РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Елизабет Петрова
Камелия Първанова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502378 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261257 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 10491/2018 г. на Софийски
градски съд ЗД “Бул инс” АД е осъдено да заплати на Й. И. С. сумата 52000 лева
обезщетение на неимуществени вреди и сумата 1870,15 лева – обезщетение на
имуществени вреди от травматично увреждане, причинено в резултат на настъпило на
21.11.2017 г. пътнотранспортно произшествие, със законната лихва от 26.01.2018 г.,
като искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата до 80000
лева за неимуществените вреди; акцесорният иск за лихва за забава е отхвърлен за
периода 28.11.2017-25.01.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на адв.К.
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2270,27 лева. С определение от
01.06.2021 г. е оставена без уважение молбата на адв.К. за изменение на решението в
частта за разноските.
Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част до сумата 70000 лева.
Оплакването е за несправедливо занижен размер с оглед търпените вреди – вида и броя
на уврежданията, последиците за здравето, липсата на пълно възстановяване,
продължителността на възстановителния процес, неблагоприятната прогноза;
промяната в начина на живот и преживения стрес. Без да се оспорват фактическите
1
констатации на съда се твърди, че определеното обезщетение е недостатъчно да
възмезди ищцата за причинените й страдания и всички последици от увреждането.
Оспорват се и изводите за наличие на основание за намаляване на справедливото
обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат. Обжалва се
отхвърлянeто на иска за мораторна лихва за периода 28.11.2017-25.01.2018 г. Иска се
отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска до размер 70000 лева
със законната лихва от 28.11.2017 г., евентуално от 10.01.2018 г.
Ответникът оспорва въззивната жалба на ищцата. Подал е въззивна жалба срещу
осъдителната част на решението по предявения иск за неимуществени вреди в частта
над 15000 лева и за имуществени вреди над 467,63 лева с оплакване за завишен размер
на присъденото застрахователно обезщетение, несъответстващо на степента и
характера на доказаните увреждания. Не са оспорени фактическите констатации на
съда относно травмите и лечебно-възстановителния процес. Жалбоподателят счита, че
съпричиняването вредоносния резултат от пострадалата следва да се определи на 75%
като приетият от съда принос е занижен. Искането е решението в осъдителната част да
бъде отменено над сумите 15000 лева за неимуществените вреди и 467,63 лева за
имуществените вреди и исковете да бъдат отхвърлени над тези суми.
Адв.П.К. обжалва определението по чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставена без
уважение молбата й за увеличаване на адвокатското възнаграждение.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от Й. И. С.
против ЗД “Бул инс” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане
на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 80000 лева
(допуснато увеличени в с.з. на 02.02.2021 г.) и на имуществени вреди в размер на
1870,15 лева, ведно със законната лихва от 28.11.2017 г. до окончателното плащане. В
исковата молба се сочи, че ищцата пострадала като пешеходец при ПТП на 21.11.2017
г., при което получила пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост и две фрактури
на костите на таза, наложили операция и обездвижване. Травматичните увреждания са
без перспектива за пълно възстановяване и причинили болки, значителни неудобства и
ограничения, продължително лечение, психическо напрежение.
Ответната страна е оспорвала иска като е възразил за липса на причинна връзка
за част от уврежданията. Направено е възражение за прекомерност на размера на
претендираното обезщетение и за съпричиняване на вредоносния резултат поради
пресичане на платното за движение на необозначено място, които се поддържат и пред
настоящата инстанция.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав, като споделя
доводите на първоинстанционния съд и по реда на чл.272 от ГПК препраща към
изложените от него мотиви, намира жалбите за неоснователни, а обжалваното решение
за правилно.
Пред настоящата инстанция спорът е висящ относно наличието и обема на
съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и за
справедливата сума, достатъчна да обезщети неимуществените вреди на ищцата.
Относно обезщетението за неимуществени вреди спорът е висящ за разликата над
15000 лева. Следователно влязлото в сила решение за тази сума обвързва съда и
страните по въпроса за наличието на вреда, вина на застрахования водач и причинна
връзка между действията му и вредата.
Въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведени във въззивната жалба оплаквания, проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само
на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. Относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци.
