№ 47
гр. Русе, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20244500501008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. К. К., пълномощник на Д. А. П. против
решение № 1535/14.11.2024 г., постановено по гр. д. № 4902/2024 г. на Русенския
районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за установяване на
трудов стаж за периода от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г. при работодателя НИПКИ-СХ-
Направление „Проектиране“ Русе. Твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно, тъй като изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона. Заема позиция, че по делото е безспорно, че
на ******** г. е родила дъщеря си Ж.. Рзапитаните по делото свидетели установяват,
че към датата на прекратяване на техните трудови договори ищцата е била в отпуск по
майчинство. Според жалбоподателката, липсват доказателства за точната дата на
прекратяване на трудовия й договор, но дори и да се приеме, че е прекратен преди
изтичане на трите години отпуск за отглеждане на детето й /платен и неплатен/, то
съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ за трудов стаж се признава и времето,
през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката се грижи за
отглеждане на дете до навършване на 3-годишната възраст. Претендира отмяна на
решението в обжалвната част и постановяване на ново, с което искът й за процесния
период да бъде уважен.
Въззиваемата страна ТП на НОИ Русе не е депозирала отговор по реда и в срока
1
по чл. 263 ГПК. В о. с. з. на 24.01.2025 г. взема становище за нейната неоснователност.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. А. П.
срещу ТП на НОИ Русе иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищцата е придобила трудов и
осигурителен стаж за периода 01.09.1984 г. – 02.04.1993 г. в НИПКИ-СХ-Направление
„Проектиране“ Русе /“Химпроект“ Русе/ на длъжност „п.“, на пълно работно време и
месечно заплащане на трудовото възнаграждение. Ищцата твърди, че след завършване
на средното си образование през 1984 г. е започнала работа в НИПКИ- СХ-
Направление „Проектиране“– Русе /Химпроект – Русе/ като п.. На ******** г. родила
дъщеря си Ж. К., след което ползвала две години платен и една година неплатен
отпуск за отглеждане на дете. След завръщането й на работа, трудовото й
правоотношение било прекратено. Работодателят прекратил дейността си и нямал
правоприемник. Заявява още, че нямала трудова книжка и в осигурителния архив на
НОИ липсвали писмени данни за положения от нея трудов стаж за периода от м.
септември, 1984 г. до м. декември, 1993 г., за което й било издадено удостоверение по
чл.5, ал.2 от ЗУТОСС.
По реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът ТП НОИ – Русе изразява
становище за допустимост и частична основателност на предявения иск, като го
оспорва за периодите, за които по делото не са представени писмени доказателства за
положен трудов стаж – от 01.09.1984 г. до 31.12.1984 г., за 1985 т., от 01.01.1986 г. до
30.09.1986 г., за 1989 г., от 01.01.1991 г. до 02.04.1993 г.
С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд
уважил предявения иск за периода от 13.09.1984 г. до 18.02.1991 г. и го отхвърлил като
недоказан за периода от 01.09.1984 г. до 12.09.1984 г. и от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
2
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху въпроса придобила ли
е ищцата трудов стаж за периода от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г. при работодателя
НИПКИ-СХ-Направление „Проектиране“ Русе.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 789/09.04.1990 г. ищцата е майка на детето Ж. С. К., род. на
******** г. Първоинстанционният съд е допуснал събирането на гласни доказателства
разпит на ангажираните от Д. П. свидетели Б.Д. и О.Й.. Същите са допустими по арг.
на чл. 6, ал. 2, т. 1 ЗУТОССР, тъй като са спазени изискванията на чл. 6, ал. 4 от
ЗУТОССР. По делото е надлежно установено, че свидетелките са работили при същия
работодател за период, обхванат от исковия. От приложените по делото трудови
книжки на двете свидетелки безспорно е установено, че трудовите им правоотношения
са прекратени на 18.02.1991 г. От показанията и на двете се установява още, че към
датата, към която са съкратени, ищцата Д. П. е била в отпуск по майчинство и не знаят
докога е ползвала такъв.
От анализа на посочените доказателства се установява, че същите не съдържат
данни за период на трудов и осигурителен стаж, придобит при работодателя НИПКИ-
СХ-Направление „Проектиране“ Русе, извън вече установения от първоинстанционния
съд. Актът за раждане на детето и установеното обстоятелство, че към 18.02.1991 г.,
когато са прекратени трудовите правоотношения на разпитаните по делото свидетелки,
трудовото правоотношение на ищцата все още не е било преустановено и тя е била в
отпуск по майчинство, не могат сами по себе си да доведат до извод, че същото е
продължило за целия му срок. С оглед на изложеното и предвид предявената
претенция за признаване на установено, че за периода от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г.
ищцата е придобила трудов и осигурителен стаж конкретно при работодателя НИПКИ-
СХ-Направление „Проектиране“ Русе, същата не следва да бъде уважавана.
По отношение на позоваването във въззивната жалба на чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ
следва да се отбележи следното: Претенция на ищцата за признаване на трудов и
осигурителен стаж за периода от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г. на основание чл. 354, ал.
1, т. 6 от КТ не е предявявана. Отделно от това, изрично в исковата си молба същата е
навела твърдения, че трудовото й правоотношение е прекратено след ползвания от нея
отпуск за отглеждане на детето- две години платен и една година неплатен, а съгласно
посочената норма, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало
трудово правоотношение, когато се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3
годишна възраст. За пълнота следва да се отбележи, че въпреки широкият обхват на
3
горния законов текст, за установяването на този стаж по съдебен ред не е достатъчен
актът за раждане. Трудовият стаж по чл. 354, ал. 1, т. 6 от КТ се удостоверява с
представянето на акт за раждане на детето и трудовата книжка или документ, от който
е видно, че през същия период лицето няма трудов стаж, признат по друг ред.
По изложените съображения, съдът намира депозираната въззивна жалба за
неоснователна, като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1535/14.11.2024 г., постановено по гр. д. №
4902/2024 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.
А. П., ЕГН ********** от гр. Русе против ТП на НОИ – Русе иск за установяване на
трудов стаж за периода от 19.02.1991 г. до 02.04.1993 г. при осигурител НИПКИ- СХ-
Направление проектиране – Русе /Химпроект – Русе/, гр.Русе на длъжност „п.“, на
пълно работно време и месечно заплащане на трудово възнаграждение.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4