Р Е Ш Е Н И
Е № 260073
15.01.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6407/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Е.И., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. В.М. против
Наказателно постановление № 20-1030-008362/21.08.2020 г., издадено от М. В. М.
– Н. г. към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.
175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три
хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди извършването на вмененото му във вина административно нарушение да не е
доказано. Възразява се срещу направената правна квалификация на деянието.
Поддържа наложеното наказание да е явно несправедливо. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебното заседание, в което е даден ход на
пренията, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
271578 от 15.10.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да
е категорично доказано. Поддържа деянието да разкрива завишена степен на
обществена опасност, тъй като е извършено в тъмната част на денонощието, на
централен булевард и с него деецът е застрашил не само своята безопасност, но и
тази на останалите участници в движението. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.Е.И., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 28.08.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
01.09.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят С.Е.И. бил правоспособен водач на МПС,
притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС),
издадено на 05.03.2020 г., валидно до 05.03.2030 г. и с налични 26 контролни
точки.
На 23.07.2020 г. около 02:15 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ с бул. „Марица“
жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ….. По
същото време свидетелите С.И.Б. – к. о. в 04 РУ при ОДМВР-Пловдив, и А.Н.Г. – с.
п. в 04 РУ при ОДМВР-Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по контрол
за спазването на правилата за движение. Двамата свидетели се намирали на бул.
„Цар Борис III Обединител“,
в близост до сградата на Водна палата и имали пряка видимост към кръстовището,
образувано на мястото, където булевардът се пресичал с бул. „Марица“ в гр.
Пловдив.
Навлизайки в
кръговото кръстовище, което било път, отворен за обществено ползване,
жалбоподателят И. започнал да извършва резки маневри и извел автомобила от
контрол чрез презавиване до загубването на сцепление на задните гуми с пътната
настилка. По този начин при преминаването си през кръстовището с кръгово
движение задната част на превозното средство поднесла, завъртяла се и така
автомобилът навлязъл и изминал настрани част от пътя в кръстовището, като
задните му гуми се приплъзвали по настилката.
Свидетелите Б. и Г. забелязали извършваните маневри и
действията на водача по извеждането на превозното средство извън контрол,
привели патрулния автомобил в движение и последвали жалбоподателя И., като
поради високата скорост на движение на последния успели да го настигнат на
разстояние от повече от един километър от мястото на извършване на нарушението.
След като И. бил спрян, свид. Б. съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 622524 против
жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствието на свид. Г.. Препис от акта
бил връчен на жалбоподателя И. срещу разписка, като той го подписал без
възражения. Пред свид. Г. обяснил, че разбира за кое му поведение му е съставен
актът, но така искал да си вдигне адреналина.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С.И.Б. и
А.Н.Г.. От тях се установяват мястото на извършване на нарушението –
кръстовището с кръгово движение, образувано от пресичането на бул. „Цар Борис III Обединител“
и бул. „Марица“, както и конкретното поведение на водача, който чрез подаване
на газ и извършване на резки маневри по презавиване е извел автомобила извън
контрол, същият е поднесъл, задните му гуми са загубили сцепление с пътната
настилка и са се приплъзнали. Изяснява се още, че деянието е извършено в
тъмната част на денонощието, както и че свидетелите са последвали автомобила,
управляван от жалбоподателя, като са го настигнали и спрели за проверка на
разстояние от повече от един километър от мястото на нарушението. Показанията
на свидетелите Б. и Г. са подробни, логически последователни, вътрешно
непротиворечиви, а прецени в своята съвкупност – и взаимно кореспондиращи си. В
тях и двамата свидетели възпроизвеждат свои непосредствени възприятия като
очевидци. При разпитите си подробно изясняват допълнителни въпроси за предприетите
действия по спиране на автомобила, за мястото, на което са се намирали и са
възприели деянието. По делото не се установяват и никакви основания, по които
свидетелите Б. и Г. да се считат за заинтересовани или предубедени. По
гореизложените съображения свидетелските показания се ползват с доверие от
настоящия съдебен състав.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С.Е.И.
