Р Е Ш Е Н И
Е №20
гр.Силистра, 09.07.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание
на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор при
ОП гр.Силистра Галина Вълчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №7 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №435/12.12.2019г.,постановено по АНД №620/2019г.,
Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление №19-001018/29.07.19г.
на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на основание
чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ/,във връзка с чл.55 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/,на „Екопродукт“ЕООД с.Попина,в
качеството му на работодател, е наложена „имуществена санкция”,в размер на 5000
лева, за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ във връзка с чл.107 т.1 от Наредба №7/23.09.99г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване /Обн.ДВ,бр.88/99г.,посл. изм.ДВ,бр.95/29.11.16г./
Производството е образувано по касационна жалба на Дирекция
”Инспекция по труда”гр.Силистра,подадена от нейния директор.В съдебното
производство касаторът се представлява от упълномощен представител ст.юрисконсулт
И. А., който поддържа жалбата, като настоява за отмяна на обжалваното решение
на СРС. Моли, след решаване на спора по същество от касационната инстанция, за
потвърждаване на първоначално оспореното наказателно постановление.В хипотезата
на чл.63 ал.3 ЗАНН, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оплакванията
в жалбата сочат на доводи за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила, които не са уточнени.
Ответникът по касация -”ЕКОПРОДУКТ”ЕООД,с ЕИК:********* и адрес на управление:с.П., Община с.С., ***,чрез представител по пълномощие адв.Р. ***, в писмен
отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание, оспорва
същата,като изразява становище за нейната неоснователност.Излага аргументи в
подкрепа на решаващите изводи на СРС.Счита,че не са налице предпоставки за ревизиране
на съдебния акт и същият,като съответен на фактите по делото и закона, следва
да бъде потвърден.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра намира обжалваното решение за законосъобразно.Дава
заключение за оставяне в сила на съдебния акт и без последици касационното
оспорване.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и писмения отговор, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие: Касационните основания,които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция, са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-
неконкретизирани и за неправилно
приложение на материалния закон /чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр.с чл. 63 ал.1 ЗАНН/.Акцентът обаче,в касационната жалба е поставен върху несъгласие с
решаващите изводи на съда,във връзка с което се преповтаря фактическата обстановка,по
която няма спор,но се настоява за други правни изводи.Спорът,както пред въззивната
инстанция,така и пред настоящата, е за правото, не е за фактите.Обстоятелствените
възражения на касатора сочат на довод за необоснованост на съдебния акт, която
обаче, по аргумент от чл.348 ал.1 НПК, не е касационно основание. Ето защо, настоящият
контрол ще бъде проведен в параметрите на чл.218 ал.2 АПК, иманентно съдържащи
задължение за касационния състав за служебна проверка на съответствието на
въззивното решение с материалния закон при съблюдаване на забраната от чл.220 АПК за нови фактически установявания.
Силистренският районен съд е установил вярно фактическатата
обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства и,е извел правилен
извод за липса на нарушения на административно-наказателните производствени
правила. Вярно е и заключението му, че мястото на инцидента представлява
„работно място“, съгласно дефиницията от §1 т.4 ДР КТ.Приел е за безспорно от
обективна страна,че на 18.05. 19г. около 09.00 часа, е настъпила трудова
злополука с двама от работниците на ответното дружество при работа по укрепване
на тръба на потопяема помпа, спусната в закрита септична лагуна.Вследствие на
остро натравяне с химически агент работниците починали.Съдът установил, че
възложената задача е била за поставяне, монтаж и пускане в действие на
инсталация за изпомпване и прехвърляне на фекални торови маси от закрита
септична лагуна в изградена през 2015г. открита и празна до момента, бетонна
лагуна. На релевираната дата работникът Б. Д. П. на длъжност „автомонтьор“ и отговарящ за изправността
на съоръженията по събирането,разбъркването, източването и разпръскването на
фекалните маси в Свинекомплекса в с.П., съгласно
връчена му длъжностна характеристика, предприел действия по изпълнение на
задачата съвместно с механизаторите С. Б. Т., П. П. И. и П. Д. Д.. При и по
време на работата по укрепване на тръбата,свързана към потопяемата помпа за
прехвърляне на съдържанието в откритата лагуна, работниците Б. П. и П. Д. починали
вследствие на остро отравяне с химичен агент.
