№ 6693
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100505683 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 18463/09.11.2023 г., постановено по гр.д. № 41905/2022 г.
на СРС, ГО, 178 състав, ответникът ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК *******, е осъден да
заплати на Б. Л. П., ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
15,29 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху дължимите от
ответника на ищеца трудови възнаграждения за м. август и септември 2021 г.
за периода 16.09.2021 г. – 02.11.2021 г., като искът е отхвърлен за размера над
15,29 лв. до 154,60 лв., както и за периодите 01.08.2021 г. - 15.09.2021 г. и за
периода 03.11.2021 г. – 02.08.2022 г. Със същото решение ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК
*******, е осъден да заплати на Б. Л. П., ЕГН **********, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 62,21 лв., представляваща мораторна лихва, начислена
върху дължимите от ответника на ищеца трудови възнаграждения за м.
октомври, ноември и декември 2021 г. и януари 2022 г. за периода 16.11.2021 г.
– 14.03.2022 г., като искът е отхвърлен като неоснователен за размера над
62,21 лв. до 138,79 лв., както и за периода 01.10.2021 г. - 15.11.2021 г. С
решението е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 128, т.
2 КТ, предявен от Б. Л. П., ЕГН **********, против ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК
*******, иск за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от
1516,57 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за м. август и септември
2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
/02.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението. С решението,
имащо характер на определение, производството по делото частично е
1
прекратено с оглед оттеглянето на `as tot исковете от ищеца.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати в полза
на ищеца сумата от 1516,57 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за м.
август и септември 2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба /02.08.2022 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за размера над 15,29 лв. до 154,60 лв. - мораторна
лихва, начислена върху дължимите от ответника на ищеца трудови
възнаграждения за м. август и септември 2021 г., както и за периодите
01.08.2021 г. - 15.09.2021 г. и за периода 03.11.2021 г. – 02.08.2022 г., е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Б.
Л. П.. Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е
неправилно, незаконосъобразно, неоснователно и немотивирано. Поддържа
се, че единственото уважено от първоинстанционния съд доказателствено
искане било изготвената СЧЕ, която установила, че счетоводството на
ответника е нередовно водено в нарушение на принципа за текущо отчитане
на задълженията за конкретния месец. Твърди се, че на основание чл.55,ал.2
ТЗ нередовно воденото счетоводство не може да служи като доказателство в
полза на ответника. Въззивникът сочи, че доказателствената стойност на
представените ведомости за изплатени заплати е опорочена поради
нередовно воденото счетоводство на ответника, като по делото се установило,
че заплатите му били изплащани системно по банков път с изключение за
двата процесни м. август и септември 2021 г., което косвено доказвало, че
претендираните трудови възнаграждение не били изплатени. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл и по отношение на
претендираната мораторна лихва върху заплатите за м.08.2021 г. и м.09.2021
г., доколкото счетоводството на ищеца е нередовно водено и не притежава
доказателствена стойност, респ. не се доказвало датите на заплащане на
съответните трудови възнаграждения. Моли се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на предявените искове, както и присъждане на
сторените разноски.
Въззиваемият ЕТ „Е. – Д.К.“ е депозирал отговор на въззивната жалба, в
който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното
решение. Сочи, че е доказал в условията на пълно и главно доказване, че е
погасил претендираните трудови възнаграждения. Навежда, че няма
доказателства счетоводството да е водено нередовно, а изготвената СЧЕ
установява, че на всички работници при ответника възнагражденията за м.
август и септември 2021 г. са платени на каса, а не по банков път. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
2
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Основен спорен момент между страните, във връзка с който са и
заявените във въззивната жалба доводи, е дали ответникът е доказал пълно и
главно плащането на трудовото възнаграждение на ищеца за м. август и
септември 2021 г. За установяване на посочените обстоятелства като
доказателства са приети разчетно-платежни ведомости на Е. – Д.К. ЕТ за м.
август и м. септември 2021 г. , от които е видно, че за м. август 2021 г. ищецът
е имал сума за получаване в размер на 936,76 лв., а за м. септември – 575,91
лв. Последната колона на двете ведомости е озаглавена „Подпис получил
сумата“, където са положени подписи, чието авторство не е оспорено от
ответника.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения
трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него
лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог
на работника. Когато изпълнението на задължението за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във
ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което
работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Разписката е
нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира
извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало), че той е
получил нещо от посоченото в разписката лице. Ведомостта и платежното
нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане.
Доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото
намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е
съставен нарочният документ може да се направи обоснован извод, че
3
съдържащото се в него изявление за знание съответства на обективната
действителност, т.е. е вярно / Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 558/2012 г., IV г. о., ГК/. Допустимо е да се доказва, че действителното
намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен
са различни, т.е. че съдържащото се в него изявление за знание не съответства
на обективната действителност, т.е. е невярно, но при съобразяване
ограничението на чл.164,ал.1,т.6 ГПК по отношение допустимостта на
свидетелските показания. По делото няма доказателства, които да сочат, че
плащане не е било извършено – от една страна от самите ведомости е видно,
че и останалите служители на ответника са получили в брой трудовите си
възнаграждения за м. август и м. септември 2021 г., като това обстоятелство се
подкрепя и от заключението на приетата СЧЕ
По изложените съображения и въззивният съд намира, че
претендираните трудови възнаграждения за м. август и м. септември 2021 г. са
платени на ищеца, поради което и искът по чл.128 , т.2 КТ се явява
неоснователен. По отношение иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва върху заплатите на м. август и м. септември 2021 г.,
изготвената СЧЕ установява, че плащането на възнаграждението за м. август е
осчетоводено на 31.10.2021 г., а това за м. септември – на 02.11.2021 г. По
делото няма събрани доказателства плащанията да са извършени на други
дати, поради което и именно посочените дати следва да се съобразят като
дати на плащане на трудовите възнаграждения при изчисляване на размера на
претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД, което е и направил първоинстанционният съд.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивните жалби, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 750 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18463/09.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 41905/2022 г. на СРС, ГО, 178 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Б. Л. П., ЕГН **********, срещу ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК
*******, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
4
заплати в полза на ищеца сумата от 1516,57 лв. – неизплатени трудови
възнаграждения за м. август и септември 2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба /02.08.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД размера над 15,29 лв. до
154,60 лв. - мораторна лихва, начислена върху дължимите от ответника на
ищеца трудови възнаграждения за м. август и септември 2021 г., както и за
периодите 01.08.2021 г. - 15.09.2021 г. и за периода 03.11.2021 г. – 02.08.2022 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Б. Л. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на ЕТ „Е. – Д.К.“, ЕИК *******, разноски за въззивното производство в
размер от 750 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5