се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
05.03.2020 г., валидно до 05.03.2030 г. и с налични 26 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. АУАН е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално
компетентен орган.
По възражението срещу непълната квалификация на
нарушението в АУАН съдът намира, че същото не обуславя отменително основание
спрямо обжалваното наказателно постановление. На първо място нарушението е
описано в пълнота от фактическа страна както в акта, така и в наказателното
постановление. Между фактическото описание в двата административни акта е
налице пълно съответствие. Допълнително свид. Г. изясни, че при проверката
жалбоподателят е заявил, че разбира за кое си поведение е спрян от полицейските
служители, но е искал да си вдигне адреналина. Действително в АУАН нарушението
е квалифицирано по чл. 104б от ЗДвП, а в НП – по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Не се
споделя обаче това да представлява нова или различна правна квалификация, по
която жалбоподателят да не е могъл да се защитава. Напротив – касае се
единствено за уточнение и конкретизация на първоначално дадената правна
квалификация с АУАН, което е допустимо да бъде направено с НП. И в него обаче
нарушението е продължило да бъде квалифицирано именно по чл. 104б от ЗДвП.
Въпросът за основателността на възражението (на
възражение с напълно идентично съдържание) е изследван и в практиката на
касационната инстанция – така Решение №
2038 от 12.11.2020 г. по к.а.н.д. № 1970/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив. Настоящият състав изцяло споделя дадените от
Административен съд – Пловдив указания по приложението на закона и намира, че
при еднакви факти правото не следва да бъде прилагано по различен начин в
настоящия казус. Споделя се, че констатираната нередовност в АУАН може да бъде
отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, както и е сторил наказващият орган
в НП, тъй като по безспорен начин са били установени извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. По този начин непълнотата
в акта е била надлежно отстранена и по предвидения за това ред, при наличие на
предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съдът споделя и извода, че това по
никакъв начин не е засегнало правото на жалбоподателя да узнае рамките на
административното обвинение, като и в настоящия случай той адекватно и в пълен
обем е упражнил правото си на защита. Относими към настоящия казус се явяват и
разрешенията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по
т. д. № 7/2010 г. на ОСК на ВАС (на което се е позовала и касационната
инстанция): „Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му
е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган
по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че
фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката
доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да
преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е
относима към установените обективни и субективни признаци на деянието“. По тези
съображения съдът приема, че допуснатата нередовност в АУАН при наличието на
категорично установени нарушение и негов извършител и която нередовност е била
отстранена по изрично предвидения в закона за това ред, не сочи на съществено
по своя характер нарушение на процесуалните правила. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че в Решение № 552
от 12.03.2019 г. по к.а.н.д. № 102/2019 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив и Решение № 2425 от
19.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2480/2018 г. на XXIV състав на Административен съд
– Пловдив също е прието съществено процесуално нарушение да не е допуснато
при квалифициране на нарушението в АУАН по чл. 104б от ЗДвП и последващо
отстраняване на нередовността в НП, като и двата случая касаят нарушението по
чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. Така мотивиран, съдът намери възражението за
неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че
от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се
установява, че жалбоподателят С.Е.И. е извършил административното нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. От обективна
страна се доказа, че на 23.07.2020 г. около 02:15 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ и бул. „Марица“
жалбоподателят И. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № …, като
е използвал пътя за друга цел освен в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари. Времето и мястото на извършване на нарушението се
установяват от показанията на свидетелите очевидци Б. и Г., на които съдът
изцяло даде вяра. Деянието е съставомерно и предвид конкретното място, на което
е извършено, като не е спорно, че интересуващото делото кръстовище с кръгово
движение е път, отворен за обществено ползване. Противното нито се твърди, нито
се установява по делото. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП пътят, който
не е отворен за обществено ползване, трябва да бъде нарочно обозначен, но не
такъв е процесният случай, поради което е доказано, че нарушението е извършено
на място, попадащо в хипотезата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. На следващо място
доказано от обективна страна е и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя И.. Този факт е и изрично признат в жалбата, а по делото установен