Всичко това е дало основание на касатора да приеме,че
работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на възложената
работа без риск за живота и здравето и по безопасен начин за работещите,като не
им е предоставил лични предпазни средства /ЛПС/ при краткотраен контакт с
вредни вещества - метан, амоняк, въглероден оксид и други, който не може да
бъде предотвратен с други средства. Квалифицирал е фактите по чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ,
във връзка с чл.107 ал.1 от Наредба №7/99г.Съдът е установил,че работодателят е
издал Заповед №25/17.10. 2016г. /л.25/, забраняваща влизането в припомпващата
шахта, за която няма данни да е съобщена срещу подпис на работниците и
служителите в предприятието,но същите са били запознати с нея, за което приел,
че са налице достатъчно доказателства по делото.Констатирал е, че съоръжението
е с височина над два метра,а работниците са използвали стълба,посредством която
са си осигурили достъп до шахтата.Починалият Б. П. се спуснал в нея
за да огледа тръбата и му е прилошало по начин такъв,че не е могъл да
излезе.Тогава в шахтата са влезли и механизаторите С. Т. и П. Д.,като на
последния също му е прилошало и паднал до Б. П., а видно от
Обяснение на л.13,Т. е излязъл от шахтата и веднага е
позвънил на телефон 112.Съдът е приел,че всички са били наясно, че влизането е
забранено и опасно,вкл. и починалите работниците.Изградена е била лебедка,с
помощта на която да се обслужва шахтата без да се налага влизане в ограниченото
пространство, представляващо процесната шахта на септична лагуна при Свинекомплекса
в с.П..С Протокол №1916194 от 18.05.2019г.,изготвен от
гл.инспектор в ДИТ Силистра,на основание чл.404 ал.1 т.1 КТ,е дадено
задължително за изпълнение предписание по т.2 „Работодателят да осигури
извършване на оценка на риска,свързан с влизане или работа в ограничени
пространства, каквото се явява мястото на злополуката- шахта на септична лагуна
към Свинекомплекс, съгласно изискванията по т.2 от Приложение №1 към чл.1 ал.3
от Наредба №9/23. 09.2004г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и
поддържане на водоснабдителни и канализационни системи /Обн.ДВ,бр. 93/19.10.04г./,във
вр. с чл.16 ал.1 т.1 ЗЗБУТ,като се отчетат възможните предвидими опасности при
работа […]“
С оглед на обсъдените по-горе фактически установявания
СРС е приел,че в конкретния случай е било възможно избягване на влизането във
вътрешността на шахтата, поради което и с оглед на изричната забрана на
работодателя за влизане в нея, е счел, че същият не е имал задължение да
осигури използването на ЛПС /дихателен апарат/, тъй като е взел мерки да
предотврати изобщо евентуален контакт с вредните вещества.Този извод е формиран
въпреки липсата на данни ответникът да е оградил и обезопасил района, правейки
невъзможен достъпа до шахтата.
