Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 17.12.2021
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на осемнадесети ноември през
две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И. ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 12039 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 131799 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 46674/2019 г. на СРС, ІІ ГО, 65
състав, съдът е отменил Заповед №
11/06.08.2019 год., издадена от Т.Х., управител на „Б.С.О.“
ООД, ЕИК *******, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с която
по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на А.П.П., ЕГН **********, считано от 07.08.2019 год.,
като неправилна и незаконосъобразна. С решението „Б.С.О.“ ООД, представлявано
от управителя Т.Е.Х.е осъдено да заплати на А.П.П., на основание чл.344, ал.
1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата в размер на 14 895,90 лева -
обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното уволнение за
периода от 07.08.2019 год. до 07.02.2020 год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 08.08.2019 год., до окончателно изплащане на сумата.
С определение № 146712 от
10.07.2020 год., съдът е осъдил „Б.С.О.“
ООД да заплати по сметка на СРС сума в размер на 645,84 лв., от които 595,84
лв. – ДТ върху уважения оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и 50 лв. – ДТ
върху неоценяемия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Недоволен от решението, с което исковете при квалификацията на чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ са уважени, е останал
ответникът „Б.С.О.“ ООД, който в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че решението е необосновано,
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно твърди,
че първоинстанционния съд неправилно е приел, че трудовия договор е прекратен
незаконосъобразно. Това е така, защото въз основа на писмена молба, депозирана
от ищеца е постигнато взаимно съгласие в момента, когато са съвпаднали двете
писмени волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, тоест още на
момента на приемането и резолирането на молбата, което било извършено в
присъствието на ищеца и е доведено до негово знание, че направеното искане с
молбата е прието и договора ще бъде прекратен, считано от следващия ден. На
следващо място се противопоставя на извода на съда относно основателността на
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, при твърдения, че по делото липсват
доказателства, че за процесния период ищеца е останал без работа. С тези доводи
мотивира искането си към въззивната инстанция да отмени решението и отхвърли предявените
искове. Претендира разноски и за двете инстанции.
Въззиваемата страна А.П.П. е депозирал отговор
на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата по
подробно развити в него съображения.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по
гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното
решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По делото не е спорно, а и се установява от приетите
писмени доказателства - трудов договор № 1 от 27.03.2019 г. и Допълнително
споразумение № 5 от 03.07.2019 г., че между страните по делото е съществувало
валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността „бизнес
консултант информационни технологии“ в „Б.С.О.“ ООД.
Със Заповед № 11/06.08.2019 г. на Управителя на „Б.С.О.“ ООД, връчена на ищеца на 06.08.2019 г. на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ се прекратява трудовото правоотношение между „Б.С.О.“ ООД и ищеца на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.
Спорен по делото е въпросът осъществен ли е фактическият състав на чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ, респ. за законосъобразността на уволнението.
В тази връзка въззивната
инстанция съобразно събраните от първоинстанциония съд писмени и гласни
доказателства приема за установено следното: От страна на ответното дружество „Б.С.О.“
ООД е представено като писмено доказателство заверено копие от останали парчета
от писмена молба, като в съдебно заседание същите са представени в оригинал, на
които парчета се четат думите «А. Г.», «съгласие на» и част от резолюция и
подпис на Т. Христов от 08.2019 год.
Съгласно показанията на свидетелката
Т.Д.Х.- управител на „Б.С.О.“ ООД, в нейно присъствие ищеца А.П. е подал молба
за напускане, на която управителя Т.Х. е поставил подпис, в знак на съгласие. Също
така на следващия ден й станало известно, че А.П. поискал копие от молбата си
за напускане и заповедта за прекратяване, като скъсал молбата си и избягал
навън.
Свидетелката Е.Е.И.– счетоводител в ответното
дружество свидетелства, че при съставянето на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение на А.П. към нея е имало и писмена молба, с подпис на А.П.
и резолюция на управителя Т.Х. за освобождаване по взаимно съгласие. Свидетелката
е посочила пред първостепенния съд, че към 9,15 часа на следващия ден, в офиса
й дошъл А.П., който поискал молбата и заповедта за освобождаването си, за да ги
заснеме на мобилния си телефон, но след като ги получил блъснал св. И.и скъсал
молбата на парчета, като при нея останало само това, което представила пред
съда.
Като
писмено доказателство по делото е приета Заповед № 11/06.08.2019 г. на Управителя на "Б.С.О.” ООД, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, т.е. по взаимно съгласие. Уволнителната
заповед е връчена на ищеца на 06.08.2019 г. видно от
удостовереното с негов подпис. Основанието за прекратяване на трудовия договор
и съдържанието на уволнителната заповед се потвърждават и от вписванията в
трудовата книжка на ищеца, представляваща съгласно чл. 347 от КТ официален удостоверителен документ,
съставляващ доказателство за вписаните в него обстоятелства.
Прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразно. Това е така,
тъй като в разглеждания случай не е налице основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, посочено в процесната заповед за уволнение - взаимно
съгласие на страните по смисъла на чл. 325, т. 1 от КТ. Според изричната разпоредба на чл. 325, т. 1 от КТ съгласието на страните за прекратяване на
трудовия договор трябва да бъде изразено писмено, т.е
волеизявленията както на предлагащата, така и на приемащата страна трябва да
бъдат писмени. Писмената форма е необходима за действителността им (изрично в този
смисъл - "Коментар на КТ, изд. 2002
г., стр. 733). Не е необходимо мотивиране на съответните изявления на страните,
но волята на всяка от тях следва да бъде изразена ясно и безусловно. В
конкретния случай не е налице изрично писмено съгласие между ищеца и ответника
за прекратяване на трудовото правоотношение между тях на основание чл. 325, т. 1 КТ. Това е така, защото по делото не
са представени доказателства за отправянето на писмена молба от ищеца П. към
работодателя му „Б.С.О.“ ООД, с която П. да е отправил предложение към работодателят
си за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, нито
дори за постигнато устно съгласие между него и ответника за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 1 от КТ. Дори и да беше доказано
постигнато устно съгласие между страните за прекратяване на трудовия договор,
то би било правноирелевантно (без правно значение), тъй като юридическо
действие има само писмено оформеното съгласие по чл. 325, т. 1 КТ, доколкото писмената форма е условие за неговата действителност, както
бе посочено. Съгласно
решение № 400 от 13.05.2010 г. по гр.д.№ 1109/2009 г., ГК, ІV ГО на ВКС на основание чл. 325, т. 1 от КТ трудовият договор може да
се прекрати по взаимно съгласие на страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено
изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за
прекратяване на трудовото правоотношение, е
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок
от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е
прието. В момента
на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на
отговора, договорът се прекратява, а издаването
на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно
действие. В този смисъл е и съдебната практика установена в
Решение № 183 от 21.12.2011 г. по гр.д.№ 565/2010 г. на ГК, ІІІ ГО, ВКС – съгласно чл. 325,
т. 1, изр. първо КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Това означава, че
двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване
на трудовото правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са
изразени писмено. Писмената форма е условие за действителността им. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за
прекратяване на трудов договор чрез устни волеизявления на двете страни или на
едната от тях. Всяка от страните трябва да изрази волята си за
прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато
съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Последващото издаване на Заповед за прекратяване на трудовия договор на основание
чл. 325, т. 1 КТ има само констативно действие. Дори и да се
приеме, че процесната Заповед № 11/06.08.2019 г. на Управителя на "Б.С.О.” ООД представлява
приемане на ответника като работодател до ищеца като работник за прекратяването
на трудовия договор по взаимно съгласие, то не е доказано отправянето на това предложение от страна на ищеца. Настоящият
въззивен състав споделя извода на СРС, че относно самото съдържание на
т.нар. писмена молба, съдът не може да се ползва от свидетелските показания на
св. И.и св. Х., поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.
Предвид
изложеното поради липсата на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, посочено в заповедта за уволнение, тази заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Като основателен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл. 225, ал. 1 от КТ е безспорно акцесорен спрямо този по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, но следва да бъде доказан. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 за вредите,
които е претърпял работника от оставането му без работа поради незаконното
уволнение, се дължи не безусловно, а само при наличието на всички елементи от
фактическия състав на цитираната разпоредба – незаконно уволнение, оставане без
работа и причинна връзка между тях. При незаконно уволнение, съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца.
По делото не е
спорно, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец е 2 482,65 лв.,
както и че за периода от прекратяване на трудовоправната връзка между
страните – 07.08.2019 г. до г. до 07.02.2020 г., вкл. – видно от представената
по делото пред СРС справка от НАП към 30.08.2019 г., както и след извършен
оглед на трудовата книжка на ищеца, същият не е започнал работа по друго трудово
правоотношение. По реда на чл. 225, ал. 1 от КТ подлежат на репариране само
действително претърпените от работника или служителя вреди вследствие на
незаконното уволнение, поради което искът следва да бъде уважен за исковия период
в предявения размер от 14 895,90 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 08.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода
на делото на въззиваемата страна - ищец следва да бъдат присъдени сторените във
въззивното производство разноски, но поради липса на представени доказателства
за направата им, съдът не присъжда такива.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 131799 от 25.06.2020 г. по гр.д. № 46674/2019 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав,
вкл. в частта за разноските.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението му до страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.