По въпроса за съпричиняването. Неоснователно е оплакването на ищцата, че
възражение за съпричиняване не било валидно направено от ответника. В отговора на
исковата молба ответникът е посочил, че основава възражението си на обстоятелствата
че ищцата не е пресичала платното за движение на обозначено за това място.
Възражението не е бланкетно. Ответникът е въвел валидно възражение като е изложил
фактически обстоятелства, на които го основава. Не е необходимо възражението да е
детайлизирано с точно посочване на конкретна пешеходна пътека, която е била
наблизо, но не е ползвана от пешеходеца. Достатъчно е да са посочени фактически
действия или бездействия на пострадалия, с които той е спомогнал за увреждането си.
В случая такива са посочени - пресичане извън пешеходна пътека, с което
пешеходецът нарушава правилото на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ако ищцата се позовава
на изключението на чл.113, ал.2 от ЗДвП – пресичане на двулентов двупосочен път и
липса на пешеходна пътека в близост, в нейна тежест е да установи това
обстоятелство. За валидността на възражението на ответника той не трябва да въвежда
твърдения къде в близост се е намирала пешеходната пътека.
Влязлото в сила решение по чл.78а от НК, с което водачът е признат за виновен
в нарушения правилата за движение по пътищата, с което е причинил на ищцата
счупване на бедрена и тазови кости, установява възникване правото на ищцата на
обезщетение по предявения пряк иск. Не се спори по валидното застрахователно
3
правоотношение между ответника и виновния водач. При така направеното възражение
в тежест на ответника е да установи механизма на ПТП, при който пешеходката е
пресякла платното за движение на необозначено място и с това е допринесла за
настъпване на произшествието и за увреждането си. В тежест на ищцата е да установи,
че е пресичала двулентов двупосочен път и в близост не е имало обозначена
пешеходна пътека или такава по смисъла на § 6, т.54, изр.2 от ДР на ЗДвП.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, ПТП е настъпила на
двулентов двупосочен път в населено място с тротоари от двете страни на пътя. Във
въззивната си жалба ищцата не оспорва фактическите констатации, направени в
обжалваното решение, че мястото, на което тя е пресичала, не представлява обозначена
пешеходна пътека, нито пешеходен коридор – продължение на тротоара върху
платното за движение. За да се позове успешно на изключението на чл.113, ал.2 от
ЗДвП, ищцата следва да установи, че в близост не се е намирала пешеходна пътека. В
жалбата не е оспорен изводът, че на разстояние малко по-голямо от дължината на две
паркирани коли е имало кръстовище, на което продължението на тротоара
представлява пешеходна пътека, където ищцата е можела безопасно да пресече.
Оспорва се наличието на причинна връзка между нарушението на пешеходката и
настъпилото ПТП. Оспорването е неоснователно. Безспорно действието на ищцата, с
което тя е пресякла плътното за движение на автомобили на място, на което водачите
не очакват поява на пешеходци, е обусловило настъпването на ПТП. Извън и
независимо от нарушението на водача, който при движение на заден ход не се е
убедил, че пътят е свободен и не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила,
ищцата също е създала условия и е допринесла с действията си за ПТП и за
собственото си увреждане. Възражението е основателно, като при преценка приноса на
пешеходката, сравнен с този на водача на автомобила, за настъпване на вредоносния
резултат, настоящият състав приема 20 % съпричиняване от ищцата. Освен общото
правило за по-висока степен на отговорност на водачите на МПС предвид
високорисковата дейност, се съобрази мястото на ПТП – улица в непосредствена
близост до търговски комплекс и пазар и времето - 17,30 ч. – най-интензивно
движение на пешеходци. От друга страна пешеходката е пресичала на необозначено
място в тъмната част на денонощието при намалена видимост, макар и при включено
улично осветление – видно от протокола за оглед, извършен на следващия ден
22.11.2017 г. по приблизително същото време като часа на ПТП: от 17 - 17,40 ч., и
фотоалбума към него.
По въпроса за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира
установените по делото вреди. При определянето размера на обезщетението за
неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства,
установени по делото от писмените доказателства, заключението на
съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетелката Т. Ц. и на свидетеля
4
С. С.-съпруг на ищцата, които се преценяват по правилото на чл. 172 от ГПК като
достоверни - кореспондиращи с останалите доказателства:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания –
пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост; счупване на горното рамо на
срамната кост вляво; счупване на сакрума вляво.