Административното нарушение, за което е ангажирана
обективната работодателска отговорност на дружеството е затова, че не е
осигурило ефективен контрол за извършване на работата без риск за живота и
здравето и по безопасен за целта начин на работещите, като не е предоставил ЛПС
при краткотраен контакт с вредни вещества - метан, амоняк, въглероден оксид и
други, който не може да бъде предотвратен с други средства,което е квалифицирал
по чл.16 ал.1 т.6 ЗЗБУТ във връзка с чл.107 т.1 от Наредба №7/99г. Съгласно
чл.16 ал.1 ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ работодателят е длъжен:
1.Да оценява рисковете за безопасността и здравето на
работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични
вещества и смеси и организацията на работните места; 2.[…] 6.Да осигури ефективен контрол за извършване
на работата без риск за здравето и по безопасен начин; […]
Приложената законова разпоредба има бланкетен
характер,като съдържанието на понятието „ефективен контрол“ е попълнено с
чл.107 ал.1 т.1 от Наредба №7, съдържащ изрично задължение за работодателя да
осигури ползването на ЛПС от работещите при краткотраен контакт с вредни
вещества, който не може да бъде предотвратен.
Във връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат
/двама починали работници при изпълнение на възложена им трудова задача от
ответния по касация работодател/ и при същите фактически установявания,на
настоящия касационен състав е служебно известно приключило производство по КАНД
№5/2020г.,чиито предмет е законосъобразността на Решение
№429/05.12.19г.,постановено по АНД №619/19г. на СРС, с което е потвърдено в
основните му елементи НП №19-001017/29.07.19г. на директора на ДИТ-Силистра. С
последното на „Екопродукт“ЕООД с. П. е
наложена имуществена санкция в размер на 8000.00 лева за нарушение на т. 2 от
Приложение №1 към чл.1 ал. 3 от Наредба №9, а именно, че не е извършена оценка
на риска, която да отчита предвидимите опасности при работа в ограничени
пространства, като липса на кислород, наличие на опасен газ, остатъчни вещества
по вътрешните повърхности и т.н., относно шахтата на закритата септична лагуна.
Работодателят е счел, че със забраната за влизане в шахтата е предотвратил
всякакви опасности,поради което е извършил оценка на работното място и
професионалния риск само за района около септичната лагуна и организацията на
нейното обслужване, но не и за ограниченото пространство на шахтата към нея /л.32-л.43/. Касационният съдебен състав практически е
потвърдил юрисдикционния акт на ДИТ Силистра в първоначалния му
вид,приемайки,че нарушението е несъмнено извършено,а то има определящ характер за
цялостната организация на работата с лагуната и извежданите от нея фекални
маси.
Или, в случая работодателят е счел, че с писмената
забрана да се влиза в шахтата при септичната лагуна, без предприемане на реални
действия по нейното обезопасяване по начин такъв,че да е невъзможен достъпа до
нея,е избегнал съществуващия безспорен риск за здравето на работниците. Ето
защо, верен се явява извода на касатора, че работодателят е подценил опасността
при обслужването на шахтата отвън,да бъде осъществено влизане в нея,каквото
именно действие е довело в крайна сметка до двата смъртни случаи. Следователно,
както е прието в Решение №18/ 13.04.20г. по КАНД №5/20г. на АС-Силистра, ответното
по касация дружество е било длъжно да извърши оценка на риска в ограниченото
пространство на шахтата, където именно е настъпила тежката трудова злополука с
всички иманентно присъщи на този процес елементи - идентифициране на
опасностите за здравето и живота на работниците; достъпът на кои точно
работници е разрешен; тяхното обучение за работа при специфичните условия,вкл.
регулярен инструктаж;определяне на адекватни лични предпазни средства и тяхното
осигуряване; регистриране на работното място като такова с висок риск,в нарочен
регистър и всичко останало съгласно нормативната регулация на „оценката на
риска“.
