О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 1408
Година 2020, 03.06 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На трети юни, две хиляди и двадесета година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа
въззивно гражданско дело номер 853 по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№59/06.01.2020г., подадена от Етажна собственост в
сграда „Голдън Ай Резиденс“ с адрес: гр.Свети Влас, м.Юрта, представлявана от
управителя Татьяна Переверзиева, чрез адв.Т.Т., с адрес: ***, срещу Решение
№234 от 18.12.2019г., постановено от НРС по гр.д.№632/2019г. по описа на същия
съд.
С
посоченото решение е отхвърлен предявения от Етажна собственост в сграда
„Голдън Ай Резиденс“ с адрес: гр.Свети Влас, м.Юрта, представлявана от
управителя Татьяна Переверзиева иск за приемане за установено, че „Голдън Пик“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр.Свети Влас,
м.“Юрта“, дължи на Етажната собственост следните суми: 1601,05 лева, представляваща неплатена такса за дължим членски внос
и сумата в размер на 61,38 лева -
лихва за забава за периода от 01.10.2018г. до 15.02.2019г., за притежавания от
дружеството-длъжник недвижим имот – ОФИС № 4, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 11538.2.37.2.4; както и сумата в размер на 5588,28 лева, представляваща неплатена цена за дължим членски внос
и сумата в размер на 214,22 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2018г.
до 15.02.2019г., за притежавания от дружеството-длъжник недвижим имот –
ПОМЕЩЕНИЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор 11538.2.37.3.16, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 15.02.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата общо в
размер на 549,30 лева, представляваща
заплатени по делото разноски по заповедно производство, за което е издадена
заповед за изпълнение №131/14.03.2019г. по ч.гр.д.***. Ищецът е осъден да
заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното решение изцяло като
вместо това бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Излагат
се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение,
поставено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
процесуалните правила, както и необосновано.
Развиват
се възражения за наличие на пропуски в доклада
на съда, довели до лишаване на ищеца от възможността да вземе отношение
и ангажира доказателства по отношение на факти, заявени от ответника с отговора
на исковата молба. Представените от ответника договори за управление и
поддръжка на комплекса са прието от съда като доказателства по делото, т.с.
съдът вече е е установил, че става дума за комплекс от затворен тип и е лишил
ищеца от възможността да промени линията си на доказване и да оспори действието
на представените договори. Сочи още, че спорът от такъв за обвързващата сила на
решенията на Общото събрание на ЕС е подменен със спор за обвързващата сила на
договорите за управление на комплекса като такъв от затворен тип.
Изразява
несъгласие с извода на съда, че всички собственици са подписали договори с
ответника за управление на комплекса. Твърди че съдът не е указал на ищеца, че
спорът по делото се отнася и за обвързващото действие на представените
договори, за които посочва, че са възприети от съда като диспозитивни
документи, с действие между страните по делото, но ищецът –Етажната собственост
не е страна по тях.
Намира
за неправилен извода на съда, че собствениците на имоти в комплекси и
инвеститора могат да уговорят управлението на комплекса като такъв от затворен
тип, т.с. че правилата за управлението на етажната собственост са диспозитивни.
В този смисъл цитира практика на ВКС, според която критериите за прилагане на
режима на управление на общите части на ЕС, въведени със ЗУЕС имат императивен
характер – решение № 122 от 06.11.2019г. по т.д.№ 1830/2018г. на ВКС.
Посочва,
че извън предмета на делото е останал въпроса кои от представените от ответника
договори са прекратени или са с изтекъл срок. Твърди, че изводът на съда
относно затворения тип на комплекса е въз основа на представените договори,
както и отчитането на контролирания достъп в комплекса, но и двата въпроса са
останали недоказани по делото.
Излага
становище, позовавайки се на горецитираното решение на ВКС, че по отношение
решенията на ОС на ЕС не са приложими институтите на ЗЗД, в това число и на
чл.26 ЗЗД, тъй като решенията на ОС не са сделка.