б/. Вид и продължителност на лечебния и възстановителния период – 10 дни болнично
лечение; операция за открито наместване на счупването на бедрената кост и вътрешна
фиксация с интрамедуларен пирон и винтове, рехабилитация. Възстановителен период
около една година; един месец обездвижване на легло, два месеца придвижване с
помощта на патерици и бастун. След петия-шестия месецищцата започнала да се движи
сама, без помощни средства. Остеосинтезата не е отстранена;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания –интензивни болки през
първите три месеца, намаляващи до края на първата година;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 71 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от травмата/ –
необходимост от чужда помощ, ползване на памперси в началото на периода,
придвижване с патерици и бастун; налице е негативно отражение върху психо-
емоционалната сфера на ищцата – чувство за страх; промяна в начина на живот;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – възстановителният период е приключил, но с трайни негативни последици
за здравето поради непълно функциониране – ходи самостоятелно, но с накуцваща
походка; ограничен обем на движение на лявата тазобедрена става - с 20 %
функционален дефицит;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие 21.11.2017 г., което е отразено и в увеличението на
лимитите на отговорност на застрахователите след 01.01.2016 г. от 2 000 000 лева на 10
000 000 лева.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за съвкупността от всички
търпени болки, страдания и неудобства, а не поотделно за всяко конкретно увреждане.
В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите във въззивната жалба на
ищцата, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е несправедливо
занижено.
При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
предвид необходимостта от правна сигурност и предвидимост, съдът съобрази
обезщетенията за сходни състояния от ПТП, присъдени с влезли в сила решения:
Решение по гр. д. №1321/2017 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение
№ 11562 от 16.07.2020 г. по в.гр.д.№ 4142/2019 г. на Софийски апелативен съд, което
5
не е допуснато до обжалване (т.д. № 314/2021 г. на ВКС), с което на ищцата е
определено обезщетение в размер на 60000 лева за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 01.06.2016 г. със следните увреждания: фрактура на дясна бедрена
шийка. При определяне на обезщетението са съобразени претърпените от нея болки и
неудобства от физическо естество, присъщи на увреждането, вкл. търпените
интензивни болки, продължителността на лечението с общ възстановителен период
повече от 8 месеца (вкл. болничен престой с проведена операция за смяна на става),
получените след първоначалната увреда декубитални рани поради постелния режим на
лечение; необходимостта от чужда помощ за извършване на обичайни дейности, както
и от помощни средства за придвижване. Обсъдено е, че преди злополуката ищцата е
водила самостоятелен начин на живот, а злополуката е довела до значителна промяна в
живота й, до непреодолян стрес и негативно отражение върху психоемоционалното й
състояние.
Решение № 1983 от 29.03.2018 г. по гр. д. № 3290/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, потвърдено с решение № 75 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 2859/2018 г. на
Софийски апелативен съд, което не е допуснато до обжалване (т. д. № 1312/2019 г. на
ВКС) за следните увреждания при ПТП от 19.08.2016 г.: фрактура на вътрешния
кондил на дясната бедрена кост, многофрагментна фрактура на дясната петна кост;
счупване на дясната лъчева кост в долната й част, компресия на срединния нерв в
карпалния канал, което е наложило оперативното му декомпенсиране; разкъсно-
контузна рана на главата; Продължителността на общия лечебен и възстновителен
период на всички увреждания – около 1 година, като най-интензивни са били болките в
първите 3-4 месеца след злополуката и около 2 месеца по време на първичната
рехабилитация; Пълното зарастване на всички фрактури към момента на изготвяне на
експертното заключение; Наличие на негативни последици от някои от фрактурите –
изкривяване на част от десния крайник (петата) навън от срединната линия на тялото и
намалена сетивност от 2-ри до 5-ти пръсти при напълно възстановена киткова става.
Въззивният съд е съобразил също обстоятелството, ищецът неминуемо е преживял
силен стрес и уплаха; че е изпитвал физически и психически дискомфорт поради
факта, че в първите два месеца е бил на постелен режим.
Отчитайки всички изложени обстоятелства и разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл.52
от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 65 000 лв. би обезщетила адекватно
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди: по-интензивни болки с
продължителност три месеца, постелен режим за един месец; ползване на помощни
средства – патерици за два месеца, след това бастун; общ възстановителен период до
една година с всички неудобства свързани с това – затруднено движение, нужда от
чужда помощ, преживян стрес и страх. Установи се по делото, че здравословното
състояние на ищцата е довело до промяна на начина й на живот – от физически
активна сега тя извършва по-ограничени движения. За разликата над тази сума искът е
6
неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за търпени болки и
страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от съда, поради
което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване
за ищцата. След редуциране на така определеното обезщетение с приетия принос на
ищцата в размер на 20%, застрахователят й дължи 52000 лева за обезщетение на
неимуществените вреди. Размерът на имуществените вреди от 1870,50 лева не се
оспорва, той е доказан от писмените доказателства.
Пред настоящата инстанция не се оспорва приетото от първоинстанционния
съдобстоятелство, че ищцата е заявила претенцията си пред ответника на 10.01.2018 г.
На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на предявяване на претенцията от увреденото лице, като след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
за собствената си забава. С предявяване на претенцията си ищцата е поставила
ответника в забава, затова той дължи законна лихва върху обезщетението от 10.01.2018
г.
Поради съвпадение между изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд относно размерита не дължимите обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в тези части. То трябва да бъде отменено в частта, с която претенцията за
законна лихва е отхвърлена за периода 10.01.-25.01.2018 г. като се постанови
заплащане на законната лихва за периода от 10.01.2018 г. до 25.01.2018 г.
По частната жалба на адв.К.. С молбата си от 22.04.2021 г. пред
първоинстанционния съд тя е поискала да й се присъди адвокатско възнаграждение
поотделно за всеки от двата иска, съразмерно на тяхното уважаване. За да остави без
уважение молбата с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
адвокатското възнаграждение се дължи за определена работа по делото съобразно
интереса по всички искове, а не отделно по всеки иск. Настоящата инстанция приема,
че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, съгласно която
минималното адвокатско възнаграждение се определя от вида и броя на предявените
искове – за всеки от тях поотделно, касае искове, предявени от или срещу различни
ищци, респ. ответници. Съгласно трайно установената съдебна практика, тази
разпоредба има предвид единствено броя на обективно съединените искове,
независимо от броя на ищците или ответниците, т. е. – независимо от броя на
субективно съединените искове – аргумент от чл. 72 от ГПК. В този смисъл
определение № 37 от 01.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2021 г., IV г. о., ГК. Ето
защо молбата на адв.К. е била неоснователна, а обжалваното от нея определение е
7
правилно и следва да се потвърди. Съдът констатира, че по частната жалба не е
заплатена дължимата държавна такса, поради което адв.П.К. следва да бъде осъдена да
заплати в полза на САС държавна такса в размер на 15 лева.
По разноските. Обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е 56402,52
лева. За оказаната безплатна правна помощ на ищцата, на основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответникът дължи на адв.П. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1513
лева. Ответникът е направил разноски в размер 2809,35 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от иска за неимуществени вреди ищцата следва да заплати на
ответника сумата 896,56 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид съизмеримостта му с
минималните възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261257 от 25.02.2021 г. по гр. д. № 10491/2018 г. на
Софийски градски съд в частта, с която претенцията за законна лихва върху сумите
52000 лева и 1870,15 лева е отхвърлена за периода 10.01.2018 г.-25.01.2018 г., вместо
което постановява:
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс” АД да заплати на Й. И. С. законната лихва върху
сумите 52000 лева и 1870,15 лева за периода 10.01.2018 г.-25.01.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части, с които ЗД “Бул
инс” АД е осъдено да заплати на Й. И. С. 52000 лева обезщетение на неимуществени
вреди и 1870,15 лева – обезщетение на имуществени вреди, със законната лихва от
26.01.2018 г. до окончателното плащане на двете суми, а искът за неимуществени
вреди е отхвърлен над 52000 лева.
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс” АД, на основение чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на
адв.П. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1513 лева (хиляда петстотин
и тринадесет) лева.
ОСЪЖДА Й. И. С. да заплати на ЗД “Бул инс” АД, на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК 896,56 (осемстотин деветдесет и шест 0,56) лева.
ОСЪЖДА адв.П.К. от САК да заплати по сметка на САС държавна такса в
размер на 15 (петнадесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9