Съгласно §1 т.4 ДР Наредба
№9/23.09.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи
/Обн.ДВ,бр.93/04г./ “ограничено пространство“ е всяко място (шахта, камера […]), в което
поради затворения му характер се появява предвидима опасност“.Видно от
Приложение №1 към чл.1 ал.3 с.н. е,че работата в ограничените пространства е
допустима след извършване на подробна оценка на риска и само когато работата не
може да бъде извършена отвън /т.1 от Приложение №1/. В т.2 са изброени
неизчерпателно възможните предвидими опасности, а с т.3 са конкретизирани
отделните иманентно присъщи на „оценката на риска“ задължителни елементи: идентифициране
на конкретните по вид вредности; завеждане на регистър за местоположението на
предвидимите опасности; определяне на лицата с достъп до тях и ограничаване на
същия за останалите; осигуряване на достатъчни средства и т.н. С т.4 е
нормирано положение, сродно на релевираното в процеса -при невъзможност да се
избегне влизането в шахтата, работодателят съобразно извършената оценка на
риска, предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване на ЗБУТ, една
от които е „[…]4.8.Осигуряване на лични предпазни средства (защитно облекло и обувки,изолиращи дихателни апарати…) и приспособления[…]“ С т.5, т.6 и
т.7 са конкретизирани други елементи от подробната оценка на риска по т.1,вкл.
изискването за лицата,влизащи и работещи в ограниченото пространство да
преминават първоначално и ежегодно обучение за работа в ограничени
пространства. Съгласно §1 т.8 ДР на Наредба
№5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска /Обн.ДВ,бр.47/99г./ по дефиниция „оценката на риска“ е процес на
вземане на решение относно допустимостта на риска на база на анализа на риска,
разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори, като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални аспекти. Целият този процес се
документира, съгласно чл.20 от с.н., като неговата ал.3 в 11 отделни точки,
разпорежда горната документация да удостоверява ефективно резултатите от всички
етапи на процеса, включително оценката на елементите на риска /т.5/ и мерките
/ограничаване на достъпа; осигуряване на ЛПС, инструктаж на определените
работници и т.н./ по т.10. В обобщение, настоящият състав приема, че процесът
по оценка на риска включва всички изброени по-горе етапи, завършващи с
определяне на задължителните елементи, осигуряващи ЗБУТ на работните места и
при използване на работното оборудване /Наредба №7/, както и при експлоатация и
поддържане на водоснабдителни и канализационни системи /Наредба 9/.Нормотворецът
не ги е регламентирал като отделни,самостоятелни процеси, чието неосъществяване
да е свързано с различни състави на административни нарушения и съответни за
тях санкции.
Следователно,налице е така наречената „привидна
идеална съвкупност“, която по хипотеза се свързва с деяние /в случая
бездействие/ осъществяващо само едно административно нарушение, макар и
привидно да са изпълнени съставите и на други, различни нарушения. В тези
случаи няма множество нарушения, регулирани в санкционната им част с чл.18 ЗАНН, а само една противоправна проява, за която се следва една санкция,
каквато в случая е наложена с влязлото в сила НП №19-001 017/29.07.19г. за
неизвършване на оценка на риска в ограниченото пространство, представляващо
шахта на септична лагуна при Свинекомплекса в с.П.. Такава усложнена деятелност е налице винаги когато
единият състав /процесният в настоящото производство - неосигуряване на ЛПС на
работещите при краткотраен контакт с вредни вещества/ има допълнителна функция
спрямо основния от гледна точка на закрилата на съответните обществени
отношения - осигуряване на ЗБУТ, които по дефиниция се свързват с пълнокръвния
процес по оценка на риска на съответното ограничено пространство представляващо
шахта.Това е така,защото неосигуряването на ЛПС е насочено срещу същия
непосредствен обект на посегателство,като самото бездействие по оценката на
риска за работа в закритото пространство за което са необходими ЛПС -
неосигуряване на ЗБУТ, за което касаторът с бездействието си е създал
съответните условия.