Представени
са писмени доказателства като е направено искане да бъдат приети по делото.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се
установи следното:
Препис
от първоинстанционното решение е връчено на процесуален представител на ищеца
на 17.01.2020г.
Въззивната
жалба, подадена на 06.01.2019г. и следователно е подадена в законния
двуседмичен срок.
Жалбоподателят
е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
жалбата е подадена в предвидения от
закона срок от надлежно упълномощен представител и е допустима за разглеждане
по същество.
Препис
от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на
ответника на 17.02.2019г.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор, с който се оспорва въззивната
жалба изцяло. Въззиваемият сочи, че не са налице пропуски в доклада на съда,
въпреки че по въпроса относно характера на комплекса като затворен такъв са
отправени доказателствени искания от ответника, и същите са оставени без
уважение. Съдът не е квалифицирал исковата претенция като такава по
изпълнението на договор, тъй като подобно твърдение не е въведено в исковата
молба от ищеца. Намира за неоснователни всички твърдения във въззивната жалба.
Възразява
се срещу приетия за установен факт от съда от в мотивите на решението, а
именно, че поземлен имот с идентификатор № 11538.2.37 се състои от една жилищна
сграда с три секции. Видно от представената скица № 15-231696-16.04.2018г.,
имотът се състои от три отделни сгради, съответно с номер 1, 2 и 3, като две от
сградите са на калкан, а третата е изграден самостоятелно.
Възразява
относно активната легитимация на ищеца. Твърди, че не съществува сграда с име
„Голдън Ай Резиденс“, което води до невалидно възникнала етажна собственост,
оттам и до недопустимост на предявените претенции. Заявява, че протоколът от
проведеното на 16.07.2018г. ОС на собствениците
на имоти в сгради А, Б и В може да бъде протокол от събрание на три
отделни етажно собствености, но не протокол от ОС на ЕС на „Голдън Ай
Резиденс“. Твърди, че не са спазени изискванията на чл.18 от ЗУЕС, което
обуславя нищожност на взетите решения. Основание за нищожност на решенията се
явява и противоречието с чл.2 от ЗУЕС, тъй като комплекс „Златното око
Резиденс“ съставлява жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на параграф 1,
т.3 от ДР на ЗУЕС. Безспорно е установено по делото и наличието на контролиран
достъп до комплекса. Излага становище, че видно от представения протокол, няма
решение на общото събрание, което да определя размера на вноските за фонд
ремонт и обновяване за обектите и липсата на такова не може да бъде заместена
от разпоредбата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС. Ищецът не е доказал какъв е сборът
на идеалните части от общите такива на сградата за всички самостоятелни обекти.
Представената в тази връзка таблица не е подписана и не може да бъде ценена. По
отношение на претендираната от ищеца такса за поддръжка и управление, от
протокола от общото събрание е видно, че не е налице решение за събиране на
подобна такса. Следва да се има предвид и нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС която
урежда разпределение на разходи, а не на такси, а по делото липсват
доказателства за извършени разходи и техния размер.
При
извършена служебна проверка, съдът констатира нередовност на исковата молба. На
основание чл.422 ГПК, ищецът иска от съда да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че съществува вземане на Етажната собственост в сграда
„Голдън Ай Резиденс“ с адрес: гр.Свети Влас, м.Юрта, за следните суми: 1601,05 лева, представляваща неплатена
такса за дължим членски внос и сумата в размер на 61,38 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2018г. до
15.02.2019г., за притежавания от дружеството-длъжник недвижим имот – офис № 4,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 11538.2.37.2.4; както и
сумата в размер на 5588,28 лева, представляваща
неплатена цена за дължим членски внос и сумата в размер на 214,22 лева - лихва за
забава за периода от 01.10.2018г. до 15.02.2019г., за притежавания от
дружеството-длъжник недвижим имот – помещение за обществено хранене,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор 11538.2.37.3.16, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата общо в размер на 549,30 лева, представляваща заплатени
по делото разноски по заповедно производство. Поискано е и присъждане на всички
направени разноски в заповедното и в исковото производство. Според разрешението
дадено в т.10в от ТР № 4/2013 от 18.04.2014г.