от свидетелските показания. Конкретното поведение, чрез което е осъществено
нарушението, са извършваните от И. резки маневри, докато е преминавал през
кръговото движение, с които чрез презавиване на превозното средство се е
стигнало да загуба на сцепление на задните гуми с пътната настилка, като
автомобилът е поднесъл, навлязъл е и се е движил странично в кръстовището, а
задните му гуми са се приплъзвали по пътя. Фактът на извършването на тези
действия е категорично установен по делото от показанията на свидетелите очевидци
Б. и Г., на които съдът изцяло даде вяра. От обективна страна нарушението е
било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние и без
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при най-тежката форма на вината -
пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е формирал в
съзнанието си представа за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява МПС, че се придвижва по път, отворен за
обществено ползване и че чрез извършваните резки маневри и презавиване ще се
стигне до загуба на сцеплението на задните гуми с пътната настилка, с което ще
изведе автомобила извън контрол, но въпреки това той е пристъпил към
осъществяване на намисленото деяние. Предвиждал е и че по този начин използва
пътя за цел, различна от неговото предназначение за превоз на хора и товари, а
във волево отношение е искал да постигне именно този забранен от закона
резултат.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
направеното описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление
отговаря на стандарта, установен в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Подробно са описани времето, място на извършване на деянието, неговия автор,
както и конкретните действия от фактическа страна, чрез които е осъществено
изпълнително деяние на нарушението. В съдебната практика трайно е установено,
че това поведение на водачите на МПС по преднамерено извеждане на превозното
средство извън контрол, извършване на резки маневри, презавиване до загуба на
сцепление на задните гуми се подвежда от правна страна именно под състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП – така Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к.а.н.д. № 2405/2020 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1366 от 27.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1410/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2287 от 10.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2649/2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2038 от 12.11.2020 г. по к.а.н.д. № 1970/2020 г. на Административен съд –
Пловдив.
Процесното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се доказаха никакви обстоятелства, от
които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя И.
разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните
обществени отношения с типичния за този вид административни нарушения
интензитет. В тази връзка съдът намира за основателно становището на АНО, че с
деянието се застрашава безопасността както на самия водач, така също и на
останалите участници в движението. В случая общественоопасното поведение на И.
е осъществено през тъмната част на денонощието, като жалбоподателят е бил на 18
години и правоспособен водач на МПС от по-малко от 5 месеца, които
обстоятелства според настоящия състав завишават степента на обществена
опасност. Въпреки младата си възраст, то и към момента на извършване на
деянието жалбоподателят вече е имал предходни нарушения на правилата за
движение, установени с влезли в сила наказателни постановления, поради което процесното
деяние не представлява изолирана проява. Следователно обществената опасност на
дееца също не е пренебрежимо ниска, поради което не е налице хипотеза на
маловажен случай.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание глоба в
размер на 3 000 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца. Видът и размерът на приложимите наказания са определени от
законодателя във фиксиран размер, поради което възражението за явната им
несправедливост е неоснователно. В производството по ЗАНН съдът не разполага с
правомощие да определя наказанието под най-ниския предел. Същевременно
наказанията не са несправедливи или несъответни на обществената опасност както
на деянието, така и на дееца, за които съдът посочи, че са с типичния за този
вид нарушения интензитет на застрашаване на защитаваните обществени отношения.
Не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при индивидуализацията на наказанията.
Правилно административнонаказващият орган е наложил освен имущественото
наказание глоба и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права, като
доказа се по делото от справката за нарушител/водач, че жалбоподателят И. е
придобил правото, от чието упражняване е лишен с наказателното постановление, а
именно право да управлява моторно превозно средство. По тези съображения съдът
намери наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради
което то трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-008362
от 21.08.2020 г., издадено от М. В. М. – Н. г. към ОДМВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на С.Е.И., ЕГН: **********, с адрес *** на основание
чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата са наложени
административно наказание глоба в
размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12
(дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.