Съгласно хипотезата на чл.55 ЗЗБУТ „Лицата, които […] не изпълняват
задълженията си по този закон, носят отговорност по чл.413, 414 […] от Кодекса на
труда“. Използваната законодателна техника на препращане е наложила
приложението на чл.413 ал.2 КТ, независимо от преповтарянето на нарушеното
правило за поведение:„Работодател,който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд […], се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева[…]“ По законовата
делегация от чл.284 ал.3 КТ и чл.36 т.2 ЗЗБУТ е издадена Наредба №3/19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства
на работното място /Обн.ДВ,бр.46/01г.,изм.ДВ,бр.40/ 08г./ Съгласно чл.17
ал.1 от с.н. работодателят определя работните места и видовете работа, при
които се използват ЛПС, съгласно чл.4 въз основа на извършена оценка на риска
на работното място, като има предвид: неизчерпателния списък на дейности, които
могат да изискват прилагане на ЛПС, посочени в Приложение №1 […] Според ал.2 на чл.17 от с.н. в зависимост от
спецификата на работните места и резултатите от оценката на риска работодателят
определя конкретно необходимите ЛПС, независимо от това дали дейностите, ЛПС и
рисковете са посочени или не в приложенията към наредбата.Или, дефиниране на
необходимостта от използване на ЛПС при работа в шахта, произтича пряко и
непосредствено от оценката на риска при работа в ограниченото пространство,а
определянето и осигуряване на конкретни по вид, брой, предназначение и размер
ЛПС, е дейност по изпълнение на програмата за оценяване,предотвратяване,
намаляване, ограничаване и контрол на риска /арг.чл.20 Наредба №5/ Неизвършването
на оценка на риска за конкретното работно място,представляващо ограничено
пространство - шахта, иманентно съдържа в себе си и неосигуряването на ЛПС,
съгласно разума на чл.107 т.1 Наредба №7,което сочи на типичен пример за
„привидна идеална съвкупност от административни нарушения“, защото вторият
състав на нарушение по необходимост включва обществените отношения, обект на
посегателство по основния, първия състав - неизвършване на оценка на риска,
като и двете деяния са извършени чрез бездействие и имат общ обект на
посегателство - ЗБУТ. Ето защо настоящият състав приема, че в случая противоправното
бездействие на ответния по касация работодател, осъществява само едно
нарушение, санкционираното с НП №19-001-01729.07.19г., макар и привидно да са
осъществени състави на други нарушения: липса на регистър за местоположението и предвидимите опасности
в ограничените пространства на територията на предприятието; неосигуряване на
подходящо обучение на работещите в ограничените пространства; неосигуряване на
ЛПС в хипотезата на приложения чл.107 т.1 от Наредба №7 и т.н. В конкретния
случай няма множество нарушения, чиято
наказуемост е регулирана с чл.18 ЗАНН, а една противоправна проява, за която е
наложено с влязло в сила НП №19-001-017/29.07.19г. на директора на
ДИТ-Силистра, едно административно наказание, по вид „имуществена санкция“ в
размер на 8000.00 лева. Съгласно ТР №1/21.01.2015г. на ВКС по т.д.№1/2014г.
ОСНК, идеална съвкупност на нарушения не е налице, когато само привидно се
осъществяват няколко наказуеми състава, намиращи се един към друг в отношение
на специалност или субсидиарност, както е в настоящия случай.
Ето защо, като е отменил процесното пред него НП
№19-001018/29.07.19г. на органа касатор, макар и по различни от настоящите
мотиви, съдът е постановил правилно по своя резултат съдебно решение, което
следва да бъде оставено в сила. Полезно в тази насока може да бъде и ТР
№6/22.06.17г. на ВАС по т.д.№6/2016г. ОСС, I и II колегия.Разноски
са поискани от касационния жалбоподател, каквито, с оглед изхода на процеса и
по аргумент от чл.143 АПК,във връзка с чл.63 ал.3 ЗАНН не му се следват.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира за неоснователна
касационната жалба на Дирекция „Инспекция по труда“гр.Силистра.Оспореното
съдебно решение,като съответно на фактите по делото и на закона,по своя резултат,
е постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна,воден от
което и на основание чл. 221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №435/12.12.2019г., постановено по АНД №620/ 2019г. по описа на Силистренския
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.