на ВКС, ОСГТК, предмет на иска по чл.415, ал.1 вр.чл.422 ГПК е само оспореното
вземане по заявлението, но не и присъдените със заповедта разноски, които не са
предмет на установителния иск. Петитумът на исковата молба от една страна съдържа
искане за присъждане на разноските, сторени в заповедното производство, което е
в съответствие с горецитираното тълкувателно решение, в същото време, същите са
включени като конкретен размер и в искането относно установителните претенции
по чл.422 ГПК, което е недопустимо, тъй като става въпрос за едни и същи суми.
Горното налага ищецът да отстрани горепосочената нередовност и да приведе
петитума на исковата молба, съобразявайки дадените указания.
Във връзка с доказателствените искания на страните:
Въззивникът
с въззивната жалба е отправил доказателствено искане за приемане на писмени
доказателства – 16 бр.нотариални покани за прекратяване на същия брой договори
от представените от ответника общо 35 договора за поддръжка и управление.
Ответното
дружество с отговора на исковата молба е оспорило исковите претенции по
основателност, с твърдения, че решенията на Общото събрание на ЕС са нищожни,
поради наличието на договори за поддръжка и управление на основание чл.2 от ЗУЕС, като е представило съответните писмени доказателства за това.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК предоставя на ищеца възможност да посочи и
представи доказателства във връзка с направените
оспорвания от ответника, като по отношение на тези процесуални действия е
налице преклузия във времето. Видно от протокола от проведеното открито съдебно
заседание, ищецът не е е въвел твърдения, че представените от ответника
договори за управление са прекратени или развалени, нито е представил някакви
доказателства в тази връзка. Не е налице непълнота или неточност на доклада на
първоинстанционния съд, защото съдът няма задължение да указва на ищеца да
конкретизира какво оспорва, предвид липсата на каквито и да е твърдения относно
действието на договорите. Предвид гореизложеното, представените нотариални
покани, видно с удостоверената дата на връчване, са могли да бъдат представени
в първоинстанционното производство, което не е сторено. Във въззивното
производство, страните не могат да сочат и да представят доказателства, които
са могли да посочат и представят в първоинстанционното производство-чл.266 ГПК.
Според ал.3 на същата разпоредба, във въззивното производство може да се иска
събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд
поради процесуални нарушения. В настоящия случай не е налице процесуално
нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК. Мотивиран от горното съдът намира,
че доказателственото искане на
въззивника следва да бъде оставено без уважение.
В
отговора на въззивната жалба е
формулирано доказателствено искане за допускане на свидетелски показания за
установяване на посочените факти. По тези доказателствени искания съдът ще се
произнесе след изслушване становището на насрещната страна.
Съдът
констатира, че представените с отговора на исковата молба писмени доказателства
са незаверени копия. Съгласно разпоредбата на чл.182 ГПК представения по делото
документ може да бъде представени в заверен от страната препис, което в случая
не е сторено. Ето защо следва да бъдат дадени указания в този смисъл.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ исковата
молба на Етажна собственост в сграда „Голдън
Ай Резиденс“ с адрес: гр.Свети Влас, м.Юрта, представлявана от управителя
Татьяна Переверзиева, като УКАЗВА на ищеца в срок най-късно
до съдебното заседание да уточни петитума на исковата молба, съобразно дадените указания в настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане във
въззивната жалба за допускане на писмени доказателства - 16 бр.нотариални покани за прекратяване на същия брой
договори от представените от ответника общо 35 договора за поддръжка и
управление.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от отговора на
въззивната жалба на насрещната страна за становище по доказателствените
искания, което следва да се представи в писмен вид с препис за страната най-късно до съдебното заседание.
УКАЗВА на въззиваемата страна да завери представените
по делото с отговора на исковата молба копия на документи най-късно до датата
на съдебното засединие.
ВНАСЯ в.гр.д.№853/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 29.06.2020г. от 11,20 ч., за която дата и част да се призоват
страните.
Ведно
с призовките на всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: