжка съгласно горепосочената съдебна практика) парични преводи до ищците, но същите са отказани от последните, поради което следва да се приеме, че ответникът е предложил на ищците да им дава издръжка, според възможностите си, след като до него е достигнала надлежна покана (препис от исковата молба) но последните са отказали да я получат.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване нито трайната си нужда от издръжка, нито отправено до дарения искане да дава издръжка преди предявяване на иска, нито отказ на последния (изричен или мълчалив) да дава такава, поради което искът им по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД също следва да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид изхода от делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Д.Н.С. се следват сторените по делото разноски съобразно представения договор за правна защита в размер на 900.00 лв. за адвокатски хонорар и 5.00 лв за съдебно удостоверение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от И.В.С., ЕГН: ********** и Н.Д.С.,
ЕГН **********, срещу Д.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „а” и
б. „в” от ЗЗД, за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
91, том І, peг. № 1253, дело № 78 от 03.04.2008 г. на нотариус Ася Радкова с
район на действие PC-Дупница, с предмет следните недвижими имоти: 1. НИВА с площ от 1.362 дка , пета категория, находяща се
в местността ГОЛЯМ КАШ, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 046027 по картата на
землището на село С., община Кочериново; 2. ЛИВАДА с площ от 2.245 дка, четвърта
категория, находяща се в местността КАШО-ШАМАКО, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
064001 по картата на землището на село С., община Кочериново; 3. 1/2 (една
втора) идеална част от ОВОЩНА ГРАДИНА, цялата с площ от 3626 кв.м., четвърта
категория, находяща се в местността ДРАКИТЕ, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
080065 по картата на землището на село С., община Кочериново; 4. 4615/9297
идеални части от НИВА, цялата с площ от 9297 кв.м., четвърта категория,
находяща се в местността ГОРНА ДЪБРАВА, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001016
по плана за земеразделяне на село С., община Кочериново; 5. 1/2 (една втора)
идеална част от НИВА с площ от 1.781 дка, от които 1.656 дка четвърта категория
и 0.125 дка - седма категория, находяща се в местността ДОЛНА ДЪБРАВА,
представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 008011 по плана за земеразделяне на село С.,
община Кочериново; 6. 1/2 (една втора) идеална част от НИВА с площ от 3.721
дка, осма категория, находяща се в местността ПОРОМИНСКИ РИД, представляваща
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 137008 по плана за земеразделяне на село С., община Кочериново,
област Кюстендил и 7. НИВА с площ от 1.491 дка, пета категория, находяща се в
местността ГОЛЯМА ГРАМАДА, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 069048 по картата на
землището на село С., община Кочериново, област Кюстендил, както и за отмяна на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 95, том
ІІ, peг. № 3344, дело № 250 от 16.10.2015г. на нотариус Сийка Милева, с район
на действие PC-Дупница, с предмет следния недвижим имот: Поземлен имот,
съставляващ планоснимачен номер 127 (сто двадесет и седми), с регулационни и
квадратурни данни но скица с изх. № 109 от 09.06.2015 година, издадена от
управление „Архитектура и градоустройство" община Кочериново, област
Кюстендил, с площ от 1083 кв.м. (хиляда осемдесет и три квадратни метра) ,
попадащ в кв. 38-ми по регулационният план на село С., община Кочериново,
област Кюстендил, за който имот съгласно неприложена регулация утвърдена със
заповед № 4387 от 01.10.1963 година на кмета на община Кочериново е отреден УПИ
парцел IV - 127 (урегулиран поземлен имот съставляващ парцел четвърти, отреден
за имот с планоснимачен номер сто двадесет и седми), целият урегулиран с площ
от 952 кв.м. (деветстотин петдесет и два квадратни метра), попадащ в кв. 38
(тридесет и осми), по действащия към момента РП на село С., община Кочериново,
област Кюстендил, с улична регулация и дворищна регулация, утвърдена със
заповед № 4387 от 01.10.1963г. на кмета на община Кочериново и заповед №
РД-01-05-97 от 09.03.2015г. на кмета на община Кочериново за допълване на
кадастралния план на село С.с неуредени регулационни сметки, за които е
отпаднало отчуждителното действие съгласно § 8 от ЗУТ, ВЕДНО с ПОЛУМАСИВНА
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПАЯНТОВА МАЗА И ТЮТЮНЕВА СУШИЛНЯ, при съседи по
скица: 1. Улица, заключена между осеви точки 147-145; 2. УПИ парцел V - 131; 3.
У ПИ парцел VI - 130; 4. УПИ парцел VII-129; 6. УПИ парцел IX -123; 7. УПИ
парцел II - 125; 8. УПИ парцел ІІІ – 126.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.В.С.,
ЕГН: ********** и Н.Д.С., ЕГН: **********,
да заплатят на Д.Н.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски в общ размер на 905.00 (деветстотин и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС -
Кюстендил в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: